Раздел III Специфични изисквания при етикетирането на храните

Раздел III

Специфични изисквания при етикетирането на храните

1. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) пресни плодове и зеленчуци (включително картофи), които не са белени, рязани или обработени по друг начин;

2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г.) газирана вода, в чието наименование е посочено, че е газирана;

3. оцет, получен на базата на ферментация от една изходна суровина, без добавени допълнителни съставки;

4. сирене; кашкавал; масло; кисело мляко и сметана, получени чрез млечнокисела ферментация, когато при производството им са използвани само съставките: мляко, ензими, култури от микроорганизми и готварска сол;

5. храни, съдържащи само една съставка, в случай че:

а) наименованието, под което се продава храната, е идентично с наименованието на съставката;

б) наименованието, под което се продава храната, дава възможност за ясна идентификация на естеството на съставката.

1. компонентите на дадена съставка, които временно са отстранени по време на производството, а след това са добавени отново към храната, но без да се превишава първоначалното им съдържание;

2. добавките, които не са използвани с определена технологична цел при производството на храната, но се съдържат в нея като съставна част на една или повече от съставките й;

3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) технологичните средства, които се използват като спомагателни вещества при производството на храната и не присъстват в крайния продукт;

4. веществата, използвани само като разтворители на добавки и аромати;

5. (нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) вещества, които не са добавки в храната, но се използват по същия начин и със същата цел както технологичните средства, влагани като спомагателни вещества при производството на храната, и които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма.

1. само за довеждане на съставки в концентриран или изсушен вид до началното им състояние;

2. като течна среда, която не се консумира.

Чл. 20. (1) Съставките на храната се обявяват със своите наименования.

(2) Съставките на храната, които спадат към някоя от категориите по приложение № 2, се обявяват само с наименованието на съответната категория.

(3) Съставки на храната, спадащи към някои от категориите по приложение № 3, се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието на тази категория, която съответства на основното й предназначение в съответната храна.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) Хининът и/или кофеинът, използвани като овкусители при производството или приготвянето на дадена храна, се посочват поименно в списъка на съставките по чл. 6, ал. 1, т. 2 непосредствено след наименованието „ароматизант“.

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) (1) Върху етикета се нанася точното наименование на:

1. всяка съставка, определена в приложение № 4, използвана при производството на дадена храна, която присъства като такава в крайния продукт, макар и в променена форма;

2. всяка съставка, произхождаща от съставка, определена в приложение № 4.

(2) Изискването по ал. 1 не е задължително, когато наименованието, под което се продава съответната храна, включва и наименованието на съставката, определена в приложение № 4.

(3) Вещество, което се използва при производството на храна и произхожда от съставки, определени в приложение № 4, и което присъства в крайния продукт, дори и в променена форма, се счита за съставка и се означава върху етикета чрез наименованието на съставката, от която то произхожда.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2008 г.) Ароматизантите се обявяват в списъка на съставките с термина „аромат/аромати“, с наименованието на веществото или с описанието му.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г., бр. 48 от 2008 г.) Терминът „натурален“ или друг еднозначен термин може да се добави към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение, и/или на ароматизанти съгласно Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните (ДВ, бр. 70 от 2002 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г., бр. 48 от 2008 г.) Когато наименованието на ароматизанта съдържа препратка към растително или животинско естество или произход на използваните продукти, терминът „натурален“, както и всеки друг еднозначен термин може да се използва, ако ароматната част е изолирана чрез подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, както и чрез традиционните методи за приготвяне на храни, изцяло или почти изцяло от храната или от източника на съответния ароматизант.

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2005 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) При етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери се спазват и изискванията на Регламент на Комисията (ЕК) № 608/2004 относно етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери (ОВ, L 97 от 1.04.2004 г.).

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) (1) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, тя може да се включи в списъка на съставките със специфичното си наименование в зависимост от цялостната й маса, при условие че непосредствено след него следва списък на нейните компоненти.

(2) Не е задължително изброяване на компонентите на съставка на храна, когато:

1. съставът й е определен в нормативен акт и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;

2. представлява смес от подправки и/или билки и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;

3. представлява храна, за която не се изисква списък на съставките.

1. наименованието на определена съставка или категория съставки се съдържа в наименованието на храната;

2. се подчертава наличието на дадена съставка или категория съставки в храната чрез текст или чрез картинно или графично изображение върху етикета;

3. наличието на дадена съставка или категория съставки е съществено за характеризиране на храната и отличаването й от други подобни по наименование или по външен вид храни.

1. нетното количество на съставката или на категорията съставки след отцеждане е обявено в съответствие с чл. 25, ал. 3;

2. количеството на съставката или на категорията съставки се изисква да бъде обявено на етикета съгласно наредби по чл. 4 от Закона за храните;

3. съставката или категорията съставки се използват в малки количества за ароматизиране;

4. съставката или категорията съставки, въпреки че фигурират в търговското наименование на храната, не могат да ръководят избора на потребителя, тъй като промените в количеството не са съществени за характеризирането на храната или не я отличават от подобни храни;

5. в случаите по чл. 17, т. 5.

1. единици за обем – литър, сантилитър или милилитър – при течности;

2. единици за маса – килограм или грам – при останалите храни.

(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага за храни, за които с нормативен акт са определени други изисквания.

(3) Когато храни в твърдо състояние се предлагат в течна среда, на етикет се обявява и отцедената нетна маса на храните.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Когато няколко единични опаковки са поставени в групови или транспортни опаковки, върху последните се обявяват данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 6, 8 и 12, както и нетното количество и броят на единичните опаковки.

(2) Броят на единичните опаковки и нетното им количество може да не се посочва, в случай че груповата опаковка позволява те да бъдат установени отвън, както и в случай че единичните опаковки се продават поотделно.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) При етикетиране на групова опаковка, съставена от единични опаковки, които не се продават поотделно, се обявява нетното количество на груповата опаковка, както и общият брой на единичните опаковки.

(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато отвън може:

1. ясно да се види и лесно да се преброи общият брой на единичните опаковки;

2. да се види поне едно обозначение на нетното количество, което се съдържа във всяка отделна опаковка.

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Не се изисква посочване на нетното количество на храната, когато:

1. обемът и масата й могат да претърпят значителни загуби при съхранението й;

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г., бр. 100 от 2003 г.) храната се продава на бройка или се измерва в присъствието на купувача;

3. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г., бр. 100 от 2003 г.) когато нетното й количество е под 5 g или 5 ml, с изключение на опакованите подправки и билки.

1. датата и месеца – за храни с трайност не повече от 3 месеца;

2. месеца и годината – за храни с трайност повече от 3 месеца, но не повече от 18 месеца;

3. годината – за храни с трайност над 18 месеца.

1. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) пресни плодове и зеленчуци (включително картофи), които не са белени, нарязани или обработени по друг начин;

2. безалкохолни напитки, напитки от плодове и напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 в опаковки с обем, по-голям от 5 l, когато върху опаковката изрично е посочено, че са предназначени за местата за обществено хранене;

3. напитки, съдържащи над 10 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол и непроизведени от грозде;

4. тестени и сладкарски изделия, които трябва да се консумират до 24 часа от производството им;

5. оцет;

7. захар;

8. захарни изделия, състоящи се основно от ароматизирани и/или оцветени захари;

9. дъвка и подобни дъвчащи продукти;

10. индивидуални порции сладолед.

(2) Изискването по ал. 1, т. 1 не се отнася до покълнали семена и подобни продукти като бобови кълнове.

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. и доп., бр. 98 от 2004 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) (1) Партидата на дадена храна се определя във всеки отделен случай от производителя или от лицето, което опакова тази храна, или от първия продавач, установен в рамките на Общността. Маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 се определя и обозначава съгласно задължението на един или друг от тези оператори.

(2) Маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 на храната се предхожда от изписването на латинската буква „L“ освен в случаите, когато тя е ясно различима от другите означения на етикета.

(3) При групови опаковки, които съдържат индивидуални порции сладолед, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 се поставя на груповите опаковки.

(4) Когато храната е предварително опакована, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и където е приложимо, буквата „L“ се поставят върху предварителната опаковка или върху прикрепен към нея етикет.

(5) Когато храната не е предварително опакована, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и където е приложимо, буквата „L“ се поставят върху опаковката или контейнера или ако това не стане – в съответните търговски документи.

(6) В случаите по ал. 4 и 5 маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и буквата „L“ трябва да са нанесени по такъв начин, че да са лесновидими, ясно четливи и неизтриваеми.

(7) Не се изисква означаване на партидата на храната:

1. при земеделски продукти, които след напускане на полето:

а) се продават или доставят в пунктове за временно складиране, обработка или опаковане;

б) подлежат на транспортиране до предприятия за производство на храни;

в) подлежат на незабавна преработка в предприятието производител;

2. когато при продажба на крайния потребител храните не са опаковани или са опаковани по желание на купувача, или са опаковани предварително за непосредствена употреба;

3. върху опаковки или контейнери, чиято най-голяма страна е с площ до 10 cm2;

4. индивидуални порции сладолед.

1. използването на думите „диетична“ или „диета“ самостоятелно или в съчетание с други думи, определящи тези храни;

2. всички други означения или всяко представяне, които създават впечатление, че храната е със специално предназначение.

(2) Допуска се храни, чиито състав и характеристики ги правят подходящи за храни със специално предназначение, да бъдат обозначавани като „диетични“.

(3) Обозначаването по ал. 2 се извършва при спазване изискванията на Наредбата за изискванията към храните за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.), или на Наредбата за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета с Постановление № 248 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.).