„Национална система от мерки, способи и средства за защитата на документалната информация в съдебната администрация

• 
  да се наруши неприкосновеността, достоверността, конфиденциалността, селективността и отказоустойчивостта на достъпа до информационните й ресурси (сигнали, данни, знания, култура) и инфраструктури;
  
• 
  несанкционирано да се ползват, манипулират или разрушат тези ресурси;
  
• 
  да се отслабят, в каквато и да е степен, или премахнат възможностите за създаване, събиране, разпространение, обработка, съхранение и ползване на информация от граждани, организации и органите за държавно управление;
  
• 
  несанкционирано да се ползва, манипулира или разруши информационната й инфраструктура;
  
• 
  да се манипулира или разруши държавната система от правила, процедури и стандарти, регулиращи обществените отношения в информационното пространство;
  
• 
  целенасочено да се дезинформира обществото или вземащите решения лица и структури.
  

• 
  целенасочено да се дезинформира обществото или вземащите решения лица и структури.
  
• 
  схващанията за интересите на личността, обществото и държавата в информационната сфера;
  
• 
  заплахите за тези интереси и
  
• 
  пътищата и средствата за тяхната защита.
  

Тези тенденции се проявяват в условия на нарастващи сложност, дефицит и нелинейност, поради което е изключително трудно да се ограничи сферата на компетентност, в която ще се изяснява същността на информационната сигурност. В нея се генерират експертните мнения и становища, изработват се стратегическите решения, оценяват се рисковете и възможностите за постигане на успех. Очевидно е, че дефинирането на тези имагинерни граници е задача с повишена трудност. Един от възможните подходи за нейното решаване е формирането на метамодел на информационното пространство, който да отразява общото възприемане и разбиране на действителността в информационната сфера, протичащите в нея събития, процеси, явления и виждания за интересите, заплахите и необходимостта от предприемане на конкретни действия.

Според Арнаудов и Крумова, информационна сигурност се разбира като защита на информацията и поддържащата я инфраструктура от случайни или преднамерени въздействия от естествен или изкуствен характер, които могат да нанесат неприемлива вреда на собствениците или на ползващите информация, както и на поддържащата инфраструктура.

Правилният методологически подход към проблемите на информационната сигурност започва с изясняването на субектите на информационните отношения и интересите на тези субекти, свързани с използването на информационни системи.

Информационната сигурност не се свежда само до защитата от несанкциониран достъп до информацията. Субектът на информационните отношения може да пострада (да понесе загуби или морални вреди) не само от несанкциониран достъп, но и от отказ на системата, предизвикващ прекъсване на работата. В много отворени организации (например учебни заведения) защитата от несанкциониран достъп до информацията не е на първо място по важност.