О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стрКоефициентите на заетост /данни на НСИ/, общо за населението на България и по пол за периода 1993-2004 г. са отразени в Графика 15
Само при две възрастови групи /55-64 г.; 65 г. и повече/, през целия период е налице тенденция на непрекъснато повишаване на коефициента за заетост. Едва 5% от собствениците на земеделски стопанства са на възраст до 35 г., докато 66% са на повече от 55 г. В периода 2003-2005 г. броят на младите хора в сектора е намалял с 55 000 души и в края на миналата година те са общо 156 800, което говори за масов отлив от земеделието. Образователното равнище на заетите в земеделието е ниско. През 2004 г. 57% са със средно или основно образование и 4.4.% са със средно специално или висше /спрямо 25% средно за работната сила в страната/. Едва 2% от земеделските стопани имат средно селскостопанско образование и само 1%-висше или полувисше. По данни от изследване на Фондация “Партньори” през 2004 г., в Таблица 32 е показан общия трудов стаж в страната.
В Таблица 33, по данни от същото изследване, е отразено нивото на заетост в национален мащаб:
Подобряващата се стопанска ситуация в Община Плевен и региона е предпоставка за постепенно увеличаване на заетостта. Във връзка с нарастване обема на собствеността, се увеличава числеността на заетите лица в двете основни сфери на икономиката – услуги и производство. През последните години, поради развитие на процесите на преструктуриране на националното стопанство, работещите в сферата на услугите надхвърлят броя на ангажираните в производството. Например, през 2003 г. относителният дял на работещите в сферата на услугите преобладава с 53.7% срещу покачване на заетите в производство - 46.3%. През 2004 г. картината продължава да се променя на фона на повишение на относителния дял на работещите в сферата на услугите, които нарастват на 55.6% срещу намаляване на заетите в производството - 44.4%. През този период намалява числеността на работещите във всички производствени отрасли. Разпределението на заетостта в частния и обществения сектори е съотношение, категорично в полза на първия. През 2003 г., от заетите лица, 35.8% са в обществения сектор и 64.2% в частния сектор. Общото покачване на заетостта е съпроводено с увеличение числеността и относителния дял на заетите лица в частния сектор и услугите за сметка на свиване на обществения сектор и производството. През 2004 г., от заетите лица, 36.9% са в обществения сектор и 63.1% в частния сектор. Регистрира се намаление на заетостта в частния сектор и производството срещу покачване в обществения сектор и услугите. Вътрешното разпределение по сектори обаче е в обратно пропорционална зависимост - в обществения сектор услугите монополно осигуряват заетост, докато в частния сектор тази привилегия е на производството:
Професионалната структура на наетите през 2003 г. се доминира от нарастващ спрямо 2002 г. дял на лицата без професия и специалност - 41.5%. През 2004 г., делът на същите се свива с 6.7% и те заемат втора позиция, но през 2005 г. разликата между тях и специалистите е сведена до 0.6%. Динамиката на този период /по данни на Дирекция „Бюро по труда” Плевен/ е отразена в Таблица 34.
Каталог: devedu -> resources resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност) resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г resources -> Конкурс "Можем да победим бедността" resources -> Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели: |