Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните


Раздел III Специфични изисквания при етикетирането на храните



страница2/5
Дата02.09.2016
Размер361.61 Kb.
#8090
1   2   3   4   5

Раздел III

Специфични изисквания при етикетирането на храните



Чл. 12. (1) Наименование на храна, за която съществува определение в нормативен акт, може да се използва при етикетирането, ако храната отговаря на посочените в нормативния акт изисквания.

(2) Наименованието на храна от внос е това наименование, под което тя се произвежда и продава в държавата производител.

(3) В случай че наименованието на храната не дава възможност на потребителя да определи нейния вид и да я отличи от други подобни храни, то трябва задължително да бъде съпроводено с описание на храната.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Наименованието, под което храна от внос се разпространява на територията на страната, може да се различава от наименованието в страната производител, при условие че съществува българска храна, за която традиционно се използва същото наименование, и тя се различава напълно по състав и начин на производство.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Името на производителя, търговската марка или друго име, различно от наименованието на храната, могат да съпровождат наименованието на храната върху етикета, но не и да го заменят.

Чл. 14. Наименованието на храната съдържа или се допълва с данни за физическото състояние на храната или особената обработка, на която е била подложена, когато липсата на такива данни би довела до заблуда на потребителя.

Чл. 15. (1) (Предишен текст на чл. 15 – ДВ, бр. 75 от 2007 г.) Всяка храна, която е била облъчена с йонизиращо лъчение, в близост до наименованието си трябва да носи означението „облъчено“ или „обработено с йонизиращо лъчение“.

(2) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2007 г.) Когато при етикетирането се използва и някой от езиците на Европейската общност, означението по ал. 1 трябва да е в съответствие с приложение № 1а.

Чл. 16. (1) Списъкът на съставките на храната трябва да започва с термина „състав“ или друг еднозначен термин или израз.

(2) Съставките се изброяват в низходящ ред съобразно тяхното количество, използвано към момента на производството на храната.

(3) Съставките в сгъстен или изсушен вид, които се използват при производството на храната след довеждане до началното им състояние, се изброяват в последователност според относителния дял на своята маса или обем преди сгъстяването или изсушаването им.

(4) Съставките на концентрираните и изсушените храни, които се консумират след добавяне на вода, се изброяват в последователност съобразно относителния дял на масата или обема на съставките във възстановената храна. В тези случаи списъкът на съставките започва с израза „съставки на възстановения продукт“ или „съставки на готовия за консумация продукт“.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 98 от 2004 г.) Когато плодове, зеленчуци или гъби, без който и да било от подвидовете да преобладава значително по отношение на масата му, се използват в променливи пропорции в смес, която е съставка на храна, те могат да бъдат упоменати в списъка на съставките чрез обозначенията „плодове“, „зеленчуци“ или „гъби“, следвани от думите „в променливо съотношение“, последван непосредствено от списък на включените в сместа плодове, зеленчуци или гъби. В такива случаи сместа се включва в списъка на съставките в съответствие с чл. 16, ал. 2 въз основа на общата маса на съдържащите се плодове, зеленчуци или гъби.

(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, те се считат за съставки на тази храна.

(7) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) Съставките се обявяват в съответствие с приложения № 1-4 при спазване на изключенията, определени в тях.

(8) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2005 г., отм., бр. 48 от 2008 г.).

(9) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г., предишна ал. 8, бр. 82 от 2005 г.) При етикетиране на напитки, различни от напитките, произведени от грозде и съдържащи повече от 1,2 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол, се обозначават съставките, определени в приложение № 4, ако тези съставки са част от състава на напитките. Обозначението се извършва чрез думата „съдържа“, последвана от наименованието(ята) на съответната(ите) съставка(и).

(10) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г., предишна ал. 9, бр. 82 от 2005 г.) Съставки, представляващи по-малко от 2 на сто от крайния продукт, могат да се обявяват след другите съставки в произволна последователност.

(11) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г., предишна ал. 10, бр. 82 от 2005 г.) Когато подобни или взаимозаменяеми съставки се използват в производството или подготовката на храна, без да променят нейните състав, естество или стойност, и представляват по-малко от 2 на сто от крайния продукт, който съдържа поне една от тези два вида съставки, те могат да се обозначат в списъка на съставките чрез думите „съдържа... и/или...“.

(12) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г., предишна ал. 11, бр. 82 от 2005 г.) Разпоредбата на ал. 10 не се прилага за добавки в храни или съставки, определени в приложение № 4.

Чл. 17. Не се изисква изброяване на съставките на храната при:

1. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) пресни плодове и зеленчуци (включително картофи), които не са белени, рязани или обработени по друг начин;

2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г.) газирана вода, в чието наименование е посочено, че е газирана;

3. оцет, получен на базата на ферментация от една изходна суровина, без добавени допълнителни съставки;

4. сирене; кашкавал; масло; кисело мляко и сметана, получени чрез млечнокисела ферментация, когато при производството им са използвани само съставките: мляко, ензими, култури от микроорганизми и готварска сол;

5. храни, съдържащи само една съставка, в случай че:

а) наименованието, под което се продава храната, е идентично с наименованието на съставката;

б) наименованието, под което се продава храната, дава възможност за ясна идентификация на естеството на съставката.



Чл. 18. Не са съставки на храната:

1. компонентите на дадена съставка, които временно са отстранени по време на производството, а след това са добавени отново към храната, но без да се превишава първоначалното им съдържание;

2. добавките, които не са използвани с определена технологична цел при производството на храната, но се съдържат в нея като съставна част на една или повече от съставките й;

3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) технологичните средства, които се използват като спомагателни вещества при производството на храната и не присъстват в крайния продукт;

4. веществата, използвани само като разтворители на добавки и аромати;

5. (нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) вещества, които не са добавки в храната, но се използват по същия начин и със същата цел както технологичните средства, влагани като спомагателни вещества при производството на храната, и които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма.



Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г., бр. 100 от 2003 г.) Водата и летливите вещества се включват в списъка на съставките, когато тяхното количество е над 5 на сто от теглото на храната. Количеството на водата се определя като разлика между общото количество на храната и количеството на останалите съставки.

(2) Водата не се включва в списъка на съставките на храната, когато се използва:

1. само за довеждане на съставки в концентриран или изсушен вид до началното им състояние;

2. като течна среда, която не се консумира.

Чл. 20. (1) Съставките на храната се обявяват със своите наименования.

(2) Съставките на храната, които спадат към някоя от категориите по приложение № 2, се обявяват само с наименованието на съответната категория.

(3) Съставки на храната, спадащи към някои от категориите по приложение № 3, се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието на тази категория, която съответства на основното й предназначение в съответната храна.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) Хининът и/или кофеинът, използвани като овкусители при производството или приготвянето на дадена храна, се посочват поименно в списъка на съставките по чл. 6, ал. 1, т. 2 непосредствено след наименованието „ароматизант“.

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) (1) Върху етикета се нанася точното наименование на:

1. всяка съставка, определена в приложение № 4, използвана при производството на дадена храна, която присъства като такава в крайния продукт, макар и в променена форма;

2. всяка съставка, произхождаща от съставка, определена в приложение № 4.

(2) Изискването по ал. 1 не е задължително, когато наименованието, под което се продава съответната храна, включва и наименованието на съставката, определена в приложение № 4.

(3) Вещество, което се използва при производството на храна и произхожда от съставки, определени в приложение № 4, и което присъства в крайния продукт, дори и в променена форма, се счита за съставка и се означава върху етикета чрез наименованието на съставката, от която то произхожда.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2008 г.) Ароматизантите се обявяват в списъка на съставките с термина „аромат/аромати“, с наименованието на веществото или с описанието му.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г., бр. 48 от 2008 г.) Терминът „натурален“ или друг еднозначен термин може да се добави към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение, и/или на ароматизанти съгласно Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните (ДВ, бр. 70 от 2002 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г., бр. 48 от 2008 г.) Когато наименованието на ароматизанта съдържа препратка към растително или животинско естество или произход на използваните продукти, терминът „натурален“, както и всеки друг еднозначен термин може да се използва, ако ароматната част е изолирана чрез подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, както и чрез традиционните методи за приготвяне на храни, изцяло или почти изцяло от храната или от източника на съответния ароматизант.

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2005 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) При етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери се спазват и изискванията на Регламент на Комисията (ЕК) № 608/2004 относно етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери (ОВ, L 97 от 1.04.2004 г.).

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) (1) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, тя може да се включи в списъка на съставките със специфичното си наименование в зависимост от цялостната й маса, при условие че непосредствено след него следва списък на нейните компоненти.

(2) Не е задължително изброяване на компонентите на съставка на храна, когато:

1. съставът й е определен в нормативен акт и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;

2. представлява смес от подправки и/или билки и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;

3. представлява храна, за която не се изисква списък на съставките.



(3) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 и 2 не се отнася за добавките по чл. 18.

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) (1) Количеството на съставките или категориите на съставките на храната се обявяват задължително върху етикета, когато:

1. наименованието на определена съставка или категория съставки се съдържа в наименованието на храната;

2. се подчертава наличието на дадена съставка или категория съставки в храната чрез текст или чрез картинно или графично изображение върху етикета;

3. наличието на дадена съставка или категория съставки е съществено за характеризиране на храната и отличаването й от други подобни по наименование или по външен вид храни.



(2) Количеството на съставката или на категорията съставки се обявява в проценти непосредствено до наименованието им. Посочва се количеството им в момента на производството на храната.

(3) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за съставка или за категория съставки, когато е налице някое от следните условия:

1. нетното количество на съставката или на категорията съставки след отцеждане е обявено в съответствие с чл. 25, ал. 3;

2. количеството на съставката или на категорията съставки се изисква да бъде обявено на етикета съгласно наредби по чл. 4 от Закона за храните;

3. съставката или категорията съставки се използват в малки количества за ароматизиране;

4. съставката или категорията съставки, въпреки че фигурират в търговското наименование на храната, не могат да ръководят избора на потребителя, тъй като промените в количеството не са съществени за характеризирането на храната или не я отличават от подобни храни;

5. в случаите по чл. 17, т. 5.



Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 98 от 2004 г., бр. 48 от 2008 г.) При етикетирането на нови храни и хранителни съставки се спазват и изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета относно нови храни и нови хранителни съставки (ОВ, L 43 от 14.02.1997 г.).

Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2004 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) При етикетирането на храни и хранителни съставки, които съдържат или са съставени от ГМО, или са произведени, или съдържат съставки, произведени от ГМО, се спазват и изискванията на чл. 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ, L 268 от 18.10.2003 г.).

Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2004 г., отм., бр. 48 от 2008 г.).

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Нетното количество на предварително опакованите храни се изразява във:

1. единици за обем – литър, сантилитър или милилитър – при течности;

2. единици за маса – килограм или грам – при останалите храни.

(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага за храни, за които с нормативен акт са определени други изисквания.

(3) Когато храни в твърдо състояние се предлагат в течна среда, на етикет се обявява и отцедената нетна маса на храните.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Когато няколко единични опаковки са поставени в групови или транспортни опаковки, върху последните се обявяват данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 6, 8 и 12, както и нетното количество и броят на единичните опаковки.

(2) Броят на единичните опаковки и нетното им количество може да не се посочва, в случай че груповата опаковка позволява те да бъдат установени отвън, както и в случай че единичните опаковки се продават поотделно.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) При етикетиране на групова опаковка, съставена от единични опаковки, които не се продават поотделно, се обявява нетното количество на груповата опаковка, както и общият брой на единичните опаковки.

(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато отвън може:

1. ясно да се види и лесно да се преброи общият брой на единичните опаковки;

2. да се види поне едно обозначение на нетното количество, което се съдържа във всяка отделна опаковка.

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Не се изисква посочване на нетното количество на храната, когато:

1. обемът и масата й могат да претърпят значителни загуби при съхранението й;

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г., бр. 100 от 2003 г.) храната се продава на бройка или се измерва в присъствието на купувача;

3. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г., бр. 100 от 2003 г.) когато нетното й количество е под 5 g или 5 ml, с изключение на опакованите подправки и билки.



Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Срокът на минимална трайност на храната се обявява с думите „най-добър до“ или „най-добър до края на“, следвани от указване на датата или мястото върху опаковката, където тя е посочена, и условията на съхранение на храната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Срокът на минимална трайност трябва да съдържа в хронологичен ред:

1. датата и месеца – за храни с трайност не повече от 3 месеца;

2. месеца и годината – за храни с трайност повече от 3 месеца, но не повече от 18 месеца;

3. годината – за храни с трайност над 18 месеца.



(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 98 от 2004 г.) Срокът на трайност на бързоразвалящите се храни се обявява с думите „използвай преди“, следвани от указване на датата или мястото върху опаковката, където тя е посочена. След срока на трайност, който съдържа най-малко деня и месеца, посочени в тази последователност, се описват условията за съхраняване на храната.

(4) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2007 г.) Когато при етикетирането се използва и някой от езиците на Европейската общност, означението по ал. 3 трябва да е в съответствие с приложение № 6.

Чл. 29. Срокът на минимална трайност и срокът на трайност се обявяват в некодиран вид.

Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г.) (1) Не се изисква обявяване на срока на минимална трайност за:

1. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) пресни плодове и зеленчуци (включително картофи), които не са белени, нарязани или обработени по друг начин;

2. безалкохолни напитки, напитки от плодове и напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 в опаковки с обем, по-голям от 5 l, когато върху опаковката изрично е посочено, че са предназначени за местата за обществено хранене;

3. напитки, съдържащи над 10 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол и непроизведени от грозде;

4. тестени и сладкарски изделия, които трябва да се консумират до 24 часа от производството им;

5. оцет;


6. готварска сол;

7. захар;

8. захарни изделия, състоящи се основно от ароматизирани и/или оцветени захари;

9. дъвка и подобни дъвчащи продукти;

10. индивидуални порции сладолед.

(2) Изискването по ал. 1, т. 1 не се отнася до покълнали семена и подобни продукти като бобови кълнове.

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. и доп., бр. 98 от 2004 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) (1) Партидата на дадена храна се определя във всеки отделен случай от производителя или от лицето, което опакова тази храна, или от първия продавач, установен в рамките на Общността. Маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 се определя и обозначава съгласно задължението на един или друг от тези оператори.

(2) Маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 на храната се предхожда от изписването на латинската буква „L“ освен в случаите, когато тя е ясно различима от другите означения на етикета.

(3) При групови опаковки, които съдържат индивидуални порции сладолед, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 се поставя на груповите опаковки.

(4) Когато храната е предварително опакована, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и където е приложимо, буквата „L“ се поставят върху предварителната опаковка или върху прикрепен към нея етикет.

(5) Когато храната не е предварително опакована, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и където е приложимо, буквата „L“ се поставят върху опаковката или контейнера или ако това не стане – в съответните търговски документи.

(6) В случаите по ал. 4 и 5 маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и буквата „L“ трябва да са нанесени по такъв начин, че да са лесновидими, ясно четливи и неизтриваеми.

(7) Не се изисква означаване на партидата на храната:

1. при земеделски продукти, които след напускане на полето:

а) се продават или доставят в пунктове за временно складиране, обработка или опаковане;

б) подлежат на транспортиране до предприятия за производство на храни;

в) подлежат на незабавна преработка в предприятието производител;

2. когато при продажба на крайния потребител храните не са опаковани или са опаковани по желание на купувача, или са опаковани предварително за непосредствена употреба;

3. върху опаковки или контейнери, чиято най-голяма страна е с площ до 10 cm2;

4. индивидуални порции сладолед.



(8) Когато на етикета е поставен срокът на минимална трайност или обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ“, последвано от конкретна дата, не се изисква поставяне на маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12, при условие че датата съдържа поне некодирано означение на деня и месеца в този ред.

Чл. 32. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) (1) При етикетирането, представянето и рекламирането на храни се забраняват:

1. използването на думите „диетична“ или „диета“ самостоятелно или в съчетание с други думи, определящи тези храни;

2. всички други означения или всяко представяне, които създават впечатление, че храната е със специално предназначение.

(2) Допуска се храни, чиито състав и характеристики ги правят подходящи за храни със специално предназначение, да бъдат обозначавани като „диетични“.

(3) Обозначаването по ал. 2 се извършва при спазване изискванията на Наредбата за изискванията към храните за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.), или на Наредбата за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета с Постановление № 248 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.).


Каталог: naredbi
naredbi -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
naredbi -> Решение на Общинския съвет
naredbi -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
naredbi -> Информация предоставена от българските спортни федерации
naredbi -> Първа общи положения ч
naredbi -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
naredbi -> Наредба №3 от 1 август 2008 Г. За нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите
naredbi -> Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница