Крушов пъпкопробивач – Anthonomus pyri Kollar. Среща се в цялата страна и напада главно крушата. Освен нея може да поврежда ябълка, кайсия и слива. Крушовият пъпкопробивач развива едно поколение годишно. Зимува като яйце в пъпките на крушата и малка част като възрастно насекомо. Ларвите започват да се излюпват още през януари. Хранят се с цветните части на плодните пъпки, като се вгризват в горната част на пъпката и постепенно достигат до основата им. Повредените пъпки потъмняват и не се развиват през пролетта. Продължителността на ларвния стадий е повече от два месеца. След като се развие напълно, ларвата какавидира в пъпката, като предварително изгризва камерка в нея. Продължителността на какавидния стадий е 20-30 дни. Възрастните са слабо подвижни. Женските прогризват канал в смесените пъпки и на дъното му снасят по едно яйце
Черна златка –Capnodis tenebrionis L. Разпространена е повсеместно. Предпочита костилковите култури (слива, кайсия, праскова, череша) но напада и други овощни и декоративни дървесни видове. Нейното значение е особено голямо в разсадниците при производството на посадъчен материал и в младите овощни насаждения. Черната златка развива едно поколение за две години. Зимува като ларва от различна възраст в ходове в корените на нападнатите овощни дървета и като възрастно насекомо в повърхностния почвен слой. Презимувалите ларви започват да се хранят сравнително късно, едва в края на май – началото на юни, при температура на почвата 200С. Те издълбават ходове в главния корен и унищожават камбиалния слой на дървесината. Повреждат и тънките корени. Вследствие на повредата дърветата отслабват, започват да съхнат и загиват. При силно нападе. Имагиниралите бръмбари изгризват отвор и излизат навън. Те се хранят като нагризват дръжките на листата, пъпките и кората на дърветата. Тези повреди нямат икономическо значение. Присъствието на неприятеля може да се установи при откриване на листа с прегризани дръжки под короната на дърветата.
Бръмбарите са активни през деня и при стръскване изпадат в каталепсия и падат на земята. Презимувалите възрастни се появяват рано през пролетта и отначало се хранят по дивите гостоприемници. В овощните разсадници и градини се срещат до късна есен.
Медна златка – Perotis lugubris Fabr. Тя има сходна биология и повреди. Разпространена е повсеместно, но най-често се среща по шипката и глога, в слоговете, край пътищата и на места, където не се провежда растителна защита. Предпочита кайсията и сливата, но напада и останалите овощни видове. Видът развива едно поколение годишно и зимува като ларва в повредените корени. Напролет ларвите какавидират в мястото на повредата. Възрастните се появяват в края на април – началото на май. Бръмбарите вредят като прегризват дръжките на листата и нагризват пъпките и кората на младите леторасти. Яйцеснасянето е през юни и юли Борба с черната и медната златка. В разсадниците, повредените дръвчета се унищожават или се обеззаразяват със серовъглерод (при слабо нападение). Изкопават се трапове дълбоки 40-50 cm, широки и дълги според нуждите. В тях, под наклон, се поставя посадъчния материал. Корените отначало леко се посипват с пръст, така че да навлезе между тях, а след това с дървесни стърготини, напоени със серовъглерод (80-120 g на линеен m). Отгоре се покрива със слой 20-30 cm почва. Експозицията продължава 24 до 72 часа. След изваждането дръвчетата се проветряват.
Срещу бръмбарите се препоръчва третиране, с контактни инсектициди – органофосфорни, карбаматни и др. Няма официално регистрирани препарати.
