На север и североизток Софийската котловина



страница2/10
Дата27.08.2023
Размер0.5 Mb.
#118504
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Vitosha
Свързани:
Vitosha, Untitled 1

  • Географско положение, граници, големина

  • Върхове

  • Геоложки строеж и геоморфоложки особености

  • Климат и води

  • Почви

  • Флора

  • Алпийски пояс

  • Субалпийски пояс

  • Иглолистен пояс

  • Среднопланински пояс

  • Нископланински пояс

  • Фауна




    • Гръбначни животни

      • Бозайници

      • Птици

      • Риби

    • Безгръбначни животни

  • Туризъм на Витоша

  • Природен парк „Витоша“

  • Проблеми

  • Селища

  • Транспорт

  • Вижте също

  • Топографска карта

  • Външни препратки

  • Източници

Добре дошли в Уикипедия! Можете не само да четете тази статия, но също така и да я редактирате и подобрите.

Витоша







  • Статия

  • Беседа



  • Преглед

  • Редактиране

  • Редактиране на кода

  • История

Инструменти


















от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Витоша.


Витоша


Изглед към Витоша от НДК


Местоположение на картата на България



Координати: 42.566667° с. ш. 23.283333° и. д. |

Общи данни

Местоположение

България
област София
област Перник
Софийска област

Част от

Завалско-Планска планинска редица

Най-висок връх

Черни връх

Надм. височина

2290 m

Подробна карта



Витоша в Общомедия

Витоша е планина в Западна България. Най-високата ѝ точка е Черни връх (2290 m[1]). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.

Географско положение, граници, големина


Пожарево (Софийска област) Железница каменна река
Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието. Тя е единствената куполообразна планина в България и основното и било се откроява добре от останалите планински масиви. То върви по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица, в посока северозапад-югоизток.
Планината е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието, като границите ѝ са следните:
на север и североизток – Софийската котловина
на запад – Пернишката котловина
на юг – северозападната част (Палакария) на Самоковската котловина
на северозапад – Владайската седловина (860 m) я свързва планината Люлин
на изток – седловината Ярема (1290 m) я свързва с планината Плана, а Панчаревският пролом на река Искър я отделя от Лозенска планина (част от Ихтиманска Средна гора)
на югозапад – седловината Бука преслап я свързва с планината Верила

Формата на Витоша е почти кръгла с диаметър 20 – 25 km с площ от 278 km2 и средна надморска височина от 1500 m. Най-високата ѝ точка е връх Черни връх (2290 m). По една или друга причина тази височина е станала популярна в географската литература и географските карти на България, като истинската кота на триангулачната точка на върха по всички едро- и дребномащабни топографски карти е 2280,5 m.

Върхове


Име

Кота (m)

Черни връх

2290

Голям Резен

2277

Скопарник

2226

Карачаир

2208

Купена

2196

Малък Резен

2182

Ярловски купен

2173

Голям Котор (Сиврикая)

2113

Самара

2108

Лъвчето

2052

Селимица

2041

Сива грамада

2003

Голям Купен

1930

Ушите

1906

Черната скала

1869

Камен дел

1862

Геоложки строеж и геоморфоложки особености


По отношение на скалната основа и нагъването на земната кора Витоша заедно с околните територии е част от Вискярско-Витошкия синклинорий или Софийския синклинорий. Вследствие на това на територията ѝ могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните зони, в които протичат тези процеси, са Боснешкият разлом, Железнишката зона на срязване и други.
Витоша е изградена от мощен монцонитов (сиенитов) плутон в ядрото на планината, вместен сред горнокредни вулканити – андезити, андезитови брекчи, туфи, туфити, върху които на места по северната периферия лежат терциерни конгломерати и пясъчници. В северното ѝ подножие са отложени плиоценски езерни утайки, припокрити от алувиално-пролувиални наслаги с кватернерна възраст. Самата планина се образува през неогена и кватернера в резултат на тектонско издигане по по-горе цитираните разломи и разседи, разположени по периферията ѝ. По някои от тези все още активни разседи бликат минерални извори – Панчарево, Железница, Рударци и Княжево. Карстовите извори има в южната ѝ част, като най-известен е Живата вода в местността „Врелото“, над Боснек.
Формата на планината е куполовидна и за нея не са характерни дълбоки релефни образувания като долини и пр. Това се дължи на факта, че Витоша е сравнително млада планина. За по-лесно описание планината се разделя на четири основни части, като линиите на деление и на четирите започват от Черни връх и свършват в подножието на планината.
През кватернера билните части на планината попадат в пояса на периглациалния климат и тогава се образуват характерните за нея каменните реки (често неправилно наричани морени поради визуалното си сходство с тях), снежници, каменни сипеи и свлачища. Каменните реки представляват големи струпвания на заоблени скални блокове, получили са се вследствие на течащата вода и изветряването, които постепенно са загладили техните ръбове. Те представляват основна туристическа дестинация в планината.
Интересен не само за туристите, но и за науката е Боснешкият карстов район. Това е най-голямата територия с карстови форми във Витоша. Площта му е около 30 km2 и почти целият е включен в парк Витоша.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница