Наредба №14 от 15 октомври 2012 Г. За летищата и летищното
Изтегляне 5.24 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ТЕКСТ доц. Дребов
Глава петдесет и пета. НАЗЕМНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА Чл. 516. (1) Летищната администрация на летище за обществено ползване осигурява: 1. противопожарно оборудване, годно най-малко за първоначално използване в случай на възпламеняване на гориво, и обучен да използва това оборудване персонал в състояние на готовност по време на наземното обслужване на ВС; 2. средства за бързо повикване на аварийно-спасителната и противопожарната служба в случай на пожар или значителен разлив на гориво. (2) В случаите, когато дозареждането с гориво на ВС се осъществява по време на качване или слизане на пътници, както и без слизане на пътниците, наземното оборудване се разполага по такъв начин, че: 1. да се използват достатъчен брой изходи за бърза аварийна евакуация; 2. безпрепятствено да се осъществи евакуацията от всеки от изходите, използвани в аварийна ситуация. Чл. 517. (1) Всеки оператор на летищна дейност, осъществяващ дейността на съответното летище, осигурява обучение на персонала, ръководещ или непосредствено осъществяващ конкретната дейност. (2) Не се допуска упражняване на дейност по наземното обслужване на ВС от лица без необходимата квалификация. (3) Изискванията по ал. 1 и 2 се отнасят за дейностите, свързани със: 1. контрола на товаренето на ВС; 2. зареждането с гориво и специални течности или газове на ВС; 3. противообледенителната обработка на ВС; 4. буксирането на ВС; 5. осигуряването на наземно електрозахранване на ВС; 6. обработката на товари и товарно-разтоварните дейности на ВС; 7. кондиционирането на ВС с наземни средства; 8. наземното обслужване на В и К система на ВС. Част пета. ВЕРТОЛЕТНИ ЛЕТИЩА Дял първи. АЕРОНАВИГАЦИОННА ИНФОРМАЦИЯ Глава петдесет и шеста. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (2) Точността на публикуваните аеронавигационни данни следва да съответства на изискванията, посочени в таблици 1 - 5 в приложение № 7 на Наредба № 11 от 1999 г., отчитайки установените процедури от изградената система за качество. (3) Изискванията за точност на аеронавигационните данни се базира на 95 процента пълнота, като за това е необходимо да се определят три вида данни за местоположение: 1. измерени точки (праг Зона за краен подход за излитане и кацане (FATO), местоположения на навигационни средства и др.); 2. изчислени точки (математически пресмятания на базата на известни измерени точки или на точки в пространството, контролни точки и др.); 3. обявени точки (точките по границата на района за полетна информация - РПИ, и др.). Изтегляне 5.24 Mb. Сподели с приятели:
|