Наредба №7 от 2004 г за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради
Изтегляне 2.45 Mb.
|
където:
btr,l e редуциращият фактор за съседна неотоплявана/неохлаждана зона с топлинен поток от слънчево облъчване през елемента l, определен в БДС EN 13789;  - средната по време стойност на топлинния поток от слънчево облъчване през елемента k, W;
 – средната по време стойност на топлинния поток от слънчево облъчване на елемента l в съседната неотоплявана/неохлаждана зона , W;
t – продължителността на месеца в часове. В случаите, когато неотопляваната/неохлажданата зона е съседна на няколко други, топлинният поток Φsol,u,1 се разделя между тях пропорционално на отопляваните/охлажданите площи на тези зони. 10.2. Компоненти на топлинните печалби от слънчево греене 10.2.1. Топлинният поток Φsol,k от слънчево греене през сградния ограждащ елемент k се изчислява по уравнението:
където:
Fsh,ob,k e факторът на засенчване на приемащата слънчева енергия повърхност от външни причини; определя се по т.10.2.5.1; Asol,k - ефективната площ на приемащата слънчева енергия повърхност, m2; Isol,k - средноденонощният интензитет на слънчевото греене върху приемащата повърхност, W/m2; отчита се от табл. 2 на приложение № 2; Fr,k – ъгловият коефициент между елемента k и небосвода; има стойности, както следва: Fr = 1 за незасенчена хоризонтална повърхност, Fr = 0,5 за незасенчена вертикална повърхност; Φr,k – топлинният поток в резултат на излъчването от елемента k към небосвода, W. 10.2.2. Ефективна площ на прозрачни ограждащи елементи Ефективната приемаща повърхност на прозрачен ограждащ елемент (напр. прозорец) Аsol се определя по формулата:
където:
Fsh,gl е фактор на засенчването (от подвижни засенчващи устройства); ggl – общата пропускателна способност за прозрачната част на елемента; FF – факторът на рамката на елемента k (частта, която заема рамката); Aw,p – пълната площ на елемента k, m2. Когато слънчевите лъчи не падат перпендикулярно на повърхността, стойността на ggl се определя по формулата:
където:
Fw е коригиращият фактор за неперпендикулярност на лъчението; Fw=90; ggl,n – действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия при перпендикулярно лъчение; стойности на този коефициент са дадени в таблица 7. Таблица 7
10.2.3. Ефективна площ на непрозрачни ограждащи елементи Топлинните печалби от слънчево греене върху непрозрачни ограждащи елементи при зимни условия са незначителни, когато същите са оцветени в светли тонове. Но през тъмни и лошо изолирани повърхности и особено през хоризонтални такива топлинните печалби от слънчево облъчване може да имат съществен дял в топлинния баланс на сградата. При летни условия тези топлинни печалби се отчитат задължително. Ефективната приемаща повърхност на непрозрачен ограждащ елемент Аsol се определя по формулата:
където: αS,c е коефициентът на поглъщане на слънчевата радиация от повърхността; стойности на коефициента за някои повърхности са дадени в таблица 8; Rse – външното термично съпротивление на повърхността, определено по БДС EN ISO 6946, m2K/W; Uc – коефициентът на топлопреминаване на елемента, определен по БДС EN ISO 6946, W/m2K; Ac – площта на елемента k, m2. Таблица 8
10.2.4. Топлинен поток от излъчване към небосвода Топлинният поток от излъчване към небосвода Φr се определя по формулата:
където:
Rse е външното термичното съпротивление на повърхността, определено по БДС EN ISO 6946, m2K/W; Uc – коефициентът на топлопреминаване на елемента, определен по БДС ISO 6946, W/m2K; Ac – площта на елемента k, m2; hr – коефициентът на топлопредаване чрез излъчване от повърхността към небосвода, W/m2K; Δθer – средната разлика между температурата на външния въздух и температурата на небосвода, К; приема се 11 К. Коефициентът hr се изчислява по формулата:
където:
ε e степента на чернота на повърхността; σ =5,67х10-8 W/m2K4 – константата на Стефан-Болцман; θss – средната аритметична стойност на температурата на повърхността и температурата на небосвода, оС; когато няма други данни, се приема 10 оС. 10.2.5. Фактори на засенчване на приемащата повърхност 10.2.5.1. Фактор на засенчване от външни причини Факторът на засенчване Fsh,ob на приемащата повърхност отразява намаляването на падащата върху повърхността слънчева радиация в резултат на: а) други сгради; б) топографията (хълмове, дървета и др.); в) козирки и други елементи на сградата. Изчислява се по формулата:
където: Fhor е факторът на засенчване от хоризонта; Fov – факторът на засенчване от козирки; Ffin – факторът на засенчване от странични екрани. Влиянието на засенчването от хоризонта зависи от ъгъла към хоризонта, т.е. от средния ъгъл към хоризонта от разглежданата фасада, както е показано на фиг.3. Стойности на Fhor в зависимост от ориентацията на прозорците за отоплителен период от октомври до април са дадени в таблица 9. 
Фиг. 3 Таблица 9
Засенчването от козирки и странични екрани зависи от географската ширина и е показано на фиг. 4. Стойностите на фактора на Fov при конзола (стреха, козирка) за месеците от отоплителния сезон са дадени в таблица 10, а на фактора Ffin – в таблица 11. 
Фиг. 4 Таблица 10
Таблица 11
Стойности на фактора на засенчване Fsh,gl в зависимост от вида на използваното засенчващо устройство са дадени в таблици 12 и 13. Таблица 12
Таблица 13
11. Определяне на факторите на оползотворяване на топлинните печалби и топлинните загуби 11.1. Фактор на оползотворяване на топлинните печалби Коефициентът на оползотворяване ηH,gn зависи основно от отношението „топлинни печалби/топлинни загуби” γH за сградата:
където:  са пълните топлинни печалби в зоната за съответния месец, kWh;
 - топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация в зоната за съответния месец, kWh.
Коефициентът на оползотворяване ηH,gn се определя по формулите:
където:
аH е числен параметър, който се определя по формулата:
τ – времеконстанта, h; определя се по формула (3.92); аH=1; τ H,0=15. На фиг. 5 е изобразена графично зависимостта за определяне на фактора на оползотворяване на топлинните печалби. 
Фиг. 5. Илюстрация на изменението на фактора на оползотворяване на топлинните печалби при отоплителен режим и времеконстанта 8h, 1 ден, 2 дни, 7 дни и безкрайно голяма времеконстанта 11.2. Фактор на оползотворяване на топлинните загуби ηC,ls Коефициентът на оползотворяване ηC,ls зависи основно от отношението „топлинни печалби/топлинни загуби” γC за сградата:
където:  са пълните топлинни печалби в зоната за съответния месец, kWh;
 – топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация в зоната за съответния месец, kWh.
Коефициентът на оползотворяване ηC,ls се определя по формулите:
където: аС е числен параметър, който се определя по формулата:
τ – времеконстанта, h; определя се по формула (3.92); aH=1; τ H,0=15 h. На фиг. 6 е изобразена графично зависимостта за определяне на фактора на оползотворяване на топлинните загуби. 
Фиг. 6. Илюстрация на изменението на фактора на оползотворяване на топлинните загуби при режим на охлаждане и времеконстанта 8h, 1 ден, 2 дни, 7 дни и безкрайно голяма времеконстанта 11.3. Определяне на времеконстантата τ Времеконстантата на зоната характеризира вътрешната топлинна инерция на отопляваната/охлажданата зона. Изчислява се по формулата:
където:
 ,  са съответно коефициентите на пренос на топлина през ограждащите зоната елементи чрез топлопреминаване и с вентилационния въздух при температурна разлика 1К, W/K.
Ефективният топлинен капацитет се отчита от таблица 14 в зависимост от масивността на зоната. Таблица 14
За леки могат да се приемат следните сгради: а) сгради с дървени плоскости без масивни вътрешни стени; б) сгради с дървени плоскости без масивни вътрешни стени; в) сгради с високи помещения (спортни зали, музеи и др.). За тежки могат да се приемат сградите с масивни вътрешни и външни строителни елементи без окачени тавани. 12. Изчисляване на потребната енергия за охлаждане с отчитане на влагообмена Една зона от сградата се охлажда по един от трите основни начина: а) охлаждане с конвектори и пресен въздух от инфилтрация; б) охлаждане чрез механична вентилация с пресен и с рециркулационен въздух; в) охлаждане чрез механична вентилация с пресен въздух, обработен извън зоната. 12.1. Охлаждане с конвектори и пресен въздух от инфилтрация В този случай охлаждането се извършва чрез конвектори в зоната. Пресен въздух може да постъпи в зоната само чрез инфилтрация. 12.1.1. Сухият товар (потребната явна топлина) се изчислява по уравнение (3.6): QC,nd=QC,gn – ηC,ls.QC,ht 12.1.2. Латентният товар се изчислява по уравнението:
където:
QC,w е топлината на влагата, която трябва да се отнеме от зоната, kWh; Qa,w – топлината на влагата от инфилтрирания външен въздух, kWh; Qp,w – топлината на влагата от хора, kWh; Qe,w – топлината на влагата от други източници в зоната, kWh. 12.1.3. Топлина с влагата от инфилтрирания въздух
където:
n е кратността на въздухообмена от инфилтрация, h-1; V – обемът на въздуха в зоната, m3; xe – влагосъдържанието на външния въздух, определено по средномесечната температура и относителна влажност на въздуха; определя се по уравнение (3.109), kg/kg сух въздух; xi – влагосъдържанието на въздуха в зоната, определено по уравнение (3.109), с температурата на вътрешния въздух и относителната му влажност, kg/kg сух въздух; ρdа- плътността на сухия въздух, определена по уравнение (3.114), kg/m3; 2501 kJ/kg – специфичната топлина на изпарение на водата при 0 oC; tС – броят на работните часове на системата за охлаждане в месеца, h. 12.1.4. Топлина с отделена влага от хората
където: Qp,w е средната часова стойност на латентния топлинен поток от хора за периода на престоя им в зоната в kW; определя се като произведение на броя на хората и отделения от един човек латентен топлинен поток; последният е функция на физическата активност на човека по време на престоя; tp- сумарният за месеца брой часове на обитаване на зоната, h. Ако tp> tС се приема tp= tС . 12.1.5. Топлина с влага от други източници в зоната
където:
Qe,w е средната часова стойност на топлинния поток с отделена от други източници влага (за периода на отделянията), kW; tе- сумарният за месеца брой часове с влагоотделяне от други източници в зоната, h; ако te> tС , се приема te= tС . 12.2. Охлаждане чрез механична вентилация с пресен и с рециркулационен въздух 12.2.1. Сухият товар (потребната явна топлина) се изчислява по уравнение(3.6):
където: QC,w е топлината на влагата, която трябва да се отнеме от зоната, kWh; Qa,w – топлината на влагата от постъпващия въздух, kWh; Qp,w – топлината на влагата от хора, kWh; Qe,w – топлината на влагата от други източници в зоната, kWh. 12.2.3. Топлина с влагата от постъпващия въздух
където: Vsup е часовият обемен дебит на подавания въздух в зоната, m3/h; xsup – влагосъдържанието на подавания въздух, определено по температурата и относителната му влажност, kg/kg сух въздух; xi – влагосъдържанието на въздуха в зоната, определено по температурата на вътрешния въздух и относителната му влажност, kg/kg сух въздух; ρa,sup – плътността на сухия въздух, kg/m3; tС- броят на работните часове на системата за охлаждане в месеца, h. 12.2.4. Топлина с влагата от хора – определя се както в 12.1.4. 12.2.5. Топлина на влагата от други източници- определя се както в 12.1.5. 12.3. Охлаждане чрез механична вентилация с пресен въздух, обработен извън зоната Включва охлаждане чрез подаване на предварително обработен външен въздух. Топлинната обработка на въздуха е извън границите на зоната. Пълният товар в зоната се поема от подавания въздух. Разходът на енергия се отнася към вентилационната система.
В системите за отопляване, вентилация, охлаждане и загряване на вода за битови нужди е необходима допълнителна енергия за транспортиране на въздуха, горещата вода и топлоносителя/студоносителя. Количеството допълнителна енергия за всяка система може да се изчисли за всеки месец по следната формула:
където: Φk е средната по време мощност на k-тия вентилатор/помпа от системата, W; t – продължителността на месеца в часове. 14. Изчисляване на брутната потребна енергия 14.1. Брутна потребна енергия за отопляване Брутната потребна енергия за отопляване се изчислява за всяка зона и за всеки месец от отоплителния период по формулата:
където: QH,m е брутната потребна енергия за отопляване на зоната за месеца m от отоплителния период, kWh; QH,nd,m – потребната енергия за отопляване на зоната за месеца m от отоплителния период, kWh; EH,sys,m – необходимата допълнителна енергия за работата на отоплителната система (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh;  представлява ефективността на цялата система за отопляване;
ηe – ефективността на отдаване на топлината от отоплителните тела към отопляемия обем; формулите за определяне на този коефициент за различни видове отоплителни системи са дадени в БДС EN 15316-2.1, – 2.3; ηd – ефективността на преноса и разпределението на топлината от генератора на топлина до зоната; ηa – ефективността на системата за автоматично управление на топлоподаването; ηg – ефективността на генератора на топлина. 14.2. Брутна потребна енергия за охлаждане Брутната потребна енергия за охлаждане на една зона за даден месец може да се определи по формулата:
където:
QC,m е брутната потребна енергия за охлаждане на зоната за месеца m от охладителния период, kWh; QC,nd,m – явният топлинен товар на зоната за месеца m на охладителния период, kWh; QC,w,m – топлината на влагата, внесена с въздуха, отделена от хора и други източници в зоната за месеца m от охладителния период, kWh; това е количеството топлина, което се отдава на повърхността на охлаждащото тяло в зоната при кондензация на влагата; EC,sys,m – необходимата допълнителна енергия за работата на системата за охлаждане (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh; представлява ефективността на цялата система за охлаждане;
ηe – ефективността на отвеждане на топлината от охлаждания обем чрез охладителните тела; формулите за определяне на този коефициент за различни видове охлаждащи системи са дадени в БДС EN 15243; ηd – ефективността на акумулирането, преноса и разпределението на студ от генератора на студ до зоната; ηa – ефективността на системата за автоматично управление на студоснабдяването; ηg – ефективността на генератора на студ. 14.3. Брутна потребна енергия за вентилация В случаите, когато е необходимо да се оцени самостоятелно брутната потребна енергия за вентилация и процесът на предварително загряване/охлаждане на въздух е свързан и с процес на овлажняване/изсушаване на въздуха, се използват следните формули:
където: QV,m е брутната потребна енергия за вентилация на зоната за месеца m, kWh; EV,sys,m – необходимата допълнителна енергия за работата на системата за вентилация (като напр. електроенергията за циркулационните помпи, вентилаторите и т.н.) за месеца m, kWh; ρе,m; ρsup,m – съответно плътностите на външния и подавания въздух, kg/m3; qve,m – средномесечният часов дебит на подавания въздух в зоната, m3/h; hsup,m - енталпията на подавания в зоната въздух, kJ/kg; hе,m – енталпията на външния въздух, kJ/kg; tm – часовете в месеца m, h; ηd– ефективността на преноса и разпределението на топлина от генератора до апаратите за обработка на въздуха; ηa – ефективността на системата за автоматично управление на топлоснабдяването; ηg – ефективността на генератора на топлина; ηr – ефективността на регенератора/рекуператора на топлина. За вентилация в летен режим:
където: QV,m е брутната потребна енергия за вентилация на зоната за месеца m, kWh; EV,sys,m – необходимата допълнителна енергия за работата на системата за вентилация (като напр. електроенергията за циркулационните помпи, вентилаторите и т.н.) за месеца m, kWh; im – индексът на деня в месеца m, през който работи вентилационната система; jb, je – съответно началният и крайният час на работа на вентилационната система в деня i; qve – средният за времето на работа на вентилационната система часов дебит на подавания пресен въздух в зоната, m3/h; ρе,j – плътността на външния въздух в j-тия час от денонощието за месеца m, kg/m3; hе,j – енталпията на външния въздух в j-тия час от денонощието за месеца m, kJ/kg; ρsup,m – плътносттa на подавания въздух, kg/m3; hsup,m – енталпията на подавания в зоната въздух, kJ/kg; ηd – ефективността на преноса и разпределението на студ от генератора до апаратите за обработка на въздуха; ηa – – ефективността на системата за автоматично управление на студоснабдяването; ηg – – ефективността на генератора на студ; ηr – ефективността на регенератора/рекуператора на топлина. Когато се определя общата енергия за охлаждане и вентилация, във формула (3.103) енталпията на въздуха участва със стойността само на латентната топлина, определена по формулата:
където:
x е влагосъдържанието на въздуха в съответното състояние (подаван или външен), kg/kg; hw – енталпията на водните пари, kJ/kg, определена като:
cpw= 1,84 kJ/kg oC – специфичният топлинен капацитет на водните пари при постоянно налягане; θw – температурата на водните пари за съответното състояние на въздуха (външен или подаван), oC; hwe = 2501 kJ/kg – специфичната топлина на изпарение на водата при 0 oC. 14.4. Брутна потребна енергия за загряване на вода за битови нужди Брутната потребна енергия за загряване на вода за битови нужди се изчислява за всяка зона и за всеки месец по формулата:
където: QW,m е брутната потребна енергия за гореща вода за зоната за месеца m, kWh; QW,nd,m – потребната енергия за загряване на водата за зоната за месеца m, kWh; EW,sys,m – необходимата допълнителна енергия за работата на системата за гореща вода (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh; ηd – ефективността на акумулирането, преноса и разпределението на горещата вода от генератора на топлина до зоната; ηa – ефективността на системата за автоматично управление на топлоподаването; ηg – ефективността на генератора на топлина. 15. Основни изчислителни термодинамични зависимости в алгоритъма за определяне на разхода на енергия при охлаждане 15. 1. (Попр. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) Определяне на налягането на насищане на водните пари във въздуха Налягането на насищане на водните пари във въздуха се определя по формулата:
където:
pws е налягането на насищане на водните пари, Pa; T = t + 273,15 – абсолютната температура на въздухa, K. 15. 2. (Попр. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) Определяне на налягането на водните пари във въздуха Определяне на налягането на водните пари във въздуха Относителната влажност на въздуха се изразява като отношение на парциалното налягане на водните пари и налягането на насищане на водните пари при температурата на въздуха по сухия термометър:
където:
φ е относителната влажност, %; pw – парциалното налягане на водните пари, Pa; pws – налягането на насищане на водните пари при температура на въздуха по сухия термометър. При известна относителна влажност от уравнение (3.108) следва: pw = (φ . pws ) /100, Pa. 15.3. Определяне на влагосъдържанието „х” на въздуха Влагосъдържанието на въздуха се определя по формулата:
където B е барометричното налягане, Pa. 15.4. Определяне на специфичната енталпия на въздуха Специфичната енталпия на влажния въздух се изразява с уравнението:
където: h е специфичната енталпия на влажния въздух, kJ/kg; ha – специфичната енталпия на сухия въздух, kJ/kg; определя се като функция на температурата:
cpa – специфичният топлинен капацитет на въздуха при постоянно налягане, kJ/kg oC; за диапазона на изменение на температурата от минус 100 oC до + 100 oC може да се приеме cpa = 1,006 kJ/kg oC; t – температурата на въздуха, oC; x – влагосъдържанието, kg/kg сух въздух; hw – специфичната енталпия на водните пари, kJ/kg. При постоянно налягане специфичната енталпия на водните пари може да се изрази като:
където: cpw е специфичният топлинен капацитет на водните пари при постоянно налягане, kJ/kgoC; може да се приеме cpw = 1,805 kJ/kgoC; t – температурата на водните пари, oC; hwe = 2501 kJ/kg – специфичната топлина на изпарение на водата при 0 oC. Чрез заместване на (3.111) и (3.112) в уравнение (3.110) се получава изчислителната зависимост (3.113):
15.5. Определяне на плътността на въздуха От уравнението:
където:
ρda е плътността на сухия въздух, kg/m3, определена по формулата:
p – налягането на въздуха, Pa; Ra= 286,9 J/kg K – газовата константа на сухия въздух; Rw= 461,5 J/kg K – газовата константа на водните пари; Rw/Ra = (461,5 J/kg K)/(286,9 J/kg K) = 1,609 се достига до изчислителната зависимост за плътността на влажния въздух (формула 3.115):
Каталог: naredbi naredbi -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения naredbi -> Решение на Общинския съвет naredbi -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори naredbi -> Информация предоставена от българските спортни федерации naredbi -> Първа общи положения ч naredbi -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел naredbi -> Наредба №3 от 1 август 2008 Г. За нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите naredbi -> Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол Изтегляне 2.45 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
при γH>0 и γH≠1
при γH=1
при γH<0
при γC>0 u γC≠1
при γC=1
при γC<0
, h
, kWh
, kWh
, kWh
, kWh
, kWh
, kWh
, kWh
, kWh