Национален фонд за научни изследвания
Г. Предполагаме, че средата може да подтисне или стимулира индивидуалните предпочитания към определени начини за справяне със стрес. Д
Изтегляне 166.84 Kb.
|
| Г. Предполагаме, че средата може да подтисне или стимулира индивидуалните предпочитания към определени начини за справяне със стрес.
Д. Допускаме, че равнището на възприет стрес за период от един месец и възприетия стрес в конкретна ситуация, влияят по различен начин върху използваните копинг стратегии и върху изходните състояния на стреса, въпреки че между тях би трябвало да съществува взаимовръзка. Е. Допускаме, че хора със силно изразени предпочитания по една от страните на дихотомните скали по МВТІ, нямат силно изразени индивидуални различия с лица, които са с високи стойности по противоположните страни на дихотомиите. Хипотезата е в контекста на идеята на Юнг за “универсалната личност”. 4. Методи на изследване 4.1. Определяне на индивидуалните предпочитанията чрез MBTI (Myers-Briggs Type Indicator). MBTI се различава от болшинството създадени методи за измерване на личността по следните основни характеристики( Myers, McCaully,1989): Индикаторът е създаден, за да приложи теория, т. е. теорията трябва да се разбира, за да могат да се интерпретират резултатите от метода. Теорията предпоставя дихотомност, т. е. психометриката на индикатора се основава на дихотомни скали. Според теорията съществуват специфични динамични взаимоотношения между скалите, което води до характеристиките на шестнадесет личностни типа. Теорията представя модел на развитие в продължение на целия жизнен път, което трябва да се има пред вид при интерпретацията на резултатите. Скалите измерват основни функции и нагласи, които се проявяват във всеки аспект на човешкото поведение, т. е. практическото приложение на метода е много широко. Изабел Майерс и Катерина Бригс наблюдават типовете повече от две десетилетия, въз основа на което генерират въпросите, които са включени в индикатора. Основната хипотеза, около която се конструира методът се състои в това, че съществените разлики между хората са резултат от предпочитания начин да се възприема информация и да се правят съждения. Тези предпочитания могат да бъдат определени чрез избор на противоположни алтернативи. Именно дихотомността е заложена при конструирането на скалите в MBTI. Предвид изискването за избор проблем може да възникне при хора, които нямат ясно изразени характеристики или не са били ориентирани към самонаблюдение, за да осъзнаят особеностите си. Всеки психологичен метод, обаче трябва да максимизира вероятността за точна оценка и на такъв тип личности с не достатъчно определени характеристики. За тази цел нито един въпрос в индикатора не е формулиран като избор на крайни противоположности, т. е. въпросите не изискват абсолютен избор, което увеличава вероятността за точност при себеоценката. Това не противоречи на избраната форма на въпросите - т. нар. ”forced choice”, предпоставена от теоретичната дихотомия. Особеност при формулирането на айтемите в индикатора е, че те не са логически противоположни, а психологически дихотомни, т. е. усилията при формулиране на айтемите са били насочени към селектиране на въпросите и двойките думи така, че те да бъдат привлекателни за психологичния тип, който описват. При попълване на MBTI изследваните лица се групират по параметрите - екстраверзия (Е) или интроверзия (I); усещане (S) или интуиция (N); мислене (T) или преживяване (F); съждение (J) или възприятие (P). Формулата на типа, която се формира от четири букви на избраните гореизброени параметри, носи информация не само за преобладаващите предпочитания, но и за динамичните взаимоотношения между тях. Майерс и Бригс въз основа на идеите на Юнг за вътрешната динамика на личностовия тип, формулират няколко твърдения, които описват тази динамика (Myers, McCaulley,1989) : За всеки тип съществува водеща или доминантна функция, наречена първична. Всеки тип използва своята първична функция в предпочитания си атитюд. В допълнение съществува вторична или спомагателна функция, която осигурява баланс между екстраверзия (E) и интроверзия (I) и между съждение (J) и възприятие (P). Предпочитанията съждение (S) или възприятие (P) отбелязват функциите, които се използват в екстравертирания атитюд. Ако обикновено доминантната функция е екстравертна, то другите три функции са интровертни и обратно. Функцията, която е противоположна на доминантната, е развита на последно място и се нарича подчинена функция. Функцията, която е противоположна на съответната спомагателна е трета или третична функция. Отбелязаните отношения дават възможност да се анализират динамиките между атитюди и функции от формулата на психологическия тип. Например: нека се разгледа формулата на личностовия тип ЕSTJ, където T е първична функция, S е вторична функция, N е трета функция и P е четвърта функция. Според теорията този тип се доверява на мисленето (1) и го използва при очертаване на основните насоки в своя живот. ЕSTJ прилага усещането (2) като допълнителна възможност и предизвикателство, което допълва мисленето, но никога не му се противопоставя. Ориентацията към логическата последователност (1), което се проявява във външното поведение (Е), засилва стремежа към добра организация и системност в работата. Натрупването на много задачи, активира усещането (2), което се включва в системата за ориентация в комплексна ситуация. При ЕSTJ четвъртата функция “преживяване” (F) се нуждае от трениране, предвид нейното последно място. Необходимо е упражняване на умението да не се пренебрегват емоциите като реалност. Преживяването (4) и интуицията (3) се развиват по-бавно вследствие по-задните си места като субективно предпочитание. Тяхното развитие може да се активира не като се пренебрегва доминантната функция “мислене” (T), а като съзнателно се провокира в процеса на работа допълването и подпомагането на основната функция чрез включване на второстепенните. Очертаните динамики и възможности за интерпретиране по формулата на психологичния тип описват идеите на Юнг, Майерс и Бригс за сложния механизъм на възприемане и обработка на информацията, което като когнитивна интерпретация се съвместява с когнитивните елементи от модела на стрес на Лазарус. Възприемането на ситуацията като стресова, начините за намиране на съответен изход от зададен проблем, процесите на взимане на решение, обосновани от динамиките по психологичната формула имат пряко отношение към разбирането на процеса на стрес, така както е очертан в модела на Лазарус. Въпросникът съдържа 126 айтема и се състои от три части. В първата част изследваните посочват кой от предложените два отговора най-добре изразява техния начин на мислене и действие. Например: №1. Когато излизате някъде през деня, Вие предпочитате: А. да планирате какво и кога да се направи; Б. просто тръгвате. №15. За вас е по- голям комплимент да ви нарекат: А. човек на чувствата; Б. човек на разума. №25. Когато правите нещо, което правят и много други, Вие предпочитате: А. да вървите по общоприетия път; Б. да изпробвате свои методи. Във втората част на въпросника изследваните лица избират коя от двойката думи им допада повече, като се инструктират да мислят за това което изразяват думите, а не как изглеждат или как звучат. Включени са айтеми като: №29. А. факти; Б. идеи. №34. А. анализирам; Б. симпатизирам. №38. А. предусещане; Б. предвидливост. №66. А. общителен; Б. усамотен. Третата част прилича по структура на първата. Тук анкетираните посочват кой от отговорите в по-голяма степен изразява техния начин на мислене и действие. Включени са айтеми като: №79. Да се узнае какъв човек сте е: А. доста лесно; Б. доста трудно. №. 85. За Вас е по-важно да умеете: А. да виждате различни възможности в една ситуация; Б. да се приспособите към фактите, такива каквито са. №94. Когато решавате нещо важно: А. изцяло се доверявате на интуицията си кое е най-добро; Б. правите това, което е логично, независимо дали го одобрявате. 4.2. Въпросник за оценка на възприет стрес (Cohen, Kamarck, Mermelstein, 1983). Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|