Обобщени районни зависимости за оводнителното водно количество гл ас д-р инж. Весела Захариева, кат. Хидравлика и хидрология, уасг



Дата05.03.2018
Размер142.11 Kb.

Научно-приложни статии

ОБОБЩЕНИ РАЙОННИ ЗАВИСИМОСТИ ЗА ОВОДНИТЕЛНОТО ВОДНО КОЛИЧЕСТВО

гл. ас. д-р инж. Весела Захариева, кат. Хидравлика и хидрология, УАСГ

REGIONAL RELATIONSHIPS FOR ECOLOGICAL FLOW DETERMINATION

Chief Assist. Prof. Dr. Eng. Vesela Zaharieva – Hydraulics and Hydrology Department, University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy



Abstract. In order to prevent the irreversible degradation of the riverin ecosystem it is necessary some water flow to remain within the stream course. The provision of the necessary ecological discharge is a part of the water resources allocation planning. For its determination is used mathematical model created by the author which was applied to 70 points of the national river basin network. The obtained results are generalized in the form of regional relationships.


Оводнителното водно количество е тази част от речния отток, която се оставя в реката, за съхраняване на речните екосистеми. Водните количества за оводняване се разглеждат като част от водностопанския баланс и се задават приоритетно.

При разработването на Генералните схеми за използване на водите в районите за басейново управление [1] са определени водни количества за съхраняване на речните екосистеми. За целта са извършени моделни изследвания с математически модел [2, 3] за характерни пунктове, определени от водостопанските схеми за всяко от поречията. Пунктовете са посочени в табл. 1. За всеки пункт са дадени нормата на оттока Q0, коефициентът на вариация Cv, определеното оводнително водно количество Qов, процентът на оводнителното водно количество от нормата на оттока Qов/Q0.


Таблица 1

створ

Q0

Cv

Qов



m3/s

m3/s

%

поречие Огоста

Тополовец след яз. Кула

0.304

0.427

0.015

5

Войнишка след яз.Полетковци

0.344

0.510

0.015

4

Видбол устие

0.418

0.546

0.030

7

Арчар устие

0.757

1.092

0.050

7

Лом вхв Ломска деривация

4.741

0.354

0.200

4

Цибрица устие

1.969

0.338

0.200

10

Огоста при Монтана

10.220

0.319

0.700

7

Скът при Мизия

1.877

0.457

0.100

5

поречие Искър

Искър след яз. Искър

11.273

0.320

0.150

1

Искър след бент Панчарево

12.712

0.317

0.679

5

Лесновска след яз.Огняново

0.564

0.492

0.062

11

Искър при гр.Нови Искър

17.572

0.304

1.431

8

Малък Искър устие

11.480

0.329

0.918

8

Батулийска устие

2.579

0.368

0.207

8

Искър при Кунино

46.533

0.352

3.538

8

поречие Вит

след Черни Вит

8.669

0.262

1.000

12

след Калник

10.602

0.273

1.200

11

след Тученица

15.967

0.309

1.800

11

поречие Осъм

смесие Ч. и Б. Осъм

7.646

0.273

0.800

10

след Ловеч

10.535

0.275

1.000

9

след Мечка

15.783

0.268

1.600

10

поречие Янтра

Росица устие

13.800

0.365

1.500

11

Янтра след Росица

47.576

0.391

4.000

8

Лефеджа устие

6.214

0.439

0.150

2

Джулюница устие

6.262

0.443

0.300

5

Дряновска устие

2.065

0.366

0.100

5

Янтра при Габрово

4.390

0.317

0.400

9

поречие Р. Лом

Ч. Лом устие

1.524

0.544

0.100

7

Б. Лом устие

0.861

0.510

0.060

7

Р. Лом при Божичен

5.851

0.492

1.200

21

поречие Камчия

след яз. Съединение

0.693

0.568

0.090

13

след яз. Тича

6.339

0.487

0.150

2

след яз. Камчия

7.610

0.455

0.200

3

след яз. Цонево

9.635

0.455

0.320

3

смесие Луда и Гол. Камчия

23.861

0.448

2.000

8

Южночерно-морски реки

Факийска, при с. Зидарово

3.816

0.581

0.300

8

Ропотамо, при с. Веселие

1.128

0.660

0.220

20

Велека, при с. Бродилово

9.694

0.590

1.900

20

Средецка при устието

3.565

0.558

0.800

22

Дяволска при яз.Ясна Поляна

0.367

0.669

0.060

16

Ахелой при яз. Ахелой

0.167

0.795

0.050

30

поречие Струма

при Перник

2.117

0.237

0.200

9

при Ръждавица

9.635

0.409

1.000

10

при Бобошево

26.405

0.279

2.500

9

при Крупник

45.671

0.313

4.500

10

поречие Места

при Якоруда

4.180

0.250

0.700

17

при Добринище

16.505

0.309

1.900

12

при Хаджидимово

28.814

0.345

2.800

10

поречие Марица

при Харманли

102.457

0.301

10.000

10

при Първомай

79.334

0.270

8.000

10

при Белово

8.280

0.242

0.900

11

при Пловдив

54.401

0.264

5.500

10

при Пазарджик

26.573

0.263

2.500

9

устие Сазлийка

11.494

0.484

1.300

11

устие Стара

1.369

0.243

0.100

7

устие Стряма

9.801

0.343

1.400

14

устие Пясъчник

2.204

0.408

0.500

23

устие Тополница

10.479

0.336

1.000

10

поречие Тунджа

след яз. Жребчево

22.600

0.253

2.300

10

след яз. Копринка

12.880

0.257

1.500

12

устие Асеновска

0.780

0.397

0.070

9

устие Поповска

0.840

0.527

0.090

11

при Ямбол

32.716

0.302

3.000

9

при Елхово

33.516

0.310

3.000

9

на границата

39.710

0.325

4.000

10

поречие Арда

при Ардино

21.303

0.337

1.700

8

при Сърница

25.853

0.346

1.900

7

устие р.Крумовица

9.841

0.437

0.500

5

устие р.Върбица

17.444

0.427

1.000

6

устие р.Бяла

6.862

0.620

0.250

4

Оводнителното водно количество, изразено като процент от нормата на оттока, се променя в широки граници – от 1 до 30%. С висок процент – над 19, се характеризират Южночерноморските реки. На фиг. 1 е дадено честотното разпределение на този показател. Най-често срещания процент за оводнителното водно количество е между 9 и 12.




фиг. 1
Оводнителното водно количество, изразено като процент от нормата на оттока, сравнително добре корелира с коефициента на вариация. Коефициентът на корелация между оводнителното водно количество и логаритъма на коефициента на вариация е . Зависимостта е обратна – с увеличаване на коефициента на вариация намалява процента на частта от оттока, която трябва да се отделя за оводняване. На фиг. 2 е илюстрирана тази зависимост.


фиг. 2
С най-висок процент на оводняване се характеризират Южночерноморските реки, а с най-нисък – р. Арда (фиг. 3). За реките от Южна България са определени по-високи оводнителни водни количества, отколкото за тези в Северна. За Северна България с най-висок процент на оводнителното водно количество се характеризират Вит и Осъм.



фиг. 3
За всяко поречие са изведени зависимости на оводнителното водно количество [m3/s] от нормата на оттока. Посочени са на фиг. 4а – 4л.



фиг. 4а



фиг. 4б



фиг. 4в



фиг. 4г



фиг. 4д



фиг. 4е



фиг. 4ж



фиг. 4з



фиг. 4и



фиг. 4й



фиг. 4к



фиг. 4л
Създадените районни зависимости ще позволят екологически целесъобразно определяне на оводнителното водно количество в реките след хидротехнически съоръжения за територията на България.

Литература


  1. Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление, ИВП-БАН, С., 2000.

  2. Зарбова К. и кол., Оценка на някои екологически изменения при нарушаване режима на речния отток в поречията на Янтра и Осъм, НВИЦ на КОПС, С., 1989.

  3. Захариева В., математически модел за определяне на оводнителното водно количество, годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия, С., том ХLI, свитък “Хидротехника” 2003/04 С., 2004.






Резюме


Оводнителното водно количество е тази част от речния отток, която се оставя в реката, за съхраняване на речните екосистеми. То се разглежда като част от водностопанския баланс и се задава приоритетно. За определянето му се използва математически модел, разработен от автора. Извършени са моделни изследвания за 70 пункта от всички поречия на територията на България. Получените резултати са обобщени в районни зависимости.




БУЛАКВА 1/2006


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница