На общ устройствен план на община дългопол

Това са крайречни гори върху богати алувиални почви. Представени са от 2 подтипа:

- Монодоминантни гори на Alnus glutinosa с единично участие на Fraxinus oxycarpa (съюз Alno-Pandion) в долните течения на реките от Черноморско-Средиземноморския басейн. Почвите са богати, много влажни до преовлажнени, дълбоки, с признаци на оглеяване и намалена проветривост. Понякога съобществата на черната елша са с прекъснато, ивичесто разположение покрай реките, поради което имат характер на “галерии”.

- Силно фрагментирани на малки участъци – крайречни, заливни гори или галерии, доминирани основно от Salix alba, Populus alba и Populus nigra и по-малко от Salix fragilis, които принадлежат към съюза Salicion albae.

Растения: Alnus glutinosa, Fraxinus oxycarpa, Cornus sanguinea, Sambucus nigra, Rubus hirtus, Frangula alnus, Hedera helix, Periploca graeca, Carex remota, C. sylvatica, Symphytum officinale, Parietaria officinalis, Sparganium ramosum, Iris pseudacorus, Equisetum maximum, Leucojum aestivum. Salix alba, S. fragilis, S. triandra, S. purpurea, Populus nigra, P. alba, Ulmus laevis, U. minor, Quercus robur, Morus alba, Аmorpha fruticosa, Clematis vitalba, Humulus lupulus, Vitis sylvestris, Calystegia sepium, Solanum dulcamara, Rubus caesius var. aquaticus, Erigeron annuus, Lycopus europaeus, Lythrum salicaria, Althaea officinalis, Euphorbia lucida, Stachys palustris, Symphytum officinale, Glycyrrhiza echinata, Cirsium arvense, Iris pseudacorus, Phragmites australis, Typha latifolia, Leucojum aestivum.
Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” - площа на метообитанието в границите на зоната е 94,44 ха. В резултат на картирането се установи, че местообитанието 91Е0* е разпространено върху площ от 94,44 ха, която е приета за референтната стойност. Тенденцията през последните 20 години е за намаляване площта на местообитанието. Наблюдава се процес на изсичането или унищожаването му за добив на инертни материали под и над с. Дюлино. Заеманата площ на местообитанието е намаляваща. Като цяло процесът е над 1% годишно за цялата площ на местообитание 91Е0*.

В защитена зона „Камчийска и Еменска планина” се наблюдава намаление на склопеността/пълнотата на местообитание 91Е0*. Процесът е антропогенен, поради изсичането и унищожаването на част от местообитанието. В настоящия момент пълнотата в изсечената част на това местообитание е под 0,5. Така средната склопеност/пълнота на първия дървесен етаж е под 0,5.

При местообитание 91Е0* в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина” съставът на първия дървесен етаж е формиран от Salix alba с участие на Fraxinus oxycarpa, Populus alba, Salix fragilis и по-рядко Alnus glutinosa. На места се среща като самостоятелна формацията от Salix purpurea. Местообитание 91Е0* се среща в комплекс с 91F0. Участието на бялата върба е различно в отделните полигони. Като цяло е около или над 0,3.

С жълт цвят е посочено местоположението на типа местообитание 91E0 * в защитената зона и населените места с предвидените устроиствени зони към тях. На графиката е посочено разположението на установените находища, които са отдаличени от устроиствени зони, така че няма да се засегнат от ОУПО на община Дългопол. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху природно местообитание 91E0 * Алувиални гори Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae). Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.

По голяма част от съобществата на Salix alba са формирани в коригирани участъци на ректа. Произходът на речните галерии най-вероятно е изкуствен – създаване на брегоукрепителни пояси след изграждане на дигите. Поради добрата регенеративна способност на видовете, площта на местообитанието ще се увеличава.

Видовият състав в направените фитоценологични описания е близък до характерния за местообитанието. С висока срещаемост са видове като: Rubus saxatilis, Equisetum arvense, Epilobium hirsuta, Galega officinalis, Potentilla reptans, Eupatorium canabinum и др.

Растителността на местообитание 91E0* в зоната е формирана основно от крайречни галерии, доминирани от бяла върба. Това е единственото местообитание разпространено в рамките на зоната. Посоченoтo в стандартния формуляр 91F0 не бе установено. Голяма част от зоната попада в коригиран участък на река Камчия. Речното легло е ограничено от предпазни диги. Върбовите съобщества са най-често с изкуствен произход и представляват защитни ивици, създавани за укрепване на брега и бермата на дигата. Върху големи площи от местообитанито е извършвано сеч за почистване на речните корита и са формирани трудно проходими храсталаци с височина 4-5 метра. Общата оценка за състоянието на местообитанието е неблагоприятно – незадоволително. Състоянието на местообитанието е резултат преди всичко на дейностите по почистване на коритата, които довеждат до влошаване на критерий „Структура и функции”. По показател “Бъдещи перспективи и заплахи” е дадена междинна оценка, независимо от голямата площ засегната от сечи за почистване на коритата. Възприето е, че природното местообитание е относително възстановено и при бъдещи разумни намеси за поддръжка може да се поддържа благоприятно консервационно състояние.

Поддържането на нормална проводимост на речните корита е въпрос, който изисква редовна профилактика. Дейностите по почистване на коритата от дървесна растителност в границите на местообитанието трябва да се извършват ежегодно и да се изразяват в изсичане и изнасяне на единични сухи, наклонени и стари дървета, които могат да паднат и запушат речното корито. Възможно е по показател “Наличие на стари дървета и мъртва дървесина”, състоянието на местообитанието да не бъде благоприятно, но това е необходим компромис за разумно стопанисване на растителността в речните корита и подържане на нормална проводимост.

При разглежданото на природно местообитание 91E0 * Алувиални гори Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) се установи че не попада в териториалния обхват на ОУП – Дългопол и не подлежи на анализиране.

• 
  91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) - този тип природно местообитание се среща в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” и BG 0000141 „Река Камчия” .
  

При местообитание 91F0 в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина” съставът на първия дървесен етаж е формиран от Fraxinus oxycarpa (angustifolia) с участие на Ulmus minor, Salix alba, Acer campestre, Quercus cerris, Populus alba и др. Установен е Quercus robur, единично и изолирано. Местообитание 91F0 се среща в комплекс с 91E0. Участието на полския ясен е различно в отделните полигони, най-често е под 30%.

Месторастенията с местообитание 91F0 са влажни и са отдалечени от големите площи с иглолистни горски култури.

За зоната са характерни чести снеговали и снеголоми. Мокрият и тежък сняг също са причина за чупенето или изкореняване на отделни дървета от местообитание 91F0 като полски ясен, полски клен, бяла върба и др.

Установеното местообитание влиза в комлекс с местообитание 91E0*, което е по-добре представено по река Двойница. По-голяма част от параметрите за местообитание 91F0 в защитена зона „Камчийска и Еменска планина” са в неблaгоприяно-лошо състояние. Това се дължи както на проблемите, които са установени в тези гори, така и на строгите критерии за оценка на показателите. Основните опасности в горите на местобитание 91F0 са прякото им унищожаване с цел добив на инертни материали, почистването на речните корите, сечи за дърводобив, пашата и непостоянният воден отток на малките реки през лятото. Сериозен проблем се явява замърсяването със строителни и битови отпадъци, особено в близост до населените места.

С жълт цвят е посочено местоположението на типа местообитание 91F0 в защитената зона и населените места с предвидените устроиствени зони към тях. На графиката е посочено разположението на установените находища, които са отдаличени от населените места, така няма да се засегнат от предвидените устройствени зони на ОУПО на община Дългопол. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху природно местообитание 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.

• 
  91S0 * Западнопонтийски букови гори Oriental beech forest of the Stranja-Istranca range среща се само в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”, BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”
  

С жълт цвят е посочено местоположението на типа местообитание 91S0 * в защитената зона и населените места с предвидените устроиствени зони към тях. На графиката е посочено разположението на установените находища, които са разпространени мозаечно в цялата зона, като част от тях са в близост до устройствени зони на ОУПО на община Дългопол. Като се има в предвид че устроиствените зони не попадат в границите на зоната, то елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху природно местообитание 91S0 * Западнопонтийски букови гори Oriental beech forest of the Stranja-Istranca range). Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.

Основният вид от първия дървесен етаж Fagus orientalis има участие 9. Освен него участват и следните видове: Quercus cerris (участие 1), Fagus sylvatica, Carpinus betulus, Quercus dalechampii, Acer campestre, Acer platanoides, Acer pseudoplatanus.

Приземната покривка в местообитание 91S0* *Западнопонтийски букови гори в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” включва 2 типични вида: Hedera helix, Ruscus hipoglossum. В пробната площадка са описани още 11 вида: Cardamine bulbifera, Carex sylvatica, Dactylis glomerata, Geranium robertianum, Geum urbanum, Lathyrus laxiflorus, Mycelis muralis, Poa nemoralis, Ranunculus bulbosus, Rumex conglomeratus, Viola riviniana. Видовият състав е характерен за местообитанието.

Местообитание 91S0 в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” притежава добре запазена структура и характерен видов състав. Перспективите на местообитанието за неговото бъдеще могат да бъдат оценени като много добри. Няма очаквани значителни въздействия от заплахи. Общата оценка „неблагоприятно-незадоволително състояние” се дължи на същата оценка по редица параметри. За да се увеличи средната възраст на първия дървесен етаж (към настоящия момент 70 години), да достигнат характеристиките на гори във фаза на старост, да се увеличи количеството мъртва дървесина и наличието на стари дървета с поне един клас на възраст над средната на насаждението, в определените насаждения не бива да се допуска сеч и извличане на мъртва дървесина.

С жълт цвят е посочено местоположението на типа местообитание 91S0 * в защитената зона и населените места с предвидените устроиствени зони към тях. На графиката е посочено разположението на установените находища, които не са засегнати от елементи на ОУП, част от тях са в близост до устройствени зони на ОУПО на община Дългопол. Като се има в предвид че устроиствените зони не засягат, то елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху природно местообитание 91S0 * Западнопонтийски букови гори Oriental beech forest of the Stranja-Istranca range). Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.

• 
  91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens Pannonian woods with Quercus pubescens - този тип природно местообитание се среща в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” и ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
  

В резултат на настоящата работа на терен се установи, че местообитание 91H0* е разпространено върху площ от 140,05 ха, която е приета като референтната стойност. Тенденцията през последните 20 години е за динамика в площта на местообитанието. В някои сечища преди 30-40 г. косматият дъб, церът и благунът са изместени от келяв габър и мъждрян. Заеманата площ на местообитанието е намаляваща.

В зона „Камчийско-Еменска планина” се наблюдава изменение на склопеността/пълнотата на местообитание 91H0*. Поради извършване на сечи, установени на терен, пълнотата на първия дървесен етаж на места е сведена до 0,2-0,3. Средната склопеност/пълнота на първия дървесен етаж е около 0,5.

При местообитание 91H0* в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина” съставът на първия дървесен етаж е формиран от космат дъб, цер и по-рядко от благун. Участието на косматия дъб е от 10 до 50%. Участието на келявия габър, мъждряна, обикновената леска, обикновения дрян и други горски храстови видове е увеличаващо се.

В миналото са планирани и изведени неправилно сечи, които са довели до увеличаване на площите с мъждрян, келяв габър и храсти. Това в момента води до изключване на ценни гори като местообитания на 91H0*. Съществува опасност от частично изсичане на голо на горите от това местообитание. Въздействието върху площта на местообитанието е над 1%.

След направена анкета с местни лесовъди се установи, че през последните 10 години няма залесявания с eкзоти и неместни видове в местообитание 91H0*. Независимо от това площта със залесени площи от черен бор като неместен вид в местообитанието е над 1%. Тенденцията е към подобряване на този показател заради смяната на културите от черен бор с местни видове.

В зоната се намират многобройни по площ култури от черен бор. Месторастенията са най-често припечни, много сухи и на недостъпни места. Зоната е с активен ловен туризъм, включително и международен. Наблюдава се непрекъснато присъствието на хора – ловци, иманяри, пастири. Месторастенията са силно пожароопасни.

Паша на домашни животни крави, овце, кози и коне има в южната и западната част на зоната и край населените места. Установени са нарушения в околните гори, свързани с утъпкване на отделни участъци. Това от своя страна води до загуба на естествено възобновяване в горите от 91H0* и прилежащите им поляни. В отдалечените и недостъпни площи в централната част на зоната пашата е предимно от диви прасета. В района се практикува интензивно ловуване на дива свиня. Животните се подхранват, за да се задържат в ловния участък, и имат поведение на полудиви животни. При свръхувеличаване на популацията животните се дохранват с жълъди, корени и т.н., като по този начин унижожават повсеместно наличния дъбов подраст. Не е установено естествено семенно възобновяване с космат дъб в рамките на горските насаждения. Въздействието на пашата е повече от 1% годишно върху площта на местообитанието.

В местообитание 91H0* в Защитена зона „Камчийска и Еменска планина” се наблюдава смяна на дъбовете. Сменят се церът, благунът и косматият дъб с келяв габър, мъждрян, обикновена леска и по-рядко със сребролистна липа. Процесът е повсеместен. Местообитание 91H0* влиза в комплекси с 91М0, по-рядко с 9180 и 91Z0, както и не много често с храстовото местообитание 40А0 и тревното местообитание 6210. Макар и да се наблюдава процес на естествено самозалесяване в района, въздействието на посочения параметър е повече от 1% годишно върху площта на местообитанието.

По-голяма част от описваните параметри за местообитание 91H0* в защитена зона „Камчийска и Еменска планина” са в неблагоприятно-лошо или в неблагоприятно-незадоволително състояние. Това се дължи както на проблемите, които са установени в тези гори, така и на строгите критерии за оценка на показателите. Основните проблеми за местообитание 91H0* са изсичането на горите без да са съобразени наличните възможности за естествено семенно възобновяване и превръщането им в млади издънкови гори с влошен дървесен състав – с по-малко дъбове и други дървесни видове. Голяма част от тези гори са застрашени от смяна с мъждрян, келяв габър и обикновена леска. Втората голяма опасност са разширяване на кариерите за варовик в северозападната част на зоната до с. Добромир и местността „Сини вир”, южно от Цонево. Месторастенията са били местообитание на 91H0*. Съществува голяма непосредствена опасност от разширяване на двете кариери и откриването на нови. Недопустимо е съществуването на подобни кариери в защитена зона. Друга потенциална опасност може да бъде изграждането на фотосоларни паркове. Възможност за съхраняването на тези гори е временната ненамеса в старите кайрячни гори. Могат да се проведат различни отгледни грижи за съхраняване на дъбовия подраст и младиняци, като на места може да се направи постепенна трансформация на деградиралите борови култури и възстановяването на естествената местна растителност. Да се забранят залесяванията с неместни видове и неместен произход. Районът е с традиции в ловния туризъм – национален и международен. Тази практика има планове да продължи, което неминуемо ще се отразява неблагоприятно върху състоянието на горите от местообитание 91H0*. Съществуват инвеститорски интереси за построяване на вилни и курортни селища, както и за подновяването на съществуващите.

Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 661,59 ха, от които 133,94 ха са картирани на терен.

Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 91H0* е представенo с обща площ от 661,59 хa в ЗЗ “Провадийско-Роякско плато”. Това се равнява на 1,31% от общата площ на ЗЗ (50158,59 ха). Установява се увеличаване на площта на местообитанието с 297,51 ха (82%) спрямо референтната площ.

Приземната покривка в местообитание 91H0* * Панонски гори с Quercus pubescens в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” е представена с богата комбинация от типични видове. Установени са 10 от посочените тревни типични видове: Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata, Dictamnus albus, Lactuca quercina, Laser trilobum, Orchis purpurea, Orchis simia, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys. В пробната площадка са описани още 12 вида: Convallaria majalis, Crocus flavus, Hedera helix, Isopyrum thalictroides, Lilium martagon, Mercurialis perennis, Muscari racemosum, Ornithogalum fimbriatum, Physospermum cornubiense, Polygonatum odoratum, Ruscus aculeatus, Scilla bifolia. Видовият състав е характерен за местообитанието.

Общата оценка по всички критерии, както и оценките на отделните параметри и критерии са структурирани в релационна таблица, която е свързана в ГИС проекта на ниво зона. При използване на инструмента Identify върху границата на зоната, се вижда пълната информация по всички параметри и критерии, както и общата оценка.

Местообитание 91H0 в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” притежава добре запазена структура и характерен видов състав. Перспективите на местообитанието за неговото бъдеще могат да бъдат оценени като много добри. Няма очаквани значителни въздействия от заплахи. Общата оценка „неблагоприятно-незадоволително състояние” се дължи на същата оценка по редица параметри. За да се увеличи средната възраст на първия дървесен етаж (към настоящия момент 50 години), за да достигнат характеристиките на гори във фаза на старост, да се увеличи количеството мъртва дървесина и наличието на стари дървета с поне един клас на възраст над средната на насаждението, в определените насаждения не бива да се допуска сеч и извличане на мъртва дървесина.

Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - При разглежданото на природно местообитание 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens Pannonian woods with Quercus pubescens) се установи че не попада в териториалния обхват на ОУП – Дългопол и не подлежи на анализиране.

• 
  91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. Euro-Siberian steppic woods with Quercus spp. - този тип природно местообитание се среща само в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
  

Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 91I0* е представенo с обща площ от 568,58 хa в ЗЗ “Провадийско-Роякско плато”. Това се равнява на 1,14% от общата площ на ЗЗ (50158,59 ха). Установява се намаляване на площта на местообитанието с 9,3% спрямо референтната площ. Разликата в площите е резултат от по-точното картиране и прилагането на различен подход на определяне на разпространението в сравнение с 2007. В проверената територия, заета от местообитанието, не са установени следи от загуба на площ в резултат на човешка дейност или природни нарушения. Картираната на терен площ е 53,96 ха (9,46%) от общата площ. Информацията за останалата част от площта на местообитанието е недостатъчна.

Приземната покривка в местообитание 91I0 * Евро-Сибирски степни гори с Quercus spp., Подтип 1. Евро-Сибирски гори на цер в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” е представена с богата комбинация от типични видове. Установени са 9 от посочените тревни типични видове: Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Clinopodium vulgare, Dactylis glomerata, Glechoma hirsuta, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Verbascum phoeniceum, Vincetoxicum hirundinaria. В пробната площадка са описани още 16 вида тревисти растения: Achillea millefolium, Ajuga genevensis, Bellis perennis, Carex praecox, Convolvulus arvensis, Eryngium campestre, Fragaria viridis, Medicago minima, Myosotis arvensis, Poa nemoralis, Poa pratensis, Plantago lanceolata, Plantago media, Potentilla argentea, Ranunculus velutinus, Thymus callieri.

Местообитание 91I0 в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато”, Подтип 1. Евро-Сибирски гори на цер притежава добре запазена структура и характерен видов състав. Перспективите на местообитанието за неговото бъдеще могат да бъдат оценени като много добри. Няма очаквани значителни въздействия от заплахи. Общата оценка „неблагоприятно-незадоволително състояние” се дължи на същата оценка по редица параметри. За да се увеличи склопеността на първия дървесен етаж, да достигнат характеристиките на гори във фаза на старост, да се увеличи количеството мъртва дървесина и наличието на стари дървета с поне един клас на възраст над средната на насаждението, в определените насаждения не бива да се допуска сеч и извличане на мъртва дървесина.

С жълт цвят е посочено местоположението на типа местообитание 91I0 * в защитената зона и населените места с предвидените устроиствени зони към тях. На графиката е посочено разположението на установените находища, които не са засегнати от елементи на ОУП, част от тях са в близост до устройствени зони на ОУПО на община Дългопол. Като се има в предвид че устроиствените зони не засягат, то елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху природно местообитание 91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. Euro-Siberian steppic woods with Quercus spp. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.

• 
  91W0 Мизийски букови гори Moesian beech forests - този тип природно местообитание се среща в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” и BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине”.
  

Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 91W0 е представенo с обща площ от 23,03 хa в ЗЗ “Провадийско-Роякско плато”. Това се равнява на 0,046% от общата площ на защитената зона (50158,59 ха). Установява се намаляване на площта на местообитанието спрямо референтната площ с 2,05 ха (8,17%). Разликата в площите е резултат от по-точното картиране и прилагането на различен подход на определяне на разпространението в сравнение с 2007. В проверената територия, заета от местообитанието, не са установени следи от загуба на площ в резултат на човешка дейност или природни нарушения.

Основните видове от първия дървесен етаж Fagus sylvatica ssp. moesiaca и Fagus sylvatica ssp. sylvatica имат участие 8. Освен тях участват и следните видове: Carpinus betulus (участие 1), Tilia tomentosa (участие 1), Quercus cerris, Acer campestre, Tilia cordata, Ulmus minor.

Съгласно описаните в Методиката за определяне на ПС характеристики на гора “във фаза старост” е необходимо наличието на стари живи дървета с диаметри, близки до максималните; дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони; дървета с масивни живи клони; дървета с белези от пожар или дървета с хралупи; мъртви дървета, които са още на корен; паднали мъртви дървета и т.н., на площ с минимални размери от 40 ха. В местообитанието няма гори във фаза на старост.

В територията, заета от местообитанието, са наблюдавани паднали отделни мъртви клони и дървета, но те не достигат около 8% от дървесния запас или около 10 м³/ха. Количеството на мъртвата дървесина е 2,5 м³/ха, а броят на стоящите мъртви дървета е 2 бр./ха. Следователно по този критерий местообитанието не отговаря на заложения праг за благоприятно състояние.

Приземната покривка в местообитание 91W0 Мизийски букови гори в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” включва 7 типични видове: Cardamine bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Hedera helix, Mycelis muralis, Physospermum cornubiense, Polygonatum odoratum, Ruscus aculeatus. В пробната площадка са описани още 6 вида: Carex sylvatica, Geum urbanum, Lathyrus vernus, Mercurialis perennis, Sanicula europaea, Viola riviniana.

Въпреки малката си площ, местообитание 91W0 в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” притежава запазена структура и характерен видов състав. Перспективите на местообитанието за неговото бъдеще могат да бъдат оценени като много добри. Няма очаквани значителни въздействия от заплахи. За да може да се достигнат характеристиките на гори във фаза на старост, не бива да се допуска сеч и извличане на дървесина. Единствено с тази мярка може да се стигне до подобряване на оценката по критерий „Средна възраст на първия дървесен етаж (средно претеглена)”, която е „неблагоприятно-незадоволително състояние” и по критерии „Гори във фаза на старост”, „Количество мъртва дървесина”, „Наличие на стари дървета с поне един клас на възраст над средната на насаждението”, която сега е „неблагоприятно-лошо състояние”.

Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - При разглежданото на природно местообитание 91W0 Мизийски букови гори Moesian beech forests се установи че не попада в териториалния обхват на ОУП – Дългопол и не подлежи на анализиране.

• 
  91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Moesian silver lime woods среща се в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”, BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
  

При местообитание 91Z0 в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина” съставът на първия дървесен етаж е формиран най-често от сребролистна липа с участие на източен горун, цер, явор, обикновен габър и от източен бук. Участието на сребролистната липа е увеличаващо се за сметка на другите дървесни видове. Поради общо обедняване на дървесния състав, състоянието на местообитанието може да се приеме за неблагоприятно-незадоволително.

В зоната се намират многобройни по площ култури от бял и черен бор. Зоната е с активен ловен туризъм, включително международен. Наблюдава се непрекъснато присъствието на хора. Всички тези обстоятелства допринасят за увеличаване опасността от големи горски пожари, макар местообитание 91Z0 да се намира в близост до сенчести, северни и влажни долове.

В местообитание 91Z0 в защитена зона „Камчийска и Еменска планина” се наблюдава бавна смяна на източния горун, благуна, цера и обикновения габър със сребролистна липа, съчетано на места с келяв габър и мъждрян. Местообитание 91Z0 се среща в комплекс с 91М0 и по-рядко с 9180, 91G0, 91S0, 8210 и 8230. Наличието на сукцесионни процеси е повече от 1% годишно върху площта на местообитанието, но в полза на 91Z0. По този начин едно местообитание като 91Z0 придобива по-добро състояние за сметка на влошаването на другите местообитания с участие на дъбовете.

С жълт цвят е посочено местоположението на типа местообитание 91Z0 в защитената зона и населените места с предвидените устроиствени зони към тях. На графиката е посочено разположението на установените находища, които не са засегнати от елементи на ОУП, достатъчно са отдаличени от устройствени зони на ОУПО на община Дългопол. Като се има в предвид че устроиствените зони не засягат, то елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху природно местообитание 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Moesian silver lime woods. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.

Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 91Z0 е представенo с обща площ от 1011,13 хa в ЗЗ “Провадийско-Роякско плато”. Това се равнява на 2,02% от общата площ на защитената зона (50158,59 ха). Установява се увеличаване на площта на местообитанието с 33,77 ха (3,45%), спрямо референтната площ. Разликата в площите е резултат от по-точното картиране и прилагането на различен подход на определяне на разпространението в сравнение с 2007.

Основният вид от първия дървесен етаж Tilia tomentosa има участие 7 десети. В състава на първия дървесен етаж участват също: Carpinus betulus (1 десета), Tilia cordata (1 десета), Prunus avium, Fagus sylvatica, Fraxinus oxycarpa, Quercus cerris, Quercus frainetto, Quercus dalechampii, Acer campestre.

Средната възраст на първия дървесен етаж (средно претеглена) е 70 години. Определена е по данните, получени по време на теренната работа, поради липса на информация за възрастта в горската база-данни.

В проверените територии, заети от местообитанието, са наблюдавани паднали отделни мъртви клони и дървета, но те в никакъв случай не достигат около 8% от дървесния запас или около 10 м³/ха. Количеството на мъртвата дървесина в полигоните е най-много 2 м³/ха, а броят на стоящите мъртви дървета – 7 бр./ха. Следователно по този критерий местообитанието не отговаря на заложения праг за благоприятно състояние. Информацията за останалата част от площта на местообитанието е недостатъчна.

Приземната покривка в местообитание 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” включва богата комбинация от видове. Установени са 12 от посочените типични видове: Anemone ranunculoides, Arum maculatum, Buglossoides purpurocaerulea, Corydalis bulbosa, Dactylis glomerata, Euphorbia amygdaloides, Ficaria verna, Geum urbanum, Glechoma hirsuta, Hedera helix, Lamiastrum galeobdolon, Scilla bifolia. В пробната площадка са описани още 17 вида: Ajuga reptans, Aremonia agrymonoides, Campanula persicifolia, Carex sylvatica, Cardamine bulbifera, Galium aparine, Lamium purpureum, Lilium martagon, Melica uniflora, Mercurialis perennis, Myrrhoides nodosa, Physospermum cornubiense, Polygonatum odoratum, Ruscus aculeatus, Scilla bifolia, Tamus communis, Viola riviniana. Видовият състав е характерен за местообитанието.

Местообитание 91Z0 в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” притежава добре запазена структура и характерен видов състав. Перспективите на местообитанието за неговото бъдеще могат да бъдат оценени като много добри. Няма очаквани значителни въздействия от заплахи. Общата оценка „неблагоприятно-незадоволително състояние” се дължи на същата оценка по редица параметри. За да достигнат характеристиките на гори във фаза на старост, да се увеличи количеството мъртва дървесина и наличието на стари дървета с поне един клас на възраст над средната на насаждението, в определените насаждения не бива да се допуска сеч и извличане на мъртва дървесина.

Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - При разглежданото на природно местообитание 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Moesian silver lime woods се установи че не попада в териториалния обхват на ОУП – Дългопол и не подлежи на анализиране.

• 
  Предмет на опазване в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия”, BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине”, BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”, BG 0000141 „Река Камчия” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” са следните видове растения:
  

• 
  Янкиева кутявка Moehringia jankae - предмет на опазване само в защитена зона BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
  

Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000104 „Провадийско -Роякско плато - въздействие върху вида Янкиева кутявка Moehringia jankae в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - при анализиране на предоставените данни се установи че Янкиева кутявка Moehringia jankae не попада в териториалния обхват на ОУП – Дългопол и не подлежи на анализиране.

• 
  
  Каталог: Doklad%20EO%2018-03-2008
  Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „калиакра”
  Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „балчик" /BG0002061/, на ип за изграждане на „ваканционно селище „момчил голф и голф игрище"
  Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони „камчийска и еменска планина", код bg 0000133 по директива 92/43/еио, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „камчийска планина"
  
  
  
  Изтегляне 6.53 Mb.
  
  Сподели с приятели: