Население и демографски процеси през 2007 година

Продължава утвърждаването на положителни тенденции в демографското развитие на страната в резултат на настъпилата стабилизация и нейното обществено развитие през последното десетилетие. Тези положителни тенденции се изразяват в забавяне темповете на намаляване на населението, повишаване на раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти, намаляване на детската смъртност, увеличаване на средната продължителност на живота, намаляване на размерите на външната миграция и други. Все още значими проблеми за страната, в сравнение с другите европейски страни, продължават да бъдат високите равнища на общата и детската смъртност, преждевременната смъртност, по-ниската средна продължителност на живота и отрицателното външномиграционно салдо. Независимо от това, може да се обобщи, че страната излиза от тежката демографска криза, в която се оказа през последното десетилетие на миналия век.

В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2007 г. по предварителни данни изчисленото постоянно население на България е 7 640 240 души¹. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 39 хил. души, или с 0.5%.

В общия брой на населението жените са повече (51.6%). През 2007 г. на 1 000 мъже се падат 1 065 жени.

В края на 2007 г. в градовете живеят 5 403.2 хил. души, или 70.7% от населението на страната, а в селата - 2 237.0 хиляди (29.3%).

Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължаващия процес на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя за средната възраст на населението. През 2000 г. този показател е бил 39.9 години, а през 2006 г. - 41.4 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.5 години. Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-висока в сравнение с тази в градовете. В градовете този показател има стойност 39.9 години, а в селата той е 45.4 години.

Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху обхвата на населението във и над трудоспособна възраст оказва както остаряването на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране².

Население под, във и над трудоспособна възраст

Населението във трудоспособна възраст към края на 2007 г. е 4 817 хил. души или 63.0% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с по-малко от 3 хил. души.

Населението над трудоспособна възраст през 2007 г. е 1 717 хил. души. За една година то е намаляло с 22 хил. души. Това се дължи на естественото движение на населението (смъртността) и на изключването от тази категория на част от жените поради промяната във възрастовата граница за пенсиониране и отнасянето им към трудоспособното население.

Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна тенденция на намаление. През 2006 в сравнение с 2005 г. намалението на тази категория население е с 23 хил. души, а през 2007 г. спрямо предходната - с 14 хиляди. Сега населението под трудоспособна възраст възлиза на 1 106 хил. души.

2. Раждаемост на населението

През 2007 г. продължи нарастването на броя на ражданията в страната и повишаването на равнището на раждаемостта. През 2007 г. в България са родени 75 915 деца, от които 75 349, или 99.3%, са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 1 371 деца. Коефициентът на раждаемост е 9.8 ‰³.

От всички живородени през 2007 г. 38 822 са момчета, а 36 527 - момичета, или на 1 000 момчета се падат 941 момичета.

В градовете живородените деца са 56 257, а в селата - 19 092 деца, или на 1 000 души от градското население се падат 10.4 живородени деца, а на 1 000 души от селското население - 8.5 живородени деца. Увеличение на раждаемостта е регистрирана, и в градовете, и в селата.

Раждаемостта в България вече е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни⁴ като Италия, Гърция, Унгария, Полша, Латвия и Швейцария. С по-ниска раждаемост са Германия, Литва, Австрия и Словения - около и под 9.4‰. За по-голямата част от останалите европейски страни обаче раждаемостта е над 10‰, като най-висока тя е в Ирландия (14.7‰) и Франция (13.1‰).

Формиралата се тенденция на нарастване на раждаемостта през последните четири години се дължи предимно на повишаване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост. Докато през 2002 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.21 деца, то през 2006 г. той достига 1.38, а през 2007 г. е 1.42 деца. Това е най-високата стойност на плодовитостта след 1993 г., когато коефициентът на плодовитост е бил 1.45 деца. Като се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост може да се констатира, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на ражданията на деца от по-висок ранг, т. е. предимно на второто дете.

Друг показател, характеризиращ процеса на раждаемостта, е средната възраст на жените при сключване на брак и раждане на дете. След 1995 г. започна нарастване на средната възраст при раждане на първо дете – от 22.2 до 25.3 години през 2007 година. През същия период средната възраст при сключване на първи брак е нараснала от 22.6 на 25.9 години. При сравняване на тези два показателя за средната възраст на жените при раждане на първо дете и сключване на първи брак се очертава обща тенденция раждането на първото дете да предхожда сключването на брака. Настъпилите изменения в посочените средни възрасти трябва да се приемат като положителна тенденция в намаляването на ранната раждаемост в страната.

Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете (16.1‰) отколкото сред жените (13.5‰) и в селата (20.7‰) отколкото в градовете (12.3‰).

След достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰, коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява и през 2006 г. достигна 9.7‰. През 2007г. в страната са умрели 690 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 9.2‰. Това е най-ниското равнище на детската смъртност за цялата история на демографската статистика в България.

В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.6‰, Люксембург - 8‰, и Нидерландия - 8.3‰. Приблизително на същото равнище е смъртността във Франция и Испания – 8.4‰ . За по-голямата част от страните на Европа нивото на смъртността е в границите между 9.0 и 10.0‰. В няколко държави (Естония, Литва, Унгария и Румъния) коефициентът на смъртност е между 12.0‰ – 13.2‰. С по-висока смъртност, близка до тази в България, е Латвия (14.5‰).

У нас средната продължителност на предстоящия живот при раждане е 72.7 години за периода 2005 - 2007 година. При мъжете тя е 69.2 години, а при жените е със седем години по-висока - 76.3 години.

Средната продължителност на живота при мъжете в някои от европейските страни като Естония, Латвия и Литва е по-ниска, а в Унгария и Румяния е равна на тази в България. За всички останали страни този показател е с по-висока стойност и достига до 79 години. При жените средната продължителност на живота само в Румъния и Латвия е близка до тази в нашата страна. В Естония, Чехия, Унгария, Литва, Полша и Словакия средната продължителност на живота за жените е между 77 и 80 години. Във всички останали европейски страни средната продължителност на живота сред жените е над 80 години, като във Франция и Испания тя е над 84 години.

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1990 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната непрекъснато намалява. През 2007 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 37 655 души. Това е най-малкото намаление на населението в резултат на естествения прираст след 1995 година. Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 5.0‰⁹. Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 12.2‰, докато в градовете тази стойност е минус 1.9‰.

В Европа (освен нашата страна) с отрицателен естествен прираст, но с по-ниски стойности са Естония, Румъния, Германия, Унгария и Литва – от минус 1.8‰ до минус 4.0‰. Близък до този в България е отрицателният естествен прираст в Латвия (-4.7‰). Всички останали европейски страни имат положителен естествен прираст със стойности от 0.1‰ в Словакия и Полша до 0.4‰ в Португалия и Австрия. Сравнително висок положителен естествен прираст има в Люксембург (3.7‰) и Франция (4.8‰). С най-висок естествен прираст е Ирландия (8.1‰).

През 2007 г. броят на регистрираните бракоразводи е 16 347 и е близо с 1 500 по-голям от този през 2006 година. Над 80% от тях се отнасят за градовете. Близо 60% от разводите са по взаимно съгласие, 23% са поради несходство в характерите, а за около 8% от тях причината е фактическата раздяла.

От 2007 г. механичното движение на населението включва лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките на страната и извън нея.

През 2007 г. в преселванията между населените места в страната са участвали близо 151 хил. души, които са с 36 хиляди повече в сравнение с предходната година.

Най-голямо движение има по направлението "град-град". Близо 57.7 хил. души са сменили местоживеенето си от един град в друг. С по-малък обхват са миграционните потоци по направленията "град-село" – 43.4 хиляди и 33.2 хиляди по направлението "село-град" . Най-слабо изразено е движението между селата. От всички мигранти през 2007 г. 16.7 хил. души са се преселили от селата в селата.

В резултат на преселванията между градовете и селата, населението на селата се е увеличило с близо 10 хил. души, респ. с толкова е намаляло населението в градовете.




Структура на вътрешномиграционните потоци през 2007 година (%)

През 2007 г. официално пред органите на гражданска регистрация 2 960 лица са заявили за смяната на своя настоящ адрес в страната с нов в чужбина, т. е. за статистиката на населението те се считат за емигранти. За същата година 1 560 души са променили своя настоящ адрес в чужбина с нов настоящ адрес в страната. Тези лица статистиката определя като имигранти. В резултат на двата потока на външната миграция населението на страната е намаляло с 1 400 души¹⁰. Трябва да се има предвид, че външномиграционните потоци обхващат значително по-голям брой лица. В съответствие с Резолюция Nо 862 от 11.07.2007 г. на Европейския парламент и Съвета на Европа, за по-пълното обхващане и оценяване на външната миграция НСИ започна подготовка за организирането и провеждането на специализирани статистически наблюдения на външната миграция през 2008 година.