Наредба №10 от 6 октомври 2003 Г. За норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации

Приложение № 8 към чл. 12

Приложение № 9 към чл. 28, ал. 2

1. Концентрациите на серен диоксид, прах, азотни оксиди се измерват непрекъснато във всички големи горивни инсталации с номинални термични мощности, равни или над 100 MWth.

2. Мониторингът на SO₂ и прах може да бъде ограничен до собствени периодични измервания или други подходящи процедури за определяне в случаи, където такива измервания или процедури, потвърдени и одобрени от компетентните органи, позволяват определяне на концентрация.

3. За някои инсталации, необхванати в т. 1, компетентните органи могат да изискват, където преценят, че е необходимо, провеждането на собствени непрекъснати измервания на някой или трите посочени замърсители.

4. В случаите, където не се изискват собствени непрекъснати измервания, извършването на собствени периодични измервания се провежда през период не по-голям от 6 месеца.

5. При съществено изменение на типа на горивото, използвано при работния режим на инсталацията, операторите на ГГИ информират съответната РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), които съгласно чл. 6 от Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници определят дали съгласуваните методи и средства за измерване остават адекватни или се нуждаят от изменение.

6. Големите горивни инсталации, които подлежат на собствени непрекъснати измервания, не се освобождават от провеждането на контролни измервания съгласно глава четвърта на Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници през период не по-голям от една година.

7. Стойностите на:

а) (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) стойностите на 95 %-ните доверителни интервали на всяка една измерена стойност не трябва да превишават със следните проценти съответните норми за допустими емисии:

1. за серен диоксид - с 20 %;

2. за азотни оксиди - с 20 %;

3. за прах - с 30 %;

б) (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) валидираните средночасови и средноденонощни стойности се получават, като от измерените валидни средночасови стойности се извади стойността на съответния доверителен интервал;

в) всяко денонощие, в рамките на което повече от 3 средночасови стойности са невалидни, вследствие на неизправности във функционирането или поддръжката на непрекъснатите системи за измервания, не подлежи на оценка; в случаите, когато повече от 10 дни в рамките на една календарна година не подлежат на оценка поради някоя от посочените причини, компетентните органи изискат от оператора предприемането на подходящи мерки за подобряване надеждността на непрекъснатите системи за измервания.

8. За инсталации, които трябва да съответстват на степените на десулфуризация, определени в приложение № 1, са в сила изискванията, установени в т. 7. Операторите на такива инсталации са длъжни непрекъснато да наблюдават сярното съдържание на консумираното от горивната инсталация гориво.

Б. Определяне на общите годишни емисии от ГГИ

1. За установяване на общите количества емисии от серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани през всяка календарна година от горивните инсталации с номинална топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MWth, компетентните органи организират извършването на ежегодни инвентаризации.

2. Без да се засяга действието на глави пета и шеста на Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, операторът на всяка ГГИ, експлоатирана под негов контрол и разположена на определено място, е длъжен най-късно до три месеца след изтичането на всяка календарна година да представи в РИОСВ, на територията на която се намира съответната ГГИ, следната информация:

а) общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах (определени като общо количество суспендирани частици), изпуснати от съответната ГГИ през изтеклата година;

б) общото годишно количество на внесената енергия в съответната ГГИ, отнесено към нетната калоричност на отделните горива, разпределени в зависимост от вида им на следните пет категории: биомаса, други твърди горива, течни горива, природен газ и други газове.

3. Когато една ГГИ подлежи на непрекъснати измервания, операторът сумира отделно за всеки замърсител масата на изпуснатия замърсител за всеки ден на базата на обемните скорости на поток на отпадъчните газове.

4. Когато една ГГИ не подлежи на собствени непрекъснати измервания, оценката на общите годишни емисии се извършва от оператора по методиката съгласно чл. 25, ал. 6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и на база данните от периодичните измервания.

5. Всяка РИОСВ след получаване от операторите на ГГИ на нейната територия на данните по т. 2 проверява тяхната достоверност и пълнота и най-късно до три месеца от датата на получаването им ги представя в ИАОС.

6. До края на всяка календарна година ИАОС съвместно с Националния статистически институт изготвя обобщен доклад за резултатите от извършената инвентаризация на емисиите от ГГИ за предишната година и го представя в МОСВ.