Миризлив дървесинояд – Cossus cossus L. Разпространен е навсякъде у нас. В планините се среща до 1000 m надморска височина. Поврежда овощните и широколистните горски дървесни видове. Има над 25 гостоприемника. Предпочита крушата. Миризливият дървесинояд има двегодишно развитие, което протича в три календарни години. Зимува като гъсеница от различна възраст, в галерии и ходове, в дървесината на ствола и скелетните разклонения. След двете зимувания какавидира в почвата или в края на хода. Гъсеницата приготвя плътен пашкул, върху който са полепнали дървесни стърготини, почвени частици и извержения. Когато е в почвата пашкулът е на разстояние 1m от ствола и на дълбочина от 2 до 10 cm. Излюпването на гъсениците започва през втората половина на юни и продължава до септември. Първоначално, младите гъсеници проникват през кората в дървесината и изгризват широка галерия с неправилна форма. През първата година те живеят в общи “семейни” ходове, плитко под кората. През втората и третата година правят самостоятелни, дълбоки вертикални ходове, които може да се пресичат. Размерите им се увеличават значително. Ходовете имат тъмни стени и миришат на оцет от където идва името на неприятеля. Растежът на повредените дървета силно отслабва, а при силно нападение, в едно дърво има много гъсеници, от което то изсъхва или се пречупва. Средната продължителност на ларвния стадии е 23 месеца.
Гъсениците се нападат от хищни мравки, ентомопатогенни гъби, вируси и птици (най-често кълвачи), а какавидите – от мухи тахини.
Дървесница –Zeuzera pyrina L. Тя е широко разпространен неприятел в нашата страна. Има над 40 гостоприемника. Напада много овощни и горски дървесни видове, като предпочита ябълката. Като неприятел по овощните култури е значително по-опасна от миризливия дървесинояд. Дървесницата има двегодишно развитие. Зимува като гъсеница, от различна възраст, в ходовете на стъблата и клоните. Тя понася температури до – 220С. През пролетта започва да се храни при средноденонощна температура над 5-70С. Какавидира в горния край на ходовете, без да образува пашкул. Какавидирането започва през май и продължава до края на юли. Летежният период започва през юни и продължава до септември. Пеперудите летят през нощта и снасят яйцата си на групи от 60 до 300, като ги залепват със секрет. Обикновено избират наранени места, предимно по клоните във връхната част на короната, но често се снася и в старите отвори по ствола и скелетните клони. Средната плодовитост е около 1800 яйца. Гъсениците се излюпват от втората половина на юни до началото на септември. След излюпването в продължение на няколко часа се разселват по други клони като пълзят или се пускат по копринени нишки. Входния отвор се вижда по отделените огизки и екскременти. В сърцевината на леторастите гъсениците изгризват ходове, дълги 8-15 cm. Ходовете са надолу към вдървесинената част. Това води до загиване върховете на леторастите. През септември – октомври, гъсениците напускат тънките клонки и се вгризват в дебелите клони и стъблата.
