Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(Загл. изм. – ДВ, бр. 75 от 2007 г.)

1. „Етикет“ е напечатан, маркиран, шаблониран, щампован, залепен или прикрепен по друг начин текст, графично или картинно обозначение върху опаковката на храната.

1а. (Нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) „Етикетиране“ са всички текстове, данни, марки на производителя и търговски марки, изображения или знаци, свързани с дадена храна и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или яка, които придружават или се отнасят до такава храна.

2. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 48 от 2008 г.) „Предварително опакована храна“ е всяка единица за представяне като такава на крайния потребител и на местата за обществено хранене, която се състои от храна и опаковка, в която храната е изцяло или частично обвита преди предлагането й за продажба, но при всички случаи по начин, изключващ промяната на съдържанието, без отваряне или изменения в опаковката.

3. „Опаковка“ е материал, който се използва за частично или пълно обвиване на храната, в резултат на което тя е във вид за предлагане на потребителя като единица.

4. „Групова опаковка“ е опаковка, която обхваща няколко единични опаковки или няколко единици неопакована храна, които се продават поединично или групово на потребителя и на заведенията за обществено хранене.

5. „Транспортна опаковка“ е опаковката, която обвива опакована или неопакована храна за предпазването й от замърсяване и увреждане при транспортирането й.

6. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2008 г.) „Съставка“ е всяко вещество, включително и добавките, използвани при производството и приготвянето на храната, което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма.

7. „Компонент“ е всяко вещество, включително и добавките за храни, което влиза в състава на съставките на храната и което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма.

8. „Спомагателно вещество“ е вещество, което не се използва самостоятелно като храна, но се използва за постигането на определени технологични цели при обработката на изходните хранителните суровини, храните и хранителните съставки, като неговите остатъчни количества или количеството на производните му в крайния хранителен продукт не крият риск за здравето на човека и нямат технологичен ефект върху продукта.

9. „Дата на опаковане“ е датата, на която храната се поставя в опаковката, в която ще бъде продадена.

10. „Срок на минимална трайност“ е срокът, до който храната гарантирано запазва специфичните си характеристики и качества при подходящо съхранение, независимо че и след този период храната все още може да е с добри характеристики.

11. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) „Срок на трайност“ е срокът, до който храната може да се съхранява и консумира, след изтичането на който тя не трябва да се продава, тъй като може да създаде непосредствена опасност за здравето на потребителя.

12. „Е-номер“ е номерът на добавките по класификацията на Европейския съюз.

13. „Бързо разваляща се храна“ е храна, която, ако не се съхранява правилно, при специфични условия, може да се развали и да предизвика хранителни заболявания при лицата, които са я консумирали, поради размножаване на микроорганизми или настъпване на биохимични промени в нея.

14. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2008 г.) „Партида“ е група единици за продажба от дадена храна, произведени или опаковани при практически едни и същи условия.

15. (Отм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.).

16. (Отм., предишна т. 17 – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) „На едно зрително поле“ е такова разположение на данните при етикетирането на храната, което дава възможност за едновременното им възприемане.

17. (Нова – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) „Течна среда“ са: вода, водни разтвори на соли, саламура, водни разтвори на хранителни киселини, оцет, захарен разтвор, водни разтвори на други подслаждащи вещества, сокове от плодове и зеленчуци при плодовете и зеленчуците, както и смеси между изброените продукти, включително когато са в замразено състояние, доколкото течността е само допълнение към основните елементи на рецептурата на дадена храна и не е от решаващо значение за потребителя.

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 75 от 2007 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) С наредбата се въвеждат разпоредбите на:

1. Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (ОВ, L 109 от 6.05.2000 г.), последно изменена с Директива 2007/68/ЕО (ОВ, L 310 от 28.11.2007 г.);

2. Директива 87/250/ЕИО на Комисията от 15 април 1987 г. относно посочването на обемното съдържание на алкохол при етикетирането на алкохолни напитки, предназначени за крайна употреба (ОВ, L 113 oт 30.04.1987 г.);

3. Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (ОВ, L 186 от 30.06.1989 г.), последно изменена с Директива 92/11/ЕИО (ОВ, L 65 от 11.03.1992 г.);

4. Директива 1999/10/ЕО на Комисията от 8 март 1999 г. относно предвиждане на дерогации от разпоредбите на член 7 от Директива 79/112/EИО на Съвета по отношение на етикетирането на храни (ОВ, L 69 от 16.03.1999 г.);

5. Директива 2002/67/ЕО на Комисията от 18 юли 2002 г. относно етикетирането на храни, съдържащи хинин, и на храни, съдържащи кофеин (ОВ, L 191 от 19.07.2002 г.);

6. Директива 2006/107/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на Директива 89/108/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно дълбоко замразените храни за консумация от човека (ОВ, L 363 от 20.12.2006 г.) и Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните по повод присъединяването на България и Румъния;

7. Директива 2008/5/ЕО на Комисията от 30 януари 2008 г. относно задължителното обозначаване върху етикета на някои храни на сведения, различни от тези, предвидени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 27 от 31.01.2008 г.).