Недостроената църква на равноапостолите

Един строител гради Божия дом почти сам и заедно с делото на живота си върви по пътя към вярата.

Колко често дарителите са безименни! Но въпреки скромността им хората пишат имената им в сърцата си и повтарят Божието дело. Благодетелят на църквата на гара Елин Пелин не мечтае за слава. Неговият порив е щастливата промяна в собственото му сърце. Около него се променят близките му, приятелите му, познатите. И точно защото нашият живот все повече напуска добрите пътища на Бога, ще ви разкажем за този човек тихо, с любов и благодарност. Нали сега е най-хубавото време за разказване на чудеса? Невидими и видими, щом са Божии, те ни правят по-добри и по-щастливи...
Колко дълъг може да бъде пътят към храма? Откъде минава той и кой прави избора да го извърви? Как се променят тези, които са го поели?

Има разкази за различни дарители. Те обикновено казват, че са направили това, към което са се чувствали привлечени. Изпълнили са дълга си.

Нашият разказ е точно такъв. Вярата е личен път и личен избор. Историите, свързани с вярата, са съкровени.

На гара Елин Пелин повече от 60 години няма църква. През 30-те години на миналия век белогвардейци построяват храм, посветен на свети Георги, който след септември 1944 г. попада в землището на завода за фаянс „Изида”. Точно по това време на новата власт хрумва, че може да „освободи място” за нов производствен цех, като събори храма. Хората идвали тук, за да работят, раждали се и умирали без църква. Възрастните хора разказват, че са усещали липсата на храм през целия си живот. Както казва един от местните художници, „нашето село е без душа”. Селището се разраствало. Сега в него живеят около 5 хил. души.

Инициативата за построяване на нова църква тук датира отпреди десет години. Така е на книга, мечтите са от по-отдавна. В началото на 2000 г. арх. Цветана Разсолкова дарява проект за бъдещия църковен комплекс. Свещениците Иван Плещов и Серафим Мишев, заедно с настоятелите на бъдещата църква, решават той да бъде посветен на царете - покръстители на Римската империя, Константин и Елена. Хората смятат, че между времето на първите християнски императори и нашето време има много общи неща. И се надяват, че такива покровители ще помогнат на всички.

Започнала одисеята на храма. Първоначално е закупен един терен, той бил преотреден, но мястото не се оказало подходящо. Взаимоотношенията със собствениците на земята също забавили началото на проекта.

Първата копка на бъдещата църква била направена на място, различно от терена на днешния строеж. Започнала втора процедура по отчуждаването на нов имот, общината отново го изкупила, отново се прави първа копка и строителството замръзва. Минават осем дълги години, докато през пролетта на 2009 г. един строител не решава да се заеме с голямата църква. Собственикът на „Агрострой Трейд Груп 2000” ЕООД Витан Кемилев потърсил свещеника Иван Плещов и му казал: „Ще ми позволите ли да се заема със строителството на църквата на гара Елин Пелин?”. Оттогава градежът започва да расте. Бъдещият църковен комплекс заема 3800 кв. м и има обща застроена площ от 450 м².

Всички разказват, че и строителя се променя пред очите им. Храмът е пред покриване. Размерите му са внушителни. Ще попитате: защо толкова голяма църква? – Дали защото наскоро отминаха 1700 години от излизането на Медиоланския едикт на свети Константин? Годишнината, която поставя край на гоненията и преследванията на християните в България мина незабелязано, без шум и внимание. В същото време древни християнски светини и хиляди християни загинаха в Сирия. А този храм е посветен на светите Константин и Елена – майка и син, равноапостолите, без които е трудно да си представим историята на християнството.

Сигурно затова е толкова голям, и ...има промисъл в мащабността на бъдещата светиня. Погледнато прагматично – чудно е как и защо точно тук и точно сега трябва да се случи. Църквата, посветена на светите равноапостолни царе Константин и Елена е най-голямата в България. Наблизо е София, древната Сердика, за която има научна хипотеза, че може би е родното място на света Елена. Недалеч е и квартал Младост, който още няма енорийски храм... Натрупани, тези обстоятелства нагнетяват тъга. Подсилена от нерадостната гледка на недостроения храм.

Дали само едно село ще се събуди след дълга духовна зима с нов храм? Бихме могли заедно да се събудим. От три години строежът зее, защото настъпи строителна и финансова криза, а нови дарители не се появиха. Скептицизмът растеше, оправданията защо не сме са повече от вярата защо сме тези, които сме.

Храмът дотук е изграден с ентусиазма на един дарител и неколцина помагачи. Те успяха дотук. Тяхната кауза е и наша кауза, вярата ни е обща.

Дарителската сметка на бъдещия храмов комплекс е: