Nikolay Slatinski Pette niva na sigurnostta 26.11.2010
Третотопредизвикателство е следствие от факта, че СКС определя (налага) изисквания, режими и параметри на СНС. За да работи ефективно, да дава своевременен отговор на предизвикателствата, да управлява рисковете, да предотвратява заплахите и да реагира при опасностите, СКС трябва да има изграден и периодично „ъпгрейдван” и „ъпдейтван” сериозен капацитет и надеждни способности. За постигането на целите на СКС и за изграждането на необходимите на СКС капацитет и способности, всяка държава в СКС трябва да бъде готова да даде (и да дава!) своя съществен принос. Но този принос е резултат и следствие от финансовия и човешки потенциал, който за съответната държава (като за всяка друга държава, но най-вече за държавата с ограничени ресурси за влияние) е ограничен, те идват, така да се каже, от един и същи джоб и от едно и също население. А това означава, че потребностите на СКС и потребностите на СНС влизат неизбежно в режим на конкуренция — за коя от двете системи да се заделят наличните финансови и човешки ресурси най-напред. Ето защо СНС е изправена пред дилема, която управляващите нерядко решават по линията на най-малкото съпротивление — те смятат, че държавата трябва приоритетно да отговори на потребностите на СКС, а после, ако има все още сили и средства, да се погрижи за всичко останало. В подобна ситуация една държава, особено с по-скромни възможности, в желанието си да се докаже като надежден партньор, може да инвестира огромни за нея средства за изпълнение на критериите и изискванията на СКС и да се лиши от възможности да изгради собствен капацитет за действие в автономен режим, когато се наложи.
Тук е важно държавата с ограничени ресурси за влияние да има лидери, които да могат да обяснят на СКС, че инвестициите, които тази държава прави в своята сигурност, са инвестиции в сигурността на СКС. И ако се наложи, тя би могла да бъде освободена от финансов принос за СКС, който принос може лесно да бъде компенсиран от по-богатите държави.