Началото на конституционализма в България се поставя след освобождението от турско робство Търновската конституция от 1879г
Изтегляне 20.79 Kb.
|
Свързани:
реферат Банково право
| Конституционализмът се заражда в епохата на просвещението, като антипод на монархическия абсолютизъм. Идеята вълнува и се проявява в теориите на Джон Лок, Монтескьо, Русо и др. С победата на буржоазните революции и приемането на първите конституции се поставя началото на конституционализма, като реален модел на управление на обществото и държавата, чрез който на преден план се извежда човекът с неговите ненакърними права и свободи. Най-общо понятието конституционализъм означава върховенство на основния закон, което изключва съществуването на правни актове, които противоречат на разпоредбата на Конституцията. Първите конституции се създават в бившите английски колонии в Северна Америка при създаването на конфедерацията-Вирджиния, Ню Джърси, Делауер, Пенсилвания и Мериленд – 1766г., на Джорджия и Ню Йорк от 1777г. и Масачузетс от 1780 г. Първата конституция в света в съвременния смисъл на това понятие е конституцията на САЩ от 1787 г., а първата европейска конституция е френската от 1791 г. Първата социалистическа е Конституцията на Русия от 1918 г. Началото на конституционализма в България се поставя след освобождението от турско робство – Търновската конституция от 1879г. Победният ход на конституционната държава навсякъде по света слага своя отпечатък върху новосъздадени или възстановени държави; резултатът в приемането на нова конституция. Така Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. предвижда, че едно събрание от видни българи, свикано в Пловдив или в Търново, ще изработи Органически устав на княжеството, подобно на Влахия и Молдова непосредствено след включване на Одринския мир през 1830 г., и всичко това ще стане преди избирането на княз Дондуков-Корсаков, изпълняващ длъжността комисар на руския император, започва работа по съставянето проект за Органически устав на България. Берлинския договор от 13 юли 1878 г., който ревизира Санстефанския договор, намалява срока на руското управление от две години на девет месеца; при тези обстоятелства руското правителство е принудено да бърза, за да може в оставащото време освен другите задачи да се свършат две главни неща; да се приеме Органически устав в Княжество България и да се избере негов княз. Инструкцията, която канцеларията на императорския комисар в София получава, е в посока скъсяване на процедурата, изготвяне на проект за Органически устав в България и изпращането му за предварително преглеждане и одобрение в Петербург, след което одобреният вариант на проекта да бъде представен на Учредително събрание в България. Работата върху проектоустава се възлага на С. И. Лукиянов, завеждащ съдебния отдел при канцеларията на княз Дондуков-Корсаков. Проектът се разработва около четири месеца, след което се изпраща в Русия за преразглеждане. Този първопроект, по думите на неговите създатели, се придържа към „умерено народовластие” – запазване на широко местно самоуправление, което се компенсира със сдържаност спрямо правомощията на националния представителен орган. Обяснението за тази сдържаност и консервативност на руските автори е в опасенията от неподготвеността на българите за самостоятелно управление. Проектът се подготвя от руски чиновници след консултации с български първенци – провежда се писмена анкета с 16 български „първенци”; анкетата има за предмет бъдещото политическо устройство на България. Проектоуставът се изпраща в Петербург през ноември 1878 г. Върху него се правят поправки с участието на известния петербургски професор по държавно право А. В. Градовски, оценявани по-късно като либерално-демократични : значително се намалява обемът на проекта, уточнява се формата на държавно управление като конституционна монархия, предвижда се всеобщо избирателно право, засилена министерска отговорност. Предвижда се и задължителна ревизия на Органическия устав след изтичането на пет години. Събранието, което съгласно Санстефанския договор приема Органически устав , следва да е от „нотабили на България”. През 1879 г. съставът на Учредителното събрание в България включва четири категории депутати: - по право, съобразно заеманата длъжност ( общо 116, от които 13 са висши духовни лица, двама касационни съдии, 103 представители на съдилища и съвети); - назначени от императорския комисар ( 21); - избрани пряко от народа ( 89); - по един представител на Рилския манастир, на Българското дружество в Одеса и на Българското Благотворително общество във Виена; по-късно се прибавят още двама. Общият брой депутати, които се подписват в протокола на първия ден от заседанието на Учредителното събрание, е .”Отварянето” на Учредителното събрание е на февруари 1879 г. В същия ден събранието приема своя правилник за вътрешния ред, започва да се нарича официално ‘Учредително” и се конституира. Интересен факт, свързан със заседаването на събранието, е, че паралелно с Учредителното събрание в Търново заседава второ събрание. Неговото място е пак в Търново – църквата „Св. Никола”; участниците са от всички краища на Княжеството. Поводът за това паралелно събрание е т.нар. общонароден въпрос, чиято същност се състои в следното: допустимо ли е Учредителното народно събрание в Търново да заседава и да гласува Органически устав на Княжество България, с което формално ще узакони резултатите на Берлинския конгрес и ще им се подчини, или следва да не се стига до гласуване на Органически устав и по този начин да се предизвика ревизия на Берлинския конгрес. Учредителното събрание избира комисия, която да разгледа проектоустава и да изготви доклад по основните му положения. Членове на комисията са Константин Стоилов, Марко Балабанов, Тодор Икономов, Климент и други видни личности, повечето от които получили добро образование в елитни европейски университети. Учредителното събрание дава 14 дни срок за изработване на доклада. Срокът се спазва и на 21 март докладът се чете в пленарната зала. Погледнато днес, този доклад представлява връх на държавноправната мисъл за онова време. Обемът му е десет печатни страници. Структурата му включва обща част ( теория и принципи ) и специална част ( разглеждане на най-важни въпроси). Докладът изтъква четирите основни начала, които трябва да съдържа всяка конституция: свободата; равенството пред закона; самоопределянето/ самоуправленито и сигурността. Върху тези четири начала авторите на доклада предлагат на Учредителното събрание да изгради бъдещата конституция. Самите те дават следната характеристика : от тази конституция следва да вее „дух на разумен консерватизъм и нашето правителство трябва да бъде силно и крепко”. Консерватизмът на комисията се проявява в нейните предложения: да се въведе имуществен или образователен ценз – предложението не получава прием; Народното събрание да бъде двукамарно, втората камара да бъде Сенат, а самото събрание да се нарича Конгрес; това предложение също се отхвърля. „Разумността” на този консерватизъм може да се констатира в предложението на комисията да се изхвърли всякакво позоваване на васалност. Комисията предлага Народното събрание да се състои само от изборни депутати. И двете предложения намират широк прием. Докладът на комисията бива определен като „теоретично много добър”; получава обаче и критики. Общият резултат е, че се отхвърля с мнозинство. Органически устав или конституция? Терминът „Органически устав” има приложение в организирането на новообразувани държави след разпадането на Османската империя. Самият той по своята същност съдържа разбиране за непълен суверенитет; такава държава, която има органически устав, се намира под върховенството на Великите сили. Любопитно е, че руският проект избягва термина конституция. Предложението за замяната на „Устав” с „Конституция” е на Драган Цанков, тогава народен представител. Мнозинството на пленарната зала широко го подкрепя. Обсъждането на проекта за конституция продължава член по член, редят се бурни и решаващи дискусии. Интересна и впечатляваща е речта на Тодор Икономов за създаване на Сенат в структурата на българския парламент. Предложението е отхвърлено. Парламентът на България се изгражда еднокамарен. Заслужава отбелязване, че по времето на приемане на Търновската конституция, освен Гърция и Сърбия, навсякъде в Европа и по света преобладават двукамарните парламенти. На 16 април 1879 г. Търновската конституция е приета. България има своята конституция. Ако се сравни проектоуставът, изработен от руските юристи, и това, което приемат българските учредители, ще се установи следното: Държавният съвет като институция е отпаднал; проектът е давал законодателна инициатива и на народните представители; прокламирани се конституционни свободи; въведено е всеобщо (само за мъже), пряко и нестеснявано от цензове, избирателно право. Така Учредителното събрание в Търново прави от един умерено консервативен проектоустав една от най-демократичните конституции на света за времето си – характеристика, която широко се споделя в националната и в чужда правна и политическа теория. Освен посочените по-горе разлики от проектоустава, заслужава да бъдат отбелязани още демократични черти на Търновската конституция: безплатното задължително учение; свободата на печата, правото на сдружавания, както и целият класически каталог на правата и свободите. Друга не по-малко важна характеристика на Търновската конституция, е нейната антифеодалност. Тази конституция изиграва ролята на буржоазна революция, разчиствайки икономически и юридически заварените феодални порядки и подготвяйки пътя за свободата на капитала и пазарното стопанство. По форма на управление Конституцията характеризира държавата като наследствена конституционна монархия. Съдържа принципа за разделението на властите в следната схема: законодателната власт принадлежи на народното представителство и на царя; изпълнителната власт е у царя, министрите управляват от негово име; съдебната власт също действа от името на царя. Всичко това придава определено монархически облик на първата българска конституция. Търновската конституция е изменяна два пъти – през 1893 и 1911 г. В периода 1881 – 1883 г. тя е временно суспендирана от княз Александър Батенберг, т.е. не действа. През юни 1923 г. се извършва военен противоконституционен преврат. 21 години по-късно също след преврат ( на 19 май 1943 г.) настъпват съществени промени в политическото пространство – забранени са политическите партии. На 9 септември 1944 г. след държавен преврат и в условията на сложна вътрешна и международна обстановка, в България започват дълбоки обществено-политически промени с цел установяването на стопански и политически ред по модела на съветската държава с диктатура на пролетариата. В тези условия се поставя въпросът за евентуалната пригодност на Търновската конституция – дали със съответни изменения би могла да служи като основен закон на новия държавен ред. Възможността е отхвърлена, което е общо явление във всички страни в Източна Европа, в които се развиват аналогични събития. Търновската конституция действа още 3 години след 9 септември 1944 г., като съществени елементи от нейната уредба отпадат един по един Изтегляне 20.79 Kb. Сподели с приятели:
|