Обобщена оценка на въздействието

1. ВЪВЕДЕНИЕ

В този контекст през 2011 г. и 2012 г. в Комитета по качеството на горивата с държавите членки беше обсъден проект³ на мярка за изпълнение, който доведе до гласуване „без становище“. В съответствие с разпоредбите на Решението за комитологията, Комисията сега е длъжна да представи предложение пред Съвета. Настоящата оценка на въздействието подкрепя това предложение.

2. ДЕФИНИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА

Редица вариации са възможни за разработването на такава методика, в зависимост от използваното ниво на разбивка (напр. продукт, изходна суровина или пратка), и от това дали са разрешени действителни изчисления на емисиите на ПГ и/или приети стойности. Възможните методики налагат различни изисквания към отрасъла в зависимост от тяхната сложност, и в крайна сметка ще доведат до различни ценови сигнали, които ще повлияят на крайния енергиен микс и съответните свързани действия за смекчаване на последствията.

Целта на настоящата оценка на въздействието е да се оцени целесъобразността на вариантите за разработване на такава методика и свързаните с тях екологични, икономически и социални въздействия. В подкрепа на своята оценка, Комисията възложи извършването на външно проучване през 2012 г.⁴, чиито междинни резултати бяха обсъдени със заинтересованите страни през декември 2012 г. и април 2013 г.⁵

3. СУБСИДИАРНОСТ

4. ЦЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА

Като се има предвид следната конкретна цел:

и оперативните цели:

5. ВАРИАНТИ НА ПОЛИТИКАТА

6. ОЦЕНКА НА ВАРИАНТИТЕ НА ПОЛИТИКАТА

1. Ефективност

Вторият най-точен за докладването на интензитета на ПГ на равнище ЕС и доставчици е вариант В, тъй като разбивката на горивото на ниво изходни суровини вече обхваща повечето от вариациите между горивата, според интензитета им на ПГ. Тази методика изисква допълнителни усилия за събиране на данни и проследимост от страна на доставчиците на горива, а проверката от страна на държавите членки ще бъде със средна сложност.

Третите най-точни варианти са Г1 и Г2. Тези варианти осигуряват скромна точност за докладването на интензитета на ПГ на ниво доставчици по същите причини като Б1. Въпреки това, като се има предвид, че съгласно този вариант само доставчиците с по-нисък интензитет на ПГ се насърчават да докладват действителните стойности, в случая на вариант Г1 докладваните средни емисии за ЕС могат да бъдат занижени с до 1 процентен пункт от общата цел от 6 %. Този ефект би могъл да бъде смекчен в Г2, тъй като консервативната приета стойност ще насърчи също така доставчиците на горива с по-високи от средните емисии да докладват действителните стойности. Тази методика изисква от доставчиците на гориво значителни допълнителни усилия за събиране на данни и проследимост, а проверката от страна на държавите членки ще бъде сложна. Условията ще бъде по-сложни за доставчиците, които изберат да предоставят действителни стойности.

Най-простият и с най-малко разходи вариант е Б1 (средни приети стойности по горива). Въпреки това, той също така е по-малко точен, поради факта, че изискванията за докладване въз основа на средни стойности не отразяват вариациите на интензитета на ПГ между (т.е. конвенционалните срещу неконвенционалните горива), и в рамките на (конвенционалните горива с по-висок интензитет срещу конвенционалните горива с по-малък интензитет) категории изходни суровини. Макар че този вариант създава някои рискове по отношение на точността на докладваните средни емисии на ЕС, както и на разработването на стойностите за сравнителното изкопаемо гориво, тъй като не се събира пазарна информация, вариантът ще даде възможност на държавите членки да проверяват съответствието по възможно най-простия начин и ще сведе до минимум възможностите за измама посредством изпълнението на методика, която е с най-малката административна сложност.

2. Въздействия върху околната среда

3. Икономически и социални въздействия

   1. Административни разходи

2. Разходи за постигане на съответствие

3. Други въздействия върху разходите и конкурентоспособността

По отношение на въздействията от допълнителната тежест върху сектора на нефтената промишленост, и по-специално рафинериите на ЕС, изглежда разумно да се приеме, че производителите ще прехвърлят по-голямата част от разходите върху потребителите. Тъй като разходите са ниски и не се очакват значителни намаления в общото потребление на горива, не се очакват значителни промени в структурата на пазара, добавената стойност, капацитета за иновации, заетостта и конкурентоспособността на рафинериите на ЕС в сравнение с международните конкуренти.

7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вариантите, които водят до допълнително ниво на разбивка, а не просто на типа гориво (т.е. ниво пратка с изходни суровини или горива), са по-ефективни при насърчаване на потреблението на горива, които са с по-нисък интензитет на ПГ и са по-малко замърсяващи. Те водят до положителни резултати по отношение на въздействието върху околната среда. Непряко, това изглежда ще доведе до малки намаления във вноса на продукти, тъй като видовете суров нефт използвани от рафинериите на ЕС демонстрират по-нисък въглероден интензитет.

Вариациите в икономическите разходи по отношение на различните варианти са малки, въпреки че бяха установени някои разлики в административните разходи и разходите за постигане на съответствие — вариант Б1 е вариантът с най-ниски разходи. Тези разходи, не се считат за съществени по отношение на икономическите въздействия или въздействията върху конкурентоспособността на доставчиците на горива. Намаленията на емисиите нагоре по веригата и увеличеното смесване на биогорива осигуряват основната част от допълнителните намаления, необходими за постигане на целта на ДКГ при всички варианти. Възможността за доставчиците да заменят изкопаемите горива с по-висок въглероден интензитет с такива с по-нисък, играе ограничена роля в постигането на задължителните намаления на емисиите на парников газ при тези варианти, при които този начин за намаляване на емисиите е разрешен.

Там където доставчиците могат да избират между докладването на своите действителни стойности на интензитета на ПГ и предоставените приети стойности, съществува риск доставчиците на видове суров нефт с висок интензитет да се възползват от тази гъвкавост, освен ако тези приети стойности бъдат определени консервативно.

Б1 води до най-простия механизъм за изпълнение и проверка, като се има предвид, че той не изисква никакво допълнително събиране на данни. Въпреки това Б1 (на база средни приети стойности по горива) дава някои неточности по отношение на докладването на интензитета на ПГ на ниво доставчици и създава някои рискове при докладването на средното за ЕС. Това е така, защото при докладването на базата на средни приети стойности по горива при този вариант доставчиците не събират реална пазарна информация. Бидейки вариантът с най-прост подход, същевременно резултатите на вариант Б1 по отношение на околната среда са сравнително лоши. За разлика от това, варианти В, Г1 и Г2 са сходни по отношение на предоставянето на точна методика и представляват положително въздействие върху околната среда, въпреки че са по-обременяващи, особено Г2. В заключение, изглежда че има редица въпроси, които фино балансират избора между различните варианти В, Г1, Г2 и Б1. Подходът на вариант Б1 се очаква да доведе до възможно най-ниските административни разходи. Докато вариант Д е привлекателен, тъй като потенциално е по-точен, той ще бъде труден за изпълнение в краткосрочен план. Ето защо е предпочетен вариант Б1: Средни приети стойности на ПГ по типове гориво (бензин/дизелово гориво) въз основа на горивен микс на ЕС („основен подход за докладване“).