Несъзнавани психични механизми
Изтегляне 99.5 Kb.
|
Свързани:
когнитивни нарушения, ръководство алкохол
- Навигация на страницата:
- Ключови думи
|
Несъзнавани психични механизми при параноидна шизофрения Елка Божкова1 Резюме: В статията е разгледана психоаналитичната концепция за параноидна шизофрения: оттеглянето на либидото от външния свят, насочването му към Аза, пробивът на хомосексуалния нагон и използването на механизма на проекцията. Обсъдени са разликите между Dementia paranoides и Dementia praecox и основанията за обединяването им в клинично единство. Представена е анализирана от Фройд история на боледуване на един пациент, както и история на боледуване на съвременен пациент. Ключови думи: психоанализа, несъзнавано, параноидна шизофрения Unconscious psychic mechanisms in paranoid schizophrenia Elka Bozhkova Abstract: The article describes the psychoanalytical concept of paranoid schizophrenia: the decathexis of the external world, the investment of the person’s libido in the ego itself, the breakthrough and the projection of homosexual libidinal impulses. The differences between Dementia paranoides and Dementia praecox, and the causes to join them in a clinical unit are discussed. A patient’s story, analyzed by Freud and a modern patient’s story are presented. Key words: psychoanalysis, unconscious, paranoid schizophrenia Преди около 100 години Зигмунд Фройд прави психоаналитично изследване на написаната история на болестта на д-р Даниел Шребер, бивш председател на саксонската съдийска колегия. Шребер публикува своята книга „Мемоари на един нервноболен” през 1903 г. В нея той описва подробно своята параноя (Dementia paranoidеs), с което предизвиква „наистина голям интерес сред психиатрите” (Фройд, 2003, с. 62). Клиничната картина на заболяването, което днес наричаме шизофрения, е описана за пръв път от немския психиатър Емил Крепелин (1856-1926) под името „Dementia praecox “. В четвъртото издание на своя труд “Lehrbuch der Psychiatrie” през 1893 г. той включва тази диагноза отделно от “catatonia” и “dementia paranoides”, а в шестото издание през 1899 г. вече ги разглежда като три различни проявления на една и съща болест. През 1911 г. швейцарският психиатър Ойген Блойлер (1857-1940) назовава тази болест с името „шизофрения” (от гръцки σχίζω – разкъсвам и φρήν – душа, душевност, ум) и описва четири фундаментални (първични) симптома на шизофрения (четирите „А” на Блойлер): аутизъм; асоциативна халтавост; афективно изравняване; амбивалентност. (Kaplan & Sadock, 1994, с. 457) Халюцинациите и налудностите според Блойлер са допълнителни (вторични) симптоми. Фройд смята за „напълно основателен хода на Крепелин” за обединяване на различните форми в едно клинично единство, като „се запази параноята като самостоятелен клиничен тип” (Фройд, 2003, с. 116). В съвременната класификация (МКБ-10, с. 76) различните форми на болестта са обединени под името „шизофрения”, при все че се допуска съществуването на персистиращи налудни разстройства, които нямат връзка с нея. В началото на 80-те години шизофренията се разделя на два типа: I тип, с преобладаване на позитивните симптоми (налудности и халюцинации) и II тип, с преобладаване на негативна симптоматика (отслабване на емоциите, понижение на волята, бедност на речта, загуба на интереси и цели). (Миланов и съавт., 2003, с.157) Изтегляне 99.5 Kb. Сподели с приятели:
|