Приложение № 3 към чл. 7, ал. 5
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 14.12.2012 г.)
Добавка според местоположението и категорията на населеното място
Местоположение и категория на населеното място
|
Добавка
(в лв./m2)
|
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 100 m от брега
|
5
4.5
4.5
|
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 2 km от брега
|
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 5 km от брега
|
Курортите Боровец, Пампорово и Банско
|
Курорти от национално значение
|
Курорти от местно значение
|
Землищата на гр. София и Столичната община – южна зона
|
Землището на „Столичната община - северна зона
|
Землищата на населени места от I категория - Варна, Бургас и Пловдив
|
Останалите населени места от I категория
|
4
|
Населени места от IІ категория
|
3
|
Населени места от IІІ категория
|
2
|
Населени места от ІV категория
|
1,50
|
Населени места от V категория
|
1
|
Населени места от VІ категория
|
0,50
|
Населени места от VІІ и VІІІ категория
|
0
|
Забележки:
1. Черноморското крайбрежие включва зоните до 5 km ивица, измерени от брега на Черно море. Разстоянията до брега на Черно море се измерват хоризонтално от морския бряг или от крайбрежната плажна ивица до най-близката точка на имота.
2. Имотът се отнася към курортите от национално или местно значение, когато е включен в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) с подробни устройствени планове или е разположен на разстояние до един километър от тях, мерено хоризонтално по въздушна линия.
3. За курортите от национално или местно значение, за които няма общи устройствени планове, подробни устройствени планове, регулационни планове или друг документ, определящ границите на курорта, от съответната община, в чието землище попада имотът, се издава удостоверение за отстоянието на имота от границите на курорта.
4. Разстоянията се измерват хоризонтално от най-близката точка на имота.
5. Разстоянията се определят от правоспособно лице по кадастър върху извадка от кадастралната карта или картата на възстановената собственост, издадени от СГКК или ОСЗ. При необходимост правоспособно лице по кадастър определя разстоянията чрез преки геодезически измервания.
6. Правоспособното лице по кадастър удостоверява верността на определените разстояния.
7. Столична община - южна зона, обхваща землищата на гр. Банкя, с. Бистрица, с. Владая, с. Герман, с. Долни Пасарел, с. Железница, с. Иваняне, с. Кокаляне, с. Лозен, с. Мало Бучино, с. Мърчаево, с. Панчарево и с. Плана.
8. Столична община - северна зона, обхваща землищата на с. Балша, с. Бусманци, гр. Бухово, с. Войняговци, с. Волуяк, с. Горни Богров, с. Доброславци, с. Долни Богров, с. Желява, с. Житен, с. Казичене, с. Клисура, с. Кремиковци, с. Кривина, с. Кубратово, с. Кътина, с. Локорско, с. Мировяне, с. Мрамор, с. Негован, гр. Нови Искър, с. Подгумер, с. Световрачене, с. Чепинци и с. Яна.
9. Когато имотът може да се отнесе едновременно към различните зони, се взема тази с най-висока стойност.
Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1 и чл. 13
(Отм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г.)
Цени на дървесината
Приложение № 5 към чл. 14, ал. 1
Възрасти за сеч (турнуси)
Название на стопанския клас
|
Код
|
Турнус,
год.
|
Название на стопанския клас
|
Код
|
Турнус,
год.
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
Акациев
|
А
|
15 – 20
|
За двуетажни насаждения
|
ДВН
|
120
|
Акациев за едра дървесина
|
АЕД
|
30 – 40
|
Иглолистни култури
|
ИК
|
80
|
Акациев противоерозионен
|
АПе
|
15
|
Иглолистно-широколистен високобонитетен
|
ИШВ
|
120
|
Благунов високобонитетен за превръщане
|
БлВП
|
80
|
Иглолистно-широколистен средно- и нискобонитетен
|
ИШСрН
|
100
|
Благунов средно- и нискобонитетен за превръщане
|
БлСрНП
|
50
|
Изборен
|
Изб
|
120
|
Брезов
|
Брз
|
60
|
Кестенов
|
Кс
|
100
|
Буков високобонитетен
|
БВ
|
140
|
Липов високобонитетен
|
ЛВ
|
80
|
Буков високобонитетен за превръщане
|
БВП
|
80
|
Липов средно- и нискобонитетен
|
ЛСрН
|
60
|
Буков нискобонитетен
|
БН
|
100
|
Нискостъблен
|
Н
|
25 – 30
|
Буков средно- и нискобонитетен за превръщане
|
БСрНП
|
50
|
Орехов
|
О
|
100
|
Буков среднобонитетен
|
БСр
|
120
|
Смесен високобонитетен за превръщане
|
ВП
|
80
|
Бялборов високобонитетен
|
ББВ
|
120
|
Смесен иглолистен високо- бонитетен
|
СМИВ
|
120
|
Бялборов средно- и нискобонитетен
|
ББСрН
|
100
|
Смесен иглолистен средно- и нискобонитетен
|
СМИСрН
|
100
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
Бялмуров високобонитетен
|
БМВ
|
160
|
Смесен средно- и нискобонитетен за превръщане
|
СрНП
|
50
|
Бялмуров средно- и нискобонитетен
|
БМСрН
|
140
|
Смърчов високобонитетен
|
СВ
|
120
|
Върбово-тополов брегозащитен
|
ВТБ
|
15
|
Смърчов високопланински
|
СВп
|
120
|
Габъров
|
ГБР
|
100
|
Смърчов средно- и нискобонитетен
|
ССрН
|
100
|
Габъров високобонитетен за превръщане
|
ГВП
|
80
|
Тополов
|
Т
|
По инстр.
|
Габъров средно- и нискобонитетен за превръщане
|
ГСрНП
|
50
|
Тополов нетипичен
|
ТН
|
по инстр.
|
Горскоплоден
|
ГПл
|
50 – 100
|
Тополов типичен
|
ТТ
|
по инстр.
|
Дъбов високобонитетен
|
ДВ
|
140
|
Трепетликов
|
Трп
|
40
|
Зимен дъбов високобонитетен за превръщане
|
ЗдВП
|
80
|
Церов
|
Ц
|
100
|
Дъбов високобонитетен за специални сортименти
|
ДВСпС
|
160
|
Церов високобонитетен за превръщане
|
ЦВП
|
60
|
Дъбов за производство на корк
|
ДК
|
100
|
Церов и с преобладание на цер за превръщане
|
ЦП
|
30
|
Дъбов средно- и нискобонитетен
|
ДСрН
|
120
|
Черборов високобонитетен
|
ЧБВ
|
120
|
Дъбов средно- и нискобонитетен за превръщане
|
ЗдСрНП
БлСрНП
|
50
|
Черборов средно- и ниско-бонитетен
|
ЧБСрН
|
100
|
Елов високобонитетен
|
ЕВ
|
120
|
Широколистен високостъблен
|
ШВ
|
100
|
Елов средно- и нискобонитетен
|
ЕСрН
|
100
|
Ясенов
|
Яс
|
80
|
Приложение № 6 към чл. 15, ал. 1
Таблица за определяне на височинните разреди
Диаметър, сm
|
Височинни разреди
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Височини, сm
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Разредна обемна и сортиментна таблица
Дървесен вид
|
|
Височинен разред
|
|
Диаметър,
сm
|
запас
|
Ia клас
|
I
клас
|
II клас
|
III клас
|
IV клас
|
V клас
|
VI клас
|
дърва
|
отпад
|
кора
|
куб. м
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Приложение № 7 към чл. 15, ал. 1
Сортиментна таблица за клоните
Дървесен вид
|
|
Дължина на короната, %
|
|
диаметър, cm
|
ЕСД, %
|
ССД, %
|
ДСД, %
|
дърва, %
|
вършина, %
|
отпад, %
|
|
|
|
|
|
|
|
Приложение № 8 към чл. 15, ал. 1
Приложение № 9 към чл. 15, ал. 2
Класове на сортиментност
Клас на сортиментност
|
Относителен дял на строителната дървесина от стъбления запас, %
|
Относителен дял на сортиментируемите стъбла*,
%
|
за иглолистни
|
за широколистни
|
1
|
71 и повече
|
51 и повече
|
91 и повече
|
2
|
51 до 70
|
от 31 до 50
|
71 до 90
|
3
|
до 50 вкл.
|
до 30 вкл.
|
до 70 вкл.
|
* Когато насаждението не е клупирано, класът на сортиментност се определя чрез преброяване на сортиментируемите стъбла на пробна площ (т.е. на стъблата, годни за получаване на строителна дървесина).
Приложение № 10 към чл. 16, ал. 1
(Отм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г.)
Разходи за сеч и първична обработка на дървесината при средна трудност на сечището
Приложение № 11 към чл. 16, ал. 2
Трудност на сечището
Категорията на сечище K е средната стойност на коефициентите:
където:
n е коефициент за наклон на терена;
d - коефициент за средния диаметър на насаждението;
v - коефициент за запаса на 1 хектар;
k - коефициент за дължината на короната в проценти;
p - коефициент на заетостта на площта от препятствия (подраст, храсти, скали и др.) в процент от общата площ.
Стойността на K се закръгля в цели единици от 1 до 6.
Таблица 1. Определяне на коефициентите n, d, v, k и p
n
|
Наклон
|
d
|
Среден диаметър
|
v
|
Запас
|
k
|
Дължина на короната
|
p
|
Наличие на препятствия
|
градуси
|
cm
|
m3/hа
|
%
|
%
|
1
|
до 5
|
1
|
над 40
|
1
|
над 185
|
1
|
до 35
|
1
|
до 30
|
2
|
6 до 10
|
2
|
37 до 40
|
2
|
156 до 185
|
2
|
36 до 65
|
2
|
31 до 50
|
3
|
11 до 20
|
3
|
33 до 36
|
3
|
126 до 155
|
3
|
66 до 85
|
3
|
51 до 70
|
4
|
21 до 30
|
4
|
29 до 32
|
4
|
96 до 125
|
4
|
над 85
|
4
|
над 70
|
5
|
31 до 45
|
5
|
25 до 28
|
5
|
66 до 95
|
|
|
|
|
6
|
над 45
|
6
|
21 до 24
|
6
|
36 до 65
|
|
|
|
|
|
|
7
|
17 до 20
|
7
|
до 35
|
|
|
|
|
|
|
8
|
13 до 16
|
|
|
|
|
|
|
|
|
9
|
до 12
|
|
|
|
|
|
|
Дължината на короната се определя в % от височината на стъблото. Наличието на препятствия се определи като относителен дял на заетата от тях площ спрямо общата площ на парцела. Ако насаждението е многоетажно, запасът е сумарният запас на всички етажи на насаждението. Средният диаметър е средният диаметър на етажа „основно насаждение". Ако дължината на короната и наличието на препятствията са неизвестни, за показателите k и p се приема стойност 3.
Таблица 2. Коефициент за трудност на сечището
Категория сечище, К
|
Трудност на сечището
|
1
|
0.87
|
2
|
0.93
|
3
|
1.00
|
4
|
1.08
|
5
|
1.15
|
6
|
1.24
|
Приложение № 12 към чл. 17, ал. 1
(Доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 14.12.2012 г.; отм., бр. 34 от 2016 г.)
Разходи за извоз на дървесината при средна трудност на пътя
Приложение № 13 към чл. 17, ал. 2
Таблица 1. Определяне на категория на извозния път
Категория на пътя
|
Определение
|
1
|
Пътища с прави наклони до 16° включително и с обратни наклони до 4° включително.
|
2
|
Пътища с прави наклони над 16° включително и с обратни наклони до 4°.
|
3
|
Пътища с обратни наклони над 4° и с каменисто или скалисто пътно платно на разстояние над 50 % от дължината им.
|
Таблица 2. Корекционни коефициенти за категорията на извозния път
Категория извозен път KP
|
Корекционен коефициент TP
|
1
|
0.88
|
1.5
|
0.94
|
2
|
1.00
|
2.5
|
1.09
|
3
|
1.18
|
Ако пътят се състои от отсечки, отнасящи се към различни категории, категорията на целия път е средна претеглена според дължината на отсечките с различни категории. Средната категория се закръгля с точност до 0,5.
Приложение № 14 към чл. 18, ал. 3
(Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 14.12.2012 г.; отм., бр. 34 от 2016 г.)
Разходи за създаване на насаждения при средна трудност на терена и пълнота 1
Приложение № 15 към чл. 18, ал. 4
Трудност на терена
Коефициентът за трудност на терена (Т) се изчислява по следната формула:
T = K1.K2.K3, където:
K1 е коефициентът за наклон на терена;
K2 - коефициентът за категория на почвата;
K3 - коефициентът за каменливост на почвата.
Определяне стойностите на коефициентите К1, К2 и К3
Наклон
|
K1
|
Категория на почвата
|
K2
|
Каменливост на почвата*
|
K3
|
до 10°
|
0.90
|
лека почва
(песъчлива)
|
0.85
|
слабо каменлива
(до 25 % камъни)
|
0.87
|
11 до 20°
|
1.00
|
средна почва
(глинесто-песъчлива)
|
1.00
|
средно каменлива
(25 до 50 % камъни)
|
1.00
|
21 до 30°
|
1.10
|
тежка почва
(песъчливо-глинеста)
|
1.30
|
силно каменлива
(над 50 % камъни)
|
1.20
|
над 30°
|
1.20
|
много тежка почва (глинеста)
|
1.60
|
Каменливостта се определя според относителния дял на камъните в обема на почвата. Камъни са скелетните елементи с ефективен диаметър над 20 mm.
Приложение № 16 към чл. 18, ал. 6
Приложение № 17 към чл. 19, ал. 2
Таблици за растеж и производителност на цели насаждения
Възраст
|
Височина
|
Стъблен запас
|
(години)
|
m
|
m3
|
Ако височината в сегашна възраст е над бонитетната ивица на най-добрия бонитет, височината в турнусна възраст се определя по формулата: ,
където се отчита по средната линия на растеж на най-добрия бонитет за сегашна възраст a, а се отчита по същата линия за турнусна възраст u.
Във всички останали случаи се прилага формулата: ,
където се отчита по средната линия на растеж на най-близкия бонитет за сегашна възраст a, а се отчита по същата линия за турнусна възраст u.
Диаметърът в турнусна възраст се определя по формулата: ,
където е диаметърът в сегашна възраст.
Таблица за процент на клоните от стъбления обем по дървесни видове и възраст
Възраст
|
Дървесен вид
|
(години)
|
%
|
Приложение № 18 към чл. 19, ал. 5
Определяне на прогнозната пълнота по дървесни видове
Приложение № 19 към чл. 11, ал. 1 и чл. 21, ал. 2
IMGI432475D0H601W917IMG_
IMGI432485D0H595W917IMG_
Приложение № 20 към чл. 21, ал. 4 и чл. 29, ал. 2
IMGI432511D0H651W1064IMG_
Приложение № 21 към чл. 21, ал. 5
IMGI432529D0H635W1064IMG_
IMGI432538D0H687W1061IMG_
IMGI432557D0H612W1061IMG_
Приложение № 22 към чл. 22, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 14.12.2012 г.)
Корекционни коефициенти на зоните, обособени за защита от урбанизация
Зона
|
Коефициент
|
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 100 m от брега
|
6
|
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 2 km от брега
|
5,5
|
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 5 km от брега
|
5
|
Курортите Боровец, Пампорово и Банско
|
4,5
|
Курорти от национално значение
|
4
|
Гр. София и Столичната община – южна зона
|
2,5
|
Курорти от местно значение
|
2
|
Столичната община - северна зона
|
2
|
Забележка: (Изм. ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 14.12.2012 г.)
Когато площ попада едновременно в две или повече зони, при оценката се взема коефициентът с най-голяма тежест.
Виж също забележките към приложение № 3."
Приложение № 23 към чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и 4 и чл. 27, ал. 1 и 3
(Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 14.12.2012 г.)
Стойност на пазарния множител според категорията на населеното място
Местоположение и категория на населеното място
|
Пазарен множител (в лв./ш2)
|
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 100 m от брега
|
10
|
Курортите Боровец, Пампорово и Банско
|
|
Землищата на гр. София и Столичната община – южна зона
|
|
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 2 km от брега
|
7
|
Населени места от I категория – Варна
|
|
Черноморското крайбрежие, зона с широчина до 5 km от брега
|
6
|
Курорти от национално значение
|
|
Населени места от I категория – Бургас и Пловдив
|
|
Курорти от местно значение
|
5,50
|
Столичната община – северна зона
|
|
Останалите населени места от I категория
|
|
Населени места от II категория
|
4,50
|
Населени места от III категория
|
3
|
Населени места от IV категория
|
2,50
|
Населени места от V категория
|
2
|
Населени места от VI категория
|
1,50
|
Населени места от VII категория
|
1,20
|
Населени места от VIII категория
|
1
|
Преходни и заключителни разпоредби към ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 323 на МС от 13.12.2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територииa, приета с Постановление № 236 на Министерския съвет от 2011 г. (ДВ, бр. 63 от 2011 г.)
(ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г.)
§ 25. Оценки на поземлени имоти в горски територии, изготвени и представени преди влизането в сила на постановлението, са валидни до изтичането на срока им.
Преходни и заключителни разпоредби към ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 102 на МС от 26.04.2016 г. за изменение и допълнение на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии
(ДВ, бр. 34 от 03.05.2016 г.)
§ 27. Оценките на поземлени имоти в горски територии, представени в Изпълнителната агенция по горите или в регионалните дирекции по горите преди влизане в сила на постановлението, са валидни до изтичането на срока им.
Сподели с приятели: |