Electronic Numerical Integrator And Computer Тема II. Информация. Свойства на информацията. Видове информация І. Информация / Informatio осведомяване, разяснение, изложение



Дата09.09.2016
Размер212.75 Kb.
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

И

ИСТОРИЯ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Тема І. Джон Атанасов – баща на съвременния компютър

Джон Атанасов е създател /баща/ на съвременния компютър. Роден е на 4 октомври 1903 г. Затова и Празникът на българския ИТ специалист е 4 октомври.

Джон Атанасов пръв въвежда понятието аналогов компютър.

През 1936 г. Джон Атанасов и Глен Мърфи създават малък аналогов калкулатор за изследване геометрията на повърхностите. Нарекли го лапласиометър.

В периода 1939-1941 г. Атанасов с асистента си Клифърт Бери създават първия съвременен компютър АВС /Atanasoff Berry Computer/.

През 1970 г. посещава България. Награден е с орден „Кирил и Методий” І ст. – най-високото отличие за научни постижения.

Независимо от Атанасов, през 1941 г. немският инженер Конрад Цузе създава първата програмируема електронно-механична изчислителна машина Z3. Това е третото революционно откритие! по пътя към създаването на съвременния компютър.

През 1945 г. Джон Фон Нойман /1903-1957 г./ лансира идеята за въвеждане на програми с възможност за модифициране на инструкциите в зависимост от междинните резултати, което да увеличи гъвкавостта на цифровите компютри.

E N I A C – E D V A C

Electronic Numerical Integrator And Computer



Тема II. ИНФОРМАЦИЯ. СВОЙСТВА НА ИНФОРМАЦИЯТА. ВИДОВЕ ИНФОРМАЦИЯ

І. ИНФОРМАЦИЯ /Informatio – осведомяване, разяснение, изложение/.

В широкия смисъл това е абстрактно понятие, имащо множество значения в зависимост от контекста.

В тесен смисъл - става дума за сведения, съобщение и данни независимо от формата на тяхното представяне. От гледна точка на различните области на знанието, даденото понятие се описва със свой специфичен набор от признаци.

Информацията и нейните свойства са обект на изследвания на различни научни дисциплини. Такива са: Теория на информацията /математическа теория за системите за предаване на информацията/, Кибернетика /наука за свързването и управление в машините и животните, а също и в обществото и човешките същества/, Семиотика /наука за знаците и знаковите системи/, Теория на масовата комуникация /изследване на средствата за масова информация и тяхното влияние върху обществото/, Информатика /изучава процесите на събиране, преобразуване, съхраняване, защита, търсене и предаване на всички видове информация и средствата за тяхната автоматизирана обработка, Соционика /теория на информационния метаболизъм на индивидуалната и социалната психика/, Информодинамика /наука за получаването, съхраняването на информацията на различните множества обекти/.



В информатиката най-често се използва следното определение: Това са осъзнати сведения за обкръжаващия свят, които са обект за съхраняване, преобразуване, съхраняване и използване.

ІІ. ОСНОВНИ ВИДОВЕ ИНФОРМАЦИЯ

Основните видове информация по формата на нейното представяне, начини за кодиране, съхраняване, които имат по-голямо значение за информацията, са:



  1. Графична /изобразителна/. Това е първият вид информация за обкръжаващия свят във вид на скални рисунки, а по-късно във вид на картини, фотографии, чертежи на хартия, платна, мрамор и др.

  2. Звукова. Светът около нас е пълен със звуци и задачата за тяхното съхраняване и разпространение е била решена с изобретяването на звукозаписващите устройства. Нейната разновидност е музикалната информация. За този вид е бил изобретен начин на кодиране с използване на специални символи, което прави възможно нейното съхраняване аналогично на графичната информация.

  3. Текстова. Начин за кодиране на човешка реч със специални символи /знаци/. При това различните народи използват различни езици и различни набори от букви за изобразяване на речта. Особено голямо значение този начин придобива след изобретяването на хартията и книгопечатането.

  4. Числова. Количествена мярка на обектите и техните свойства в обкръжаващия свят. Особено голямо значение придобива с развитието на търговията, икономиката и паричния обмен. Аналогично на текстовата информация за нейното изобразяване се използва метод на кодиране със специални символи /цифри/, при които системите за кодиране /изчисляване/ могат да бъдат различни – напр. Електронните таблици.

  5. Видеоинформация. Това е начин за съхраняване на живи картини от обкръжаващия свят, повлиял се от изобретяването на киното.

Съществуват видове информация, за които досега не са изобретени начини за тяхното кодиране и съхраняване. Това са тактилната информация /предавана с усещания/ и органолептична, предавана с мириси, вкусове и т.н.

За предаване на информация на големи разстояния първоначално са използвани кодирани светлинни сигнали, с изобразяването на електричеството – предаване на закодиран по определен начин сигнал по проводници, по-късно - с използването на радиовълни. За създател на Общата теория на информацията и основоположник на цифровата връзка се смята Клод Шенън.– основоположник на цифровата комуникация, През 1948 г. публикува своя труд, в който за първи път обосновава възможността за използване на двоичен код за предаване на информация.

За особен вид информация в днешно време се смята информацията, представена чрез Интернет. В нея се използват особени начини за обработка, съхраняване и предаване на разпределена информация с голям обем. Има особени начини за работа с различни видове информация.

Постоянно се усъвършенства програмното осигуряване /ПО/, осигуряващо колективната работа с информацията от всички видове.



ІІІ. СВОЙСТВА НА ИНФОРМАЦИЯТА

Както всеки обект, информацията има определени свойства. Характерна отличителна особеност на информацията е дуализмът. Той се влияе както от свойствата на изходните данни, съставляващи нейната съдържателна част, така и от свойствата на методите, фиксиращи тази информация.

От гледна точка на информатиката, най-важни са следните общи качествени свойства:

а/ Обективност на информацията – съществува вън и независимо от човешкото съзнание. Информацията е обективна, ако тя не зависи от методите на нейната фиксация, нечие мнение или съждение.



Например: Навън е топло - е необективно съждение, обективно – Навън е 22 градуса С.

Обективна информация може да се получи с помощта на изправни датчици, измерителни прибори, но отразявайки се в съзнанието на конкретен човек информацията престава да бъде обективна, тъй като се преобразува в зависимост от мнението, мисленето и знанието на конкретния субект.

б/ Достоверност - информацията е достоверна, ако тя отразява истинското положение на нещата. Обективната информация винаги е достоверна, но достоверната информация може да бъде както обективна, така и субективна. Достоверната информация ни помага да вземем правилно решение. Недостоверна информацията може да бъде по следните причини:


  • преднамерено изкривяване /дезинформация/;

в/ Актуалност на информацията непреднамерено изкривяване със субективно свойство;

  • изкривяване в резултат от въздействието на шумове /развален телефон и недостатъчно точни средства за фиксацията й.

г/ Пълнота на информацията. Информацията може да се нарече ПЪЛНА, ако е достатъчна за разбиране и вземане на решения. НЕПЪЛНАТА информация може да доведе до грешен извод или грешно решение.

д/ Точност на информацията. Определя се от степента на нейната близост до реалния обект или явление.

е/ Важност за настоящо време, злободневност, насъщност. Само навреме получената информация може да бъде полезна.

ж/ Полезност /ценност/ на информацията. Тя може да бъде оценена спрямо нуждите на нейните конкретни потребители и се оценява по тези задачи, които може да се решат с нейна помощ информация е обективна, достоверна.



Най-ценната информация е обективна, достоверна, пълна и актуална. Трябва да се отчита и че необективна и недостоверна информация /художествена литература/ имат голямо значение за човека.

Социалната /обществената/ информация има още свойства:

  • семантичен /смислов/ характер, т.е. понятиен, тъй като в понятията се обобщават най-съществените признаци на процесите и явленията от обкръжаващия свят;

  • езикова природа /освен някои видове естетична информация, напр. изобразителното изкуство. Едно и също съдържание може да бъде изразено на различни естествени /разговорни/ езици, записано във вид на математическа формула и т.н.

С течение на времето количеството на информацията расте, информацията се натрупва. Извършва се нейната систематизация, оценка и обобщение. Това свойство се нарича РЪСТ и НАТРУПВАНЕ /акумулиране/ на информацията.

Стареенето на информацията се състои в намаляване на нейната ценност с течение на времето. Състарява информацията не само времето, но и появата на нова информация, която уточнява, допълва или отхвърля по-старата напълно или частично. Научно-техническата информация застарява по-бързо, а естетическата /произведенията на изкуството/ по-бавно.

Логичността, компактността, удобната форма на представяне облекчава разбирането и усвояването на информацията.

Тема IV. ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО

Усложняване на индустриалното производство на социалния, икономически и политически живот и изменението на динамиката на процесите във всички сфери на човешката дейност довеждат от една страна до ръст на потребностите от знания, а от друга – до създаването на нови средства и начини за удовлетворяване на тези потребности. Бурното развитие на компютърната техника и информационните технологии служи за тласък към развитието на общество, построено на базата на използването на различна информация и на получилото названието информационно общество (ИО). Информационното общество е степен в развитието на съвременната цивилизация, характеризираща се с увеличаване на ролята на информацията и знанията в живота на това общество, нарастване на частта на инфокомуникациите, информационните продукти и информационните услуги в брутния вътрешен продукт /БВП/, със създаването на глобалното информационно пространство, осигуряващо ефективно информационно взаимодействие между хората, техния достъп към световните информационни ресурси и удовлетворяването на техните социални и личностни потребности от информационни продукти и услуги. В ИО се изменя не само производството, но и целият начин на живот, ценностната система. Нараства значимостта на културния живот по отношение на материалните ценности. В сравнение с индустриалното общество, където всичко е насочено към производството и потреблението на стоки, в ИО се произвеждат и употребяват знания, което води до увеличаване на дела на умствения труд. От човека се изисква способност към творчество, нараства търсенето на знания, материална и техническа база на ИО съставят различни видове системи, основаващи се на компютърна техника и компютърни мрежи, ИТ, телекомуникационни връзки.

Информационно общество, е това, в което повечето от работещите са заети с производство, съхраняване, преработка и реализация на информация, особено нейната висша форма – знанията. Прогнозира се превръщането на цялото световно пространство в единно компютъризирано информационно съобщество на хора, живеещи в електронни къщи и села. Дейността на хората ще се съсредоточава най-вече върху обработката на информация, а материалното и енергийното производство ще бъдат възложени на машини.

Тема V. ИСТОРИЯ НА КОМПЮТЪРНАТА ТЕХНИКА

І. Нулево поколение компютри /1623 – 1936 г./



1623 г. немският учен Вилхелм Шикард създава механична изчислителна машина, нар. „изчисляващ часовник”. Тя умножавала и деляла 7-значни числа. Имала специален звънец, предупреждаващ за препълване. /120 години преди Шикард Леонардо да Винчи измислил подобна машина, за която научаваме през 1967 г./

1644 г. Блез Паскал създава машината „Паскалин”, когато е на 18 години, за да помогне на баща си да събира данъци. Машината била 5-разрядна и не можела да дели.

1674 г. Готфрид Лайбниц създава степенчат изчислител, способен да извършва четирите основни аритметични действия и да изважда корен квадратен и е смятал с 12-цифрени числа, но постоянно се повреждал. Двоичната бройна система дължим на Лайбниц.

1801 г. Жозеф-Мари Жакард – френски тъкач, въвежда перфокартите за автоматичен контрол на нишките.

1820 г. Ксавие Томас де Колмар създава „Аритмометър” – първият масово произвеждан калкулатор. Умножавал по метода на Лайбниц и чрез косвени методи можело с него и да се дели. Най-дълго време произвжданата изчислителна машина в света. Последните бройки са били продадени в началото на 20-и век!

1822 г. Чарлз Бабидж създава механична изчислителна машина, смятаща с точност до 6-ия знак. Машината можела да изчислява производни от втори ред.

1824 г. Бабидж замисля много по-мощна машина, която е трябвало да бъде по-бърза и с повече възможности.

1829 г. Уилям Остин Бърт патентова първата работоспособна пишеща машина, която била доста тромава и при бърз печат чукчетата й се засрещали. Затова през 1874 г. се появява подредбата QWERTY.

1844 г. Самюел Морз създава електрическия телеграф. Изпраща първото телеграфно съобщение от Вашингтон до Балтимор използвайки азбуката на Морз.

1871 г. Чарлз Бабидж разработва механични прототипи на процесор и печатащо устройство.

ИДЕИ НА ЧАРЛЗ БАБИДЖ: В архитектурата на компютрите, изчислителната математика, програмиране с перфокарти и др. Асистентката му Ада Лъвлейс /Байрон/ е първият програмист. Тя въвежда няколко принципни понятия като цикъл и преход.

1844 г. Джордж Бул издава „Алгебра на логиката” /Булева алгебра или Булеви стойности/.

1876 г. Александър Бел изобретява телефона.

1889 г. Херман Холерит прилага перфокарти при обработка на резултатите от преброяване населението на САЩ /за 6 седмици преброява 62 млн. човека/ с помощта на перфокартите. (Обработката на предишното преброяване отнела 7 години!)

1895 г. Александър Попов изобретява радиото - първият опит за предаване на съобщение. Той е първият ректор на първото висше училище за електротехника.

1904 г. английският физик Джон Амброз Флеминг създава диода, а триода – Ли де Фореста.

1907 г. петербургският учен Борис Розинг патентова електронно-лъчевата тръба /ЕЛТ/. Негов асистент е Владимир Зворкин, който е бъдещият баща на телевизията.

1915 г. физикът Менсън Бенедикс открива, че кристалът на Ge може да преобразува променливия ток в постоянен.

През 1924 г. компанията на Холерит CTR се преименува на IBM.

Рекламен девиз на ІВМ: „Think!” – „Мисли!”

Рекламен девиз на Apple – “Think different” – „Мисли различно!”

През 1927 г. – първа демонстрация на телевизия в лабораторията на Александър Бел.

В 1932 г. Дерек Хенри Лемер конструира машина за факторизация на цели числа от 19 велосипедни вериги. По-късно заменя веригите с кинолента (достигайки 5000 операции в минута) и това е първият механично-оптично-електрически калкулатор.

1935 г. ІВМ представя ІВМ 601. Аритметичното устройство е направено от релета и извършва операциите умножение за 1 секунда. Тя намира много бързо приложение сред учени и бизнесмени (продадени са повече от 1500 бр.).

ІІ. Първо поколение компютри /1937 – 1953 г./

Характеризира се с огромни тясно специализирани машини. Програмите са се въвеждали директно на машинен код. Елементна база: процесор – релета и електронни лампи, а паметта – на вакуумни тръби, магнитни барабани и перфокарти.



1937 г. Алан Тюринг издава научен труд, решаващ много математически проблеми за построяването на компютрите. Появява се понятието „Машината на Тюринг”.

Джон Атанасов разработва принципите на работа на първия електронно цифров компютър АВС.

1938 г. Уилям Хюлет и Дейвид Пакард създават Hewlett - Рackard.

Клод Шенон завършва работата по реализацията на Булевата логика с помощта на релета.

1939 г. Джон Атанасов и Клифърд Бери създават прототип на 25-битов суматор. Това е първата машина, използваща вакуумни лампи.

Самюел Уилямс и Джордж Стибитс в Bell Labs завършват двоичен калкулатор, смятащ с комплексни числа /540 релета/ и 3 клавиатури.

1938 г. започва първото „хакване” /разбиване/ на защита. Полякът Мариан Ржевски създава „Бомба” – машина, използваща електромеханична логика за разбиване кода на немската шифровъчна машина „Енигма”.

1940 г. Ржевски и Алън Тюринг работят над усъвършенстването на машината „Бомба”.

1943 г. Макс Нюман и Вин Уилямс завършват машина за разбиване кода на новите германски шифри „Риба”. През цялата Втора световна война Хитлер си мислел, че командите му са тайна, но съюзниците са декодирали всичките му нареждания едновременно с германците.

1944 г. Томи Флауер създава изцяло електронен вариант на „Риба” – „Колос”.

1940 г. Стибитц демонстрира първата мрежа – управлява калкулатор дистанционно чрез телетайп.

1941 г. Атанасов и Бери завършват първия компютър АВС. На демонстрацията АВС решила 29 уравнения с 29 неизвестни за 1 час.

1949 г. Айкен и екип на ІВМ построяват машината “Mark I”, която била дълга 15 м, 750000 части и умножавала за 1 секунда.

1945 г. Венивер Буш написва една пророческа статия „As We May Think” /”Както можем да мислим”/, в която описва концепцията на хипертекста.

1946 г. Моучли, Екърт и Фон Нойман завършват машината „ENIAC”. Имала 18 000 вакуумни лампи, тегло над 30 тона, съдържала 80 000 други компоненти и заемала площ над 300 кв. м. Въвеждането на програмата ставало със специални превключватели и отнемало около седмица. „ENIAC” е била 1000 пъти по-бърза от “Mark I”.

1947 г. Айкен завършва “Mark ІI”. Молец в машината довежда до грешки при операции с плаваща точка. Техникът записал в дневника: „Днес е намерен първият истински „Бъг”.

Инженерите от „Bell Labs” Уилям Шотки, Джон Вардин и Уолтън Бретън изобретяват транзистора. След 9 години за това изобретение получават Нобелова награда.

Норбърт Винер въвежда понятието „кибернетика”.

1948 г. IВМ представя машината ІВМ 604. Вход/Изход – перфокарти.

1939 г. Цузе и Шреер започват “Z 2”, усъвършенстван вариант на “Z 1”.

След 1941 г. Цузе започва “Z 3”, която има 64 думи памет и над 3000 релета. След това Хитлер попречил да завърши “Z 4”, като прекъсва финансирането. Завършена е през 1950 г.

Цузе основава фирма и продава 300 машини, преди тя да бъде купена от концерна „Siеmens”.

1949 г. Екърт и Моучли правят първия военен компютър “BINAC”.

Сп. „Популярни машини” пише: „В бъдеще е възможно да се появят машини с тегло по-малко от 1,5 тона.



1951 г. Екърт и Моучли построяват машината “UNIVAC” за Remington Rand. Това е първият търговски компютър, струващ 1 млн. долара. Продадени са 40 броя.

1952 г. по света има вече 100 компютъра. а “UNIVAC” предсказва победата на Айзенхауер в президентските избори.

ІВМ пуска първия си електронен компютър ЕИМ 701. Продават над 1800 бр.

Една велика дама – Грейс Купър написва първия компилатор, наречен А-О. За цялостния си принос е получила званието „Адмирал”.



1954 г. се появяват първите матрични принтери и прототип на първия твърд диск IMB305 RAMAC.

ІІІ. Второ поколение компютри /1955-1962 г./

Елементна база – транзистори. Паметта – феритна.

Появяват се магнитни дискове и лентови устройства.

Появяват се и първите ЕП.

1955 г. – първа ЕИМ на транзистори TRIDAС.

Уилям Шотке основава първата компания в Силиконовата долина (по-правилно е да се нарича „Силициевата долина”).

ІВМ владее 55 % от компютърния пазар.

Роден е Бил Гейтс.

1956 г. IBM създава първия си комерсиален твърд диск.

1957 г. Джон Баккус /служител на ІВМ/ създава първия език за програмиране FORTRAN.

Кен Олсен и Харлан Андерсън създават Digital Equipment Corp (DEC).

1958 г. се появява ALGOL /Algorithmic Oriented Language/.

1958 г. Джек Килби от Texas Instruments и Робърт Нойс от Fairchild Semiconductor независимо един от друг изобретяват интегралната схема.

В Bell Labs е изобретен първият модем.

2500 компютъра вече служат на хората.



1959 г. Джон Маккарти създава първият език за програмиране на изкуствен интелект LISР.

Вече има 200 езика за програмиране.

Появява се и първата копирна машина “Xerox 914”.

1960 г. DEC започва да продава първия търговски миникомпютър PDP-1 с размери на автомобил.

IВМ създава езика за програмиране PL/1.

По света има 6000 компютъра.

IV. Трето поколение компютри /1963-1971 г./

Елементна база - интегрални схеми.

1963 г. американският национален институт за стандарти приема кодировката ASCII /зад всеки символ от клавиатурата стои число/.

1964 г. Дък Енгелбърт измисля и патентова мишката.

1965 г. Морис Уилкс първи заговаря за кеш-памет.

Гордън Мур дефинира Закона на Мур.

Доналд Дейвис изобретява комутацията на пакети.

DEC пуска най-евтината минимашина тогава, струваща 18 000 долара.

1967 г. в САЩ е приет формата YYMMDD /довел по-късно до Проблем 2000/.

1968 г. От Fairchild Semiconductor напускат Гордън Мур и Робърт Нойс и създават нова компния Intel (Integrated Electronics).

Скоро след тях напуснал фирмата Джери Сандърс и създава компанията AMD.

По това време инженер от IBM възкликва по повод на микрочиповете: „И за какво са ни нужни?”.

1969 г. е завършен ARPAnet, откъдето води началото си Интернет.

1970 г. Денис Ритчи и Кенет Томпсън пускат първа версия на Unix.

Доктор Код публикува първа статия за релационните модели на Бази от данни /БД/.

Алана Шугарт измисля първото 8-инчово флопидисково устройство, което било 80 КВ.

1971 г. Рей Томплисън пуска първото електронно писмо.

Intel разработва първия микропроцесор Intel 4004. Този процесор е можел да изпълнява 60000 операции/сек и е струвал 300 долара продажна цена.

Излиза първият джобен калкулатор Poketronic.



Никлаус Уирт разработва ЕП Pascal

V. Четвърто поколение компютри /1972 – 1982 г./

По принцип поколенията компютри се делят на елементна база. Елементна база на 4-то поколение ЕИМ: Интегрални схеми с висока степен на интеграция. Компютрите стават достъпни за хора, които са далече от електронната и компютърната техника.



1972 г. Създават се 2 култови компютърни фирми: Atari (на Нолан Бъшнел) и Crаy Research (на Сеймур Крей).

Създадени са 3 основополагащи езици за програмиране: C, Small Talk, Prolog. Prolog е ЕП за логическо програмиране.

Създаден е протоколът Telnet (за Интернет услугата Отдалечен достъп).

1973 г. В лабораторията на Xerox PARC Алън Кен създава първия прототип на персонален компютър. В него са реализирани: мишка, графичен интерфейс, икони и концепцията WYSIWYG /каквото пишеш, това виждаш на екрана и принтера/.

Създаден е лазерният принтер.



Робърт Меткалф създава мрежата Ethernet.

1974 г. Появява се първият персонален компютър SCELBI – на базата на Intel 8008.

Професионалният компютър Altair, на базата на Іntel 8080 е първият масов персонален компютър. Продавал се е по принципа “Направи си сам” и струвал $400. Имал 256 В ОП



1975 г. ІВМ започва промишлено производство на лазерни принтери, струващи 150 000 долара (!).

1976 г. На 1 април е започнала историята на Apple. Стиф Возняк и Стив Джобс създават първия си компютър Apple І. За да финансират своята разработка, Джобс продава автомобила си, а Возняк – своя калкулатор и в един гараж успяват да направят 200 бр. компютри и да ги продадат на цена $666.

По поръчка на Ед Робъртс - създателят на Altair Бил Гейтс и Пол Алън написват интерпретатор на ЕП Basic.



1977 г. Новообразуваната фирма Apple Computers създава новата си машина Apple II с цветен дисплей /1298 долара/. Появяват се конкуренти – Commodore с монохромен дисплей ($795).

Създава се фирмата Microsoft от Бил Гейтс и Пол Алън.



1979 г. Благодарение на на флопидисковете разпространението на данни и софтуер става по-лесно.

Широко се разпространява първият масов текстов редактор Wordstar;

Разпространява се първата електронна таблица VisiCalc, създадена от студента по икономика в Харвардския университет Дан Бринклин.

В Япония и Чикаго започват първите опити в областта на мобилните телефони.



1980 г. Първи крачки на Бил Гейтс към световен монопол с помощта на MS DOS. Той се среща с представители на ІВМ, на които им трябва ОС за техния нов персонален компютър. Гейтс се опитва да им продаде своя Basic. MicroSoft нямат DOS. Налага се Бил Гейтс да купи от компанията Seattle Computer тяхната QDOS, създадена от Тим Партенсън, след което я преименуват на MS DOS.

Създаден първият 64 КB модул памет.



Motorola пуска своя процесор 68 000.

Появява се първата настолна база от данни Dbase II.



1981 г. Появяват се първите 3,5-инчови флопидискове, благодарение на фирма Sony.

5,25 ” – 180 КБ и 360 КВ – двойна плътност на записа;

3,5 ” – 720 КБ; 1,44 МВ – двойна плътност; 2,88 МВ – четворна плътност.

Създаден е първият портативен компютър, Osborne1 – 12 кг, с 5” монитор. Цена – $1795.

Излиза машината ІВМ PC на базата на Intel 8088, 16 KB RAM, флопидисково устройство, с черно-бял монитор – 3000 долара, а с цветен – 6000 долара. Въпреки цената са били продадени 136 000 броя.

Списание „Тайм” обявява персоналния компютър за „Човек на годината”.



1982 г. Основават се 2 много известни компании – Adobe и Autodesk. Появяват се първите версии на AutoCAD и PostScript.

Благодарение на „Sony” се появяват звуковите компактдискове. Стандартен размер – 74 мин, защото един от директорите искал да побере „Девета симфония” на Бетховен.



Уинт Сърф и Боб Кан създават ТСР/ІР. Тогава се появява и понятието Internet.

ІВМ продава 3,2 млн. компютъра.



1983 г. Персоналните компютри стават много удобни за човека, когато Apple пуска новия си модел Lisa – първият персонален компютър с графичен интерфейс. На основата на 32-битов процесор Motorola 68000, имал 1 МВ ОП, 5-инчово флопи, 5 МВ твърд диск, мишка и графичен интерфейс, но с цена 10 000 долара (!).

Появява се първият клон на ІВМ - РС.

AT&T се разделя на няколко компании.

1984 г. Една малка телевизионна компания показва рекламен клип на Macintosh, режисьор е Ридли Скот (“Пришелеца”). Клипът е показан само веднъж, но вдига страшен шум и Macintosh става хит, и то за цена $2500.

Sony и Philips разработват стандарта CD ROM. Първите носители често се използвали като поставки за кафе или бира, поради големият процент брак.

Разработват се стандартите MIDI и DNS.



IBM пуска АТ с по-мощен процесор Intel 80286.

Hewlett-Packard произвежда лазерния принтер LaserJet (и горите започват да изчезват…).

1985 г. Излиза първата версия на Windows.

Intel пускат Intel 80386.

Създаден е езикът за програмиране C++, предназначен само за програмисти.



1987 г. Първа реализация на операционната система OS/2, разработена съвместно от IBM и Microsoft.

1988 г. Светът се оплита в мрежи - създадени вече 325 хиляди мрежи в света, които обединяват 3,5 млн. компютри.

Появява се първият компютърен вирусЧервеят на Морис”, създаден от скучаещия син на експерт по компютърна безопасност.

Изобретен IRC чата

1898 г. Тим Бърнърс Ли разработва концепцията World Wide Web (WWW.

Intel пуска Intel 80 486.

14-годишен тийнейджър разбива спътниковата система за глобално позоциониране.



Creative Labs пуска звуковата карта Sound Blaster.

1990 г. Microsoft пуска Windows 3.0, която е операционна обвивка. Първи успешен графичен интерфейс.

1991 г. Студентът Линус Торвалд обявява, че започва да разработва нова операционна система и кани всички желаещи да се присъединят.

Logitech продава 10-милионната мишка.

Публикуван е стандартът WWW., създаден от физика Тим Бърнърс Ли.



1995 г. Появява се Windows 95.

ИСТОРИЯ НА ОПЕРАЦИОННАТА СИСТЕМА. ЕВОЛЮЦИЯ НА ОПЕРАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ

  1. ОС – софтуер, който управлява заделянето и използването на хардуерни ресурси като памет, процесорно време, дисково пространство и периферни устройства.

Операционната ситема /Operaring System/ е фундаменталният софтуер, на който разчитат от приложението.

  1. Функции на ОС.

  • Осигурява на потребителя средства за работа с компютъра, т.е. разширява възможностите на хардуера.

  • Повишава ефективността от използването на компютъра чрез рационално управление на неговите ресурси. Според броя на потребителите, които могат едновременно да работят, ОС се делят на: еднопотребителски /MS DOS, Windows/ и многопотребителски /UNIX/.

  • Според броя на програмите, които могат едновременно да работят, ОС се делят на еднозадачни / MS DOS / и многозадачни.

  • Според начина на задаване на командите биват ОС с команден /текстов/ интерфейс, и графичен интерфейс – типичен представител e Windows.

  1. Поколения ОС.

  • Първо поколение ЕИМ не са имали операционни системи. Програмите са се вкарвали команда по команда на машинен език.

  • Всички задачи по организацията на изчислителния процес се решавали ръчно от всеки програмист на пулта за управление /конзолата/.

Първо поколение ОС /1955 – 1965 г./.

С появата на полупроводниковите елементи компютрите стават по-надеждни. През този период става разделението на персонала на програмисти и оператори, на инженери по експлоатацията и по разработването на компютри. Появяват се първите ЕП /езици за програмиране/, а следователно и първите системни програми – компилатори. Компилаторът създава копие на машинен език. Стойността на процесорното време нараства, което изисква намаляване на непроизводителните загуби на време между стартирането на програмите.

Появяват се първите системи за пакетна обработка, които автоматизират пускането на програмите една след друга и по такъв начин увеличават коефициента на натоварване на ЦП. Така системите за пакетна обработка стават системни програми, предназначени за управление на изчислителния процес.

В хода на реализацията на системите с пакетна обработка е създаден формален език за управление на заданията, с помощта на който програмистите съобщават и на оператора каква работа трябва да изпълни компилаторът. Съвкупността от няколко задания, обикновено тесте перфокарти, получава названието Пакет на заданието.



Второ поколение ОС /1965 – 1980/

За периода е характерно създаването на семейство програмно съвместими компютри. Първото от тях са изградените върху основата на интегрални микросхеми компютри от серията ІВМ 360, които превъзхождат значително компютрите от Второ поколение по критерия цена/производителност.

ОС трябвало да работят и на големи, и на малки компютърни системи, с голям и малкък брой разнообразна периферия, в търговската и в производствената област, а също и в областта на научните изследвания. Такива ОС се оказват изключително сложни – милиони редове асеблерски код, написани от хиляди програмисти и съдържащи хиляди грешки. Независимо огромните размери и множеството проблеми OS/360 и другите подобни на нея ОС за ЕИМ от 3-топоколение успяват да удовлетворят изискванията на потребителите.

Друго достижение на 2-ро поколение ОС е мултипрограмирането (начин за организиране на изчислителния процес, при който 1 процесор едновременно изпълнява няколко програми – докато една програма изпълнява Вх/Изходни операции, процесорът не почива, а изпълнява друга програма. Всяка програма се зарежда в свой участък от ОП).

Заедно с мултипрограмната реализация на ОС за пакетна обработка се появява и нов тип ОС - система с разделане на времето.

Трето поколение ОС /след 1980 г./

Компютрите започват широко да се използват от неспециалисти, което поражда необходимостта от разработването на “дружелюбен” интерфейс.



С развитието на компютърните мрежи се появяват и развиват мрежовите ОС.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница