Най-хубавото
Молитва за духовно зрение
Изтегляне 0.97 Mb.
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
- Навигация на страницата:
- Връзване на силния човек
| Молитва за духовно зрение
Няколко конкретни нужди трябва да имаме предвид като цели на молитвата в духовното воюване. Една от нуждите е свързана със състоянието на слепота, което Сатана нанася на невярващите (2 Коринтяни 4:3, 4). Хората не могат да дойдат при Христос, ако не се отворят духовните им очи. Тиодър Еп пише: „Ако Сатана е заслепил и вързал хората, как изобщо ще се спасяват души? Точно тук е твоята и моята роля. Ограбването дома на силния е свързано с освобождаването на онези, които Сатана е заслепил и държи вързани... Точно тук се намесва молитвата."2 Молитвата е основното оръжие в борбата срещу духовната слепота. Апостол Йоан казва: „Ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме попросили от Него" (1 Йоан 5:14, 15). След това той веднага отправя призив към вярващите да прилагат този принцип, като молят Бога да даде живот на невярващите (стих 16). Нашата евангелизаторска стратегия трябва да включва молитва с власт Божията светлина да проникне през сатанинската слепота. Трябва да се молим също като апостол Павел в Ефесяни 1:18, 19 очите на вярващите да се просветят, за да разберат духовната сила, власт и защита, които имаме като наследство в Христос. Докато Сатана успява да ни държи на тъмно по отношение на положението и властта ни в Христос, той ще ни държи на едно място в израстването ни и ще ни прави неефективни в нашето свидетелстване и служение. Трябва да се молим един за друг постоянно да бъде разпръсната димната завеса на Сатана и зрението ни за духовното царство да стане кристално ясно. Връзване на силния човек Друга мишена за молитвата с власт е „силния човек", споменат в Матей 12:29. Исус каза, като говореше за Сатана и демоните му: „Как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния?" Той искаше да каже, че не можеш да спасиш хората от веригите на духовната слепота и демонично влияние, ако първо не надвиеш над тези, които са го оковали. Силата на Сатана вече е разчупена, но той няма да се откаже от нищо, което смята, че може да задържи, докато не упражним властта, която ни е предадена от Господ Исус Христос. Когато се молим, не се опитваме да убедим Бога да се присъедини към нас в нашето служение за Него; молитвата е дейност, която ни присъединява към Бога в Неговото служение. Чрез вяра можем да ограбим това, което Сатана стиска в ноктите си, но по право принадлежи на Бога и да го държим здраво, докато Сатана го пусне. Той ще продължава да държи хората, докато не изискаме тяхното освобождаване на основата на властта си в Христос. След като веднъж Сатана е вързан чрез молитвата, той трябва да ги пусне. В книгата си „Обладаните от демони и християнина" К. Фред Дикейсън (Dickason, Demon Possession and the Christian, p. 255.) дава няколко полезни предложения за това как да се молим за човек, който е притесняван от демони: 1. Моли се демоните да бъдат отрязани от всякакво общуване и помощ от други демони и от Сатана. 2. Моли се демоните да бъдат объркани и да отслабне хватката, с която държат човека. 3. Моли се личността да бъде укрепена във вяра, за да разбере положението си в Христос и да се довери и подчини на Божието Слово. 4. Моли се човекът да успее да направи разлика между собствените си мисли и чувства и тези на Сатана. 5. Моли се човекът да успее да разпознае демоничното присъствие и да не бъде объркан, но сам да пожелае да търси библейски съвет и помощ. 6. Моли се Бог да защитава и води детето Си и да задейства ангелските сили, за да бъдат осуетени всякакви планове на неприятеля. Преди няколко години едно лично преживяване подчерта пред мен силата на молитвата, когато се занимаваме с хора в прегръдката на силния човек. Бях в ръководството на голяма църква по онова време. Връщах се от обяд един ден, когато открих няколко от секретарките и разпоредителите да пият кафе и да си приказват във фоайето до църковния офис. На другия край на стаята стоеше един висок мъж на двадесет и няколко години, напълно непознат за мен, който беше с малка черна дъска в ръце и пишеше ситни думи, а след това ги триеше. — Кой е това? — попитах съработниците си. — Не знаем. Ние скоро влязохме. Удивен, че никой не се е сетил още да поздрави мъжа, аз се приближих до него и казах: — Здравей, казвам се Нийл. Мога ли да ти помогна с нещо? — Ами, не знам — отговори той малко разсеяно, докато оставяше тебешира. Изглеждаше и ми звучеше така, сякаш умът му е някъде далеч под въздействието на наркотици, затова реших да го изведа от църквата и просто да поговорим с него някъде за малко. Открих, че се казва Бил и работи в една близка автомивка. Поканих го да дойде на църква. След като поговорихме около час, той си тръгна. След няколко дни Бил дойде отново и поговорихме. Две седмици по-късно един неделен следобед, докато бях в офиса си и се подготвях за вечерната служба, портиерът ми се обади по вътрешния телефон. — Един мъж на име Бил иска да те види. — Изпрати ми го — отвърнах аз. Нямах никакво време за празни приказки, но бях загрижен за Бил. — Радвам се, че си тук, Бил — започнах аз. — Мога ли да ти задам един личен въпрос? Бил кимна. — Предавал ли си се някога на Христос да бъде твой Господ и Спасител? — Не. — Желаеш ли? — Не знам, Нийл — отговори Бил с леко разтревожен израз. Аз извадих благовестителска брошура и му я прочетох. — Разбираш ли това, Бил? -Да. — Желаеш ли да вземеш това решение за Христос сега? -Да. — Ще се помоля с една простичка молитва за покаяние, а ти повтаряй след мен изречение след изречение, о, кей? — О, кей. — Господи Исусе, нуждая се от Теб — започнах аз. Бил започна да повтаря: — Гос-с-с... След това млъкна напълно. Аз разбрах, че съм навлязъл в царството на демоничните сили и те съвсем не искаха да пускат Бил. — Бил, сега се води битка за ума ти — казах аз накрая. — Ще прочета няколко библейски стиха и ще започна да се моля на глас за теб. Ще вържа неприятеля и ще му се опълча. Щом можеш, просто кажи на Исус това, което вярваш. Очите му потвърдиха, че се води битка. Започнах да чета от Библията и да се моля на глас с всяка молитва, която се сещах, за връзване на Сатана и освобождаване на Бил. По онова време бях все още много нов в опита си с демоничните сили, така че общо взето, се хващах за сламки. След около 15 минути молитва и четене на стихове от Библията Бил ннезапно простена: „Господи Исусе, нуждая се от Теб". След това се отпусна на стола си така, сякаш бе изкарал десет рунда за световната титла в тежка категория. Погледна към мен с просълзени очи и каза: — Свободен съм. Аз не бях използвал думата „свобода" пред него, това бе негов собствен израз. Но той наистина бе свободен и го осъзнаваше. Ако разбираме духовната природа на нашия свят, това ще оказва дълбоко влияние върху евангелизаторската ни стратегия. Твърде често ние прокламираме добродетелите на християнството пред невярващите като човек, който стои от външната страна на затворническа килия и представя на затворниците красотите на външния свят. Но докато някой не надвие на надзирателите и не отвори вратите, как могат затворниците да преживеят свободата, за която им говорим? Трябва да се научим да връзваме силния човек, преди да можем да освобождаваме затворниците му. Бог не само те е подготвил с всичко, от което се нуждаеш, за да отблъснеш атаките на силния човек, но Той те е въоръжил също и ти е дал власт да търсиш и да носиш свобода в живота на тези, които са в лапите на Сатана. Стой твърдо във всеоръжието, което Бог е промислил за теб, и върви напред в Христовата власт, за да ограбиш дома на силния човек за Бога. 6 Справяне с личността на злото — Какво за Бога е станало с Хари? Жената, която беше на телефона говореше за бившето си гадже, първосвещеника на сатанистите, когото споменах в миналата глава и който намери Христос и бе освободен от невероятни окови на тъмнината. Ивлин ми каза, че се опитвала да накара Хари да се откаже от сатанизма, но изобщо не очаквала да настъпи такава промяна с него. Тя искаше отговори. — Бих се радвал, ако можем да седнем и да поговорим — отвърнах аз. Затова си уговорихме среща в моя офис. Когато Ивлин влезе, в ушите ми прозвучаха всякакви предупредителни сигнали. Тя не само носеше със себе си историята за интимна връзка със сатанински първосвещеник, но също бе облечена твърде съблазнително. Реших да стоя на дистанция и да действам предпазливо. Когато започна да ми говори за себе си, Ивлин спомена, че е християнка, но аз хранех съмнения. Между другото вмъкнах в разговора няколко въпроса за вечната съдба на Ивлин. Точно както предполагах, отговорите й бяха изпълнени със себеправедни баналности. Разбрах, че имам работа с много заблудена личност. — Когато Хари и аз се събрахме — продължи тя, — ходехме в една католическа църква и тя му говореше там. — Имаш предвид, че е идвала някоя монахиня и е говорила на Хари? — попитах аз. — Не, тя му говореше чрез мен. Изведнъж в ума ми светна. — Искаш да кажеш, че някой вътре в теб е общувал с Хари, като е използвал твоя глас и че тази личност е „тя"? Ивлин кимна. — Не само е тя, но е ирландка. — Ивлин, Библията казва да изпитваме духовете. Изпитвала ли си някога този дух? — Не, не съм имала причина. — Готова ли си да направиш тази проверка сега? — Разбира се. Известно време в служението си в такъв момент от разговора влизах в диалог с демона, като му казвах да ми говори чрез Ивлин. Но често този подход води до силова борба, в която човекът не участва. Някои хора дори се изключват от съзнание, докато аз се боря с духа, и не помнят какво е станало с тях. Разбрах, че това, което личността прави по време на такъв сблъсък, е по-важно от това, което аз правя. Мъжът или жената трябва да поеме отговорност за разобличаването и съпротивяването на Сатана и трябва лично да прегърне Христовата истина. Исках Ивлин да бъде напълно наясно какво става с нея. — В името на Исус Христос — поломих се аз — заповядвам ти да мълчиш, душе, докато не ти заповядам да говориш. Сега в името на Христос се идентифицирай в ума на Ивлин. Поисках Ивлин да ми каже какво чува. На лицето на Ивлин се появи объркано изражение. — Казва, че е Маги Маккендал. Това, което последва бе тристранен разговор. Аз задавах въпросите си на духа на Инвлин, когото бях вързал да мълчи въз основа на властта си в Христос. Духът отговаряше на въпросите ми, като говореше в ума на Ивлин, които тя чуваше толкова ясно в главата си, колкото ако ги чуваше с ушите си. След това Ивлин, напълно в съзнание и участничка в разговора, вербализираше отговора, който чуваше. — На колко години си, Маги Маккендал? — попитах аз. — Животът на душата няма възраст. — Защо си дошла? — Да помогна на светиите в борбата. — Била ли си жива някога на планетата Земя? -Да. — Кога си починала? Ивлин повтори отговора, че Маги Маккендал е умряла през 1970 г. в Ирландия. Ако познавате Библията, ще знаете, че аз не разговарях с починала ирландска християнка на име Маги Маккендъл, която се е върнала като дух, за да помага на светиите в борбата. Разказът на Исус за богаташа и бедния Лазар в Лука 16:19-31 ясно казва, че има огромна, непреодолима бездна между живите и мъртвите. Никой, който е преминал от живота в смъртта, не може да се върне. Освен това Исайя заповядва на Божиите хора: „Когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите. Нека прибягнат при (закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях" (Исайя 8:19, 20). Единственият Божи Дух, комуто е определено да ни подготвя за борбата, е Святият Дух. По това време в диалога аз бях сигурен, че имам работа с демон, който заблуждаваше Ивлин да вярва, че е там, за да й помага. Затова продължих с въпрос, който бях сигурен ще разобличи духа: — Маги Маккендал, Исус твой Господ ли е? Да — предаде Ивлин думите на духа. Бях наистина смутен. Ето дух, който явно бе от царството на тъмнината, но признаваше Исус Христос като свой Господ! Задавал съм този въпрос на многобройни други духове. Някои са отговаряли ядосано „Не! " Други са отговаряли „Да, Исус Христос е Господ". Но когато съм ги притискал с въпроса дали Исус Христос е техен личен Господ, никой от тях не е отговарял положително. Или Ивлин не ми предаваше вярно това, което чуваше, или нещо друго не бе съвсем наред. — Дойде ли Христос в плът? — продължих аз. Отново отговорът ме свари неподготвен: -Да. Вече бях привършил идеите си. Не само бях сам в сградата със странна, млада жена със сладострастен вид, но бях напълно объркан от факта, че духът, който я контролираше, признаваше Исус Христос като Господ. Привърших срещата малко внезапно и тя си тръгна. Докато се прибирах у дома изведнъж разбрах: аз също бях измамен! Аз не се обръщах към духа, обръщах се към ролята, която духът играеше — тази на Маги Маккендъл. Вероятно е имало ирландска християнка на име Маги Маккендал, която е починала през 1970 г. и демонът в Ивлин играеше тази роля. Докато аз разпитвах Маги Маккендъл, демонът бе свободен да отговаря така, както Маги Маккендъл би отговорила: „Да, Исус Христос е мой Господ". Сега, когато срещам дух, който се опитва да се въплъти в някой от миналото, просто казвам: „Това е лъжа, ти си зъл дух". След това, ако човекът желае, го водя по стъпките към свободата. Освен това се научих да не разговарям изобщо със злите духове и да не вярвам на нищо, което казват. Исус ни предупреждава в Йоан 8:44: „Когато [дяволът] изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща". Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|