Национален фонд за научни изследвания
Изтегляне 166.84 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Втората част
| Обобщения и изводи
Резюме на английски език Литература За авторите: П Р Е Д Г О В О Р С публикуването на тази книга пред българския читател се представя нов подход в разбирането на проблема за стреса. Това, което го различава от другите подходи е съчетаването на две големи психологически теории - теорията за психологичните типове на Карл Юнг и теорията за емоциите на Ричард Лазарус. Юнг създава класическа парадигма в психологията, като разглежда човешката индивидуалност през призмата на системно организирана типология. Лазарус, от своя страна, развива една от най-комплексните гледни точки при изследване на стресовия процес. В настоящата монография се интегрират приносите на двамата класици на психологическата наука, като се анализират стреса и начините за справяне с него през фокуса на индивидуалните типологични предпочитания. В съвременната психологическа практика, определянето на личностните типове се прилага като подход в индивидуалното и организационно консултиране. Методът, който се използва за тази цел операционализира индивидуалните различия и в предлаганото изследване. По този начин се осъществява пряка връзка между научно получените резултати и психологическата практика. Данните за стресовите реакции, като функция от индивидуалните предпочитания допринасят за обогатяване на знанията, с помощта на които се извършва консултационната дейност. В този смисъл книгата е насочена към читатели свързани с т. нар. “помагащи” професии, студенти по психология, както и към всички, които се интересуват от проблема за контрола и управлението на стресовия процес. Съдържанието на монографията е подчинено на логиката на изследователския подход. Теоретичният модел е представен в първа част, където подробно се излага структурата на стресовия процес според приетата за база на изследването теория за емоциите на Лазарус. В същата част се разглеждат и психологичните типове на К. Юнг като начин за интерпретиране на разглежданите влияния и резултати от гледната точка на индивидуалните различия. Втората част на монографията проследява проведеното експериментално изследване и получените данни за ролята на психологичните типове на всеки етап от стресовия процес. Подробно се представят хипотезите, методите на изследване и резултатите, представени в текстови и табличен вид. Изказваме благодарност на Национален фонд “Научни изследвания” към Министерство на образованието, науката и технологиите за финансовата подкрепа в реализирането на този проект, на колегите от Института по психология, където беше реализирано изследването, както и на всички подкрепили ни в начинанието за неговото публикуване. Увод Стресът е навсякъде около нас. Не минава ден без да прочетем или чуем нещо за него. Още в началото на 80-те години списание “Тайм” излиза с водеща статия “Стресът - епидемията на 80-те години”. Написано е като че ли става дума за нов вид чума. Оттогава до днес много изследвания доказват, че проблемите, свързани със стреса прогресивно се увеличават. Популярното разбиране на стресовото събитие е като нещо негативно за човека (болест, неприятности в работата, природни бедствия), но то може да бъде и положително преживяване. Например, новият дом и повишението в работата носят със себе си промяна на статуса и нови отговорности. Влюбването за някои хора може да бъде толкова стресово както и разводът. Всъщност всяка промяна, към която трябва да се приспособим, предизвиква стрес. Средата, в която живеем, постоянно изисква от нас да се адаптираме и реадаптираме към нея - промени в графика на автобусите, икономическа криза, климатични условия, междуличностни проблеми, ограничението на времето, заплахи за нашата сигурност и самооценка. Нашето тяло съзрява, преживява болести или пък смущения в съня, започва да остарява. Ние сме наследили от прадедите ни начина, по който реагираме на проблемите и опасностите по пътя на естествения подбор. Всъщност какво се случва? Когато стимулите бъдат оценени като заплаха, различни центрове на мозъка дават на тялото информация да ускори подготовката за “борба или бягство” от заплахата. Зениците се уголемяват за да се вижда по-добре, слухът се изостря. Мускулите се напрягат, за да се справят със заплахата. Сърдечният и дихателният ритъм се увеличават. Краката и ръцете изстиват и се изпотяват. Кръвта започва да пулсира по-бързо към главата, така че повече кислород да достигне до мозъка и да стимулира мисловните процеси. И ако тялото не се освободи от биохимичните промени, които се случват през време на отговора “борба или бягство”, резултатът може да бъде хроничен стрес. А когато човек вече е под стрес и стресът се увеличава, регулаторните центрове на мозъка започват да реагират неадекватно. Това изтощава тялото и може да се стигне до тежко заболяване или даже - смърт. Например, хроничната възбуда при стресовата реакция може да превърне временното повишаване на кръвното налягане в постоянно високо кръвно. (Davis, Еshelman, McKay, 1985). Човек не може да контролира в достатъчна степен средата, в която живее и биохимичните промени, които настъпват в тялото му. Това твърдение обаче може да бъде оспорвано. Контролът се извършва нашите мисли. Някои ги определят като третия източник на стрес, но всъщност те са връзката между източника на стрес от средата и промените в тялото. От това, как се интерпретират взаимоотношенията със средата и реакциите на организма, всъщност зависи дали ще преживеем стрес или не. В този смисъл, чрез изследването, представено в настоящата монография, се опитваме да покажем как индивидуалните разлики при възприемане и оценка на информацията могат да повлияят на справянето с негативните ефекти от стреса. Често стресът е наричан и “Проклятието на 20 век”. Смята се, че е причинил повече болка на хората, от който и да е друг проблем, познат на модерната медицина, защото неговото влияние не познава граници. Една от теориите за развитието на рака предполага, че всеки човек в някакъв етап от живота си развива рак. Различието между този, който става жертва и който не, е в начина на отговор на имунната система. Този, който преживява повече стрес е с по- голяма предпоставка към развитие на рак. Тази корелация между имунна система и стрес става особено важна, когато става дума за връзката между СПИН и стрес. Редица изследвания доказват, че стресът е главен фактор при скока от HIV инфекция към развиване на болестта (Goliszek, 1992; Segestrom et al, 1997). И все пак стресът е неизбежна последица от живота, най-малкото за това, че раждането е вероятно първото стресово събитие. Без стрес не би имало живот. Но така както и вредният стрес може да причини заболяване, така и позитивния стрес може да увеличи човешката продуктивност. През 80-те години руският спортен физиолог Юри Ханин (1983) допуска, че двигателната активност е свързана с едно оптимално ниво на възбуда. Когато е под това ниво, човек се чувства отегчен, апатичен и е загубил съревнователния си дух. Обратно - прекалената възбуда води до свръхбезпокойство, объркване и загуба на увереност. Тази теория, възникнала в спорта, е възприета от много психолози, които смятат че това, което важи за спортната площадка, е валидно и за офиса, заседателната зала, завода. Оптималното ниво на възбуда е различно за всеки човек. Метафоричен израз на този възглед са струните на цигулката. Ако са прекалено отпуснати, няма да може да се изсвири и една вярна нота и звукът, който ще се получи, ще бъде глух и скърцащ. А ако са силно опънати, звукът ще бъде остър и пронизителен и струните могат да се скъсат. Единствено при точно необходимата сила на опън струните създават хубава музика. Същият баланс е валиден и за стреса (Lewis, 1994). Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|