Наредба №4 от 14 август 2003 г

Приложение № 1

към чл. 31, ал. 6
Защита срещу поражения от електрически ток
1. Защита срещу директен и индиректен допир чрез безопасно свръхниско напрежение (БСНН) и предпазно свръхниско напрежение (ПСНН)

1.1. Защита срещу поражения от електрически ток чрез свръхниско напрежение се осигурява, когато:

а) номиналното напрежение не превишава границите на напрежение съгласно т. 1.1.1, и

б) захранването се осъществява посредством източниците по т. 1.1.2, и

в) са изпълнени всички условия по т. 1.1.3 и са спазени условията:

- на т. 1.1.4 по отношение на веригите, които нямат връзка със земята (БСHH), или

- на т. 1.1.5 по отношение на веригите, които могат да имат връзка със

земята (ПСHH), както и на достъпните токопроводими части на тези вериги.

1.1.1. Горните граници за свръхниско напрежение са 50 V за променливо напрежение и 120 V за постоянно напрежение без пулсации. За среда с повишена опасност за поражения от електрически ток горните граници са 25 V за променливо напрежение и 60 V за постоянно напрежение. При специални условия могат да се прилагат и по-ниски горни граници на напрежение.

1.1.2. Източници на свръхниско напрежение БСHH и ПСHH са:

1.1.2.1. трансформаторите за БСНН с електрически разделени намотки по БДС EN 60742;

1.1.2.2. източниците на ток, осигуряващи степен на безопасност, както тази от трансформатор по т. 1.1.2.1 (например електродвигател-генератор, чиито намотки са еквивалентно разделени);

1.1.2.3. електрохимичните източници (например батерии или акумулатори), които са независими или които имат защита чрез разделяне спрямо вериги за функционално свръхниско напрежение (ФСНН) или спрямо вериги с по-високо напрежение;

1.1.2.4. други източници, които са независими от вериги за ФСНН или от вериги за по-високо напрежение (например комбинация от двигател с вътрешно горене и генератор);

1.1.2.5. електронните устройства, които отговарят на съответните стандарти, при които са взети такива мерки за защита, че дори в случай на вътрешна повреда на устройството напрежението на изходните клеми не може да бъде по-голямо от границите, посочени в т. 1.1.1; по-високи стойности могат да бъдат допуснати, когато за вериги за ПСНН в случай на директен или индиректен допир напрежението на изходните клеми се намалява за време, съответстващо на стойностите съгласно табл. 1, до стойности, равни на горните граници на свръхниските напрежения, определени в т. 1.1.1, или до по-ниски стойности.

1.1.3. Условия за разполагане на веригите:

1.1.3.1. тоководещите части на вериги за БСНН и ПСНН се разделят чрез защитно разделяне както помежду им, така и от вериги за ФСНН и от вериги за по-високо напрежение по т. 1.1.3.2, като не се забранява свързването на верига за ПСНН със земята;

1.1.3.2. защитното разделяне между проводниците на всяка верига за БСНН или ПСНН и на всяка друга верига се осъществява по един от следните начини:

а) чрез физическо разделяне на проводниците;

б) проводниците на веригите за БСНН и ПСНН се поставят в допълнителна изолационна обвивка към основната им изолация;

в) проводниците на веригите с други напрежения се разделят посредством заземен метален екран или заземена метална обвивка;

г) многожилен кабел или сноп от проводници може да включва вериги с различни напрежения само ако проводниците на веригите за БСHH и ПСHH са изолирани или поотделно, или общо за най-високото налично напрежение;

1.1.3.3. щепселните съединения на веригите за БСНН и ПСНН отговарят на следните изисквания:

а) щепселите не могат да се включват в контакти, захранвани с други напрежения;

б) контактите не позволяват въвеждането на щепсели за други напрежения;

в) щепселите и контактите на веригите за БСНН са без защитен контакт;

г) щепселите за БСНН не могат да бъдат въведени в контакти за ПСНН; и

д) щепселите за ПСНН не могат да бъдат въведени в контакти за БСНН, но могат да имат защитен контакт.

1.1.4. Изисквания към веригите за БСНН:

1.1.4.1. тоководещите части на веригите за БСНН не се свързват електрически със:

а) земята;

б) други тоководещи части;

в) защитни проводници на други вериги;

1.1.4.2. достъпните токопроводими части не се свързват преднамерено със:

а) земята;

б) защитни проводници или достъпни токопроводими части на други вериги;

в) токопроводими части; за електрообзавеждане, което поради местоположението си е неподвижно свързано към токопроводими елементи, тази защитна мярка остава приложима само ако може да се установи, че тези части не могат да получат по-високо напрежение от определеното в т. 1.1.1;

1.1.4.3. когато номиналното напрежение на веригата е по-голямо от 25 V ефективна стойност при променливо напрежение или е по-голямо от 60 V при постоянно напрежение без пулсации, защитата срещу директен допир се осигурява чрез:

а) прегради или обвивки, осигуряващи степен на защита най-малко IP 2X или IP XXB, или

б) изолация, която издържа променливо изпитвателно напрежение 500 V ефективна стойност в продължение на 1 min.

Когато номиналното напрежение е не по-голямо от 25 V ефективна стойност при променливо напрежение или е не по-голямо от 60 V при постоянно напрежение без пулсации, не се изисква защита срещу директен допир. Такава защита обаче може да е необходима за някои условия на външни въздействия.

1.1.5. Изисквания към веригите за ПСНН:

1.1.5.1. когато веригите са свързани със земята и не се изисква безопасното свръхниско напрежение да отговаря на изискванията на т. 1.1.4, се спазват изискванията на т. 1.1.5.2 и 1.1.5.3, като веригите могат да бъдат заземени чрез свързване със защитния проводник на електрическата уредба;

1.1.5.2. защитата срещу директен допир се осигурява чрез:

а) прегради или обвивки, осигуряващи степен на защита най-малко IP 2X или IP XXB, или

б) изолация, която издържа променливо напрежение с ефективна стойност 500 V в продължение на 1 min;

1.1.5.3. въпреки изискването на т. 1.1.5.2 защита срещу директен допир не е необходима във вътрешността или извън сградата, ако е предвидена главна връзка за изравняване на потенциалите съгласно т. 3.1.2, заземителното устройство и достъпните токопроводими части на веригите за ПСНН са свързани със защитен проводник към главната защитна клема и номиналното напрежение е не по-голямо от:

а) 25 V ефективна стойност при променливо напрежение или 60 V при постоянно напрежение без пулсации, ако електрообзавеждането нормално се използва само в сухи места и не се очакват значителни контакти между тоководещите части и човешкото тяло;

б) 6 V ефективна стойност при променливо напрежение или 15 V при постоянно напрежение без пулсации - в останалите случаи.

2. Защита срещу директен допир (защита срещу поражения от електрически ток при нормална работа или основна защита)

2.1. Защита чрез изолиране на тоководещите части

2.1.1. Тоководещите части се изолират изцяло посредством изолация, която може да се снеме само чрез разрушаване, като по този начин се предотвратява всякакъв контакт с тях.

2.1.2. За фабрично произведено електрообзавеждане изолацията отговаря на изискванията на стандартите за съответното електрообзавеждане.

2.1.3. За друго електрообзавеждане защитата се осигурява чрез изолация, способна сигурно да понася въздействията - механични, химични, електрически и термични, на които може да бъде подложена при работа. Като правило бои, лакове, емайли и аналогични продукти не се считат за достатъчна изолация от гледна точка на защитата срещу поражения от електрически ток при нормална работа.

2.1.4. Когато изолацията се изпълнява в процеса на изграждане или монтаж на електрическата уредба, нейното качество се проверява чрез изпитвания, аналогични на тези за фабрично произведено електрообзавеждане.

2.2. Защита чрез прегради или обвивки

2.2.1. Тоководещите части се разполагат във вътрешността на обвивки или зад прегради със степен на защита не по-малка от IP 2Х или IP ХХВ. Когато при замяна на части (лампи или вложки на предпазители) се получат отвори с по-големи размери или когато са необходими по-големи отвори за правилното функциониране на електрообзавеждането, съобразно валидните за електрообзавеждането предписания трябва:

а) да са взети необходимите предпазни мерки за предотвратяване на случаен допир на хора или домашни животни до тоководещите части, и

б) хората да са информирани, доколкото е възможно, че частите, които стават достъпни през отвора, са тоководещи и не трябва преднамерено да бъдат допирани.

2.2.2. Горните хоризонтални повърхности на прегради или хоризонталните обвивки, когато са леснодостъпни, имат степен на защита не по-малка от IP 4X или IP ХХD.

2.2.3. Преградите или обвивките трябва да се закрепват сигурно и да имат достатъчна здравина и трайност, за да поддържат изискваните степени на защита с достатъчно отделяне от тоководещите части в обичайните условия на нормална експлоатация, като се отчитат външните влияния.

2.2.4. Когато е необходимо да се премахнат преградите, да се отворят обвивките или да се снемат части на обвивките, това може да се извърши само:

а) с използването на ключ или инструмент, или

б) след изключване на захранването на тоководещите части, защитавани чрез тези прегради или обвивки, като напрежението да не може да се възстановява, докато преградите или обвивките не се поставят отново на местата им, или

в) ако има втора междинна преграда, осигуряваща степен на защита най-малко IP 2X или IP XХВ, която възпрепятства всякакъв контакт с тоководещите части и може да бъде премахната само с използването на ключ или инструмент.

2.3. Защита чрез ограждения

2.3.1. Огражденията предотвратяват непреднамерен контакт с тоководещи части, но не и преднамерени контакти чрез обмислен опит за заобикаляне на ограждението, и възпрепятстват:

а) непреднамерено физическо приближаване до тоководещите части, или

б) непреднамерено допиране до тоководещите части по време на обслужване на електрообзавеждането под напрежение при експлоатацията.

2.3.2. Огражденията могат да се отстраняват, без да се използва ключ или инструмент, но те се закрепват така, че да не могат да бъдат отстранени непреднамерено.

2.4. Защита чрез разполагане извън зоната на досегаемост

2.4.1. Защитата чрез разполагане извън зоната на досегаемост възпрепятства само непреднамерени контакти с тоководещите части. Части, които са достъпни за едновременно допиране и имат различни потенциали, не трябва да се разполагат в зоната на досегаемост, показана на фигурата.

2.4.3. В местата, където обикновено се манипулира с токопроводими предмети с голяма дължина или със значителен обем, разстоянията по т. 2.4.1 и 2.4.2 трябва да се увеличат, като се отчитат размерите на съответните токопроводими предмети.

2.5. Допълнителна защита чрез прекъсвачи за токове с нулева последователност

2.5.1. Използването на прекъсвачи за токове с нулева последователност, чийто номинален ток на задействане е равен или по-малък от 0,03 А, се приема като допълнителна защита срещу поражения от електрически ток при нормална работа при отпадане на други мерки за защита срещу директен допир или поради непредпазливост от страна на ползвателите.

2.5.2. Използването на прекъсвачи за токове с нулева последователност не се признава като пълна защитна мярка и не отменя задължението за прилагане на една от защитните мерки съгласно т. 2.1 - 2.4.

3. Защита срещу индиректен допир (защита при дефект на изолацията)

3.1. Защита чрез автоматично изключване на захранването

3.1.1. Основни изисквания

3.1.1.1. Електрическото захранване на верига или на елемент от електрообзавеждането се изключва автоматично чрез защитно устройство така, че в случай на дефект на изолацията между тоководещата част и достъпната токопроводима част или защитния проводник в защитаваната верига или в защитавания елемент от електрообзавеждането да не може да се задържи изчислително допирно напрежение, превишаващо стойностите на допустимите допирни напрежения UL, за време, достатъчно за създаване на риск от опасен физиологичен ефект върху човек, който в същото време е в контакт с достъпни за едновременно допиране токопроводими части.

3.1.1.2. Независимо от големината на допирното напрежение при някои условия се допуска време за изключване не повече от 5 s съобразно схемата на

заземяване (виж т. 3.1.3.5).

3.1.1.3. За схема IT не се изисква автоматично изключване по време на първия дефект (виж т. 3.1.5).

3.1.1.4. Стойности за времето за изключване и за допирното напрежение, по-големи от предписаните, се допускат в уредбите за производство и разпределение на електрическа енергия.

3.1.1.5. Достъпните за допиране токопроводими части се свързват към защитни проводници съобразно специфичните условия за всяка схема на заземяване. Достъпните за едновременно допиране токопроводими части се свързват към една и съща система за заземяване (защитни свързвания).

3.1.2. Свързвания за изравняване на потенциалите

3.1.2.1. Главна връзка за изравняване на потенциалите

3.1.2.1.1. Във всяка сграда към главната връзка за изравняване на потенциалите се свързват главният защитен проводник, главният заземителен проводник, главната заземителна клема и следните достъпни за допиране токопроводими части:

а) металните тръбни инсталации във вътрешността на сградата – например за газ, вода;

б) металните части на конструкцията, инсталациите за централно отопление и за кондициониране на въздуха;

в) металната арматура на стоманобетоновата конструкция, ако има такава.

3.1.2.1.2. Когато някои от токопроводимите части по т. 3.1.2.1.1 идват извън сградата, се свързват колкото е възможно по-близо до мястото на навлизането им в сградата.

3.1.2.1.3. Главната връзка за изравняване на потенциалите обхваща металните обвивки на телекомуникационните кабели. При това трябва да е налице съгласието на собствениците или на ползвателите на кабелите. В случай че такова съгласие няма, собствениците или ползвателите на кабелите носят отговорност за избягване на всяка опасност вследствие разединяване на кабелите от главната връзка за изравняване на потенциалите.

3.1.2.2. Когато за една уредба или за част от нея условията по т. 3.1.1.1 не могат да бъдат спазени, се изпълнява допълнителна връзка за изравняване на потенциалите при спазване изискванията по т. 3.1.6.

3.1.3. Схема TN

3.1.3.1. Всички достъпни за допиране токопроводими части в електрическата уредба се свързват със заземената точка на захранващата мрежа посредством защитни проводници, които трябва да са заземени в близост до всеки захранващ трансформатор или генератор. В общия случай заземената точка на захранващата мрежа е неутралата.

3.1.3.2. При неподвижно полагане един проводник може да служи за защитен и неутрален (проводник PEN), когато са спазени изискванията на т. 6 от приложение № 7.

3.1.3.3. Защитните устройства и импедансите на веригите се избират с такива характеристики, че при поява на дефект в която и да е точка с пренебрежимо малък (незначителен) импеданс между фазовия проводник и защитния проводник или достъпната токопроводима част да се осъществява автоматично изключване за време най-много равно на предписаното. Това изискване е спазено, ако е изпълнено условието:
Z_s x I_a  U_o (1),
където:

Z_s е импедансът на контура на дефекта, образуван от захранващия източник, тоководещия проводник до мястото на дефекта и защитния проводник между мястото на дефекта и захранващия източник, ;

I_a - токът, А, задействащ устройството за автоматично изключване за време, определено съгласно табл. 1, при условията на т. 3.1.3.4, или за време, непревишаващо 5 s, при условията на т. 3.1.3.5. Когато се използва прекъсвач за токове с нулева последователност, Ia е номиналният ток на задействане на този прекъсвач (I_dN);

U_o - номиналното напрежение между фазата и земята, ефективна стойност при променливо напрежение, V.

3.1.3.4. Максималните стойности на времето за изключване, посочени в табл. 1, се считат за удовлетворяващи изискванията на т. 3.1.1.1 за крайни вериги, които захранват чрез инсталационни контакти или директно, без инсталационни контакти, подвижни или преносими електротехнически изделия от клас I на защита срещу поражения от електрически ток.

3.1.3.5. За разпределителни вериги (в сгради) се допуска стойността на времето за изключване да е не по-голяма от 5 s. За крайна верига, захранваща само стационарни съоръжения, се допуска стойността на времето за изключване да е по-голяма от посочената в табл. 1, но не повече от 5 s, при условие че другите крайни вериги, за които е предписано време за изключване по табл. 1, са свързани към същото разпределително табло или към същата разпределителна верига, захранваща тази крайна верига, и е спазено едно от следните условия:

а) импедансът на защитния проводник между разпределителното табло и точката на свързване на защитния проводник към главната верига за изравняване на потенциалите не превишава:

50 Zs

 , , (2),

б) връзката за изравняване на потенциалите свързва към разпределителното табло същите видове токопроводими елементи както при главната верига за изравняване на потенциалите и отговаря на изискванията на т. 3.1.2.1.3 за главна връзка за изравняване на потенциалите.

3.1.3.6. Когато изискванията на т. 3.1.3.3, 3.1.3.4 и 3.1.3.5 не могат да бъдат спазени чрез използване на устройства за защита от свръхтокове, се прави допълнителна връзка за изравняване на потенциалите. Защитата може да се осигури и чрез прекъсвачи за токове с нулева последователност.

3.1.3.7. В изключителни случаи, когато може да се получи дефект между фазовия проводник и земята - например при въздушни линии, с цел защитният проводник и достъпните токопроводими части, които са свързани с него, да не могат да получат напрежение спрямо земята, превишаващо 50 V, трябва да е изпълнено условието:

   (3),

R_E U_o - 50
където:

R_B е общото съпротивление на всички паралелни заземявания (включително съпротивлението на захранващата мрежа), ;

R_E - минималното съпротивление на токопроводимите елементи спрямо земята, които не са свързани със защитния проводник и посредством които е възможно да се осъществи дефект между фазата, и

U_o - номиналното напрежение между фазата и земята, ефективна стойност при променливо напрежение, V.

- при схема ТN-С не се използват прекъсвачи за защита от токове с нулева последователност;

- при схема TN-C-S, когато се използва прекъсвач за защита от токове с нулева последователност, след прекъсвача не се използва проводник PEN; връзката на защитния проводник с проводника PEN се изпълнява преди прекъсвача за защита от токове с нулева последователност.

За осигуряване на селективност прекъсвачи за токове с нулева последователност с времезакъснение - например тип S, могат да бъдат инсталирани последователно с основния тип прекъсвачи за токове с нулева последователност.

3.1.4. Схема TT

3.1.4.1. Всички достъпни токопроводими части, защитавани чрез едно защитно устройство, се свързват към защитни проводници и се присъединяват към един и същ заземител. Когато няколко защитни устройства са разположени последователно, това предписание се прилага поотделно за всички достъпни токопроводими части, защитавани чрез същото защитно устройство. Неутралната точка на всеки трансформатор или генератор е заземена.

3.1.4.2. Трябва да е спазено и следното условие:
R_А x I_а  50, V (4),
където:

R_А е сумата от съпротивленията на заземителя и защитните проводници на достъпните токопроводими части, ;

I_а – токът, осигуряващ автоматично задействане на защитното устройство, А; когато защитното устройство е прекъсвач за токове с нулева последователност, I_а е номиналният ток на задействане I_dN.
За осигуряване на селективност последователно с основния тип прекъсвачи за токове с нулева последователност могат да се използват прекъсвачи за токове с нулева последователност с времезакъснение - например тип S, като в разпределителните вериги се допуска време за задействане най-много равно на 1 s.

Когато защитното устройство е за защита от свръхтокове, то трябва да е:

а) с падаща времетокова характеристика и токът Iа е токът, осигуряващ автоматично задействане до 5 s, или

б) с моментно задействане и токът Iа е минималният ток, осигуряващ моментно задействане.

3.1.4.3. Когато изискването по т. 3.1.4.2 не може да бъде спазено, се прави допълнителна връзка за изравняване на потенциалите.

3.1.4.4. При схема IT за защитни устройства се използват:

а) прекъсвачи за защита от токове с нулева последователност;

б) устройства за защита от свръхтокове, които обаче са приложими само когато съпротивленията RА на заземителите са много малки.

3.1.5. Схема IT

3.1.5.1. При схема IT уредбата е изолирана от земята или е свързана към нея през достатъчно голям импеданс. Това свързване е или в неутралната точка на уредбата, или в изкуствена неутрална точка, която може да е свързана директно със земята, ако резултантният импеданс с нулева последователност има достатъчна стойност.

В случай на само един (първи) дефект към достъпна токопроводима част или към земята токът на дефекта е малък и изключването не е задължително, ако изискването на т. 3.1.5.3 е спазено. Въпреки това се вземат мерки в случай на възникване на два дефекта по едно и също време за избягване на риска от опасно физиологично въздействие върху човек, който е в контакт с токопроводими части, достъпни за едновременно допиране.

3.1.5.2. Нито един тоководещ проводник в уредбата не трябва да е свързан директно със земята.

3.1.5.3. Достъпните за допиране токопроводими части се свързват със земята или индивидуално, или групово, или общо. Във високи сгради, като многоетажни блокове, където повторните заземявания на защитните проводници по практически причини не са възможни, заземяването на достъпните токопроводими части може да се извърши чрез връзки между защитните проводници, достъпните токопроводими части и токопроводимите елементи. Трябва да е изпълнено следното условие:
R_А x I_d  50, V (5),
където:

R_А е сумата от съпротивленията на заземителя и защитните проводници на достъпните токопроводими части, ;

I_d - токът, А, който протича при първи дефект през незначителен импеданс между фазовия проводник и достъпната токопроводима част; големината на тока I_d отчита токовете на утечка и общия импеданс на електрическата уредба спрямо земята.
3.1.5.4. Когато в уредбата е предвидено устройство за постоянно контролиране на изолацията, за индикация на възникването на първи дефект на тоководеща част към достъпна токопроводима част или към земята трябва да се задейства звуков и/или светлинен сигнал.

3.1.5.5. След появата на първи дефект условията за изключване на захранването при втори дефект са следните:

а) когато достъпните токопроводими части са заземени групово или поотделно - съгласно т. 3.1.4.1, както за схема ТТ, с изключение на изискването за заземяване на неутралната точка на всеки трансформатор или генератор, или

б) когато достъпните токопроводими части са свързани помежду си чрез защитен проводник и са заземени групово - съгласно т. 3.1.5.6, както за схема TN.

3.1.5.6. Когато неутралният проводник не е изведен, се спазва условието:
U

Z_s   (6).

2 I_a
Когато неутралният проводник е изведен, се спазва условието:

U_o

Z'_s   (7),

2 I_a

U_o е ефективната стойност на номиналното напрежение между фазата и неутралата, ефективна стойност при променливо напрежение, V;

U - напрежението между фазитe, ефективна стойност при променливо напрежение, V;

Z_s - импедансът на контура на дефекта, образуван от фазовия проводник и защитния проводник на веригата, ;

Z'_s - импедансът на контура на дефекта, образуван от неутралния проводник и защитния проводник на веригата, ;

I_a - токът, А, който осигурява задействане на защитното устройство за време t съгласно табл. 2 - в зависимост от конкретния случай, или за време най-много 5 s - за всички останали случаи, когато такова време се допуска (виж т. 3.1.3.5).

3.1.5.7. Когато условията на т. 3.1.5.6 не могат да бъдат спазени чрез използване на устройства за защита от свръхтокове, се изпълнява допълнителна връзка за изравняване на потенциалите съгласно т. 3.1.2.2. Защитата може да се осъществи и чрез прекъсвач за токове с нулева последователност за всеки електропотребител.

3.1.5.8. При схема IT могат да се използват следните устройства за контрол и защита:

а) устройства за постоянен контрол на изолацията;

б) устройства за защита срещу свръхтокове;

в) прекъсвачи за защита от токове с нулева последователност.

3.1.6. Допълнителна връзка за изравняване на потенциалите

3.1.6.1. Допълнителната връзка за изравняване на потенциалите обхваща всички едновременно достъпни за допиране токопроводими елементи на стационарното електрообзавеждане или на токопроводимите елементи, включително, доколкото практически е възможно, главните части на арматурата, използвана в стоманобетонната конструкция на сградите. Към тази система за изравняване на потенциалите се свързват защитните проводници на всички елементи на електрообзавеждането, включително тези на инсталационните контакти. Допълнителната връзка за изравняване на потенциалите не е пригодна, ако подът не е изолиран и не може да бъде включен в допълнителната връзка за изравняване на потенциалите.

3.1.6.2. В случай на съмнение относно ефикасността на допълнителната връзка за изравняване на потенциалите тя трябва да бъде проверена, за да се установи дали осигуряваното от нея съпротивление R между всяка разглеждана достъпна за допиране токопроводима част и всеки токопроводим елемент, които са достъпни за едновременно допиране, отговаря на следното условие:

50

R   (8),

I_а e токът на задействане на защитното устройство, А, който е:

- I_dN - за прекъсвачите за защита от токове с нулева последователност;

- токът на задействане за време до 5 s - за устройствата за защита срещу свръхтокове.

3.2.1. Тази защитна мярка предотвратява възникване на опасни напрежения на достъпните части на електрообзавеждането при дефект на основната изолация. Защитата се осигурява чрез използване на:

3.2.1.1. електрообзавеждане от видове, подложени на типови изпитвания и означени съобразно приложимите за тях правила:

а) електрообзавеждане с двойна или усилена изолация (от клас II);

б) фабрично сглобени комплекти от електрообзавеждане, притежаващи тотална изолация;

3.2.1.2. допълнителна изолация, която обхваща електрообзавеждане само с основна изолация, изпълнена по време на електрическия монтаж; допълнителната изолация осигурява безопасност, еквивалентна на тази на електрообзавеждането съгласно т. 3.2.1.1, и изпълнява условията, определени в т. 3.2.2 - 3.2.6;

3.2.1.3. усилена изолация, обхващаща неизолираните тоководещи части и поставена по време на електрическия монтаж; тя осигурява степен на безопасност, еквивалентна на тази на електрообзавеждането съгласно т. 3.2.1.1, и изпълнява условията, определени в т. 3.2.3 - 3.2.6; такава изолация се допуска само когато поради конструктивни съображения двойна изолация не може да бъде изпълнена.

3.2.2. Когато електрообзавеждането е в готовност за работа, всички токопроводими части, отделени от тоководещите части само с основна изолация, са затворени в изолационна обвивка със степен на защита най-малко IP 2X или IP ХХВ.

3.2.3. Изолационната обвивка трябва да понася механичните, електрическите или термичните въздействия, които могат да възникнат при предвидените експлоатационни условия. Като правило се приема, че покрития от бои, лакове и подобни продукти не осигуряват съответствие с тези изисквания. Това не изключва използването на обвивки, чиито покрития са типово изпитани при съответните изпитвателни условия и чието прилагане е допустимо.

3.2.4. Когато изолационната обвивка предварително не е изпитана и има съмнения за нейната ефикасност, се изпитва електрическата якост на изолацията.

3.2.5. През изолационната обвивка не трябва да преминават токопроводими части, които могат да разпространяват потенциал. Обвивката не трябва да има винтове от изолационен материал, чиято замяна с метални винтове би могла да компрометира изолацията, осигурявана чрез обвивката.

3.2.6. Когато обвивката има врати или капаци, които могат да се отварят без ключ или инструмент, всички токопроводими части, които са достъпни за допиране при отворена врата или капак, трябва да са защитени чрез изолационна преграда, осигуряваща степен на защита най-малко IP 2X или IP ХXВ, така, че хората да са предпазени от случайно допиране до тези части. Тази изолационна преграда се изпълнява така, че да може да се снема само с използването на ключ или инструмент.

3.2.7. Токопроводимите части, затворени в изолационна обвивка, не трябва да се свързват към защитен проводник. Достъпните за допиране токопроводими части и междинните части не трябва да се свързват със защитен проводник, освен ако това не е предвидено в техническите изисквания за съответното електрообзавеждане.

3.2.8. Обвивката не трябва да нарушава условията за функциониране на защитеното с нея електрообзавеждане.

3.2.9. Електрообзавеждането по т. 3.2.1.1 (закрепване, присъединяване на проводници и пр.) се инсталира така, че да не се нарушава защитата, осигурена съгласно техническите изисквания за разглежданото електрообзавеждане.

3.3. Защита чрез нетокопроводими места или помещения

3.3.1. Чрез тази защитна мярка се предотвратява едновременното допиране до части с различни потенциали при дефект на основната изолация на тоководещите части. Достъпните токопроводими части на електрообзавеждането се разполагат така, че при нормални условия хората да не могат да влизат в контакт едновременно с две достъпни токопроводими части или с една достъпна токопроводима част и една непринадлежаща на уредбата токопроводима част, когато тези части могат да се намират под различни потенциали в случай на дефект на основната изолация на тоководещите части.

3.3.2. В нетокопроводими места (помещения) не се предвижда какъвто и да е защитен проводник.

3.3.3. Като правило се приема, че предписанията на т. 3.3.1 са спазени, когато разглежданото помещение има електроизолационни стени и под и ако едно или повече от следните условия са изпълнени:

а) спазване на отстояние между достъпните токопроводими части на електрообзавеждането и непринадлежащите на уредбата токопроводими части, както и на достъпните токопроводими части на електрообзавеждането помежду им; отстоянието се счита за достатъчно, ако разстоянието между два елемента е най-малко 2 m; това разстояние може да бъде намалено до 1,25 m извън зоната на досегаемост;

б) разполагане на ефикасни прегради между достъпните токопроводими части и непринадлежащите на уредбата токопроводими части; тези прегради се считат за достатъчно ефективни, когато осигуряват дистанция, превишаваща стойностите, определени по буква "а"; преградите не трябва да са свързани нито със земята, нито с достъпните токопроводими части; при възможност преградите се изпълняват от изолационен материал;

в) изолиране или изолирано разполагане на токопроводимите елементи; изолацията трябва да е с достатъчна механична якост и да издържа на изпитвателно напрежение най-малко 2000 V, а токът на утечка не трябва да превишава 1 mА при нормални експлоатационни условия.

3.3.4. Съпротивлението на изолационните стени и подове във всяка точка на измерване е не по-малко от:

а) 50 k за номинално напрежение до 500 V;

б) 100 k за номинално напрежение над 500 V.

3.3.5. Взетите мерки са трайни и не трябва да дават възможност за намаляване на тяхната ефективност. Чрез тях се осигурява защита и на подвижните съоръжения, когато използването на такива е предвидено. Изолационните качества на стените и подовете не трябва да се компрометират от влага.

3.3.6. За избягване на разпространяването на потенциали извън разглежданото място се вземат съответните мерки чрез достъпните токопроводими елементи.

3.4. Защита чрез незаземени локални връзки за изравняване на потенциалите

3.4.1. Чрез незаземените локални връзки за изравняване на потенциалите се предотвратява възникването на опасно допирно напрежение. Проводниците за локални връзки за изравняване на потенциалите трябва да свързват всички токопроводими части помежду им и непринадлежащите на уредбата токопроводими части, които са достъпни за едновременно допиране.

3.4.2. Локалната връзка за изравняване на потенциалите не трябва да има електрическа връзка със земята нито пряко, нито посредством достъпни токопроводими части, нито посредством токопроводими части, непринадлежащи на уредбата. Когато това условие не може да бъде изпълнено, се прилага автоматично изключване на захранването.

3.4.3. Когато токопроводим, но изолиран от земята под е свързан към локалната връзка за изравняване на потенциалите, се вземат предпазни мерки за осигуряване достъпа на хора в разглежданите помещения, без те да се излагат на опасна потенциална разлика.

3.5. Защита чрез електрическо разделяне

3.5.1. Чрез електрическото разделяне на отделна верига се предотвратяват поражения от електрически ток при контакт с достъпни за допиране токопроводими части, които могат да бъдат поставени под напрежение при дефект на основната изолация на веригата. Защитата чрез електрическо разделяне се осигурява при спазване на всички изисквания по т. 3.5.1.1 - 3.5.1.5, както и на изискванията по т. 3.5.2, когато разделената верига захранва само един потребител, или на изискванията по т. 3.5.3, когато разделената верига захранва повече потребители. Препоръчва се произведението от номиналното напрежение на веригата (V) и дължината на мрежата (m) да не превишава 100 000, както и дължината на инсталацията да не превишава 500 m.

3.5.1.1. Веригата се захранва чрез разделящ източник като:

а) трансформатор за защитно разделяне, или

б) източник, осигуряващ степен на безопасност, еквивалентна на тази на трансформатор за защитно разделяне, например електродвигател-генератор с намотки, които са разделени по еквивалентен начин.

Подвижните разделящи източници, свързани към захранващата мрежа, се избират или инсталират при спазване на предписанията на т. 3.2.

Стационарните разделящи източници се избират или инсталират съгласно предписанията на т. 3.2 или така, че вторичната верига да бъде разделена от първичната верига и от обвивката чрез изолация, съответстваща на условията на т. 3.2; ако такъв източник захранва повече потребители, достъпните токопроводими части на потребителите не трябва да се свързват с металната обвивка на източника.

3.5.1.2. Номиналното напрежение на разделените вериги не трябва да е по-голямо от 500 V.

3.5.1.3. Тоководещите части на разделената верига нямат никаква обща точка с друга верига или със заземена точка.

За избягване на рисковете от дефекти спрямо земята специално внимание се отделя на изолирането на тези части по отношение на земята, особено на гъвкавите кабели или проводници.

Взетите мерки трябва да осигуряват електрическо разделяне най-малко еквивалентно на това, което съществува между първичната и вторичната намотка на трансформатор за защитно разделяне.

3.5.1.4. Гъвкавите кабели и проводници трябва да са достъпни за визуален контрол по цялата дължина, по която могат да бъдат подложени на механични увреждания.

3.5.1.5. Препоръчва се разделените вериги да се прокарват като отделни инсталации. Когато не може да се избегне прокарване в една и съща инсталация, за разделените вериги и за други вериги се използват многожилни кабели без метална обвивка или изолирани проводници, поставени в изолационни канали или тръби, при условие че тези кабели и проводници са специфицирани за напрежение най-малко равно на най-високото използвано напрежение и че всяка верига е защитена срещу свръхтокове.

3.5.2. Когато разделената верига захранва само един потребител, достъпните токопроводими части на разделената верига не се свързват нито със защитния проводник, нито с достъпните токопроводими части на други вериги.

3.5.3. Когато са взети мерки за предпазване на вторичната верига от увреждане и дефект на изолацията, един разделящ източник, отговарящ на условията по т. 3.5.1.1, може да захранва повече потребители, ако всички предписания на т. 3.5.3.1 - 3.5.3.4 са спазени.

3.5.3.1. Достъпните за допиране токопроводими части, принадлежащи на разделената верига, се свързват помежду си чрез изолирани незаземени проводници за изравняване на потенциалите. Тези проводници не се свързват нито със защитни проводници, нито с достъпни токопроводими части, принадлежащи на други вериги, нито с токопроводими елементи, непринадлежащи на уредбата.

3.5.3.2. Всички инсталационни контакти имат защитен контакт, свързан към проводника за изравняване на потенциалите, предвиден в т. 3.5.3.1.

3.5.3.3. Всички гъвкави захранващи кабели, трябва да имат защитен проводник, който се използва като проводник за изравняване на потенциалите. Това не се отнася за кабелите, които захранват изделия от клас II на защита срещу поражения от електрически ток.

3.5.3.4. В случай на два дефекта, пряко засягащи две достъпни токопроводими части, захранвани чрез два проводника с различна полярност, защитното устройство изключва захранването за време най-много равно на определеното по табл. 1.

към чл. 32, ал. 2