Панчарево
Климатът на Витоша над 1800 м.н.в е типично планински, с голяма валежна сума 1250 mm. В най-ниските ѝ части годишното количество на валежите достига 700 mm, а в по-високите тази стойност надминава 1000 mm. На Черни връх валежите са 1050 mm. Твърдите валежи от сняг и град представляват над 50% от общото количество на годишните валежи. Средната януарска температура за планината е -4 °С, а на Черни връх е -8 °С. Летните температури също не са особено високи. Средната юлска температура е 13 °С, а на Черни връх 8 °С. Абсолютната максимална температура на Черни връх е +24 °С, а абсолютната минимална е -27,4 °С. Основни за планината са югозападните ветрове. Често ветровете в по-високите части достигат голяма скорост и вследствие тяхното действия остават обширни ветровали. По билото на Витоша средната годишна скорост на вятъра е над 10 m/s. Общото време на слънчевото греене е сравнително малко, като за средните части на планината то е 2400 h, а за Черни връх то е по-малко от 2000 h.
Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината, е Струма. Тя тече на юг, като преминава през България и Гърция, и се влива в Бяло море.
Останалите реки във Витоша са: Рударщица, Палакария, Вълчи дол, Железнишка (Селска), Бистришка (Стара), Янчовска, Раковец, Шумако, Симеоновска, Скакавица, Боянска и Владайска, с притоците си Дамянова, Бистрата и Пладнешка.[2]
На територията на Витоша има и 6 подземни реки, в галериите на пещера Духлата, край село Боснек.
Почви
Голямото разнообразие на географски условия и големите разлики в надморската височина на различни части от Витоша са предпоставка за голямо почвено разнообразие. Почвообразуването протича основно над продуктите от изветрянето на скали с киселинен характер. В образуването на почвите участва и специфичната витошка флора. Най-големи участъци обхващат кафявите горски, планинско-ливадните, торфените и торфенисто-блатни почви. Срещат се също и канелени горски почви, които са често излужени.