Надя Кискинова наоп, Стара Загора
Изтегляне 234.38 Kb.
|
| 1.
АЙНЩАЙН ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА И ТЕОРЕТИЧНАТА ФИЗИКА в България в началото на ХХ век Надя Кискинова НАОП, Стара Загора 2. НАУКА “...Но за да съзреят условията за наука, отразяваща действителността, е било необходимо да се установи още едно положение, което не е било общо достояниие за философите преди Галилей и Нютон. Чисто логическото мислене само по себе си не може да даде никакви знания за света от факти; цялото познание на реалния свят произлиза от опита и завършва с него. Получените по чисто логически път положения не говорят нищо за действителността. Галилей е станал баща на съвременната физика и въобще на съвременното естествознание именно поради това, че е разбрал тази истина и я е внушил на научния свят.” Айнщайн Науката е специфична човешка дейност, опитваща се да систематизира даден вид познание за света. Действителността е многолика и изтъкана от невидими вселенски нишки. Според предмета на изследване на определена част от реалността, науката бива физика, математика, химия, биология и т.н. Науката за Вселаната и вселенските обекти; тяхната еволюция – астрономията, е една от първите формирали се като специфична дейност науки. Оснававащо се предимно на наблюдението на небесните обекти и явления, напрупаните през отминалите хилядолетия астрономически знания са определящи и за формиране на светогледа на хората. 3. ЗАКОН ЗА ВСЕОБЩОТО ПРИВЛИЧАНЕ НА НЮТОН Силата на привличане на едно тяло от друго е равна на произведението от масите на двете тела m и M и обратно пропорционална от квадрата от разстоянието между телата r²: Fg = G (M . m /r²) където коефициантът на пропорционалност G = 6,67 N.m²/kg² се нарича гравитационна константа и е получена опитно както от Нютон, така и от други физици след него. Това е едно от числата, определящи облика на нашия свят Силата на всеобщото привличане на телата, наречена гравитация определя облика на Вселената. Понятието гравитация по времето на Нютон получило широка употреба, но самият Нютон признал, че не може да обясни на какво се дължи проявата на тази сила и защо тя се предава мигновено, независимо колко огромно е разстоянието между космическите тела. Галилей и Нютон са основоположници на класическата физика. Основният закон на класическата механиката на Галилей-Нютон, известен като ЗАКОН ЗА ИНЕРЦИЯТА гласи:
Неявно в този закон става дума не само за движението на тяло, а за отправните тела или отправната система спрямо която се извършва движението. В този смисъл движението е относително. 4. гравитация Общовалидната вселенска сила била назована и формулирана, но оставал открит въпросът как телата си взаимодействат на такива огромни космически разстояния.
– до тъканта на Вселената - времето и пространството.
Айнщайн въвежда времето като равноправна на пространствените измерения координата и говори за пространство-време. В близост до масивни космически тела скоростта достига субстветлинни скорости и се проявяват ефектите на Специалната теория на относителността – масата на движещите се с почти пределната в природата скорост на светлината нараства до безкрайност, дължината обратно - клони към най-малката безкрайност; времевите интервали се разтягат пак до безкрайност, а масата и енергията стават взаимно обратими величини - известната формула на Айнщайн. Наблюдателят е обвързан с определена инерциална отправна система – такава, която се движи равномерно и праволинейно. 6. Айнщайн
“Колко прекрасно е да почувстваш единството на цял комплекс от явления, които при непосредствено наблюдение изглеждат несвързани.” 7. От средата на ХІХ век се заражда нов дял във физиката – електромагнетизма: Светлината се разпространява като електромагнитна вълна с крайна скорост от 300 000 км/сек. Появява се ново физично понятие ПОЛЕ Из "Творческа автобиография" на Айнщайн: "Във физиката се появи ново понятие, най-важното постижение от времето на Нютон насам: полето.. Необходимо бе голямо научно въображение, за да се изясни, че съществени за описаниие на физическите явления са не зарядите и не частиците, а полето в пространството между зарядите и частиците. Понятието поле се оказа твърде плодотворно и води до формулирането на уравненията на Максуел, които описват структурата на електромагнитното поле и които управляват електричните, както и оптичните явления." 8. Крайната, макар огромна скорост на разпространение на електромагнитните вълни е в противоречие с мигновения пренос на гравитационните взаимодействия в природата. ЕЛЕКТРОМАГНЕТИЗЪМ и ГРАВИТАЦИЯ Из "Творческа автобиография" на Айнщайн: "Теорията на относителността възниква от проблемите на полето. Противоречията и непоследователността на старите теории ни принуждават да припишем нови свойства на пространствено-времевия континуум, на тази арена, върху която се разиграват всички събития на нашия физически свят." След коренният преврат във възгледите за света, който прави Коперник, Айнщайн е авторът на следващия с 30-тината си странички от статията "За електродинамиката на движещите се тела", публикувана в едно от най-добрите научни списания за времето си Analen der Physik в Берн през 1905 г., където е работел като чиновник в патентно бюро.В тази статия е Специалната теория на относителността. По това време Айнщайн е бил само на 26 години. 9. Айнщайн
СЛАВА И ИЗВЕСТНОСТ Защо?
10. През първата половина на ХХ век едни от символите за световна известност са Мерилин Монро и ... Айнщайн. 11. Както се полага като на световна известност, Айнщайн има паметник от бронз, въздигнат през 1979 година в чест на 100-годишнината от неговата раждане. Паметникът е на територията на Националната академия на науките на САЩ във Вашингтон. 12. ... Бронзовият Айнщайн се въздигащ над човешки ръст. В краката му са 2 700 метални изображения на Слънцето, Луната и звездите с реалното им разположение върху небето на 22 април 1979 г., когато официално е открит паметника. В лявата ръка на гения е бронзов лист с гравираните заглавия на 3 от най-съществените му научни трудове, въздигнали го до световната слава, сред които е Специалната теория на относителността. 13. Алберт Айнщайн се ражда през пролетта на 1879 г. в старинното немско градче Улм, славещо се с най-високата в Германия протестанска катедрала Алберт расте като тихо дете, което говори бавно и с това дразни учителите си. Той не учавства в шумни игри, не се интересува от спорт, а живее в света на своите мечти. Благодарение на майка си обиква музиката отрано, дори си съчинява песнички и си ги пее, когато смята, че е сам. Усещането му за нещата от живота е плашещо, но болезнено вълнуващо. 14. АЙНЩАЙН ЗА СЕБЕ СИ: из Творческа автобиография Там, вън, беше този голям свят, съществуващ независимо от нас, хората, изправен пред нас като огромна, вечна загадка, достъпна обаче поне до известна степен за нашето възприятие и нашия разум. 15. Изучаването на този свят ме примамваше като освобождение и аз скоро се убедих, че много от тези, които аз ценях и уважавах, са намерили своята вътрешна свобода и увереност, като са се отдали изцяло на това занятие. Да обхвана мислено, в рамките на достъпните ни възможности този свят, бе за мене висша цел, която си представях полусъзнателно, полунесъзнателно. Тези, които мислеха по такъв начин, независимо от това, дали бяха мои съвременници или хора от миналото, бяха мои единствени и постоянни приятели. 16.
Сред приятелите си Айнщайн причислявал и баща си, от когото явно е наследил изследователския си нюх. Компасът, който показал баща му буквално омагьосал малкия Алберт. Ето спомените и разсъжденията му: “Като дете на 4 или 5 години аз изпитах чудо от такъв род, когато баща ми показа компас.
“Зад нещата има още нещо, нещо, което е скрито дълбоко.” 18. Айнщайн
На 12 години Алберт Айнщайн вече е гимназист и докато е запленен от книжката по геометрия на Евклид и сам усвоява основите на геометрията, диференциалното и интегрално смятане, учителят му по немски език заявява: “От вас, Айнщайн, никога нищо разумно няма да излезе.” 19. из Творческа автобиография, Айнщайн: “Когато бях на 12 години, аз преживях още едно чудо от съвсем друг род: причината за това беше една книжка по евклидова геометрия на равнината, която ми попадна в ръцете в началото на учебната година. Там намерих твърденията например за пресичането на трите височини на триъгълника в една точка, които, макар че сами по себе си не бяха очевидни, можеха да бъдат доказани с увереност, изключваща като че ли всякакви съмнения.Тази ясност и увереност ми направиха такова впечатление, което не може да се опише. Аз не се безспокоях, че аксиомите трябваше да се приемат без доказателство. Въобще за мене беше напълно достатъчно, ако в своите доказателства можех да се опирам на такива положения, чиято справедливост ми се струваше безспорна.” 20. И Специалната, и Общата теория на относителността се изграждат върху основни принципи – обобщения на емпирични знания: постоянството на скоростта на светлината и относителността на движението, формулирана още от Галилей – в Специалната и еквивалентността на тежката и инертна маса – т.н Принцип на еквивалентността, формулиран от Айнщайн в основата на Общата теория на относителността. 21. СПЕЦИАЛНА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА Айнщайн изгражда своята теория върху два постулата:
Физическите закони са еднакви във всички инерциални отправни системи, движещи се равномерно и праволинейно една спрямо друга. Покой във Вселената няма. Отпада нуждата от отправни системи с привилегии като абсолютното пространство на Нютон в класическата механика и етера в електродинамиката на Максуел.
Скоростта на светлината е постоянна във всички инерциални отправни системи. 22. КЛАСИЧЕСКА ФИЗИКА НА НЮТОН ИНЕРЦИАЛНА ОТПРАВНА СИСТЕМА Нютон въвежда понятието
такава, при която телата, неподложени на външни въздействия се движат равномерно и праволинейно.
- Спрямо абсолютното пространство, казва той. 23. РЕЛАТИВИСКА ФИЗИКА НА АЙНЩАЙН ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО НЕ СА АБСОЛЮТНИ ТЕ НЕ СА ФОН, А АКТИВНИ УЧАСТНИЦИ ВЪВ ВСЕЛЕНСКИТЕ СЪБИТИЯ “В резултат на анализ на физическите понятия за време и пространство бе показано, че в действителност принципът за относителността и законът за разпространение на светлината са съвместими и че систематичното придържане към тези два закона води до логически безупречна теория.” 24. След коренния преврат във възгледите за света, който прави Коперник, Айнщайн прави следващия. Този преврат започва със
"За електродинамиката на движещите се тела", публикувана в едно от най-добрите научни списания за времето си Analen der Physik в Берн през 1905 г. Тогава Айнщайн работи като чиновник в патентно бюро и е на само 26 години. 25.
СПЕЦИАЛНА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА
26.
Из "Творческа автобиография" на Айнщайн: “Двата закона за запазване - законът за запазване на масата и законът за запазване на енергията, се обединяват от теорията на относителността в един закон, в закона за запазване на масата-енергия.“ Е = m . c ² 27. ЗАКОН ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА МАСАТА-ЕНЕРГИЯ Тази зависимост дава възможност да се разбере как Слънцето и звездите светят, как е възникнала Вселената от Големия взрив.
огромно количество енергия 28. Айнщайн: "Ако можех да предвидя това, щях да стана часовникар." Е = m . c ² За съжаление, това било проверено на практика при атомната бомба! 29. ЧЕТИРИМЕРЕН ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВИ КОНТИНУУМ Вмъкната като мащаб в пространствено-времевата диаграма, светлинната линия я дели на 3 области - минало, бъдеще и недостижима област, извън нашия свят, където всичко се движи със скорости по-големи от тази на светлината. През 1907 г. немският математик Минковски описва геометрията на 4-мерния континуум пространство-време, който може да се изрази графически като пространствено-времева диаграма. По едната ос на тази диаграма може да се разположи оста на времето t, а по другата ос - 3-те пространсвени координати x, y, z. Всяка точка от тази диаграма Минковски нарича събитие и то се описва с 4-те числа - 3-те пространствени координати и времето.Сумата от всички събития в тази диаграма е светът на физическите явления или просто свят. Протичането на едно събитие в този свят може да се изобрази с линия, наречена мирова линия.
Удобно е мащабът на пространствено-времевата диаграма да бъде избран съобразно ограничението, поставено от природата - скоростта на светлината. Така отсечката на постоянната скорост на светлината под ъгъл от 45 градуса спрямо осите на пространството и времето ще отговаря на 300 000 км по пространствената ос и 1 секунда по времевата ос.
“Влиянието на теорията на относителността излиза далеч извън рамките на тези проблеми, от които тя възникна. Тя отстранява трудностите и противоречията в теорията на полето; тя формулира по–общи механични закони; тя заменя два закона за запазване с един; тя изменя нашето класическо понятие за абсолютно време. Нейната ценност не се ограничава само в сферата на физиката; тя образува обща основа, която обхваща всички явления в природата” Айнщайн
СПЕЦИАЛНА и ОБЩА
Специалната теория на относителността е завършена, но се ограничава до разглеждане на инерциални отправни системи. Действителността е многолика и Айнщайн продължава да размишлява и доизгражда представите за света. Това коства 10 години от живота му. През 1915 година се ражда
Общата теорията на относителността, която неизбежно се сблъсква с понятието ГРАВИТАЦИЯ и му дава смисъл. 33.
ПРИНЦИП НА ЕКВИВАЛЕНТНОСТТА “Общата теория на относителността дължи своя произход на известния още от Галилей и Нютон факт, който не се е поддавал на никаква теоретична интерпретация:
Айнщайн
ИНЕРТНА МАСА Втори принцип на динамиката на Нютон: F = m . а Тяло се движи с ускорение а под действие на приложена върху него сила F. Тук масата m е израз на свойството инертност на телата, с което те се противопоставят на всяко изменение на движението им. Именно това противодействие налага прилагането на външна сила върху тях за промяна на движението им. В този смисъл тук масата е инертна. 35. ТЕЖКА МАСА В закона на Нютон за всеобщото привличане: F = G (m . M)/r² също има маси на взаимодействащи тела, но тук те са израз на свойството на телата да гравитират едно към друго. В този смисъл тук масата е гравитационна или тежка 36. СИЛЕН ПРИНЦИП НА ЕКВИВАЛЕНТНОСТТА
Ефектите от силата на гравитацията и на ускорително движение са неразличими. 37. Вие сте наблюдател в една неинерциална отправна система – затворена кабина. Тя може да пада свободно към земната повърхност, а може със същото ускорение да летя някъде в космическото пространство. Какво изпитва наблюдателят вдвата случая? Има ли разлика? В единия и другия случай наблюдателят е в безтегловност – той не усеща натиска на пода на кабината под краката си. С такива мислени експерименти може да се стигне до извода, че гравитационната сила всъщност е привидност, псевдосила. Силата като понятие във физиката отразява взаимодействието между телата. Когато нещо, което се чувства като сила всъщност е равноускорително движение, всъщност не е сила в смисъла на това понятие, а псевдосила. Излиза, че гравитацията е такава псевдосила. 38. Друг МИСЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ: Жената и мъжът са наблюдатели, затворени в напълно изолирани от външна среда помещения. Едното е неподвижно върху земната повърхност. Другото се носи в космическото пространство с ускорението, с което телата падат към земната повърхност g = 9,8 m/s.s 39. Двамата наблюдатели обаче могат да комуникират. Започват да спорят – кой от тях стои неподвижно и кой лети в Космоса. Възприятията и на двамата са еднакви. Защо ли? 40. И двамата наблюдатели имат право да твърдят, че са неподвижни или летят. Те самите са участници в движение с еднакво ускорение в две идентични НЕИНЕРЦИАЛНИ системи. 41.
НЕЩО ПОВЕЧЕ: всеки експеримент, който се опитат да проведат двамата наблюдатели в идентичните неинерциални отправни системи ще протече по един и същи начин 42. ЩО Е ГРАВИТАЦИЯ? След като усещането за гравитация може да се замени с ускорително движение, за каква сила на гравитацията говорим?
присъщо свойство на телата да се привличат, а отражение на нещо фундаментално.
“Нашият свят е неевклидов. Неговата геометрична природа е образувана от масите и от техните скорости. Гравитационните уравнения на Общата теория на относителността се стремят да разкрият геометричните свойства на нашия свят.” Айнщайн 44. ГРАВИТАЦИЯТА Е ИЗКРИВЕНО ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ Според интерпретацията на Айнщайн гравитацията може да се разглежда като степента на изкривяване на тъканта на пространство-времето там, където има концентрация на вещество. Колкото по-масивно е едно тяло, толкова повече закривява пространство-времето около себе си. 45. Ако планетите се въртят около Слънцето по елиптични орбити, то това са ГЕОДЕЗИЧНИ ЛИНИИ в изкривеното пространство-време на нашата звезда. Нещо повече и нашата планета изкривява пространство-времето, както всяко друго тяло във Вселената. Масата на телата определя степента на изкривяване на пространство-времето. “Веществото казва на пространството как да се изкриви, а пространството казва на веществото как да се движи.” Уийлър
Около Земята на по-малко от половин милион км се върти нашият естествен спътник Луната точно с такава скорост, колкото да не падне върху Земята или да се отдалечи завинаги далеч от нея. Земята се движи по орбитата си около Слънцето с около 30 км/сек и така е от милиарди години насам. Това е скоростта, която е необходима за устойчивостта на планетарното земно движение. Орбиталните скорости на планетите около Слънцето, спътниците около планетите, системите от звезди и галактики следват законите на Кеплер, залегнали в основата на небесната механика. Защо са точно такива каквито са – обяснение е аналогично. 47. “Общата теория на относителността дава още по-дълбок анализ на пространствено-времевия континуум. Валидността на теорията на относителността вече не се ограничава с инерциалните координатни системи. Теорията се заема със задачата за гравитацията и формулира нови структурни закони за гравитационното поле… Тя разглежда като съществен, а не като случаен факт, какъвто бе в класическата механика, еквивалентността между тежката и инертната маса… Силата на теорията се заключава в нейната вътрешна съгласуваност и в простотата на нейните основни положения.” Айнщайн, “Творческа биография” 48. Класическата физика води до абсурди. Физиката на Айнщайн – до още по-големи на пръв поглед, но всъщност тя обяснява света такъв, какъвто е:
размерите – до минус безкрайност. Размерите намаляват...
Уравненията за описание на положително изкривено 4-мерно пространство време, като външната повърхност на сфера, които най-добре “пасват” са изведени през 1854 г. от немския математик Риман. Въпреки усилията си, обаче той не успял да обвърже гравитацията с кривината на 4-мерното пространство-време. Това направил Айнщайн. Той, с проницателността си на физик свързва гравитацията с геометрията посредством кривината на пространството-времето. И това е основната идея на Общата теория на относителността. Ние обитаваме не плосък, а изкривен свят – може би външната част на огромна 4-мерна сфера В Римановото изкривено пространство няма успоредни линии, а сумата от ъглите на триъгълниците винаги е повече от 180° - това са сферични триъгълници. Най-краткото разстояние между кои да е 2 събития не е правата линия, а особена крива, наречена геодезична линия.
Ако планетите се въртят около Слънцето по елиптични орбити, то това са геодезичните линии в изкривеното пространство-време на нашата звезда. 50. чиято геометрия наподобява външната повърхност на сфера. В такъв свят най-близкото разстояние между две точки е не правата, а ГЕОДЕЗИЧНАТА линия. Геодезични линии са примерно меридианите и паралелите на земното кълбо или небесната сфера. 51. Нютон и Айнщайн – двата колоса във физиката и техните представи за време и пространство. Защо великите са велики?
Айнщайн за Нютон “Не трябда обаче да се мисли, че великото творение на Нютон може да бъде унищожено от тази или от някаква друга теория.
Айнщайн
“…старата теория /на Нютон/ е специален граничен случай на новата /на Айнщайн/. Ако гравитационните сили са сравнително слаби, предишният нютонов закон се оказва добро приближение към новите закони за гравитацията. По такъв начин всички наблюдения, които потвърждават класическата теория, потвърждават и Общата теория на относителността. Ние отново идваме към старата теория от по-високото ниво на новата.” 54. СЛЕДСТВИЕ ОБЩА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА в гравитационно поле светлинният лъч се отклонява 55. ПРОВЕРКА НА СЛЕДСТВИЕТО ПЪЛНО СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ 29 май 1919 година с продължителност на пълната фаза 5 минути и 2 секунди Тогава Слънцето е в съзвездието Бик, близо до Хиадите и 13 звезди се оказват близо до слънчевия диск. Това е идеален случай за експериментална проверка на ОТО 56. Слънцето е най-масивното тяло в Слънчевата система и изкривяването на светлинния лъч в близост до него трябва да е 1´´,75 според теорията, което при прецизно наблюдение би било възможно да се установени със задоволителна точност. Сега отклонението на светлината от Слънцето е доказана с точност до 1%, достигната от интерферометри със свръхдълга база при измерване излъчването на квазари до слънчевия диск. 57. Гравитационна леща Изкривяването на светлината около масивно тяло дава възможност да използваме естествените оптически уреди – гравитационните лещи, за да надникнем във времената, когато са се формирали първите звезди и галактики във Вселената.
60. Схема на лъчите, идващи от далечна галактика, когато заобикалят масивен галактичен куп. В този случай далечната галактика е като дъга върху изображението на по-близкия куп от галактики. 61. СЛЕДСТВИЕ ОБЩА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА Светлината, идваща от далечен масивен източник изпитва “червено отместване” 62. Основните положения на Специалната и Обща теория на относителността, представляващи обобщения на натрупания опит; следствията от тях – до едно предвидени, обосновани теоретично и експериментално потвърдени, дават завършеност на новите възгледи и те се налагат, въпреки противоречието със “здравия разум”. 63. ТЕОРЕТИЧНАТА ФИЗИКА В БЪЛГАРИЯ началото на ХХ век 64. Теорията на относителността представлява заплаха за “здравото” развитие на физиката, мислели мнозина и доста време Айнщайн срещал повече опоненти, отколкото привърженици. Нормално е в онези години, когато били поставени за преосмисляне основни физични понятия новата теория трудно да си пробива път. В България като цяло теорията на Айнщайн не е възприета радушно и изразител на скептицизма е проф. Георги Манев. 65. Един от най-разпространените конфликти по онова време е бил свързан с етера. Георги Манев не си представял нищо във Вселената без всецяло изпълващия всичко етер, макар, че още през 1880 г. историческият експеримент на Майкелсон-Морли недвусмислено доказва липсата му. Теорията на Айнщайн също не се нуждае от етера. Но дори през 1940 г., когато пише свой учебник, Манев посвещава втория том изцяло на етера: „Увод в теоретичната физика. Част втора. Учение за етера.” 66. Проф. Георги Манев 67. Рашко Зайков студент на Айнщайн и привърженик на неговата теория на относителността 68. КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ Георги Манев и Рашко Зайков Конфликт, възникнал поради административните амбиции за пофесорско място в СУ, но всъщност е противопоставяне на научните схващания. За съжаление в този конфликт е въвлечен самият Айнщайн, както и цялата научна общност в Софийския университет. Разразява се скандал. Научната общност застава зад проф. Манев, а Комисията по разследване на случая отстранява завинаги Рашко Зайков от университета. 69. НАУЧНИЯТ ПРИНОС НА РАШКО ЗАЙКОВ Първата му публикация е още през 1928 г., когато е асистент в катедрата по експериментална физика към СУ. Рашков написва „Релативистичната теория на петото измерение”, издадена в България и на немски език. “Тази работа изпратих на Айнщайн. В отговор той ми писа, че, изглежда, аз се намирам на прав път и че без петото измерение е невъзможно да се обяснят микроявленията в квантовата физика.” Общо Зайков има над 100 научни труда в областта на теоретичната физика и около 15 в областта на математическата статистика. Автор е на много научнопопулярни статии или есета по СТО и ОТО, голям брой реферати-рецензии върху математически трудове и други. 70. Кореспонденцията между Айнщайн и Рашко Зайков прекъсва в годините на Втората световна война. Запалителна бомба уцелва при бомбардировка къщата на българския физик през 1943 г. Под развалините остават и писмата на Айнщайн. Вместо бляскава кариера краят на войната донася на Зайков началото на поредица професионални митарства. Германският възпитаник е подозрителен за новата власт. След 9 септември 1944 г. упорито е издирван и „викан за справка” от съветското командване в София. Веднъж престоява в ареста три денонощия. Новата власт предполагала, че в Германия той е работил по секретни теми, като например атомната бомба. 71.
Работа за него като физик-теоретик така или иначе не се намира. Пречка са познанствата му със западни учени. Едва през 1953 г. чрез застъпничеството на проф. Георги Наджаков Зайков става старши научен сътрудник в Института по физика при БАН. Изборът му за професор се протака умишлено с години. В деня на едно от заседанията, когато се решава въпросът за научната му титла, от Италия се връща проф. Никола Бонев. Неговият категоричен глас надделява и Рашко Зайков най-сетне получава изстраданото си професорско звание.
Проф. Манев с колеги и студенти от Софийския университет – вляво на първата редица. 74. Като ректор проф. Манев се бори за запазване на автономията, бюджета и щата на университета. За времето на ректорството му “не е протоколирано никакво решение за изключване на прогресивни студенти от Университета заради политическите им убеждения”.
за нова сграда на Физико-математическия факултет, започва строеж на университетска печатница, въвежда нов подбор на кандидат-студенти и нови места за студенти-физици, държавен заем за увеличение на заплатите на учителите, поддържа организирането на изложби на немска, руска и съветска литература.
След политическите промени в България през 1944 г. Манев е уволнен и въпреки че от началото на 1948 г. му се връщат правата да бъде държавен служител, за него не се намира място за редовен професор по физика във Физико-математическия факултет на Софийски университет.
дава уроци по математика на своя внук до смъртта си през 1965 г.
Съгласно изследванията на работещите в тази област физици, астрономи и математици през последните 10 години, гравитационният модел на Манев води до резултати, удовлетворяващи физическата реалност по-добре от класическия Нютонов модел. Моделът обединява много проблеми от астрономията, небесната механика, класическата механика, атомната физика. Този модел представлява мост между теорията на относителността и класическата механика 77. Изучаването на трудовете на проф. Георги Манев едва сега започва. Това е афиш на първият форум, посветен на теоретичния принос на учения за гравитацията, проведен в София през 2004 година по повод 120-годишнината от рожедние на професора. http://www.skyarchive.org/manev http://draco.skyarchive.org/manev/manevfield_eng.shtml www.inrne.bas.bg/.../19%20Konf%20Monev.htm 78. източници
Каталог: sites -> default -> files -> site-documents -> think-about think-about -> Космически микровълнов фон весела Георгиева, гпче „Ромен Ролан” think-about -> 1. взаимодействията преди Големия взрив Надя Кискинова наоп, Стара Загора think-about -> 1. в света на елементарното надя Кискинова наоп, Стара Загора think-about -> 1. големият взрив надя Кискинова наоп “Юрий Гагарин” think-about -> 1. черни дупки теория и реалност Стивън Хокинг излъчване и еволюция на черните дупки think-about -> 1. тъмната материя във вселената надя Кискинова наоп стара Загора think-about -> Космически микровълнов фон весела Георгиева, гпче „Ромен Ролан” think-about -> 1. големият взрив надя Кискинова наоп “Юрий Гагарин” Изтегляне 234.38 Kb. Сподели с приятели:
|