Облигационно право. Понятие, предмет, система, източници
Изтегляне 106.65 Kb.
|
| Облигационно право.Понятие, предмет, система, източници.
Облигационното право (ОП) е необходим съставен елемент на ГП. То е правна форма на стоково-паричните отношения, на възмездната размяна на продуктите на труда. Понятието не съответства на това дадено от римските юристи. ОП изучава договорите, но това не е точно т.к. те са основни но не единствени източници. ОП го разглеждаме в три смисъла: 1.ОП като ОБЕКТИВНО ПРАВО т.е. като част от действащото ГП на РБ. То включва в себе си всички ПН които са приети от органите с нормотворческа компетентност-НС,МС,министрите и ръководителите на ведомства, на които е присъща тази дейност. ОП представлява съвкупност от ПН, които уреждат имуществени и някои неимуществени отношения между равнопоставените ГПС,свързани с придобиване и ползване на вещи, извършване на работа и услуги, отношения произлезли от причиняване на вреди и неоснователно обогатяване. 2.Учебна дисциплина-изучава всички облигационни отношения, освен тези които се изучават в останалите гражданско правни дисциплини. Така например ВП изучава ПО м\у собственика и владелеца по повод плодове и подобрения; ТП-търговски сделки, банкови, застрахователни, транспортни, спедиционни. 3.Научна дисциплина-има за предмет обективното ОП.Главни нейни средства са анализът и синтезът.Тя се проявява в следните измерения: 3.1.Генезиса на правната уредба, развитие (рецепция от други Д ) 3.2.Практика по прилагане-съдебна,арбитражна,административна,доколкото съществува по ЗППДОП. 3.3.Критично отношение и препоръка за доусъвършенстване. Предмет на ОП-характерно за ОПО , че има две страни-1.кредитор и 2.длъжник Кредитора има право да вземе от длъжника, който е задължен от своя страна да даде нещо\dare\, да изпълни нещо \facere\. Правните последици се изразяват в това,че едната страна има права ,а другата задължения , съответстващи по обем. Те се намират във взаимна , корелативна връзка.Когато д-ра е двустранен ,всяка стана се явява кредитор и длъжник. ОПО има собствено съдържание-пр.на вземане и право на задължение.ОПО имат релативен х-р, те са относителни. Система на ГП-разпределението на ГПН по институти и тяхното логическо подреждане.ГП като обективно действащо право е съвкупност от ПН ,които уреждат статута на ГП субекти и всички о-я на равнопоставеност м\у тях с изключение на трудовите и търговските. Исторически са се обособили три системи: 1. Институционална система-произлиза от институциите на Гай и се дели на три дяла :а\лица; б\имущество ; в\способи за придобиване 2.Пандектна система- възниква в Германия.Уредена е в германския граждански законник.Според нея ГП се дели на: а\Обща част и б\Особена част-ВП,ОП,СП,НП. По-късно към тях се присъединяват авторското и патентното право. 3.Англо-Американската с-ма- тя почива на съдебния прецедент В България е приложима пандектната с-ма. ОП е част от ГП . Съвкупност от имуществени о-я между равнопоставени субекти. Източници на ОП са всички норми , които регулират обл. о-я .Те биват законови и подзаконови.Към първите спадат Конституцията, ЗЗД, ЗОДВПГ, зтсу.Там където закона е делегирал права се издават наредби, правилници, инструкции за приложение на з-ните. ОБЛИГАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ. ЗЗД не дава законово определение на понятието облигационно отношение (ОО).Обикновено определят ОО като правоотношение м\у две лица (страни), по силата на което едното, наречено кредитор, има право да иска от другото, наречено длъжник, една престация, т.е. едно действие или бездействие - според едни автори, един резултат - според други,с който се задоволява негов признат правен интерес. Обща характеристика на ОО: 1.Налице е връзка м\у два правни субекта, като тази връзка е правна. 2.Едното лице е титуляр, а другото лице дължи определено поведение, това е условно защото по-често връзката е двустранна. 3.ОО съдържа за кредитора едно субективно право, което той нарича облигационно право, право на вземане или само вземане. 4.ОО е относително защото удовлетворяването на това право кредиторът може да иска само от длъжника си, само спрямо него той има претенция за осъществяване на определен резултат. Длъжникът пък вижда в ОО правна необходимост да престира. То има за него значението за дълг. В негови очи тази необходимост носи името задължение, обвързаност. Той трябва да извърши това, за което е обвързан (ob-ligatus), за да бъде развързан, освободен от задължението си. Всъщност и кредиторът, и длъжникът виждат едно и също нещо, но го наблюдават от различни зрителни ъгли. За длъжника съдържанието на ОО съставлява правното задължение за престиране; за кредитора то съставлява неговото субективно право, неговото право да иска да му се престира, т.е. неговата претенция. Видове облигационни отношения. Според проф. Кожухаров ОО биха могли да се разгледа в широк и тесен смисъл. 1.В тесен смисъл. всяко ПО предполага право на един и задължение на друг т.е. правото което включва основното право на кредитора да иска определено поведение от длъжника и съответстващото основно задължение. 2.В широк смисъл. Той включва други субективни права и правни задължения, които са свързани или произтичат от ЮФ. Така могат да се обхванат цяла серия странични права, задължения и възможности, които възникват в полза на кредитора или на длъжника върху основата на установената вече между тях правна връзка и които се намират в тясна зависимост от нея - в зависимостта, в която се намират правни последици към юридически факт. ОО може да бъде просто и сложно- с едно или няколко СП или ПЗ Класификация с оглед източника на ОО: 1.С оглед на тези произлезли от д-р - договорни ОПО 2.Произлезли от деликт- деликтни 3.Произлезли от неоснователно обогатяване 4.Произлезли от водене на чужда работа без пълномощно 2.;3.;4.-се наричат недоговорни. ОТНОСИТЕЛНОСТ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ПРАВО.ПРЕТЕНЦИЯ, ДЪЛГ И ОТГОВОРНОСТ. ИНТЕРЕСЪТ НА КРЕДИТОРА. ОП или правото на вземане се разбира онова имуществено СП по силата, на което едно лице наречено Кр. може да иска от определено друго лице Дл.една престация т.е.осъществяването на един резултат, ч\з който се задоволява признатия негов законен интерес. Относителност \релативност\ на ОП. Абсолютните права имат неограничен кръг правно задължени лица. ОП обратно , не съдържа такова запрещение, отправено до всички и затова от него не произтичат задължения за всички и за всеки.Следователно Кр. е властен да иска осъществяването на един резултат , но не абсолютно от всеки, а само от определено или определени лица- от Дл.или длъжниците му.Само те му дължат този резултат. Затова и само спрямо тях той разполага с една претенция за престиране и може да иска изпълнение само от тях. Претенция. Правото на вземане на Кр.се състои във възможността да иска от Дл.осъществяването на определен резултат. Тази възможност се нарича ПРЕТЕНЦИЯ или ПРИТЕЗАНИЕ. Претенцията е особена форма на съществуване на СП.Проявява се при настъпване на определени у-я . Чрез претенцията СП съществува .Тя е равнозначна на субективно материално право на иск , което не е някакво ново право , а се намира в самото съществуващо СП и се проявява в самия ЮФ.Изпълнение може да се иска НЕ САМО по исков път , а ч\з компенсация и прихващане. ОП съдържа възможността да се иска престация от самият факт на неизпълнението. Дълг и отговорност. На правото на Кредитора съответства задължението на Длъжника .Правото и задължението са корелативно свързани- те не могат едно без друго.При неизпълнение на задължението се поражда института на отговорността.Тя е този институт , който обезпечава вземането на Кр. изхождайки от принципа , че Дл. отговаря с цялото си имущество. Отговорност- значения: 1.Наследника , който е приел наследството отговаря за задълженията , с които то е обременено, съобразно дела, който получава\чл.60- ЗН\.Наследника се явява универсален правоприемник и в това си к-во е длъжен да изпълни задълженията на починалия. 2.Длъжникът отговаря за последиците от виновното си поведение, за своите умишлени или небрежни д-я .Това означава ,че длъжника трябва да заплати вредите, които с виновното си поведение е причинил другиму. 3.Длъжникът отговаря за последиците на случайното събитие\напр.д-ра за превоз\ или,че ДЗИ отговаря за застрахованите вещи, погинали в следствие на настъпване на застрахователното събитие. 4.Длъжникът въобще отговаря за дълга си -за неговото изпълнение,не само за вредите от неизпълнението му. Необходимо е длъжника да отговаря не с личността си , но с имуществото си.Вж.член 133 от ЗЗД. Интересът на кредитора. Това е целта на самото обл.о-е, да се удовлетворят имуществените и неимуществените интереси на Кр. ,които почиват на законова основа.Кр. интерес се удовлетворява, а обл. интереси се погасяват. ИЗТОЧНИЦИ НА ОБЛИГАЦИОННИТЕ ОТНОШЕНИЯ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ВИДОВЕ. Източници на ОО са факти, с проявлението на които ПН свързва възникването на ОО.Източникът е основанието за възникване на правата и задълженията на страните. Правна уредба- чл.8 до чл.62 ЗЗД. Класификация: Дали произтичат от ГП или от друго място. 1.ГПЮФ 2.ЮФ от други правни отрасли с гражданско правно действие 3.Смесени ФС - ЮФ от два правни отрасъла Според структурата на ЮФ 1.Прости, едностранни правни сделки 2.Сложни, няколко самостоятелни ЮФ Действия-правомерни\договорна сделка\, неправомерни \деликти\ 1.Действия 2.Събития Източници на ОО по нашето право са: 1.Договорите.Те са най-важните източници на ОО 2.Едностранни волеизявления са също основание за възникване на ОО. 3.АА.Те могат да бъдат източници на ОО.През 50-те и 60-те години са основни под формата на планови задания.Сега отпадат. 4.Съдебни решения- по чл.19(3)от ЗЗД 5.От семейно-правна връзка.Например задължение за издръжка или наследствено разпореждане. 6.От непозволено увреждане също възникват ОО. В/у всеки гражданин тежи задължението да не вреди другиму.Този, който е увредил другиго с умишлено или небрежното си действие или бездействие, е длъжен да го обезщети за причинената вреда.Този, чиято вещ е причинила другиму вреда, трябва да я поправи.Чл.45;49;50. 7.Неоснователно обогатяване е също основание за възникване на ОО.З-нът не допуска да се разместват блага от едно имущество в друго без оправдание и във вреда на някое лице.Затова, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне; който е платил чуждо задължение по погрешка, има право да иска платеното обратно-чл.55 и сл. 8.От водене на чужда работа без пълномощие също възникват ОО:заинтересованият например е длъжен да изпълни сключени от негово име д-ри да обезщети управителя, да му заплати необходимите и полезните разходи, които е правил ит.н\чл.60--62\ ДОГОВОРЪТ. СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ. ВИДОВЕ ОО могат да възникнат по волята на страните. Правно средство за установяване, изменение и прекратяване на ПО е правната сделка. Тази изявена воля е техен източник. Всяка правна сделка следователно включва по необходимост във ФС едно или няколко изявления, насочени към установяване, установяване или прекратяване на едно ПО. Когато ФС на правната сделка се изчерпва с волеизявлението на един само правен субект, правната сделка е ЕДНОСТРАННА , а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на двама или повече правни субекти, правната сделка е ДВУСТРАННА.Двустранните правни сделки се наричат договори Определение. В българското законодателство намираме легално определение в член 8 на ЗЗД "Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях." Договорът е институт, общ на цялото ГП. Той се среща във всички негови части- ВП, ОП, СП. Свободното договорно обвързване и следващата от него задължителност на уговореното-това са двата основни принципа, които се изтъкват като особени предимства на договорното право. Макар и съществуващо легално определение в чл.8 на ЗЗД то търпи критики в няколко посоки: 1.От юр.гледна точка трудно се прави разлика м\у "да се създаде" и "уреди". И в двата случая оставаме с впечатлението, че се касае за създаване на правна връзка. 2.Още по-неточно е употребен термина "унищожи една правна връзка".Това означава да се унищожи д-р. Това става ч\з конститутивен иск предявен пред съда.Унищожаване става и ч\з възражение.Както и да е разпоредбите за унищожаване на д-р се намират в ЗДД от чл.27 до чл.35. Затова някои теоретици определят договора като съглашение м\у две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на една правна връзка м\у тях. - Имаме две съвпадащи насрещни волеизявления. - Съглашението е пълното покриване на волята на участващите в д-ра страни. В чл.9 на ЗЗД е провъзгласена свободата на договаряне. Страните могат свободно да определят съдържанието на д-ра, доколкото то не противоречи на повелителни ПН. Под съдържание се разбира, че изброените в ЗЗД д-ри не са единствени, които могат да се сключват м\у страните -стига да не се нарушават императивни ПН и да не се нарушават добрите нрави. Видове договори: 1.Едностранни и двустранни. Критерий е това дали едната или двете страни по д-ра имат задължения.При едностранните задължена е само едната страна, а другата има само права (заем за послужване;договор за поръчка) Двустранните (продажба; замяна).Повечето д-ри са синалагматични. А те са тези д-ри, при които правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани и обусловени(ако едната не се задължи и другата не би се задължила- генетично; изпълнението на задълженията трябва да стане едновременно- функционално). 2.Несъвършени двустранни д-ри - те по принцип са едностранни, но страните са се уговорили задължения да възникват и за двете страни(д-р за поръчка с уговорка, че възнаграждение ще се дължи на довереника).При тях по принцип се прилагат правилата за едностранните д-ри. 3.Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности биват възмездни и безвъзмездни.Възмезден е този д-р, при който всяка от страните по него се задължава с\у насрещна престация.Не е необходимо двете престации да са еквивалентни.Д-р за продажба, наем, залог, за превоз ит.н.Безвъзмездните са тези д-ри с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация.Такива са д-ра за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н. 4.С оглед на това дали формата за действие е елемент на ФС д-рите се делят на формални и неформални.При формалните д-ри е необходима определена форма. Неформалните- з-нът не изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване(разписка). 5.Според това дали за сключването на д-ра е необходимо някакво фактическо действие-консенсуални и реални. Консенсуални са тези д-ри , за чиято валидността необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни.Д-рът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни. Реален е този д-р за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА , предмет на д-ра. 6.Комутативни и Алеаторни .Критерият е в зависимост от това дали към момента на сключване на д-ра са известни облаги, които ще получат страните .Комутативните- известни ; алеаторните- неизвестни, зависи от едно бъдещо несигурно събитие 7.Според това дали основанието е елемент от ФС на договора- Каузални и Абстрактни. Основанията, които може да има един договор са три: - да се придобие едно СП - да се надари едно лице - да се погаси един дълг Основанието не е елемент от ФС на д-ра. 8.Главни и Акцесорни. Дали са самостоятелни или са обусловени от някакъв предшестващ д-р. Изтегляне 106.65 Kb. Сподели с приятели:
|