64
– В края на всеки месец в зависимост от ОМН язовирът разполага с различен буферен обем, в който да се акумулира разликата между разхода от язовира при действие на всички водоотвеждащи съоръжения и притока, надхвърлящ възможностите на изпускане и източване от язовира. Необходимо е да се направи оценка на възможността и размера на обема, който ще прелее през преливника за всеки месец от годината с оценена вероятност.Трябва да се направи приблизителна преценка на
преливното водно количество, което да се съпостави с допустимото водно количество за провеждане след язовира с приетата вероятност на риска. Условие за тази оценка е в началото на месеца язовирът да е пълен до ОМН, т.е в предишния месец не е запълнен от приток с малка обезпеченост. Случване на приток с малка вероятност два месеца последователно е събитие с много по-малка вероятност от тази на голям приток в един месец и не влиза в обсега на тези оценки.
За да се направи преценката на
преливното водно количество точно трябва да се изчисли баланса между притока и разхода в дневни интервали в месечен период. За всеки ден трябва да се зададе притока и разхода. Последният зависи от капацитета на
основните изпускатели, които са функция на нивото в язовира в съответния дневен интервал.
Тази сметка, макар и проста, може да не е необходима, ако се окаже, че месечните обеми с обезпеченост равна или по-малка от приетата вероятност на риска от
наводнение след язовира, се побират в буферния обем. Тогава е достатъчно да се изчисли за всеки месец
максималният воден обем, който може да се изпусне докато буферният обем се
пълни до кота преливник, като се приеме равномерен приток и разход. Разходът от изпускателите ще трябва да се изчисли за среден напор Н
1
+2
/3Н
2
, като Н
1
е разликата между котата при ОМН и на оста на тръбопровода на основния изпускател, а Н
2
е разликата между нивото в язовира при ОМН и МПО. За всеки месец могат да се изчислят тези обеми и да се съпоставят с месечния приток с интересуващите ни обезпечености.
За целта трябва да се построят емпиричните криви на обезпеченост на месечния приток на основата на БХР.
Най-рисковани могат да се окажат летните месеци, когато язовирът трябва да е пълен и ОМН=МПО. Тогава може да се разчита само на максималния капацитет на изпускателите. В тези месеци най-важна роля имат краткосрочните хидро- метеороложки прогнози за ВВ, тъй като по правило в тези месеци притокът е незначителен. В такива случаи при прогнози за интензивни валежи изпускането на водите на язовира би трябвало да започне предварително.
Оперативното управление на изпускането на язовира изисква маневреност и съобразяване с актуалните условия. Направените оценки, лимити и всякакви предписания имат по-скоро ориентировъчен характер.
По принцип при язовирите
с ограничения на преливането би трябвало обемът в язовира да се поддържа на нивото на ОН. Излишният приток трябва да се
изпуска през подязовирната ВЕЦ, ако има такава, с което няма да се губи вода. Това, разбира се, води до риск язовирът да не се напълни,
ако притокът бъде под ХССР, с който са определени ОМН. Тази вероятност е оценена и зависи от обезпечеността на обема на
ХССР. Този проблем е по-съществен при язовирите с цел водоснабдяване. Затова при такива язовири трябва да се вземат мерки за отстраняване на причините за ограничаване на преливането им.
Сподели с приятели: