186
на емоции като напрежение, безпокойство, загриженост,
нервност, което възниква като емоционална реакция на стресова ситуация и може да бъде различно по интензивност и динамичност във времето. Личностната тревожност е индивидуална черат на човека и отразява неговата предразположеност към емоционални отрицателни реакции на различни житейски ситуации, носещи в себе си заплахи към неговото „Аз”. Личностната тревожност до голяма степен определя поведението на човека и е съществен компонент от самоконтрола и самовъзпитанието му.
Резултата от
нашето проучване сочи, че пациентите са предимно с висока и средна личностна тревожност. Висока е ЛТ при 14 от изследваните (53,8%), от тях 3 мъже и 11 жени.
Средна ЛТ е отчетена при 12 пациента(46,1%), за сметка предимно на мъжете- 8 и 4 жени.
От пациентите с висока ЛТ 10 са вишисти и 4 сасъс средно образование. Докато средна ЛТ бе отчетена при при 5 със средно и 7 с висше образование. Конкретна зависимост между нивото на ЛТ и образованието не се отчита. Между покачването на ЛТ и нарастването на възрастта също не бе открита статистически значима връзка. Реактивната тревожност преди изследването е предимно ниска, отчетена при 20 пациента (76,9%). Средна РТ е отчетена едва при пет пациента (19%), четирима от които жени и един мъж. Висока е РТ само при един мъж.
Ниската РТ в началото на изследването си
обясняваме с факта, че пациентите са привикнали във времето с вида на усмивката си макар и незадоволителен.
По-голямата част от пациентите показаха понижаване на РТ с няколко пункта след направата на временните конструкции. Повишаването на РТ при една пациенка си обясняваме с промяна вероятно на житейската ѝ ситуация, тъй като при нея бе отчетено повишаване и на ЛТ при повторното попълване на теста. Отчетеното при двама други пациенти повишаване на РТ не бе обвързано с повишаване на ЛТ, а напротив тя се понижи.
Този ефект вероятно се дължи на умората от продължителните процедури и попълването на теста в края на лечебния сеанс.
Сподели с приятели: