Възраждането на руската държавност при Путин
Владимир Путин е назначен за министър-председател на 9 август 1999г. В това си качество той е задължен да намери отговор на исканията на гражданите, на проблемите на сигурността, да успокои населението на Русия. Основна тема става невъзможността на държавата да опази гражданите си - недостатъчна вътрешна сигурност. Освен това Путин получава разрешение за твърди действия в Чечения. По повод на сепаратистките предизвикателства той коментира:
„За руснаците една силна държава не е аномалия, от която би трябвало да се отърват. Напротив, те виждат в нея гарант за реда, инициатор и главна движеща сила на всяка промяна“
Независимо, че Путин бил малко известен при назначението си, както и че критиките към него и съмненията в неговите способности не спират, той се старае да не обръща внимание на своите критици и се съсредоточава изцяло в работата си. Това привлича вниманието на народа, защото неговите действия отговарят на очакванията на мнозинството, когато става въпрос за проблема в Чечения през август 1999г. с решителните си действия той печели последователи от народа. Той предприема редица решителни действия в критични за страната моменти като:
На 23 септември 1999 г. руската армия осъществява ракетен удар срещу складовете за оръжие на терористите в околностите на Грозни;
на 29 септември федералните въоръжени сили преминават границата на Чечения и заемат позиции срещу бандитските формирования. Започва т. нар. втората чеченска война, която всъщност е елемент от 200–годишния руско-чеченски конфликт;
На 31 декември 1999г. в обръщението за новогодишната нощ, президентът Елцин обявява, че подава оставка и предава задълженията си на министър-председателя Владимир Путин.
Руската федерация преминава през много препятствия, докато се осъществят част от положителните реформи, преминавайки от комунизъм към демокрация. Борис Елцин поставя основите за действие, макар и хаотично положени. Въпреки трудностите на Русия за рестарт на държавността, опитват и успяват да въведат основни промени. Въпреки това той не се отказва от своето комунистическо поведение. След близо 9 години в опити за стабилизиране на страната, той решава да делегира своите задължения на тогавашният министър-председател – Владимир Путин. Сериозните реформи, които той предприема започват след 2000г. Макар малко известен на масата, Путин бързо успява да спечели техните симпатии с решителни и твърди действия по проблеми във вътрешната и външна сигурност на Руската Федерация.
Литература:
Григорова, Д., Империя Феникс, изд. Военно издателство, 2015г.
Рязяновски, Н., История на Русия, изд. Кама, 2008г.
Верт, Н., История на Съветския съюз, изд. Кама, 2000г.
Кисинджър, Х., Дипломацията, изд. Труд, 1997г.
Сподели с приятели: |