Николай Слатински
Второто предизвикателство
Изтегляне 1.77 Mb.
|
| Второто предизвикателство е следствие от факта, че във всяка Система за колективна сигурност (СКС) държавите се различават според тяхната реална мощ, според финансовия ангажимент за ефективното функциониране на СКС и според методите и ресурсите за въздействие върху останалите партньори. А оттук следва и различното отношение, което СКС като цяло и по-големите (водещите) държави в нея имат към рисковете за сигурността на самата СКС или за собствената им сигурност и съответно към рисковете за сигурността на по-малките (второстепенните) държави.
Независимо от декларираните намерения, в СКС някои държави са повече производители на сигурност, а други са повече потребители на сигурност. Това автоматически отрежда на втория род (сорт) държави по-задно място в скалата на тежестта на гласовете. Влиянието на по-силните над по-слабите партньори в СКС е както неофициално, проявяващо се в ежедневния процес на съвместна дейност, така и институционализирано (de facto) — чрез срещи на високо равнище и различни комисии, групи, инициативи с ограничен брой участници. За това, че са повече производители на сигурност, по-големите държави са компенсирани с водеща роля в СКС, с правото да вземат решения от името на малките и вместо тях и др. За това, че по-малките държави са повече потребители на сигурност, те трябва да плащат съответно с територия (бази), услуги, подразделения за мисии (включително дори с пушечно месо) и т.н. Дори решенията в СКС да се вземат с консенсус и да са в сила най-съвременни процедури за съгласуване на позиции и изглаждане на противоречия, дори гласовете в СКС да не се броят, те се претеглят. По-малката държава може да участва само или най-вече формално в процеса на вземане на решения и може да й се налага главно да се присъединява към вече взети решения. В СКС няма автоматизъм, т.е. те не се задействат незабавно, ако се случи нещо с по-слаб партньор. Затова е възможно Голямото, Цялото, да „проспи” проблемите на Малкото, на Частта. Цялото е винаги по-голямо и по-значимо от своите Части. Те затова са се обединили, за да изградят такова Цяло, интересите на което са поне на порядък по-високо от интересите на съставните му Части. Например, може да смятаме, че евентуална ескалация на напрежението в Македония е крайно опасно развитие, което застрашава за националната ни сигурност, но СКС — в случая НАТО (или ЕС) — да заяви, че няма нищо страшно и че е заета с много по-важни въпроси, например Ирак, Афганистан, Иран, Северна Корея и т.н. Всяка Част, включително по-малката, може да игнорира в един момент интересите на Цялото, но така тя (особено ако е с ограничени ресурси и влияние) поема риск или някога да остане сама пред лицето на някои предизвикателства, или изобщо да отпадне юридически или фактически от СКС (т.е. от Цялото). И още нещо, уповавайки прекалено на СКС, по-малката държава може да се окаже беззащитна, ако СКС се разпадне, парализира или тръгне по грешен път. Това изисква анализ на вероятностните сценарии (и има ли такива), при които държавата ще трябва да разчита единствено на себе си. От друга страна, силното фокусиране върху собствената СНС може предизвика отчуждаване от СКС, вследствие на което по-малката държава да не съумее да се сработи с другите държави членки, да изпадне от СКС и да стане несъвместима със СКС, а СКС да не може всъщност да разчита на нея. Тук е важно държавата с ограничени ресурси за влияние да има лидери, които да могат да обяснят на СКС, че рисковете за нейната — на тази държава с ограничени ресурси за влияние — сигурност, са едновременно и рискове за сигурността на СКС и затова СКС трябва да ги идентифицира, анализира, оцени и да изработи мерки за въздействие върху тях със същата сериозност и със същите ресурси, с които реагира на всички останалите рискове към нейната, на СКС, сигурност. Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|