Научни трудове на Съюза на учените в България–Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХV. Научна сесия „Медицина и дентална медицина”

185
Пациентите, посещаващи денталните кабинети, търсят не само лечение на зъбите си, но и едновременно с това подобряване на визията им.
4,8
Всяка промяна, засягаща външния вид на пациентите, рефлектира върху психологическото им състояние и самооценка. Дори най-незначителни лечебни процедури върху предните зъби, могат да бъдат от емоционално значение за пациентите.
7
Цел: В това клинично проучване, си поставихме за цел, да изследваме равнището на тревожност на пациенти, желаещи естетична реконструкция на усмивката или такива, при които протетичната рехабилитация на съзъбието налага промяна на зъбите във видимата област.
Материали и методи: Настоящото изследване обхваща 26 пациента, от тях
11 мъже и 15 жени, на възраст от 22 до 66 години. Преобладаващата част- 25 човека са от българската етническа общност и един представител на арменската такава. Двама са студенти, 7 са със средно образование и 17 вишисти. Семейното им положение е както следва: 3ма разведени, 18 семейни, 2ма обвързани и 3ма необвързани.
За оценка равнището на тревожност бе използван въпросника STAI(State
– Trait Anxiety Inventory), разработен от Спилбъргър. Методиката е сравнител- но проста и лесна за работа и не изисква специално оборудване и други консу- мативи.
1
Въпросникът измерва тревожността и като свойство (черта) на личността
–Т тревожност, и като емоционално състояние-Sтревожност.
Той е адаптиран за български условия от Д. Щетински и И. Паспаланов през 1989 г. за възраст над 13 години на изследваните.
2
Въпросникът включва две отделни самооценъчни скали с по 20 въпроса съждения за измерване на тревожността, като моментно състояние S-скала и като черта Т-скала, отпечатани от двете страни на един и същи лист.
За всеки въпрос са възможни четири варианта на отговор по степен на интензивност. Първо се провежда изследването по скалата
S, следвано от скалата Т, но може да се използва и само едната форма според задачите на изследването. Оценяването става като по всяко съждение се преписва бал от 1-4.Баловете се сумират по следните формули: Sтревожност=
сума1S- сума 2S+35
Ттревожност=
сума1Т- сума 2Т+35
До 30т. нивото на тревожност е ниско, от 31-45 е средно и над 45 е високо.
Пациентите попълваха двете скали за самооценка на реактивната тревожност
РТ S-скала и за личностната тревожност ЛТ Т-скала, след като бяха обявили решението си да се подложат на предлаганите от нас стоматологични процедури и преди да се видят как биха изглеждали, посредством прогностичните восъчни моделажи и прогностичните конструкции.
След изработването на прогностичните конструкции им предоставяхме за попълване само първата част на теста, за оценка на РТ. Единствено при пациенти с дискутабилни резултати, след като са се видели с прогностичните конструкции, изисквахме попълване и на втората част от теста.
Първите отчетени резултати не бяха убеждаващи, поради което започнахме да предоставяме повече време на пациентите, да свикнат с промяната и да се възприемат. Това наложи второто попълване на теста да се прави, не след прогностичните конструкции, които по правило престояват кратко в устата на пациента, а на етап временни конструкции в хода на лечението.

Изтегляне 412.24 Kb.

Сподели с приятели: