Наредба №7 от 2004 г за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради

Изтегляне 2.45 Mb.

страница	8/15
Дата	28.09.2017
Размер	2.45 Mb.
	#31200

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 15

Приложение № 3

към чл. 5

(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., попр., бр. 88 от 2009 г.,

бр. 92 от 2009 г., изм., бр. 2 от 2010 г.)

МЕТОДИКА
за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сгради

1. Основни положения

1.1. Методиката е разработена въз основа на БДС EN ISO 13790 и на добрите европейски практики в областта на определяне на годишен разход на енергия за отопляване, вентилация, охлаждане и гореща вода.

1.2. Методиката дава количествена оценка за влиянието на:

1.2.1. топлинните загуби и топлинните притоци от топлопреминаване през ограждащите елементи;

1.2.2. топлинните загуби и топлинните притоци от вентилация вследствие смяната на въздуха в помещенията с външен въздух;

1.2.3. топлинните печалби от слънчевото греене, получени в резултат както на директното слънцегреене през прозрачни елементи, така и на поглъщането на лъчение от непрозрачни елементи;

1.2.4. топлинните загуби от излъчване към небосвода;

1.2.5. топлинните печалби от вътрешни източници, от работата на електрически уреди, изкуствено осветление, от топлопредаването на хора;

1.2.6. ефективността на техническите системи, осигуряващи параметрите на микроклимата.
2. Външни климатични условия

2.1. Показателите за разход на енергия се определят при базови стойности на следните климатични фактори:

2.1.1. средномесечна температура на външния въздух;

2.1.2. средни часови температури на външния въздух за периода на охлаждане;

2.1.3. средночасов интензитет на пълното слънчево греене, определен на база 24 часа;

2.1.4. средномесечна относителна влажност на външния въздух (за периода на охлаждане);

2.1.5 средночасова относителна влажност на външния въздух (за периода на охлаждане).

2.2. Базовите стойности на климатичните фактори са определени за девет климатични зони на страната съгласно картата и таблици 1 и 2 на приложение № 2.

3. Потребна и първична енергия

3.1. Общи положения

Изчисляването на разхода на енергия се основава на енергиен баланс на сградата като интегрирана система за период от време един месец. Такъв подход налага съвместяване на нестационарни и стационарни компоненти на енергийните потоци по целия тракт – от енергообмена в отопляваното и/или охлажданото пространство през системата за пренос и разпределение до генератора/преобразувателя на енергия. Това налага въвеждане на някои специфични определения, с които да се дефинират междинни граници на енергийния баланс.

При отсъствие на вътрешни източници/консуматори на топлина необходимата в границите на отопляваното или охлажданото пространство енергия за поддържане на параметрите на микроклимата се нарича „нетна енергия”.

В действителност при реалната експлоатация на сградата съществуват източници/консуматори на топлина, които намаляват или увеличават количеството нетна енергия. Количеството енергия, което трябва да се внесе или отведе от отопляваното или охлажданото пространство за поддържане на параметрите на микроклимата, представлява действително потребната енергия.

Когато към тази енергия се добавят загубите за преобразуване, пренос и разпределение, които се реализират в техническите системи на сградата, както и енергията за транспортиране на топлоносителите/студоносителите в тези системи (енергията за помпи и вентилатори), се получава енергията, която трябва да се достави до границите на сградата. Това е брутната потребна енергия за сградата.

Брутната потребна енергия за сградата има еквивалентна стойност на т.нар. „първична енергия”. Това е количеството енергия, получено като сума от доставената енергия и загубите от производството, преноса и разпределението до сградата, т.е. еквивалентното количество енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване.

3.1.1. Изчислителният метод за определяне на брутната потребна енергия в сгради се основава на квазистационарен топлинен баланс на сградата, в който динамиката на топлообменните процеси се отчита с коефициенти на оползотворяване на топлинните печалби и топлинните загуби.

3.1.2. При разлика между вътрешните температури в различните отопляеми пространства или различните охлаждани пространства на сградата, по-малки от 4 К, сградата се разглежда като една топлинна зона със средна обемна вътрешна температура.

За периода на отопляване средната температура в сградата се определя по формулата:

(3.1)

където:

θ_i,S,H е температурата на въздуха в отопляваното пространство s, °С;

V_S – обемът на отопляваното пространство s, определен по външни размери, m3.
За периода на охлаждане средната температура се определя по формулата:

(3.2)

където:

θ_i,S,Cе проектната температура на въздуха в охлажданото пространство s, °С;

V_S – обемът на охлажданото пространство s, определен по външни размери, m³.
3.1.3 Топлинните печалби от вътрешни източници зависят от режима на експлоатация на сградата и мощността на използваните уреди.

В топлинните печалби топлината, отделена от хора, се отчита само с осезаемата съставяща.

3.1.4. Когато зоната съдържа пространства с различен режим на използване, различни вътрешни топлинни източници, продължителност на осветление и продължителност на вентилация, се използват осреднени по площ стойности на параметрите.
3.2. (Попр. - ДВ, бр. 92 от 2009 г.) Годишна потребна енергия
Годишната потребна енергия (Q) в kWh за отопляване, вентилация, гореща вода за битови нужди и охлаждане се изчислява по следното балансово уравнение:

Q=Q_H+Q_V+Q_W+Q_C+Q_r ,

(3.3)

където:

Q_H е годишната потребна енергия за отопляване, kWh;

Q_V – годишната потребна енергия за вентилация, kWh;

Q_W – годишната потребна енергия за гореща вода за битови нужди, kWh;

Q_C – годишната потребна енергия за охлаждане, kWh;

Q_r – годишното количество регенерирана енергия в сградата, kWh.

3.3. Първична енергия

За определяне на първичната енергия се използва коефициент ер, отчитащ загубите при добив и/или производство и пренос на енергийни ресурси и енергия. Първичната енергия за сградата (Q_p) в kWh се определя по формулата:

(3.4)

където:

Qp е количеството първична енергия, kWh;

Qi – количеството брутна потребна енергия с i-тия енергоносител, kWh;

e _p,i – коефициент, отчитащ загубите за добив/производство и пренос на i-тата съставяща на брутната потребна енергия.
Стойностите на коефициента ер са дадени в таблица 1.

Таблица 1

Вид енергиен ресурс/енергия	Коефициент е_р
Промишлен газьол	1,1
Природен газ	1,1
Пропан-бутан	1,1
Черни каменни въглища	1,2
Кафяви каменни въглища	1,2
Дърва за горене	1,05
Дървени брикети	1,25
Електроенергия	3,0

4. Метод за изчисляване на потребната енергия
4.1. Потребна енергия за отопляване
За всяка зона на сградата потребната енергия за отопляване за всеки месец от отоплителния период се изчислява по уравнението:

Q_H,nd = Q_H,ht-η_H,gn.Q_H,gn

(3.5),

при условие че Q_{H,nd ≥}0,

където:

Q_H,nd е потребната енергия за отопляване на зоната, kWh;

Q_H,ht – пълните топлинни загуби на зоната за месеца, определени съгласно т. 4.4, kWh;

Q_H,gn - топлинните печалби в зоната за месеца, определени съгласно т. 4.5, kWh;

η_H,gn – безразмерен фактор на оползотворяване на топлинните печалби в зоната за месеца, определен съгласно т. 11.1.

4.2. Потребна енергия за охлаждане
Когато в охлажданата зона няма влагообмен, потребната енергия за охлаждане за всеки месец се изчислява по уравнението:

Q_C,nd=Q_C,gn-η_C,ls.Q_C,ht

(3.6),

при условие че Q_C,nd≥0

където:

Q_C,nd е потребната енергия за охлаждане на зоната, kWh;

Q_C,gn - топлинните печалби в зоната за месеца, kWh;

Q_C,ht - пълните топлинни загуби на зоната за месеца, kWh;

η_C,ls – безразмерен фактор на оползотворяване на топлинните загуби в зоната за месеца, определен съгласно т. 11.2.

Особеностите на изчисляването на потребната енергия за охлаждане с отчитане на влагообмена са дадени в т. 12.

4.3. Потребна енергия за загряване на вода за битови нужди
При загряване на вода за битови нужди дефинираната в т. 3.1 потребна енергия съвпада с нетната енергия и се определя по уравнението:

Q_W-(ρc)_W V_W (θ_W-θ_o), kWh

(3.7),

където:
(ρc)_W = 1,161 kWh/(m³.K) е обемно изразеният топлинен капацитет на водата;

V_w – обемът на горещата вода за изчислителния период, m3;

θ_W - температурата на горещата вода, °С;

θ_o – температурата на студената вода, °С.

4.4. Пълните топлинни загуби Qht в kWh за всяка зона и за всеки месец се определят като сума:

Q_ht=Q_tr+Q_ve

(3.8),

където:

Q_tr са топлинните загуби на зоната от топлопреминаване за месеца, kWh;

Q_ve – топлинните загуби на зоната от вентилация за месеца, kWh.
4.4.1. Топлинните загуби Q_tr в kWh от топлопреминаване се изчисляват за всяка зона и за всеки месец по формулата:
а) за периода на отопляване:

(3.9),

б) за периода на охлаждане:

(3.10),

където:

Q_tr са топлинните загуби от топлопреминаване, kWh;

H_tr е коефициент на пренос на топлина през ограждащите зоната елементи при температурна разлика 1К, W/K; определя се съгласно т. 5;

Фg– топлинният поток през земята при температурна разлика 1К, причинен от топлинната инертност на земята, W/K;

θ _i,H; θ _i,C– съответно температурите в зоната при зимен и летен режим, °С;

θ_e – средната месечна стойност на температурата на окръжаващата зоната среда, °С;

t – продължителността на месеца в часове.
4.4.2. Топлинните загуби Q_ve в kWh от вентилация се изчисляват за всяка зона и за всеки месец по формулата:
в) за периода на отопляване:

(3.11),

г) за периода на охлаждане:

(3.12),

където:

Q_ve e количеството топлина, пренесено с вентилационния въздух, kWh;

H_ve е коефициент на пренос на топлина с вентилационния въздух при температурна разлика 1К, W/K; определя се съгласно т. 8;

θ_i,H; θ _i,C са съответно температурите в зоната при зимен и летен режим, °С;

θ_e – средната месечна стойност на температурата на външния въздух, °С;

t – продължителността на месеца в часове.

В някои периоди от време топлинните загуби от вентилация може да се получат с отрицателен знак. Това означава „внасяне на топлина в зоната”.
4.5. Топлинните печалби Q_gn в kWh за всяка зона и за всеки месец се изчисляват по формулата:

Q_gn=Q_int+Q_sol

(3.13),

където:

Q_int е сумарното количество топлина, отделено от вътрешните топлинни източници в зоната за дадения месец, определена съгласно т. 9, kWh;

Q_sol – сумата от притоците на топлина в зоната от слънцето за дадения месец, определена съгласно т. 10, kWh.

5. Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване H_trсе определя по формулата:

H_tr=H_D+H_g+H_U+H_A

(3.14),

където:

H_D e коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите елементи, граничещи с външния въздух, W/K;

H_g – коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през земята в стационарен режим, W/K;

H_U – коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи, граничещи с неотопляеми или неохлаждани зони, W/K;

H_A – коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи, граничещи с прилепени сгради, W/K.
5.1. Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащи конструкции и елементи, граничещи с външен въздух

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи, граничещи с външния въздух, H_D се определя по формулата:

(3.15),

където:

i е номерът на елемента, k – номерът на линейния топлинен мост, j – номерът на точковия топлинен мост;

Ui е коефициент на топлопреминаване на i-тия ограждащ елемент, граничещ с външен въздух, W/m²K;

Ai – площта на i-тия ограждащ елемент, m²;

l_k– дължината на k-тия линеен топлинен мост, m;

Ψ_k- линейният коефициент на топлопреминаване на k-тия линеен топлинен мост, W/mK;

χ_j– коефициентът на пренос на топлина през j-тия точков топлинен мост, W/K.
5.2. Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през земята

Топлинните загуби от топлопреминаване през ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земята – подови плочи, стени и подове на подземен етаж, се изчисляват по метод, описан подробно в БДС EN ISO 13370:2008. Те се определят с две компоненти:

• стационарна, отразяваща постоянен топлинен поток през повърхността на елемента и постоянен топлинен поток през периферията му,

• нестационарна, отразяваща променлив по големина топлинен поток през земята, причинен от топлинната инертност на земята.

Стационарната част на коефициента на пренос на топлина през ограждащи елементи, граничещи със земя, се изчислява по формулата:

H_g=(U.A)+(P.Ψ_g)

(3.16),

където:

Р е периметърът на елемента, граничещ със земята, m;

Ψ_g – линейният коефициент на топлопреминаване за периферията на елемента, W/mK.

Изчисленията започват с определяне на стойността на характерния размер (пространствена характеристика) на пода B’ по формулата:

(3.17),

Изчислява се и еквивалентната дебелина на пода d_t по формулата:

d_t = w + λ (R_si + R_f + R_se)

(3.18),

където:

А е площта на земната основа, m2;

Р – периметърът на земната основа, m;

w – дебелината на надземната част на вертикалната стена над нивото на терена, m;

λ – коефициентът на топлопроводност на земята, W/(m.K); ако няма други данни, се приемат следните стойности за земята: λ = 2 W/(m.K); ρс = 2.10⁶ J/(m².K);

R_si – съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност; Rsi = 0,17 m2.K/W;

R_f – термичното съпротивление на подовата плоча, m².K/W;

R_se – съпротивлението на топлопредаване на външната повърхност; R_sе = 0,04 m².K/W.

В случаите на подземен етаж B’ се определя по площта и периферията на пода му. Топлинните загуби през стените на сутерена се изчисляват отделно от пода.

По-долу е показан редът за изчисляване на коефициента на топлопреминаване U при четири характерни вида ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земя:

а) под върху земя (подова плоча върху земята, без подземен етаж) без топлинна изолация по периферията;

б) под върху земя (подова плоча върху земята, без подземен етаж) с топлинна изолация по периферията;

в) при отопляем подземен етаж;

г) при неотопляем подземен етаж.

5.2.1. Коефициент на топлопреминаване през подова плоча върху земя (без подземен етаж) без топлинна изолация по периферията
Коефициентът на топлопреминаване U на подовата плоча се изчислява при следните условия:

а) при d_t< B’ коефициентът на топлопреминаване U се определя по формулата:

(3.19),

Каталог: naredbi
naredbi -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
naredbi -> Решение на Общинския съвет
naredbi -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
naredbi -> Информация предоставена от българските спортни федерации
naredbi -> Първа общи положения ч
naredbi -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
naredbi -> Наредба №3 от 1 август 2008 Г. За нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите
naredbi -> Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол

Изтегляне 2.45 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 15