65
следващото
раздаване; предполага се, че се отпускате. Независимо колко лек е абстинентният синдром, по време на игра на карти всички пушачи започват да палят цигара от цигара, дори и онези, които не пушат редовно. Пепелниците се препълват за нула време. Над главите на играчите се стелят гъсти облаци дим. Ако потупате някой пушач по рамото и го
попитате дали му е приятно, отговорът му ще бъде: „Не се занасяй“. Нерядко именно след такива нощи, когато се събудим с чувството, че устата ни е отходна яма, вземаме решение да откажем цигарите.
Тези комбинирани цигари са често специални, онези, за
които си мислим, че най-много ще ни липсват, когато престанем да пушим.
Мислим си, че животът ни вече няма да е толкова приятен. Всъщност тук действа същият принцип: цигарите просто облекчават абстинентния синдром, но в някои моменти изпитваме по-голяма нужда от това облекчаване, отколкото в други.
Искам да подчертая, че
не цигарата е специална, специален е самият случай. Щом веднъж се освободим от нуждата да палим цигара, тези случаи ще станат далеч по-приятни и стресът значително ще се намали. На това ще се спра подробно в следващата глава.