Преходъткъм демокрация при Елцин На 12 юни 1991г. Борис Елцин е избран за президент с убедително мнозинство. Поради липсата на каквато и да е подготовка, процесът по демократизация на Русия преминава по специфичен път. Ръководителите на Русия се опитват да приемат философията на съвременния неолиберализъм, който е прилаган в държави като:
Промените в идейно-политически план на Русия, както и създадената президентска институция с доста превишени права създават проблеми с демократизацията на страната.
Демокрацията има универсални принципи:1
Всеобщо избирателно право;
Право на гражданите(индивидуално или в общност) да издигат предложения за проектозакони и за референдуми;
Задължения на държавата и нейните институции да създадат необходимата организация на обществения живот, в която гражданите да спазват приетите от парламента закони. 2
В нашето съвремие демокрацията включва следните процеси:
Въвеждане на мненията и интересите на народа в политическата система;
Обществен контрол над властващите и над тяхното управление.
Независимо от неговото желание за демократична руска федерация, Елцин не спира с авторитарния си политически стил на управление. Рестартирането на РФ като икономически, политически и социален аспект създава трудности. Превръщането на Русия в капиталистическа страна за Елцин би означавало изобилие от стоки по магазините. Да бъде пазарно ориентирана страна би означавало да бъдат премахнати комунистическия контрол и ограниченията. Да бъде демократична страна би спомогнало за участието на народа в политическия живот, свобода на словото и свобода на печата. В мъчителния процес на реформи в руската федерация, Елцин, както и Горбачов преди него, е силно критикуван. Той се допитва постоянно до Егор Гайдар и Анатолий Чубайс. На 7 ноември 1991г. Гайдар е назначен за заместник министър-председател, отговарящ за икономическата реформа. След това назначение преминава през още няколко:
2 март 1992 г. назначен за първи заместник на министър-председателя;
На 15 юни 1992 г. е назначен за министър-председател.
След това е сменен от Виктор Черномирдин като министър-председател от 14 декември 1992 г. 1993г. се връща в политиката като пръв заместник на министър-председателя, а през януари 1994г. бил уволнен.
Чубайс става министър на приватизацията и председател на Националния комитет за управление на държавната собственост(НКУДС). Икономическата реформа също има проблеми. Русия трябва да е икономически независима, но при по-лек политически съюз. На 28 октомври 1991 г. реформите са внесени за разглеждане на V конгрес на народните депутати на Русия лично от президента Елцин. След различни проблеми с отделните реформи, те така и не преодоляват дефицита в националния бюджет и високата инфлация. Реформите причиняват сериозни кризисни процеси в селското стопанство, което е обременено от колхозната система. На 27 октомври 1993 г. президентът Елцин издава указ за регулиране на поземлените отношения и развитие на аграрната реформа в Русия, който разрешава частна собственост върху земята. Истинската реформация на селското стопанство се осъществява едва след 1997г.