Нещо като любов

94
но това вино струва 1 500 долара бутилката. Ако го изплюеш, около двайсет от присъстващите ще получат сърдечен удар.
Тя вдигна чашата си, готова да опита виното, когато видя ужаса,
изписан на лицето на Ник.
— Какво?
— Хиляда и петстотин долара бутилката? — повтори той.
— Да. — Тя вдигна чашата си. — Наздраве.
Джордан отпи от виното и мина през всички стъпки: всмукване,
прекарване, гълтане. Изпита опияняващия прилив, течната топлина,
която се разля по тялото й, и усещането за блаженство, което се надигна, стигна връхна точка и после бавно спадна. Приятна възбуденост. Наистина като оргазъм.
Тя отвори очи и видя Ник да я зяпа.
— Обикновено трябва да запаля цигара и да си взема душ след това, което видях. — Очите му изглеждаха по-топли от обичайното. —
Кажи ми.
— Да ти кажа какво?
— Какво би казала след пиенето на такова вино.
— Бих обяснила какво е било усещането в устата ми и какъв е бил вкусът — каза тя.
Погледът му падна върху устните й.
— И?
— Като за нещо голямо и гладко. Приятна глътка.
— Ти подиграваш ли ми се?
Джордан се изсмя на изражението му.
— Не, сериозна съм — така бих описала вкуса на виното. Нищо не мога да направя, ако някой влага определено значение в това.
Виното е много чувствено нещо.
Рейф Веласкес се приближи към тях.
— Какво мислиш за „Севон“-а? Приятна глътка, нали? Голям и гладък като вкус.
— Така казват всички — измърмори Ник.
— Новак е във виното — обясни тя.
Рейф посочи към Джордан.
— А, добре. Тогава определено си в правилните ръце тази вечер.
В този момент тя забеляза, че Ксандър си проправя път към вратата и се кани да излезе. Беше време за нейния ход.

95
— Бихте ли ме извинили, виждам, че Ксандър е тръгнал нагоре.
Трябва да го отмъкна за малко да поговорим по работа. Ще се оправиш ли сам? — попита тя Ник.
Изражението му беше толкова непринудено, че тя за малко щеше да помисли, че не е уловил сигнала й.
— Ще се оправя — каза той. — Сигурен съм, че мога да намеря начин да се забавлявам, докато те няма.
Рейф го потупа по рамото.
— Не се тревожи, Джордан. Ще се погрижа да не създава проблеми.
— Благодаря, Рейф, много мило от твоя страна — каза тя и си помисли как ще се посмее за това по-късно. Обърна се към Ник.
— Ще се видим след малко тогава?
Планът беше той да се качи горе на терасата, след като приключи с монтирането на подслушвателните устройства.
Очите му се спряха на нейните, спокойни и непоколебими както винаги.
— Съвсем скоро.

96
11
Джордан видя Ксандър да се изкачва по стъклените стълби и извика след него.
— Ксандър, почакай.
Той се обърна.
— Джордан. Забавляваш ли се?
— На твое парти? Винаги. — Тя спря на стъпалата под него и посочи към чашата си. — Фантастично между другото. Харесват ми всички вина, които си избрал за тази вечер. Обърнах внимание на онези, които ти препоръча миналата година. Поласкана съм. И като говорим за забележителни вина, има още нещо, което може да те заинтересува…
— И какво е то?
Джордан се изкачи по стъпалата и застана до него.
— „Шато Петрус“ 2000-а.
Погледът на Ксандър светна.
— Кажи ми повече.
— Една каса отива на търг през „Сотбис“.
— Къде и кога?

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: