Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- Безстопанственост.
- Изпълнителното деяние
Раздел І “Общостопански престъпления” – чл. 219-226 от НК; Раздел Іа “Престъпления против кредиторите” – чл. 227б-227е от НК; Раздел ІІ “Престъпления в отделни стопански отрасли” – чл. 228-240 от НК; Раздел ІІІ “Престъпления против митническия режим” – чл. 242-242а от НК; Раздел ІV “Престъпления против паричната и кредитната система” – чл. 243-252 от НК. Всички тези престъпления се изразяват в една неправилна стопанска дейност – в действие или бездействие, като несъобразяването с икономическите закони на пазарната икономика води до засягане на стопанската дейност. Критерият върху който е построена системата на тези престъпления е дали нарушените икономически и правни норми са валидни за цялата стопанска система или за един конкретен отрасъл. Тези стораски престъпления, които засягат общоважащи за цялата стопанска система изисквания ии поне за няколко отрасъла, се наричат “общи стопански престъпления” и са групирани в раздел І. Безстопанственост. Най-общото стопанско престъпление е безстопанствеността по чл. 219 от НК. Това престъпление има два основни състава, дадени в ал. 1 и 2 на цитирания текст. Съгласно чл. 219, ал. 1 от НК, длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва... Субект на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК може да бъде само длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1, б. “б” от НК, на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или му е възложена работа. Изпълнителното деяние на безстопанствеността по чл. 219, ал. 1 от НК се изразява в неполагане на грижи при ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното на дееца имущество или при осъществяване на възложената му работа. Поначоло това престъпление се извършва чрез бездействие, но може да бъде осъществено и чрез действие, което може да бъде както фактическо, така и юридическо. Кои грижи са достатъчни се сочи в нормативни актове, преди всичко подзаконови. Източник на задължение могат да бъдат и различни заповеди, както и на ненормативни технически правила, безспорни положения от науката, житейската практика, от т.нар. общопризнати правила. При преценката дали деецът е положил или не достатъчна грижа, следва да се установяват конкретните права и задължения на дееца, какво точно е извършил, рсп. не е извършил, за да настъпят, в резултат на това му неправомерно поведение, значителните вреди за предприятието или стопанството. Престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК е резултатно. То е довършено с настъпване на престъпния резултат – значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети за предприятието или стопанството. Ако липсва щета, няма и престъпление поради несъставомерност на деянието. Под “повреда” по см. на чл. 219, ал. 1 от НК се разбира частично накърняване субстанцията на вещта, в случая имуществото, а под “унищожаване” – засягането й до степен на пълна непригодност да бъде използвана. “Разпиляване” е налице, когато дадено имущество не може да се използва по предназначението му или въобще е престанало да бъде на разположение на даденото предприятие или организация. То може да е резултат от фактически действия – когато суровини, материали или стоки се разпиляват на площадки, дворове и др, или на юридически действия – когато материалните вещи намаляват ии дадени права и вземания не могат да се реализират Вредите по см. на чл. 219 от НК са имуществени. Освет това, те трябва да са значителни, а не обикновени, тъй като в последния случай няма да е налице съставомерно деяние. ВС приема, че при опредяне на абсолютния размер на тези щети следва да се изхожда на първо място от реално причинените вреди, т.е. това са при унищожаване на имуществото – стойността на унищоженото имущество по пазарни цени към момента на деянието; при увредено имущество – размера на средствата необходими за неговото възстановяване. Пропуснатите ползи не се вземат предвид при определяне размера на щетата. Към реално настъпилите вреди следва да се прибавят и платени лихви, неустойки, глоби, имуществени санкции и др. От така определената сума следва да се приспадне стойността на материалите, които могат да се използват от повреденото или унищожено имущество. На следващо място, когато размерът на вредите не е голям в сравнение с огромната стойност на патримониума на ощетеното предприятие или организация, но те са значителни по своя абсолютен размер, е налице значителна вреда по см. на чл. 219 от НК. Последващото възстановяване на причинените вреди е биз значение за съставомерността на деянието. То се взема предвид при определяне на наказанието. Абсолютно необходим обективен признак за съставомерността на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК е наличието на причинна връзка между деянието и последвалите общественоопасни последици. Необходимо е да се установи, че последиците са настъпили именно поради неположените достатъчни грижи от страна на дееца. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|