Национален фонд за научни изследвания
Изтегляне 166.84 Kb.
|
| Примиряване или приемане на станалото (acceptance) - скалата включва айтеми като “Приемам, че това се е случило и не може да бъде променено”.
Обръщане към религията (turning to religion) - включват се айтеми като “Търся утеха в религията”. 11. Фокусиране върху емоциите и изразяването им (focusing on and venting of emotions) - измерва се тенденцията да се обръща внимание на това, което стресира и притеснява индивида и да се изявяват възникналите чувства. Този отговор би могъл да бъде функционален, ако човек го използва през период на скърбене, за да се адаптира към загубата на близък човек и да се придвижи напред. Но от друга страна, фокусирането върху дистреса би могло да отвлича хората от активни копинг усилия и преодоляване на стреса. Включват се айтеми като “Чувствам се силно потиснат и усещам, че и външно го показвам”. 12. Поведенческа дезангажираност (behavioral disengagement) - скалата отразява намаляване на усилията за справяне със стресора, дори отказ от усилия за постигане на целите, които той блокира. Теоретично се предполага, че е твърде вероятно този стил да бъде използван, когато хората очакват минимални резултати от опитите да се справят със стресора. Тук се включват айтеми като “Отчитам пред себе си, че не мога да се справя и се отказвам от опити за разрешаване на проблема”. 13. Психическа дезангажираност (mental disengagement) - скалата измерва използването на алтернативна активност за обръщане на вниманието към друг проблем, обратно на стратегията за потискане на конкурентните активности. Описват се широк кръг дейности, които служат да отвлекат вниманието от мислене за стресовите събития. Включват се айтеми като “Мечтая за приятни неща и се стремя да не мисля за проблемите си.” Употреба на алкохол или наркотици (alcohol-drug disengagement) - скалата се състои само от един айтем: “Пия алкохол или вземам наркотик, за да мисля по-малко за проблемите”. Теоретичните ни предположения при адаптирането на въпросника бяха, че този айтем, ще влезе към една от последните две скали-психическа или поведенческа ангажираност. Психометричните му характеристики обаче не позволяват да бъде включен към която и да е от двете скали. За подобен резултат съобщават и авторите на оригиналния въпросник. В изследването е включен и втори вариант на въпросника - COPE-2. Той има същите скали като психологически въпросник COPE-1. Айтемите тук са преформулирани по такъв начин, че изследваните да посочват какво са чувствали и правили в описана от тях конкретна стресова ситуация. За база се използва ситуацията, описана при разгледания вече втория вариант на въпросника за възприет стрес (PS-2). Айтемите имат следната формулировка: “Заех се с разрешаването на проблема”. “Обмислях как бих могъл най-добре да се справя с проблема”. “Внимавах да не влоша ситуацията чрез прибързани действия”. “Оставих настрана другите задачи, за да се концентрирам върху проблема”. “Разговарях с хора, които биха могли да помогнат за решаването на проблема” “Държах се, като че ли това въобще не се е случило”. Използваните алтернативи за отговор са: ВЪОБЩЕ не съм го правил - 1 Направих го в МАЛКА степен - 2 Направих го в ИЗВЕСТНА степен - 3 Направих го в ГОЛЯМА степен - 4 По- голяма част от скалите и на двата въпросника имат сравнително добра вътрешна консистентност (Cronbach’s Alpha > 0. 60). Прави впечатление, че вътрешната консистентност на скалите на въпросник СОРЕ - 1 е значително по- висока - само две скали имат Cronbach’s Alpha < 0. 60 (“Въздържане” - 0. 49 и “Отричане” - 0. 52). При въпросник СОРЕ-2, четири скали имат по-ниска вътрешна консистентност от приетия от нас критерия (Cronbach’s Alpha > 0. 60). Това са скалите въздържане (Cronbach’s Alpha = 0. 49), отричане (Cronbach’s Alpha = 0. 50), активно справяне (Cronbach’s Alpha = 0. 54) и потискане на конкуриращи се активности (Cronbach’s Alpha = 0. 51). Двата варианта на въпросника са адаптирани от авторите. 4.4. Въпросник за тревожност Наличието и интензивността на преживяване на състояние на "тревожност" у изследваните лица се измерва чрез самооценъчния тест на Чарлз Спилбъргър STAI форма У. Създаден е въз основа на трите най-широко използвани тестове за измерване на тревожност: скалата за оценка на манифестирана тревожност на Тейлър, скалата на Уелш u IPAT-скалата на Кетел. STAI форма У е самооценъчен въпросник с широко приложение както в изследователската практика, така и в клиничната работа. Адаптиран е за българска културна среда от Д. Щетински и Ив. Паспаланов (1989). Тестът измерва “…емоционално състояние или определена съвкупност от реакции, които възникват у индивида при възприемане на дадена ситуация като заплашваща личността му, независимо от това дали в конкретната ситуация присъства, или отсъства обективна опасност” (Spielberger, цит. По Щетински, Паспаланов,1989). Скалата за измерване на тревожността като състояние съдържа 20 твърдения, като например:”Спокоен съм.”, “Чувствам нерешителност.”, “Безпокоя се за възможни беди.” Оценката на айтемите се прави по четири степенна скала: Съвсем не 1 В известна степен 2 В значителна степен 3 Напълно 4 Вътрешната консистентност на скалата (Cronbach’s Alpha) e 0.90. 4.5. Въпросник за депресия Състоянието на депресия като емоционален oтговор на стресовите въздействия се измерва чрез самооценъчната скала на Бек (Адаптация д-р М. Рашева). Скалата се състои от 21 айтема (по един за всеки депресивен симптом): тъжно настроение; песимизъм; несполука; недоволство; чувство за вина; желание за наказание; самоомраза; сомообвинение; подтик към самоубийство; плач; раздразнителност; социална изолация; неспособност за взимане на решение; външен вид; неработоспособност; смущения в съня; уморяемост; загуба на апетит; отслабване; хипохондрия; загуба на либидо. Всяка от субскалите включва от четири до шест твърдения. Изследваните лица избират едно от тях, което най-точно отговаря на мислите и състоянието им в последно време. Например: 0 - Вземам решения така лесно, както и по рано. 1 - Чувствам се малко по несигурен в себе си и се опитвам да отлагам вземането на решения. 2 - Изпитвам голяма трудност при вземането на решения 3 - Вече изобщо не мога да вземам никакви решения. Вътрешната консистентност на скалата (Cronbach’s Alpha) e 0. 91. 5. Извадка: Експериментална група: 210 войници и курсанти (войници 136, курсанти 74). Изследването е проведено от август до ноември 1997 г. с войници в поделения от Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили и с курсанти и курсантки от Военните училища в Търново и Шумен. Контролна група: 64 студенти от НБУ. Изследването е проведено през декември 1997 и ноември, декември 1998 г. 6. Обработка на резултатите: Статистическата обработка на резултатите е извършена с помощта на статистически пакет SPSS 6.1. Използвани са следните методи: описателна статистика; дисперсионен анализ - ANOVA; анализ на вътрешната консистентност на скалите (Cronbach’s Alpha); корелационен анализ. 7. Резултати и интерпретация: 7.1. Психологични типове и протичане на медиаторните процеси при преживяване на стрес Основни задачи на проведеното изследване са свързани с проследяване влиянието на индивидуалните параметри, които структурират психологичния тип по Юнг върху онези когнитивни процеси, които опосредстват въздействието на стресовия стимул. Според теорията на Лазарус към тях спадат оценъчните процеси и използваните стратегии за справяне със стресовата ситуация. В представяното емпирично изследване оценката на стресовия стимул се операционализира чрез измерване нивото на възприет стрес през последния месец (PS- 1) и при конкретно стресово събитие (PS-2), докато изборът на стратегии за справяне се снема чрез въпросниците СОРЕ-1 и COPE-2, които отчитат копинга като относително постоянна личностна характеристика и като ситуационен избор. 7.1.1. Психологичните типове и равнище на възприет стрес По-долу са отбелязани статистически значимите дисперсионни разлики (ANOVA) при направените сравнения между дихотомните скали по МВТІ. Представени са данните за експерименталната (военнослужещи) и контролна (студенти) групи (Таблици №2 и №3): Таблица №2 Статистическа значимост на разликите между конструктите на личностния тип в зависимост от нивото на възприет стрес през последния месец (PS-1) при експерименталната група.
Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|