На величка дичева n 2877 P3 IV курс тема: Неприятели по прасковата и кайсията и мероприятия за борба с тях. Разред Люспестокрили – Lepidoptera
препарати. Костилкоплодова листна оса –
Изтегляне 216.63 Kb.
|
Свързани:
studentite.bg.2022.02.17.13.32.34, studentite.bg.2022.02.17.13.32.16, fitopatologiya, ЕНТОМОЛОГИЯ, entomologiya-specialna-chast, fitopatologiya (3), НЕНАСЕКОМНИ - ВРЕДНИ ГРИЗАЧИ -ПЛЪХ
- Навигация на страницата:
- Система за ИНТЕГРИРАНА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА с неприятелите по прасковата и кайсията
| препарати.
Костилкоплодова листна оса – Neurotoma nemoralis L. Среща се в цялата страна. Напада всички костилкови овощни видове (от където идва името) череша, праскова, слива, махалебка, бадем и др. Видът развива едно поколение годишно. Зимува като ларва, в пашкулче, поместено в землиста камерка, на дълбочина 10-40 cm в почвата, където какавидира през пролетта. Летежът на осите започва в края на март и продължава през април. Те летят и копулират през топлите часове на деня. Излюпените ларви отначало скелетират паренхима, а след това обвиват няколко листа с паяжина и ги нагризват, заедно с попадналите между тях плодчета. След като ги унищожат, правят ново паяжинно гнездо, на съседен клон и така може да обезлистят цялото дърво. Система за ИНТЕГРИРАНА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА с неприятелите по прасковата и кайсиятаOсновните неприятели по прасковата и кайсията в България са източният плодов червей, прасковеният клонков молец, костилкоплодовата листна оса, листните въшки. През последните години в някои райони се повиши плътността на короядите (беловиноядите) и щитоносните въшки. При ИРЗ химичната борба трябва да се съчетава с висока агротехника и други алтернативни методи. В сила са всички предварителни изисквания (описани при ябълката) за избор на подходящо място (прасковата и кайсията са много чувствителни култури и ако мястото не е подходящо насажденията бързо загиват); набор от подходящи сортове не затрудняващи провеждането на РЗ мероприятията; използване на здрав посадъчен материал при създаване на ново насаждение (ненападнат от черна и медна златки, бели червеи, корояди или щитоносни въшки); подходящи обработка на почвата, резитби; торене, поливки и т.н. В създадените градини с дълбоката оран през зимата се унищожават ларвите на костилкоплодовата листна оса, плодовите хоботници и др. Почистването на короната на овощните дървета чрез изрязване на сухите и нападнати от неприятели клони, както и на гъсенични гнезда намалява числеността на корояди, дървесинояди, листогризещи гъсеници и др. Наесен стволовете на младите дървета се обвиват с амбалажна хартия срещу нападение от зайци. Може да се използва и репелента Арбинол Б. В края на зимата преди набъбване на пъпките се наблюдава и отчита плътността на листните въшки (ПИВ до 10-15 яйца на 1 m клонка), на червения овощен акар (ПИВ до 50-60 яйца на 10 сm клонка), на щитоносните въшки (ПИВ 20 ларви на линеен метър) и други неприятели зимуващи по кората. При плътност над праговете на икономическа вредност се провежда зимно пръскане с минерални и парафинови масла (РЗ-масло, Акарзин и Паразомер) в концентрация 3%. При установяване на карантинни видове като калифорнийска и черничева щитоносна въшка третирането се провежда задължително, без да се отчита тяхната плътност. Ако пръскането се проведе в периода на набъбване на пъпките (закъсняло зимно пръскане) се засягат и гъсениците на прасковения клонков молец. излизащите от ходовете възрастни насекоми. Използват се контактни инсектициди. Обикновено възрастните от първо поколение се появяват най-масово през Май, а от второ В началото на вегетационния период във фенофаза набъбване на пъпките се появяват листните въшки (ПИВ е 8-10% нападнати леторасти) и гъсениците на прасковения клонков молец (ПИВ 3% повредени пъпки). При по-висока плътност от листните въшки се препоръчва третиране със ситемните препарати (афициди) Пиримор 50ВП – 0.08%; Би 58 – 0.1%; Пираника 20ВП – 0.025%; Актара 25ВГ – 20 g/dka; Калипсо 480СК – 20 ml/dka; Моспилан 20СП – 30g/dka; Пикадор 20СЛ - 50 ml/dka и др. Тези препарати засягат и гъсениците на прасковения клонков молец, плодовите хоботници, костилкоплодовата листна оса и други листогризещи неприятели, но при тяхната поява могат да се използват и контактни средства като Нуреле-Дурсбан – 0.05%; Релдан 50ЕК – 0.1%; Золон 35ВП – 0.2%; Банкол 50ВП – 0.1% и др. Използването на по-тотални препарати като Нуреле Д и неоникотиноидите (Моспилан, Пикадор, Актара, Калипсо) в тази фаза е допустимо защото полезните ентомо- и акарофаги са все още в ниска плътност. През цъфтежния период по цветовете се появява мъхнатия бръмбар (ПИВ 3 - 5 бр. на 100 розетки или 5% повредени съцветия). Продължава летежът и започва яйцеснасянето на костилкоплодовата листна оса (ПИВ е 2-3 бр. възрастни на дърво). Срещу тях може да се използват Банкол 50ВП – 0.15%, Маврик 2Ф – 30-50 ml/dka, Вазтак 100ЕК – 0.015% и други контактни инсектициди, но трябва да се спазват всички предохранителни мерки за опазване на пчелите. По възможност, цъфтежното пръскане с химични препарати трябва да се избягва. Може да се използва и широкоспектърния ботанически инсектицид Пиретрум ФЦ ЕК - 0.1. Мъхнатият бръмбар може да се събира ръчно или да се стръсква от клонките и унищожава механично. Ефективността на химичната борба с него е ниска, тъй като действието на всички известни инсектициди спрямо този неприятел е незадоволително. За борба срещу листогризещите гъсеници може да се използват бактериалните препарати на база Bacillus fhuringiensis - Дипел, Лепидоцид, Форей и др. в препоръчаните от производителя концентрации. За да е ефективно третирането, температурата трябва да е над 16 - 18С. Добър резултат дава и препарата Трейсър 480СК – 20 ml/dka с прибавяне на 0.2% Акарзин. Борбата с листните въшки продължава както в предходната фаза. Започнал е летежът на източния плодов червей. За да се установи динамиката на летежа му се поставят феромонови уловки - една на 25 - 30 дка. Те може да се използват и за борба по метода на масовия улов, но тогава се разполагат по схема предписана от производителя. По-използван е метода на дезориентацията на мъжките, при който се поставят диспенсери с феромон, също по схема предписана от производителя (виж раздел Методи за борба, файлове “Физико-механичен” и “Регулатори на растежа и развитието”). След образуване на завръзите най-опасни за прасковата и кайсията са гъсениците на прасковения клонков молец и източния плодов червей. Борбата с прасковения клонков молец трябва да се изведе още в началото на периода (срещу първото му поколение) при ПИВ 3% повредени леторасти. Използват се вече описаните контактни инсектициди, но за запазването на полезните членестоноги е препоръчително да се избират средства, които са селективни или толерантни към тях Релдан 50ЕК – 0.1%; Золон 35ВП – 0.2%; Банкол 50ВП – 0.1%. Контактните препарати ще засегнат и всички листогризещи неприятели и видове, които вредят по плодовете в този период - костилкоплодова листна оса, педомерки, хоботници и др. Борбата с източния плодов червей трябва да бъде съобразена с яйцеснасянето и излюпването на гъсениците от всяко поколение на неприятеля в конкретния район. Срещу яйцата се използват хормонални инсектициди (Димилин 25ВП – 0.04%; Каскейд 5ЕК – 0.15%; Номолт 15ЕК – 0.075%; Ранер 240СК – 0.03%; Римон 10ЕК – 0.06%), а срещу излюпващите се гъсеници – вече споменатите селективни контактни средства. В млади градини, на които предстои да се дооформя короната, борбата се насочва срещу първите две поколения, повреждащи леторастите. За използване на хормонални инсектициди няма регистриран ПИВ. Третирането може да се извърши при улов на 10-15 пеперуди от презимувалото поколение и 5-10 пеперуди от първо поколение, на феромонова уловка за седмица. За използване на контактни инсектициди ПИВ е 10% повредени леторасти. В плододаващи градини вниманието да се насочи към трето и четвърто поколение (от Юли до прибиране на реколтата). ПИВ е 20% повредени леторасти от първите две поколения и 4-6% повредени плодове от летните и есенните поколения. Ако продукцията е за износ борба се извежда при установяване на неприятеля в градината (без ПИВ). Често от месец Май започва силно намножаване на листни въшки, особено ако с тях не е провеждана борба. ПИВ е 8-10 леторасти с колонии. Използват се описаните афициди. За съжалени повечето от ефикасните препарати (неоникотиноидите) не са селективни за полезната ентомо- и акарофауна. Добри резултати се получават и при използване на ботаническите инсектициди Пиретрум ФЦ ЕК 0.05-0.1 и Нимазал Т/С 0.2-0.3%. Тяхното действие обаче е сравнително по-кратко от това на химичните препарати тъй като са фотонестабилни и по-лесно се измиват от дъждовете. Борбата трябва да се проведе преди листата да бъдат завити. По същото време се разпълзяват и ларвите от първо поколение на калифорнийската и черничевата щитоносни въшки, както и ларвите на прасковената щитоносна въшка. Те също ще бъдат засегнати ако се извърши третиране срещу листните въшки с описаните препарати. Ларвите от второ поколение на първите два неприятеля се появява през Юли-Август, а от трето през Септември-Октомври. Борбата с тях може да се изведе с контактните селективни инсектициди. Обикновено самостоятелна борба не се провежда тъй като пръсканията съвпадат с тези срещу летните и есенни поколения на източния плодов червей или се разчита само на зимното пръскане. Поради спецификата на дървесината си прасковата и кайсията се нападат силно от корояди (малък и голям овощен беловинояд, нечифтен дървесинояд и др.). Химичната борба с тях е възможна само срещу – през Август. Ако е необходимо се провеждат по две третирания срещу всяко от поколенията. Най-често борбата се комбинира с пръсканията срещу източния плодов червей или листните въшки, но пръскачките се настройват така, че да обливат и стъблото. Голямо значение за по-слабото нападение от тази група неприятели има поддържането на дърветата в отлично здравословно състояние. Пръсканията преди беритбата трябва да са съобразени с карантинните срокове на използваните препарати. Неприятелите по прасковата и кайсията се нападат от голям брой полезни видове. От тях най-голямо значение имат паразитите по източния плодов червей и прасковения клонков молец: Ascogaster quadridentatus Wesm., Pristomerus vulnerator Panz., Epiurus calobata, Itoplectus alternans Graw., Itoplectus maculator F., Pimpla sp. и др. По листните въшки значителна полезна роля играят хищните насекоми - калинки, сирфидни мухи, златоочици, галици и ципокрилите паразити от семейство Aphidiidae. Хищните калинки и ципокрили паразити от сем. Aphelinidae, Encyrtidae, Eulophidae и др. са ефективни регулатори на щитоносните въшки. Полезната роля на посочените видове може да бъде повишена само чрез умелото използване на селективни и толерантни химични препарати, както и съчетаването на химичния с други методи и средства за борба. Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org Изтегляне 216.63 Kb. Сподели с приятели:
|