Натурното рисуване, като форма на работа в часовете по изобразително изкуство в началното училище
Изтегляне 28.85 Kb.
|
1 2
Натурното рисуване като форма на работа в часовете по ИИ в НУ| Рисуването по натура е основна форма на учебна- изобразителна дейност. Като такава тя предлага много възможности за използването на тестово-проблемния метод. „При тази форма на работа децата извършват подражателно (иконично) изобразяване на конкретен обект (група) или съзнателно наблюдение, при което мисловните процеси вземат дейно участие. През цялото време на изобразителния процес изобразяваният предмет или група обекти се възприемат визуално от изобразяващия. Цикълът „наблюдение- изобразяване- наблюдениe” (съпроводен с краткотрайно запаметяване при смяна на действията наблюдение, възприемане и изобразяване) се повтаря многократно до завършване на изобразяването” (Арган, 1999:137).
Основните дейности в работата по натура са възприемане на реалния обект и изобразяване на този обект. Целта на възприемането е обектът да може да се изучи, за да може да се изобрази, т.е. без целенасочено, пълноценно и задълбочено изучаване на обекта изобразителната задача не може да бъде изпълнена. Освен това натурното рисуване предполага възприемане и естетическо оценяване на обектите за изобразяване. В началния етап на основната образователна степен като естествено логическо продължение на предметното рисуване от детската градина е включено рисуването по натура. Тази нова форма на работа е възможна за осъществяване благодарение на сравнително по-устойчивото и концентрирано внимание, на интензивното развитие на нагледно-образното и логическото мислене, на по-богатия изобразителен опит на децата. В общия процес на художествено-естетическото възпитание в началното училище натурното рисуване става полезно средство за формиране на естетическо отношение към действителността. Рисувайки по натура плодове, цветя, предмети от бита, обекти и явления от природната и архитектурната среда и др., изучавайки тяхната характерна форма, части, пропорции, цветове и др., децата проявяват интерес към красотата в природата и нейното богато разнообразие от форми и цветове. Малките художници виждат хармоничното съотношение между частите и цялото, улавят ритъма на формите и приятните цветови съчетания. Рисуването по натура дава възможности за: • разширяване и задълбочаване на познанията за обектите и явленията от заобикалящия свят; • развиване на умения и качества за възприемане на важното, същественото, характерното; • развиване на умения за анализ на натурата от изобразителна гледна точка; • развиване на способности за изобразяване на различни обекти; • развиване на способности за естетическо възприемане и естетическа оценка; • развиване на естетически вкус и естетическо отношение към заобикалящия свят. Да се научат учениците от начална училищна възраст внимателно да наблюдават, да анализират и възпроизвеждат поставените модели от натура не е лека задача. При обучението от натурно рисуване те трябва да привикват последователно (чрез зрителната информация, овладените знания и усвоените умения) и правдиво да отразяват обективната действителност . При урока, свързан с натурно изобразяване, е удачно прилагането на беседа, подбор и подреждане на моделите с участието на учениците, наблюдение, рисуване на черната дъска или демонстрация на съответна изобразителна техника. Всеки учител трябва да се стреми, използвайки правилни и целесъобразни методи и техники, да формира у учениците умение по-задълбочено да наблюдават натурата, по-точно и ясно да изграждат в рисунката си видимия образ на поставените модели от натура. С помощта на предварително изготвени табла с тестово-проблемно съдържание той може да направи целия процес по възприемането на натурата по целенасочен. Дидактическата проблемност, заложена в генезиса на този метод, създава познавателни затруднения, а те пораждат у учениците впечатлението, че сами търсят и стигат до правилното решение (дори ако до това се стига и с помощта на своевременна корекция). Проблемността в обучението по натурно рисуване съдейства за интелектуалното развитие на учениците от началното училище. Характерна особеност на състоянието на учащите се от тази възраст е противоречието между старото и новото им знание, между ясното и неясното в тяхното съзнание, между даденото и зададеното, между наличното като възможност и искането като резултат. Така по пътя на познанието мисленето придобива първостепенно значение. Ако дадена изобразителна задача не събуди въпрос в съзнанието на ученика, тя няма да активизира неговото мислене, няма да се постигне и така желаният резултат. Ако изобразителната задача се постави по проблемен начин, детето се стреми да анализира предмета, стимулира се неговото мислене. За изобразителната дейност особено, и специално за рисуването по натура, важна роля играе степента на развитие на зрителния анализатор. С помощта на зрението човек възприема много от качествата на заобикалящия го предметен свят: форма, големина, пропорции, цвят и др. По-голяма част от знанията за действителността се основава на зрителното възприятие. Това е второто съображение за приложението на тестово- проблемните табла в обучението по натурно рисуване в началното училище. Тези табла действително осигуряват по-рационално използване възможностите на зрителния анализатор и на зрителната памет за точното възприемане, осмисляне и отразяване особеностите на моделите от натура. Не на последно място тестово-проблемният метод дава възможност конкретен учебен материал да бъде поднесен на учениците в достъпна игрова форма, например, „Открий грешките на художника”. Това е начин да се породи интерес към поставената изобразителна задача. Интересите стимулират вниманието, активизират мисловните процеси, а това от своя страна води до желание и готовност за работа. Часове, в които изобразителната дейност е желана и приятна, създадените като краен резултат творби носят повече естетико-художествени качества, отколкото тези, изпълнени с неохота и липса на интерес. Чрез тестово- проблемния метод учениците могат да бъдат по-лесно приучени да сравняват два или повече предмета – нещо толкова важно при изобразителната дейност по натура. Според О. Занков сравнението протича основно в две посоки: • сравнение между графично-тестовите изображения във всяко табло, като се изтъкват сходството и различията между определените признаци на сходство – форма, големина, цвят, разположение и др.; • сравнение на изображенията от тестово-проблемните табла с моделите от натура и определяне единствено вярното изображение в композиционно и цветово отношение (Занков, 1987). Умението на учениците да сравняват започва с анализ на обектите за изобразяване (включващ пълна информация относно всичко, което се знае за тях) и последващо търсене на прилики и разлики (т.е. по какво си приличат и по какво се различават). Така на практика, чрез концентрирано внимание, обстоен анализ и сравнение, тестово-проблемният метод подпомага постигането на целите и задачите на уроците по натурно рисуване, а и не само, имайки предвид общовалидните „закони” (правила) при изграждането на една художествена творба (начин на изграждане на композиция, форма, локален цвят и др.) и при други форми на изобразителна дейност (по памети впечатление, по въображение и асоциация, тематична фигурална композиция и др.). В начална училищна степен тези форми на учебна работа намират приложение чрез взаимовръзките „стимул- образ”. При включване на ядрото „стимул-образ” във формите на изобразителната дейност учениците изпълняват задачи, в които разглежданите обекти се използват като стимул за създаване на нови образи – реални или нереални; фигурални или нефигурални и др. В периода на начална училищна степен се развиват активно детските психически и интелектуални сили. Въображението е психичен процес, който характеризира творческия характер на познавателната дейност. Според И .Стойков „основен психически материал за въображението на ученика са неговите възприятно- представни образи” (Стойков, 2005:201). Пречупени през детската душевност и емоции, през личностното емоционално съпреживяване на всяко дете, в процеса на творческия акт се раждат проявите на детското въображение. Включен в разглежданите изобразителни дейности, тестово -проблемният метод е възможност с по-малко усилия и по-бързо въображаемите образи да станат по-пълни и адекватни на реалните стимули (образни и словесни). Психологическата характеристика на детето в начална училищна възраст позволява резултатно и положително въздействие върху емоционалната му сфера, а обучението по изобразително изкуство разкрива благоприятни възможности за формиране на емоционално и естетическо отношение към действителността. Развиването на емоционална рефлексия на учениците към прекрасното в изкуството и в живота, на богата чувствителност е необходимо и сигурно средство за по-нататъшното им нравствено и художествено-естетическо възпитание. Литература Изобразително изкуство 1, 2, 3, 4 клас. Методика; изд. Просвета, София, 1993 Стойков, И. 2005, Педагогическа и възрастова психология Балкански, Д. 2015, Изобразителна дейност на деца с умствена изостаналост Арган,1999, Изкуство, история и карма Изтегляне 28.85 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2