Николай Колев Йонков (1915 1984) (почетен член на бад)



Дата07.09.2017
Размер51.61 Kb.
Николай Колев Йонков (1915 - 1984)

(почетен член на БАД)

Роден е на 5.12.1915г. във Врабево. Основното си образование завършва във Врабево, а гимназия учи в Ловеч. Завършва Политехническия университет в Берлин със специалност “Строително инженерство”, а после завършва и аероинженерство в същия университет.

Неговият талант е забелязан от професорите му фон Браун и Месершмит. Има много и различни изобретения – за въздушни спирачки на високоскоростните самолети, проекти за самолет ЛАЗ-7 и хеликоптер ЛАЗ-10Х заедно с проф. Лазаров. Разработва успешен проект на ракета с твърдо гориво, изобретател е на първия български йонен двигател, както и на много други апаратури.

Още през 1948 г. предсказва комуникационните спътници, описва кацането на Луната и полета на човека в Космоса, идеи, които в онези времена изглеждат налудничави, но всички до една по-късно се превръщат в реалност. Изцяло отдаден на науката и изобретенията.

Работи  като учител по физика, после става доцент във ВМЕИ ”Ленин” в София. Канен е многократно от своите професори да работи в Германия като изобретател и конструктор в заводите на Месершмит, но остава в България. Във ВМЕИ обаче не му се осигуряват достатъчно възможности за реализация на изобретенията.

Из сп.”Отечество”, 23.09.1986г.

Автор: Юлия Богданова и спомени на полк. Стефан Павлов от Врабево – негов братовчед.



ЗАВРЪЩАНЕ В БЪДЕЩЕТО

(вестник „Нов технически авангард“ - брой 1 (86/474), февруари 2009 г.)

    През последните години различни медии публикуваха идеи, свързани с овладяването на космическото пространство и с използване на енергията на Слънцето (сп. "Вестител" 7/2000 г.; "Янки правят асансьор в Космоса"- в. "Труд" 17-02.2003 г.; "Космическа яхта"- в."24 часа" 28.02.2005 г.; "Слънчев платноход"- в. "Труд" 23.06.2005 г. "Йонни двигатели" и мн. други. Последната публикация бе в www.netinfo.bg от 6.10.2008 г. Според нас тези идеи съвсем не са нови. Докоснах се до тях в студентските си години и ми е неприятно, че сега се афишират като иностранни, когато те са възникнали много по-ранно и то в Родината ни.

    Още преди около 35 години доц. Николай Колев – преподавател в катедра "Съпромат" на ВМЕИ, завършил в Германия, студент при проф. Оберт – световно известен учен, се опитваше да ги патентова. За съжаление няколко години след това той почина.

    Доц. Колев не членуваше в БКП и никога пред нас – неговите студентите - не е говорил за политика. Сега си задавам въпроса дали този факт не е бил причината неговите идеи да не видят бял свят, но не мога да си отговоря категорично. Тогава времената, законите и правилата бяха други. От Патентното ведомство ми отговориха, че няма признати подобни патенти (изобретения). Вероятно тогава идеите му може да са изглеждали като налудничави или прекалено смели за времето си, поради което, предполагам, са били отхвърлени, както и поради недостатъците на патентното законодателство.

    През 1973-1975 г. ние (10-12 студенти) изучавахме факултативната дисциплина Ракетна техника, с преподавател доц. Колев. Като лектори изнесохме няколко лекции в различни градове и села на страната, запознавайки аудиторията точно с тези негови нови идеи. Възможно е вече покойните проф. Кирил Серафимов и проф. Кирил Мишев, с които доц. Колев общуваше, също да са били запознати. Срещахме се с тях няколко път, като членове на "Българско астронафтическо дружество". Като популяризатори на "космически" идеи с нас се срещна космонавтът Юрий Артюхин, а с помощта на военните изстреляхме ракета на полигон край София. В училищата, в които изнесохме лекции, правихме и демонстрации с пуск на ракетомодели.

    Едва сега, след толкова години, тези идеи се поставят за реализация, но от други автори и от други държави. Следователно те не били нито налудничави, нито неосъществими, но по една или друга причина не са получили признание в страната ни.

    Ще се опитам да посоча наименованието (съдържанието) на четири различни идеи на доц. Колев.: Космически асансьор, Йонни двигатели с малка тяга, Космически огледала, Космическа енергия (Трансформиране на енергията на Слънцето от Космоса до Земята и превръщането й в електрическа с различни методи и средства).

    Моите приятели и бивши състуденти инж. Методи Митуцов от София, инж. Румяна Минчева от Габрово, инж. Йосиф Салтиел от София, инж. Николай Казаков (сега доцент в ТУ – София) и другите колеги състуденти от групата "Ракетна техника", като лектори тогава, също познавахме тези идеи.


    Прекалено смели идеи на доц. Колев сега се предлагат от други автори. Тогава, преди 35 г. реализацията на тези идеи се свързваше с фантастика.
    Сега е друго време. Американски и руски учени вече предлагат подобни идеи и предвиждат осъществяването им. Интересуват се и в Япония. Предвижда се стотици учени и инженери от Европа, Азия и Америка да работят заедно за реализацията на идеята за

Космически асансьор.

    Доц. Колев предлагаше на геостационарна орбита да се изстреля с ракета носител станция (площадка, платформа), на която да се разтоварят товарите ( апаратура, съоръжение, храни и др.) изпратени от Земята, както и станция с космонавти. Транспортирането от земята до станцията трябваше да се извършва чрез космически асансьор – решение, което трябваше да намали значително цената на извеждането на 1 кг. полезен товар в Космоса. Идеята предвиждаше надземната станция и станцията на геостационарна орбита да се свърже с непрекъснато, двойно, тънко въже (нишка). Едната част на въжето ще се движи нагоре, а другата надолу. Движението нагоре да се осъществява от множество малки, леки и евтини йонни двигатели с малка тяга, разположени по трасето. Товарите трябваше да се прикрепват към въжето в надземната станция (на определени разстояния). Доц. Колев съзнаваше, че реализацията на идеята тогава беше невъзможна. Основни проблеми бяха масата (теглото) и якостта на въжето. Той очакваше науката, техниката и технологиите да се развиват до значително по-високо ниво, за да стане възможно решаването на горепосочените технически проблеми. Едва сега вече е възможна практическа реализация на идеята и от САЩ не закъсняват да предложат подобен проект. Но идеята си е българска. Основната разлика между американския проект и идеята на доц. Колев, според мен, е в начина (методите, средствата) за движение на асансьора. Те предлагат електромагнитно задвижване.



Йонни двигатели с малка тяга

    Йонните двигатели не са нещо ново. Новото беше как и за какво ще се използват. Нашият преподавател предлагаше да се използват за задвижване на въжето на асансьора като достъпни, леки и евтини, с продължителен живот.



Космическо огледало

    Идеята предвиждаше слънчевата енергия да се "хваща" от огромно по площ космическо огледало, разположено на геостационарна орбита. Там огледалото трябваше да се разгъне и да се насочи към Слънцето. Предвиждаше се слънчевите лъчи да се предават към станция на определено разстояние, разположена също на геостационарна отбита. Идеята предлагаше огледалото да се изработи от свръх фолио от лек метал и да се разгъне в Космоса. Сега руско-американският проект също предвижда разгъване на “слънчев платноход" с голяма площ на платната и захранване със слънчева енергия.

    Трансформиране на енергията на Слънцето и транспортиране до Земята

    Идеята предлагаше четири варианта. В един от вариантите се предвиждаше предаването към Земята на енергия, "хваната" от космическото огледало да се извършва чрез непрекъснат лазерен лъч. На земята, в безлюден район, е инсталирана приемаща станция, която приема енергията и я преобразува в електрическата мрежа (или друга).



Автори:

инж. Методи Митуцов от София, инж. Румяна Минчева от Габрово, инж. Йосиф Салтиел от София, инж. Николай Казаков (сега доцент в ТУ – София), инж. Димитър Тонев от София – бивши курсисти на доц. Николай Колев



(Редакцията разполага с част от архива на доц. Колев)

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница