Наредба №7 от 2004 г за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради



страница10/15
Дата28.09.2017
Размер2.45 Mb.
#31200
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

За под:





(3.52),

За под и стени:






(3.53),

6.4. При подземен неотопляем етаж






(3.54),






(3.55),

7. Коефициент на топлопреминаване през покривни пространства

7.1. Определяне на коефициента на топлопреминаване на покрив, граничещ с външeн въздух

В този случай покривната конструкция се разглежда като хоризонтална многослойна стена, при която топлинният поток е отдолу нагоре и Rsi=0,10 m2K/W, а Rse=0,04 m2K/W.

7.2. Определяне на коефициента на топлопреминаване при конструкция с подпокривно пространство

В случаите, когато покривната конструкция включва неотоплявано подпокривно пространство, въздухът се приема като допълнителен слой със съпротивление на топлопроводност в зависимост от височината на неотопляваното подпокривно пространство.

7.2.1. При височина на подпокривното пространство до 0,30 m

Преносът на топлина през въздушния слой е само чрез топлопроводност. Стойността на термичното съпротивление на въздуха може да бъде отчетена от таблица 4 в зависимост от това дали температурата на въздуха в подпокривното пространство е положителна или отрицателна.

7.2.2. При височина на подпокривното пространство, по-голяма от 0,30 m

При този тип покривни конструкции топлообменът се определя от разположението на топлата и студената повърхност, разстоянието между тях и температурите им. Свободно движение на въздуха, заключен между двете плочи, се наблюдава само когато температурата на долната плоча е по-висока от тази на горната плоча. Една възможност за пресмятане на топлообмена в такива случаи е сложният процес на пренос на топлина през въздуха между двете плочи да се третира като кондуктивен топлообмен през слой със същата дебелина, но с еквивалентен коефициент на топлопроводност λекв.


Таблица 4


Съпротивление на топлопроводност на затворен въздушен слой Rвс, m2K/W при топлопреминаване отдолу нагоре

Дебелина на въздушния слой, m

Температура на въздуха, oC

положителна

отрицателна

0,01

0,13

0,15

0,02

0,14

0,16

0,03

0,14

0,16

0,05

0,14

0,17

0,10

0,15

0,18

0,15

0,16

0,18

0,20 – 0,30

0,16

0,19

7.2.2.1. Определяне на дебелината на въздушния слой в неотопляваното подпокривно пространство

Поради разнообразието на покривните конструкции се работи с приведена височина на въздушния слой, която представлява височината на подпокривно пространство с еквивалентно правоъгълно сечение.




(3.56),

където:


δвс е височината на въздушния слой, m;

V ’– обемът на подпокривното пространство по вътрешни размери, m3;

A ’– площта на подовата плоча на подпокривното пространство по вътрешни размери, m2.

Действителният коефициент на топлопреминаване Ur се определя по формулата:






(3.57),



където:

A1 е площта на таванската плоча на последния отопляем етаж, m2;

U1 – коефициентът на топлопреминаване на таванската плоча на последния отопляем етаж, W/m2K;

A2 – площта на покривната плоча от покривната конструкция, m2;

U2 – коефициентът на топлопреминаване на покривната плоча, W/m2K;

Aw – площта на вертикалните ограждащи елементи, m2;

Uw – коефициентът на топлопреминаване на вертикалните ограждащи елементи на подпокривното пространство, W/m2K;

n – кратността на въздухообмена в подпокривното пространство; при уплътнени покриви се приема n = 0,1h-1, а при неуплътнени n = 0,3h-1;



V – обемът на въздуха в подпокривното пространство, m3.

Коефициентите на топлопреминаване U1, U2 и Uw се определят по следните формули:






(3.58),






(3.59),






(3.60),

Съпротивленията на топлопредаване Rse1 и Rsi2 се определят по формулата:






(3.61),

7.2.2.2. Определяне на еквивалентния коефициент на топлопроводност на въздушния слой

Еквивалентният коефициент на топлопроводност на въздушния слой в неотопляваното подпокривно пространство λекв. се определя като λекв.εк. Корекционният коефициент εk е функция на произведението Gr.Pr, т.е εк=f(Gr.Pr).

Стойностите на Gr.Pr се пресмятат в зависимост от дебелината на въздушния слой δвс.

За стойности на произведението Gr.Pr <103 εk = 1.

В интервала 103< Gr.Pr<106 се използва уравнението:




εk=0,105(Gr.Pr)0,3

(3.62),

а при 106


εk=0,4(Gr.Pr)0,3

(3.63),

Стойността на критерия на Грасхоф се пресмята по формулата:






(3.64),

където:

g е земното ускорение, m/s2;


е коефициент на обемно разширение;

δвс – височината на въздушния слой, m;

– разликата между повърхностните температури на двете плочи, oC;

ν– кинематичен вискозитет на въздуха, m2/s.

7.2.3. Температура на въздуха в подпокривното пространство

Температурата на въздуха в подпокривното пространство се определя по формулата:






(3.65),

където:


θi е средната обемна температура на сградата, oC;

θu – температурата на въздуха в подпокривното пространство, oC;

θe – външната температура с най-голяма продължителност за отоплителния период, oC.

Коефициентите на топлопреминаване U1 и U2 се изчисляват, както следва:

а) при определяне на θse1 и θsi2 – със съпротивления на топлопредаване Rse1=0,10 m2K/W и Rsi2 = 0,17 m2K/W;
б) при определяне на действителните им стойности – с получените съпротивления на топлопредаване Rse1 и Rsi2 от формула(3.61).
7.2.4. Температури на повърхностите

Температурите на повърхностите, граничещи с въздушния слой в подпокривното пространство, се определят по формулите:




θse1u+Rse1U1iu)= θu+0,1U1iu), °C

(3.66),




θsi2u-Rsi2U2ue)= θu-0,17U2ue), °C

(3.67),

8. Определяне на коефициента на пренос на явна топлина с вентилационен въздух

Коефициентът на пренос на топлина с вентилационен въздух отразява топлинния поток, който се внася или изнася от сградата с въздух от инфилтрация, естествена или механична вентилация, при температурна разлика 1K.

Изчислява се за всеки месец по формулата:






(3.68),

където:

(ρс)а=0,34 Wh/(m3·K) е специфичният обемен топлинен капацитет на въздуха;

qve,k – средномесечният часов дебит на въздуха през елемента k, m3/h;

bve,k – безразмерен температурен фактор за дебита през елемента k и има стойност, различна от 1, когато температурата на постъпващия въздух е различна от температурата на външния въздух.




(3.69),

където:

θi е температурата в разглежданото помещение/зона, °С;

θk,sup – температурата на постъпващия въздух, °С;

θe – средната месечна температура на външния въздух, °С.

8.1. Определяне на дебита на въздуха при инфилтрация и естествена вентилация

Средночасовият дебит на въздуха от инфилтрация в отоплявано/охлаждано пространство се определя чрез кратността на въздухообмена по формулата:


qve=nV

(3.70),

където:

n – е средночасовата кратност на въздухообмена за пространството, h-1;

V – нетният обем на отопляваното/охлажданото пространство, m3.
8.2. Определяне на дебита на въздуха при механична вентилация

Дебитът на въздуха qve в m3/h се определя като сума от средния часов дебит на подавания от вентилаторите на системата въздух qve,f, и дебита на допълнителния въздушен поток qve,x в отворите за външен въздух, дължащ се на вятъра:




qve= qve,f + qve,x

(3.71),

Дебитът qve,x се изчислява по формулата:






(3.69),

където:

n50 е средночасовата кратност на въздухообмена за пространството при разлика между наляганията вън и вътре 50 Ра с отчитане на съпротивлението на входящия отвор, h-1;

qve,e - дебитът на засмуквания от пространството въздух, m3/h.

Коефициентите за защитеност от вятър e и f се отчитат от таблица 5.


Таблица 5


Разположение на сградата

Описание

Коефициент за защитеност от вятър e

при повече от една фасада, изложена на вятъра

при една фасада, изложена на вятъра

Открито

Сгради на открито, сгради с високо застрояване в населени места

0,10

0,03

Полуоткрито

Сгради, обкръжени от други сгради или дървета

0,07

0,02

Защитено

Сгради със средно застрояване в населени места, сгради в гора

0,04

0,01

Коефициент f

За всички случаи

15

20

Нивото на въздухоплътност на сградата е в съответствие със стойностите за кратността на въздухообмена n50 при разлика в налягането 50 Ра, както е показано в таблица 6.


Таблица 6


Ниво на въздухоплътност на сградата

Многофамилни сгради при n50, h-1

Едно-/двуфамилна сграда при n50, h-1

Висока

до 2,0

до 4,0

Средна

от 2,0 до 5,0

от 4,0 до 10,0

Малка

над 5,0

над 10,0

9. Топлинни печалби (явна топлина) от вътрешни топлинни източници

Топлинните печалби зависят от вътрешните топлинни източници, от вида на сградата, от нейното предназначение (жилищна, нежилищна), както и от техническото обзавеждане, броя на обитателите и мощността на наличните съоръжения.

Топлинните печалби/загуби от вътрешните топлинни източници в топлинна зона от сградата включват:

а) метаболичната топлина от обитателите;

б) топлината, отделена от уреди;

в) топлината от осветителните тела;

г) отделената или погълнатата топлина от водопроводната система и канализацията в сградата;

д) отделената или погълнатата топлина от елементите на системите за отопляване, вентилация и охлаждане, различни от крайните топлообменни съоръжения на тези системи за целенасочен топлообмен с вътрешната среда;

е) отделената или погълната топлина от процеси и продукти;

ж) всички компоненти на регенерирана топлина, които не са отчетени за намаляване на топлинните загуби.

Общите топлинни печалби от вътрешни източници за всяка зона и за всеки месец се изчисляват по уравнението:






(3.73),

където:


btr,l e редуциращият фактор за съседна неотоплявана/неохлаждана зона с вътрешен топлинен източник l, определен в БДС EN 13789;

Φint,k- средната по време стойност на топлинния поток от вътрешния източник k, W;

Φint,u,1 – средната по време стойност на топлинния поток от вътрешния източник l в съседната неотоплявана/неохлаждана зона, W;

t – продължителността на месеца в часове.

В случаите, когато неотопляваната/неохлажданата зона е съседна на няколко други, топлинният поток Φint,u,1 се разделя между тях пропорционално на отопляваните/охлажданите площи на тези зони.


10. Топлинни печалби от слънчево греене

10.1. Общи топлинни печалби от слънчево греене

Топлинните печалби от слънчево греене зависят от интензитета на слънчевото облъчване, ориентацията на облъчваната повърхност, постоянните или подвижните засенчващи устройства, както и от топлинните и оптическите свойства на облъчваната повърхност.

Общите топлинни печалби от слънчево греене за всяка топлинна зона и за всеки месец се изчисляват по уравнението:






(3.74),

Каталог: naredbi
naredbi -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
naredbi -> Решение на Общинския съвет
naredbi -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
naredbi -> Информация предоставена от българските спортни федерации
naredbi -> Първа общи положения ч
naredbi -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
naredbi -> Наредба №3 от 1 август 2008 Г. За нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите
naredbi -> Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница