Най-хубавото



страница23/82
Дата18.05.2022
Размер0.97 Mb.
#114348
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   82
125 razchupvane na okovite-Nil Andersen
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
Облечен за успех
Основен елемент в нашата защита е въоръжението, което Бог ни е дал и ни е наредил да облечем. Апостол Павел пише:
Стойте, прочее, препасани с истина през кръста и облечени в правдата за бронен нагръдник и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово (Ефес. 6:14-17).
Когато облечем Божието всеоръжие, ние всъщност обличаме Христос (Римл. 13:12-14). А когато обличаме Христос, преместваме себе си от царството на плътта, където сме уязвими за нападение, и се поставяме във владението на Христос, където лукавият не може да ни докосва. Сатана няма нищо общо с Христос (Йоан 14:30) и до степента, в която ние сме облекли Христос, лукавият не може да ни докосва (1 Йоан 5:18). Той може да докосва само това, което е на собственото му ниво. Ето защо ни се заповядва: „Не промишлявайте за страстите на плътта" (Римл. 13:14), което означава: „Не живейте на нивото на Сатана".
Въоръжението, което вече сте облекли
От глаголните форми в Ефесяни 6:14, 15 изглежда сякаш три от елементите на въоръжението — пояс, нагръдник и обувки — са вече сложени на вас: „препасани...", „облечени...", „обути...". Тези части от въоръжението представляват елементите на вашата защита, която е достъпна, когато приемете Исус Христос и в която ни е заповядано да стоим твърдо. Глаголната форма на гръцки, използвана тук, означава, че действието, за което се отнася, е завършено преди да ни се заповяда да стоим твърдо. Това е логичният начин, по който войник се приготвя за действие: той би си сложил пояса, нагръдника и обувките, преди да се опита да стои твърдо. По същия начин трябва да си сложим пълното Божие въоръжение, след като вече сме облекли Христос.
Поясът на истината. Исус каза: „Аз съм истината" (Йоан 14:6). И тъй като Христос е в теб, истината е в теб. Но не е лесно да продължиш да избираш истината. Тъй като основното оръжие на Сатана е лъжата, твоят пояс на истината (който държи другите части от бронята върху тялото на мястото им) постоянно е атакуван. Ако дяволът успее да те обезоръжи в областта на истината, ще станеш лесна мишена за другите му атаки.
Ти стоиш твърдо в истината, като свързваш всичко, което правиш, с истината на Божието Слово. Ако ти дойде на ум мисъл, която не е в хармония с Божията истина, отхвърли я. Ако по пътя ти се появи възможност да кажеш или да направиш нещо, което прави компромис или влиза в конфликт с истината, избегни го. Възприеми едно просто правило на поведение: ако е истина, за него съм, ако не е истина, не разчитайте на мен.
Когато се научиш да живееш в истината всекидневно, ще започнеш да обичаш истината, защото няма да имаш какво да криеш. Никога няма да е нужно да се криеш от Бога или от когото и да е друг, всичко, което правиш, е в светлината. Освен това, когато живееш в истината, ти откриваш лъжите на Сатана, бащата на лъжата (Йоан 8:44). Помни, че ако Сатана успее да те заблуди и да те накара да вярваш в лъжа, той може да управлява живота ти в тази област.
Исус се моли: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия" (Йоан 17:15). Как? „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина" (стих 17). Ти ще разобличиш лъжите на Сатана в светлината на Божието откровение, а не чрез човешки размишления.
Нагръдникът на правдата. Когато облечеш Христос при своето спасение, ти си оправдан пред нашия свят Бог. Това не е твоята правда, а Христовата (1 Коринтяни 1:30; Фил. 3:8, 9). Така че когато Сатана се прицели със стрела към теб и каже: „Не си достатъчно добър, за да бъдеш християнин", можеш да отвърнеш заедно с Павел: „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, който ги оправдава" (Римл. 8:33). Твоята праведност в Христос е защитата ти срещу обвиненията на Сатана, насочени към твоята стойност пред един свят Бог.
Макар да се радваме в своето положение на праведност в Христос, ние добре съзнаваме собствените си неправедни дела, когато мислим, казваме или правим нещо без Бога. Ние сме светии, които понякога съгрешават. Да стоим твърдо в своята правда включва разбиране и прилагане на принципа за изповядване на греховете.
Божието лекарство за греха е заявено в 1 Йоан 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда". Изповядването е различно от това да кажеш „Съжалявам" или да помолиш за прошка. Изповядвам (homologeo) означава да признаеш или да се съгласиш. Представете си, че баща хваща сина си да хвърля камъни по някаква кола. Бащата казва: „Ти хвърли камък по колата и това е лошо". Ако момчето отвърне: „Съжалявам, татко", изповядало ли е греха си? Всъщност не. То може да каже също: „Моля те, прости ми, татко", но дали вече е изповядало греха си? Не. То не е изповядало греха си, докато не се съгласи с баща си: „Хвърлях камъни по колата, това беше неправилно".
Когато съгрешаваш, може да съжаляваш, но да съжаляваш или дори да кажеш на Бога колко съжаляваш не е изповед. Ти изповядваш греха си, когато кажеш това, което и Бог казва за него: „Имах похотливи мисли в ума си и това е грях"; „Постъпих немилостиво със съпруга си тази сутрин и това е лошо"; „Гордостта ми ме накара да се стремя към това повишение, а гордостта е нещо, което не трябва да съществува в живота ми".
Сатана ще направи изповедта колкото се може по-трудна. Той ще се опита да те убеди, че е твърде късно за изповед, че Бог вече е изтрил името ти от книгата на живота. Това е още една от големите му лъжи. Ти си в Христос, ти вече си простен. Ти си Божията правда в Христос (2 Коринтяни 5:21). И Той никога няма да те остави. Твоите взаимоотношения с Бога и вечната ти съдба не са застрашени, когато съгрешаваш, но всекидневната ти победа е застрашена. Трябва да бъдем като апостол Павел, който каза: „Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците" (Деян. 24:16).
Обувките на мира. Когато приемеш Христос, ти се съединяваш с Княза на мира. Заради положението си имаш мир с Бога още сега (Римл. 5:1), но Христовият мир трябва да управлява в сърцето ти и това е възможно, само когато позволиш Христовото слово да се вселява обилно в теб (Кол. 3:15, 16).
Обувките на мира стават защита срещу хитростите на дявола, когато действаш като миротворец сред вярващите (Римл. 14:19). Миротворците сближават хората, като съдействат за общението и помирението. Твърде много християни изискват обща доктрина като основа за общението. И вярно е, че ако не мислим еднакво и не вярваме еднакво, ще има търкания между нас вместо мир. Но общата доктрина не е основата за общението, общото наследство е тази основа. Ние всички сме деца на Бога и това е достатъчно, за да ни съединява в мир. Ако чакаш да се съгласиш напълно с някого по всеки доктринален въпрос, за да го приемеш, ще бъдеш най-самотният християнин на Земята. Вместо да настояваш за единство в ума, пази единството на Духа, като поемаш инициативата да бъдеш миротворец в отношенията си (Матей 5:9; Ефес. 4:3). Имаме обещанието, че „Бог на мира скоро ще смаже Сатана под нозете ви" (Римл. 16:20).


Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   82




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница