Наредба №13 от 6
Изтегляне 250.5 Kb.
|
Свързани:
Manual QuarryX en, Doklad Rekultivaciq Depo Sheremetq ZP, Общинска администрация Суворово- ПРИКЛЮЧИ ПРОЕКТ „Закриване и рекултивация на депо за битови отпадъци (сметище) в ПИ 70175.75.21, землище на гр.Суворово – етапно строителство”, 2-Tехн.спецификация (4), 2-Tехн.спецификация (3), 2-Tехн.спецификация (2), doklad 2009, 8c7f20a39c89335f01fedf3990240ca0, doklad 2012-Lukovit ObS 1, var24, regalqsk
Таблица 1
Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1 ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТНИТЕ РЕШЕНИЯ НА ТЯЛОТО НА ДЕПОТО I. Общи изисквания 1. Тялото на депото като основна част на комплексния обект, трябва да осигурява такова обезвреждане на отпадъците, което: а) не застрашава здравето на населението и на работещите в депото; б) не създава рискове за наднормено замърсяване на атмосферния въздух, повърхностните и подземните води, почвата и за увреждане на растителния и животинския свят; в) не създава условия за наднормен шум и за отделяне на неприятни миризми; г) не създава условия за вредни последици върху защитените природни обекти, недвижимите паметници на културата и ландшафта. 2. При проектиране на тялото на депото се спазват изискванията на: а) Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда; б) Наредба № 12 от 1998 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци; в) нормативните актове за натоварвания и въздействия и за проектиране на фундирането и строителните конструкции; г) геоложките и хидрогеоложките условия за земната основа на депата, определени въз основа на инженерно-геоложките проучвания; д) правилата и нормите, поставящи изисквания към проектните решения на отделните елементи на депата съгласно това приложение. 3. Тялото на депото се проверява за обща устойчивост с оглед осигуряване стабилност на тялото в различните етапи от експлоатацията на депото - изграждане до височина 1/3, 2/3 и цялата максимална височина на запълване на депото. Изчислителните проверки се извършват за основно и особено съчетание на натоварванията, за осигуряване стабилността на тялото на депото и неговите откоси. 3.1. За определяне на деформациите (слягане от собствено тегло, пропадане и др.) се извършват изчислителни проверки, които имат прогнозен характер. Резултатите от изчислителните проверки на деформации се потвърждават или коригират чрез измервания на реалните слягания по време на експлоатацията посредством геодезични наблюдения на репери, поставени на всеки три хектара от площта на депото. С измерванията се проверява степента на уплътняване и се установяват действителните деформационни модули на депонирания материал в тялото на депото. 3.2. Постигнатата средна плътност на депонираните отпадъци се установява чрез анализ на проби от шурфове и сондажи и изчисление на якостните характеристики - ъгъла на вътрешно триене € и кохезията с, чрез корелационни зависимости. 3.3. При височинна схема на експлоатация на депото се предвиждат околовръстни предпазни диги от подходящи материали, осигуряващи опазване на повърхностните води от замърсяване. 4. Материалите и изделията, влагани в тялото на депото, трябва да удовлетворяват изискванията за безопасност, определени с нормативните актове, стандартизационните документи и утвърдените методики за тяхното изпитване. II. Изисквания към долния изолиращ екран на депото 5. Долният изолиращ екран на депото трябва да бъде надеждна геотехническа бариера срещу въздействието на отпадъчното тяло на депото върху земната основа и подземните води и да осигурява стабилитета на тялото на депото като цяло. 6. Долният изолиращ екран се проектира като система за екраниране на дъното и скатовете (откосите) на депата, която по правило включва: а) подложка; б) минерален запечатващ пласт; в) изолираща геомембрана; г) защитен слой; д) дренажна система; е) преходен слой. 6.1. Видът и съставът на отделните елементи на изолиращия екран се определят в зависимост от: а) характеристиките на земната основа в качеството й на геоложка бариера срещу проникването на замърсявания от отпадъчното тяло на депото; б) приетата технология на депониране; в) геотехническите показатели на депонираните отпадъци. 6.2. Отделни елементи на изолиращия екран (защитен слой, геомембрана и подложка) могат да не се предвиждат. 7. Долният изолиращ екран заедно със земната основа и откосите се изчислява за носеща способност и устойчивост за основно и особено съчетание на натоварванията. 7.1. Долният изолиращ екран, положен по откосите на изкопи и насипи, се изчислява на обща устойчивост срещу хлъзгане (свличане), заедно с геомембраната (фолиото) и нейния защитен слой. Коефициентът на сигурност се определя за следните случаи: а) хлъзгане в контактната повърхнина между геомембраната (фолиото) и глинения минерален запечатващ пласт; б) хлъзгане в контактната повърхнина между геомембраната и неговия защитен слой. Горното изчисление се извършва за основно съчетание на натоварванията без отчитане на сеизмичното въздействие. 7.2. При неудовлетворителен резултат от изчисленията по т. 7.1 в зависимост от вида на очакваното разрушение се предвиждат самостоятелно или в съчетание следните технически мероприятия, с които трябва да се достигне проектната стойност на коефициента на сигурност: а) намаляване на наклона на откоса; б) увеличаване на коефициента на триене чрез избор на структурирани геомембрани (фолио с едностранни или двустранни шипове, с кръстовидни профили, с напречни ребра, с грапави профили или комбинации от различните структури), които осигуряват необходимия коефициент на триене; в) армиране на минералния запечатващ пласт, защитния слой или слоя на дренажната система с геомрежа, чиито показатели се обосновават с изчисления. А. Земна основа 8. За тялото на депото се избира подходяща земна основа, като водещи критерии за нейното определяне са: а) носещата й способност и устойчивост, която да позволява при нейното натоварване да не се получават слягания, които да доведат до нарушаване на долния екран и да застрашат устойчивостта на отпадъчното тяло и на депото като цяло; б) качеството й на естествена геоложка бариера срещу проникване и разпространение на замърсявания от отпадъчното тяло на депото. 8.1. При възможност земната основа трябва да се състои от здрави, свързани и слабопропускливи почви и да представлява хомогенен пласт с достатъчно площно разпространение извън обхвата на тялото на депото, като удовлетворява следните изисквания: а) при депа за опасни отпадъци - коефициент на филтрация “ 1.10E(-9) м/сек и дебелина най-малко 5 м; б) при депа за неопасни отпадъци - коефициент на филтрация “ 1.10Е(-9) м/сек и дебелина най-малко 1 м; в) при депа за инертни отпадъци - коефициент на филтрация “ 1.10Е(-7) м/сек и дебелина най-малко 1 м. 8.2. Земната основа се оформя с надлъжни и напречни наклони, които осигуряват оттичането на инфилтрата при осигуряване стабилността на тялото на депото. 8.3. Когато изискванията по т. 8.1 за естествената земна основа не са удовлетворени за терен, отреден за площадка за депа според други съществени фактори (изисквания за здравна защита на селищната среда, нормативни ограничения за отчуждаване на земеделски и горски земи и др.), при проектиране на фундирането на долния екран се предвиждат необходимите технически мероприятия за постигане на защитата срещу вредното въздействие на отпадъчното тяло на депото, в т. ч.: а) заздравяване на земната основа чрез уплътняване, заместване на неустойчивата земна основа с подложка (добавяне на слоеве от свързан материал със съдържание на глинести частици най-малко 10 %, уплътнени до достигане на коефициент на уплътнение ’ 0,95), укрепване на неустойчивата земна основа, вкл. скатовете, насипите и другите негативни земни форми, чрез полагане на геотекстил, вещества и методи за консолидиране (заздравяване) на почвата и др.; б) включване в системата на долния екран на усилен минерален запечатващ пласт, геомембрана, защитен слой за геомембраната и преходен слой. 9. Средногодишното ниво на почвените води в земната основа (подземните води), под тялото на депото, трябва да бъде на дълбочина най-малко на 1 м под котата на фундиране. 9.1. Допуска се по-високо ниво на подземните води при депа за инертни материали. Б. Подложка 10. Подложка в системата на долния изолиращ екран се предвижда в случаите на необходимост от заздравяване на земната основа. 10.1. Видът, съставът, размерите и технологиите на полагане на подложката се определят въз основа на резултатите от геоложките и хидрогеоложките проучвания и изискванията за удовлетворяване за носеща способност и устойчивост на тялото на депото. 10.2. Когато въз основа на резултатите от геоложките и хидрогеоложките проучвания и изискванията за удовлетворяване за носеща способност и устойчивост на тялото на депото се предвижда цялостна подложка под депото, същата е с дебелина най-малко 0,5 м. В. Минерален запечатващ пласт 11. Минералният запечатващ пласт трябва: а) да осигурява защита срещу просмукване и дифузия на вредни вещества; б) да има висока степен на водоплътност; в) да е устойчив срещу излужване; г) да притежава способност за задържане на тежки метали; д) да сляга в определените с проекта граници и да притежава способност за самозаздравяване чрез подходящ избор на материалите по пластичност и зърнометричен състав; е) при изменение на хидрогеоложките условия деформациите да остават в определените с проекта граници. 12. Минералният запечатващ пласт се изгражда с дебелина минимум 0,5 м за неопасни отпадъци и минимум 0,75 м - за опасни отпадъци. Той се полага върху подготвената повърхност на земната основа или подложката. 12.1. За изграждане на минералния запечатващ пласт при депа за опасни и депа за неопасни отпадъци се използва естествена хомогенна глинеста почва, която трябва да удовлетворява изискването за коефициент на филтрация “ 1.10Е(-9) м/сек. 12.2. Минералният запечатващ пласт се проектира с надлъжен наклон най-малко 1 % и с напречен наклон, към дренажните тръби за събиране на отпадъчните води (инфилтрата) от тялото на депото - най-малко 3 %. 12.3. За полагането на минералния запечатващ пласт се предвижда строителна технология, при която отделните слоеве се уплътняват до коефициент на уплътняване ’ 0,97. 13. Влаганите материали в минералния запечатващ пласт трябва да осигуряват състав, физични характеристики и състояние на отделните слоеве, както следва: а) стабилна зърнометрична крива, определена по БДС 2762, която да остава в границите на проектния диапазон; б) съдържание на глинести частици с размери на зърната < 0,002 мм - не по-малко от 20 тегловни %; в) съдържание на органични примеси по БДС 11302 - не повече от 5 тегловни % и на водоразтворими соли - не повече от 2 %; г) съдържание на плаващи чакълени зърна с диаметър от 2 до 10 мм - не повече от 10 тегловни %; д) водно съдържание, определено по БДС 3214, БДС 17146 или чрез Mod. Proctor - тест - равно на оптималното, с допустимо отклонение не повече от ‘ 2 %; е) плътност pn ’ Dpr.pd,s, където pd,s е стандартната плътност, определена лабораторно по БДС 3214, БДС 17146 или чрез Mod. Proctor - тест; Dpr е коефициентът на уплътняване съгласно предвижданията на проекта, но не по-малък от 0,95 съгласно Наредба № 1 за проектиране на плоско фундиране (публ. заедно с Нормите за проектиране на плоско фундиране, в БСА, бр. 10 от 1996 г.); ж) коефициент на филтрация “ на 5.10E(-10)м/сек, получен в лабораторни условия по БДС 8497. 14. При полагане на минералния запечатващ пласт се извършва текущо наблюдение и контрол за влагане на материали, отговарящи на предписаните в проекта качествени показатели. 15. Върху откоси по-стръмни от 1:2,5 се предписва полагане на минералния запечатващ пласт на хоризонтални слоеве, като минималната дебелина на пласта, измерена под прав ъгъл към плоскостта на откоса, е най-малко 1,7 м. Г. Изолационна геомембрана 16. Изолационна геомембрана се предвижда при депата за опасни и неопасни отпадъци. 16.1. Изолационната геомембрана трябва: а) да поема деформациите от слягането в минералния запечатващ пласт и земната основа; б) да осигурява заедно с минералния запечатващ пласт и земната основа защита на геоложката основа и подземните води срещу течове и просмуквания на образувалия се инфилтрат от отпадъчното тяло на депото; в) да е химически устойчива срещу въздействието на инфилтрата от отпадъчното тяло на депото. 16.2. Материалът, който се предвижда за изграждане на изолационната геомембрана, трябва да удовлетворява следните общи изисквания за надеждност (годност и дълготрайност): а) синтетичният материал (полиетилен висока плътност, полипропилен, поливинилхлорид и др.) да е с дебелина най-малко 2 мм, широчина най-малко 4 м и гладка или структурирана повърхност, съгласно предвижданията на проекта; б) да удовлетворява следните физични характеристики: - съпротивление на опън при температура 23 С ’ 400 N; - съпротивление на опън при температура 70 С ’ 0,25 от съпротивлението на опън при температура 23 С; - възможност за удължение за ивица с широчина 50 мм по-голямо от 5 %; - съпротивление срещу точково проникване - максимална височина на падане без проникване от > 750 мм на точков импулсен товар от 500 грама; - здравина на заваряването на отделните ленти най-малко 90 % от здравината на материала при частично кристализирали полимери и най-малко 60 % - при аморфни полимери; в) да удовлетворява следните химични и биологични характеристики: - при въздействие на инфилтрата да не намалява теглото си с повече от 15 % и да не влошава физичните си характеристики с повече от 25 %; - при въздействието на образуваните в отпадъчното тяло на депото газове да не влошава физичните си характеристики с повече от 20 %; - при въздействието на микроорганизми да не намалява теглото си с повече от 5 % и да не влошава физичните си характеристики с повече от 15 %; - да е устойчив срещу проникване на корени; - да е устойчив срещу гризачи (на загризване от края, по-малко от 50 мм, без да се допуска прегризване). Д. Защитен слой на изолационната геомембрана 17. За предпазване на изолационната геомембрана се предвижда защитен слой. При обосновка за защитен слой може да се ползва нетъкан геотекстил с достатъчна площна маса или друг подходящ материал. 18. Ролята на защитен слой може да изпълнява площният дренаж. Е. Дренажна система (дренажен слой) 19. Дренажната система се проектира за събиране и отвеждане на инфилтрата (филтрираните отпадъчни води и излужените частици) от тялото на депото. Дренажната система се състои от площен дренаж и дренажна мрежа. 20. Дренажната система на долния изолиращ екран включва: а) площен дренаж, с дебелина най-малко 0,50 м, от промита баластра, с коефициент на филтрация ’ 1.10-3 м/сек, който се поддържа стабилен при дълготрайна експлоатация на депото. Зърнометричният състав на материала е в границите 16 - 32 мм, като при отклонения трябва да е осигурен максималният обем на порите за фракциите от 16 до 32 мм. Калциевият карбонат в състава на дренажния материал не трябва да бъде по-голям от 20 тегловни процента; б) мрежа от хоризонтални дренажи (тръби) за отвеждане на получения инфилтрат извън тялото на депото. На всички хоризонтални чупки на дренажните тръби се предвиждат ревизионни шахти; в) тръбопровод за отвеждане на инфилтрата извън тялото на депото. 21. Събирателната дренажна мрежа трябва да удовлетворява следните изисквания: а) да осигурява събирането и отвеждането на инфилтрата от тялото на депото, включително на излужените частици, със скорост по-голяма от 1.10Е(-3) м/сек; б) да е устойчива на химическото и биологичното въздействие на инфилтрата от тялото на депото; в) да бъде лесна за поддържане и ревизия; г) да възпрепятства процеси на колматация. 21.1. Дренажната мрежа се изгражда от тръби с минимален диаметър 300 мм, две трети от повърхността на които е надупчена или е с шлицове, при минимален надлъжен и напречен наклон на трасето съгласно т. 12.2 и максимални разстояния между тях 30 м. Дренажните тръби и техните съединения трябва да поемат теглото и деформациите от намиращото се над тях тяло на депото и да позволяват промиване на дренажната мрежа под високо налягане. 21.2. Ревизионните шахти на дренажа се оразмеряват при отчитане на временните товари от уплътняващите машини и температурните влияния от неравномерното затопляне на отпадъчното тяло. Тяхното слягане не трябва да се различава от слягането на тялото на депото, като при необходимост се предвиждат съответни конструктивни мерки. Шахтите се изграждат в процеса на депониране на отпадъците. 21.3. За временно съхраняване на инфилтрата се предвижда ретензионен басейн. 21.4. Пречиствателна станция се предвижда за пречистване на отпадъчните води до степен, съответстваща на категорията на определения за тях водоприемник. 21.5. Съоръжение за включване на отпадъчните води в определения водоприемник се предвижда в случаите, когато съставът на инфилтрата удовлетворява изискванията за категорията на водоприемника. 21.6. Помпена станция се предвижда за прехвърляне на инфилтрата в тялото на депото или в предвидения за целта водоприемник. III. Изисквания към горния изолиращ екран на депата 22. Горният изолиращ екран се проектира като система за повърхностно екраниране на депата, която по правило включва: а) изравнителен (регулиращ) слой; б) газов дренаж (вентилационен слой); в) минерален запечатващ пласт; г) изолационна геомембрана; д) защитен слой; е) дренажна система; ж) рекултивиращ пласт. 23. Видът и съставът на отделните елементи на системата за повърхностно екраниране се определят в зависимост от свойствата на депонираните отпадъци и по предписание на компетентните органи. 24. Горният (повърхностният) изолиращ екран на депата трябва да осигурява: а) защита от проникване на повърхностните води в отпадъчното тяло на депото; б) опазване на атмосферния въздух и повърхностните води от замърсяване от отпадъчното тяло; в) изискванията за вписване на депото в съществуващия ландшафт; г) изискванията на нормативната уредба за рекултивация на нарушени терени; д) удовлетворяване на условията за използване на рекултивирания повърхностен слой на депото след приключването на неговата експлоатация. 25. Рекултивацията на депото се извършва последователно след приключване експлоатацията на всяка клетка или на отделен участък от депото. 26. Горният изолиращ екран се изчислява на обща устойчивост за осигуряване на външна стабилност на откосите срещу хлъзгане и свличане и на дълбоко кръгово-цилиндрично хлъзгане, при изпълнен рекултивиращ пласт. Изчислителните проверки се извършват за периода на експлоатация на депото и периода след закриване на депото за основно и за особено съчетание на натоварванията, с включване на сеизмичните инерционни сили съгласно Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (публ., специализирано издание "Нормативна база на проектирането и строителството" на КТСУ и БАН, 1987 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 6 от 1989 г. и БСА, бр. 1 от 1989 г.). 27. Горният изолиращ екран се предвижда с геометрично оформяне на повърхността на окончателно запълненото депо съобразно: а) предвидения обем на депото; б) очакваното слягане на тялото на депото; в) изискванията за вписването му в съществуващия ландшафт. 28. Горният изолиращ екран се изпълнява след запълване с отпадъци и приемане от компетентния орган на всеки етап (клетка) на депото. 29. Проектните наклони на билото и на откосите се определят с оглед очакваните слягания, които трябва да бъдат от 2 до 5 % след слягането. Наклонът на откосите се определя въз основа на стабилитетни изчисления за обща устойчивост и свличане (хлъзгане), като наклонът не може да бъде по-стръмен от 1:2,5. А. Изравнителен (регулиращ) слой 30. Изравнителният слой върху окончателната проектна повърхност на депонирания отпадък осигурява: а) защита на околната среда по време на експлоатацията на депото, чрез предвиждане на непрекъснатото му полагане (запръстяване) на най-горния (последен) слой на отпадъчното тяло; б) равномерно разполагане на натоварванията от другите елементи на системата на повърхностно екраниране върху отпадъчното тяло на депото; в) провеждане (дрениране) на газовите емисии, отделяни от отпадъчното тяло. Б. Газов дренаж 31. При прогнозиране или установяване на газови емисии се предвижда газов дренаж с дебелина най-малко 0,5 м. 32. Газовият дренаж включва: а) дренажен слой; б) събирателни газоотвеждащи дренажни тръби. 33. Газовият дренаж се изгражда от материали, устойчиви срещу химичните и биологичните агресивни вещества, съдържащи се в отделяните газове, и осигурява провеждане на газовите емисии, отделяни от отпадъчното тяло до инсталацията за тяхното улавяне и отвеждане от тялото на депото. В. Минерален запечатващ пласт 34. Минерален запечатващ пласт на горния изолиращ екран се предвижда за защита на отпадъчното тяло на депото от проникване на повърхностни води и като бариера срещу газовите емисии. 35. Минералният запечатващ пласт удовлетворява изискванията на т. 11 и 13, като неговите наклони се предвиждат в съответствие с изискванията на т. 29. 36. Минералният запечатващ пласт се осигурява със защита срещу замръзване и срещу проникване на корени, вследствие на предвидената биологична рекултивация. Г. Изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана 37. Изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана при депата се предвижда в случаите, когато с минералния запечатващ пласт не може да се осигури необходимата защита на отпадъчното тяло от проникване в него на повърхностни води и като бариера срещу газовите емисии. 38. Изолационната геомембрана и защитният й слой трябва да удовлетворяват изискванията на т. 16.1 и 16.2, а нейният защитен слой - на т. 17 и 18, като се допуска дебелината на геомембраната да е по-малка от 2 мм. Д. Дренажна система 39. Дренажна система на горния изолиращ екран се предвижда за защита на отпадъчното тяло на депото от проникване на повърхностни води. 40. Дренажната система се състои от: а) площен дренаж, удовлетворяващ изискванията за дренаж на долния изолиращ екран; б) система от дренажни тръби, която да осигурява събирането и отвеждането на повърхностните води от рекултивиращия пласт. 40.1. Дренажната система да поема натоварванията и въздействията от рекултивиращия пласт. 40.2. Дренажната система да удовлетворява изискванията за: а) поемане на повърхностен отток, формирал се от интензивен валеж с обезпеченост 10 %; б) устойчивост на течението; в) устойчивост на износване; г) незатлачване на канала и съоръженията; д) зимен режим на работа на съоръженията; е) отвеждане на водата до водоприемника. 41. Около терена на депото и пътищата, по които се доставят отпадъците, се изграждат охранителни канали, за отводняване на повърхностните атмосферни води от замърсените територии (тялото на депото и пътищата). Е. Рекултивиращ пласт 42. Рекултивиращият пласт се проектира в съответствие с предвиденото използване на територията на депото след приключване на неговата експлоатация (за рекреационни цели, земеделско ползване, горскостопанско ползване и др.). 43. Проектът за рекултивация се изработва в съответствие с изискванията на Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (ДВ, бр. 89 от 1996 г.). 44. Техническата и биологичната рекултивация трябва да осигурява билото и откосите срещу ветрова и дъждова ерозия. IV. Газоотвеждаща система 45. За установяване наличността на газови емисии от отпадъчното тяло на депата за неопасни отпадъци се провеждат предварителни проучвания. 46. При наличност на газови емисии, същите се улавят посредством газоотвеждаща система. Уловените газови емисии трябва да бъдат оползотворявани или изгаряни във факел. 47. Височината на изпускащите устройства на газоотвеждащите системи на депата се определя съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух. 48. Газоотвеждащата система на депата и изпускащото й устройство се изработват от материали, които отговарят на изискванията за безопасност и устойчивост срещу физичните, химичните и биологичните въздействия на отделяните газови емисии от отпадъчното тяло. 49. Вертикалните газоотвеждащи кладенци на газоотвеждащата система удовлетворяват следните изисквания: а) изграждат се успоредно с депонирането на отпадъците след първия работен хоризонт; б) проектират се с диаметър 0,8 - 1,0 м от промит дренажен материал с размери на зърната от 30 до 100 мм; в) предвиждат се през разстояние от 50 до 100 м. 50. Предвижда се въвеждане в действие на газоотвеждащата система най-късно 6 месеца след започване експлоатацията на депото. V. Осигуряване на стабилност на отпадъчното тяло на депото 51. За осигуряване стабилност на отпадъчното тяло за всяко конкретно депо се изследва балансът на отпадъците и се определя технологията за депониране на отпадъците (видът и съставът на отпадъка, местоположението му в отпадъчното тяло, запръстяването, уплътняването и др.). 52. За осигуряване на вътрешна стабилност на отпадъчното тяло отпадъците с ниски якостни и деформационни характеристики се депонират на безопасно разстояние от проектната повърхност на депото, което осигурява недопускане на допълнителни напрежения в екраните на депото, вследствие на диференциални слягания извън допустимите граници на напреженията. 53. За осигуряване на вътрешна стабилност на отпадъчното тяло към периферията му (откосите) се насочват отпадъци с по-високи якостни и деформационни характеристики, с което се осигурява предизвикване на начални и странични деформации в долната част и слягания - в горната част на откосите. 54. За депата се съставя информационна система (кадастър) за състоянието на изграждане и окончателното местоположение и оформяне на отпадъчното тяло. Изтегляне 250.5 Kb. Сподели с приятели:
|