Тече реката Дунав

(през Нови Сад и Русе ....)

Оттука¹ бял и кротък Дунавът минава,

и подкопава (тайно!) Петроварадин –

онази крепост стара², дето във забрава

затворник нявга бил математик jедин ...
Не помня исторически какви презумпции

заключили Лоран³ (французин) в тез’ земи?

Едва ли, заради едни аналитични функции,

в чиито редове днес гордо, му името седи ...

Сега, за да не стане пакост пак такава

и Джинината младост тук всуе да отлети ...

- табелката: “Запретено е да се плава! ”

преди да топна крак, отмахвам у страни ;-)
Но сал’ с вода краката мои да не мия,

че и душата ми, и тя (!) си е човек –

аз нея пък поя (най-щедро) със ракия,

и малко сръбска скара, исто и бюрек.

очакващи доклади все, отчети ;-( -

и по ТиВи-то, ей я, Лепа Джина,

продава вижте, разни мурафети ...

а “свака србска куча” има си студенти,

и опит имаме си, от Съвета градски -

от нищо даже как се цицат дивиденти ...

бугарка, русин, италианец - нас очакват

да кажем за онази, от Болоня декларация,

дет’ школската система баааш прецаква ...

- та лесно схваща що му ний редиме ...

А след кайсиеви дискусии налучкваме

що с дробни производни ще решиме!

модел по-нов, на прът с премятане,

и даже в термодинамичните задачи

ще трябва ... мойто дробно смятане ;-)

по моста нов, от старий – бомбена следа⁴,

а Дунав си тече натам, отгдето тръгнах⁵

да дооправям математиките по света ;-)

Виж: http://www.arheologija.narod.ru/b1vesti/6kliping/politika/2002-11-03.html

Петроварадинска тврђава, саграђена крајем 17. и почетком 18. века као јединствено фортификацијско-војно утврђење у овом делу Европе, сама по себи, због недовољне испитаности, представља изазов, како за професионалне археологе, тако и пасиониране истраживаче прошлости.

Међутим, међу школованим "трагачима за историјом" одувек је, често и већу знатижељу изазивала непознаница шта се све налазило и ко је све обитавао на том, због јединственог географског положаја, вазда атрактивном месту на десној обали Дунава пре изградње тврђаве. Додуше, вео историје је, стицајем околности, у више наврата делом већ био разгрнут и са те неписане странице "Гибралтара на Дунаву", али треба имати на уму да је цео тај простор (укупна површина тврђаве је око 112 хектара) све до почетка педесетих година прошлог века био искључиво војни објекат, што је онемогућавало његово археолошко испитивање.

"Копање" по прошлости
У другој половини минулог века на местима где се одлучивало како у области археологије тако и на разним нивоима власти, очито, није било довољно интересовања да се "копа" по тврђави. Први пут се прилика указала ове године, јер је градска власт у Новом Саду одлучила да неодложно кроз тврђаву прође инсталациони тунел. Јер је, због дуготрајног и неконтролисаног отицања воде из дотрајалих водоводних и канализационих инсталација, дошло до померања и поремећаја структуре тла и стварања клизишта. Самим тим и Петроварадинска тврђава, када је реч о њеној стабилности, била је озбиљно угрожена.

Изградња инсталационог тунела омогућиће обједињавање целокупне инфраструктуре, а то значи и отклањање даље опасности по објекте и бедеме. Средства, која се улажу у овај подухват, готово су симболична у односу на значај инвестиције.

Пошто је Петроварадинска тврђава висококатегоризовани споменик, приликом радова таквог обима обавезна су и археолошка истраживања. Та обавеза је припала стручњацима Музеја града Новог Сада, на челу са искусним археологом Радованом Бунарџићем ...............

⁴ http://pravda.ru/archive/days/1999/apr/01/01-04-99.htm

14:34 - Только что в редакцию”ПРАВДЫ” — Интернет” поступило письмо из Нови-Сад, где сегодня натовской авиацией был разрушен мост (най-старий) через Дунай, соединяющий Нови-Сад и Петроварадин. Знакомим посетителей нашего сайта с этим криком души… продолжение...

Още по темата

“Обичам да съм вдъхновен” (“I love to be EXITed”)

Това е текст на Ваня Ефтимова и нейната покана за фестивала EXIT в Нови Сад.

Казват че хората, които попаднат в Сърбия се делят на два типа – такива, които се влюбват в Белград или другите – които се влюбват в Нови Сад. Аз не направих изключение – прекарвах по-голяма част от времето в Белград, но моят любим град стана Нови Сад. Заради плажа на Дунав, откъдето докато пиеш бирата си - можеш да се любуваш на натовския пърформанс от преди три години – бомбардирания мост “Свобода”. Заради заспалите кафенета край католическата църква. Заради вековната космополитност на хората. Войводина, чиято столица е Нови Сад, има 2,5 милиона жители и 26 националности, сред които дори и българска. И най-вече, заради EXIT.

Играта на думи “I love to be EXITed” - “Обичам да съм вдъхновен” или “Обичам да съм на EXIT” през юли в Нови Сад няма нужда от двата превода, защото означава едно и също. По това време Белград, Ниш, Суботица, Здренянин вечер заприличват на призрачни градове. Дори можеш без проблем да си намериш място във вечно препълнените модни барове на улица “Скадарска” в центъра на сръбската столица. Всъщност целият бар е твой. Всички са на EXIT.

Бавно точещата се колона от коли, автобуси и стопаджии, поели към EXIT, са посрещнати от огромен надпис в червено “Сърбия, готова ли си за бъдещето?” върху крепостта “Петроварадин” в началото на Нови Сад. Това е началото на най-големия музикален фестивал на Балканския полуостров. EXIT.

Всичко започва през 1999 г, в разгара на най-бурната дейност на “ОТПОР” – студентското движение, водило протестите срещу режима на Милошевич и получило наградата “FREE YOUR MIND” на MTV. През октомври активисти на “ОТПОР” организират в Нови Сад протестен фестивал, на който 20 хиляди души скандират “Тяхното време си е отишло” и “Аз ще хвърля камък по тази система”, имайки предвид престъпното правителство в Белград. През есента на 2000 е организиран първият фестивал EXIT, непосредствено преди изборите и затова допълнението към името му е “Вирус в системата”. Два дни преди катастрофалните за Милошевич избори 20 хиляди млади сърби изпращат от сцените на фестивала недвусмислено послание към управляващите – “Системата ви ще бъде разбита”. След отказа на югопрезидента да признае резултатите, участниците от EXIT поемат към Белград и остават там до 5 октомври, когато Демократичната опозиция на Сърбия поема властта.

През 2002 EXIT има още по-важна цел – да лъсне имиджа на Сърбия пред света. В западната ни съседка още се чувстват изолирани въпреки края на безконечните безсмислени войни – подтискани са от Шенген, въпреки че в годините на развития социализъм са пътували безвизово на запад, държавата им още не е член на никоя престижна световна организация, чуждестранните туристи заобикалят сръбските забележителности и курорти. Затова и най-честият въпрос, който местните журналисти задават на световноизвестните музиканти, гости на EXIT е: “Как се чувствате в Сърбия?” и всеки намек, че май нещо не им е допаднало, е приеман болезнено. Същото нещо питат и обикновените сърби-купонджии чужденците, дошли за концертите на Asian Dub Foundation и “Анастасия” от Скопие, сетовете на Рони Сайз, Дейв Моралес, Ерик Морильо, Дарън Емерсън и т.н.Аз знам къде ще бъда следващия юли - Сърбия. Нови Сад. EXIT.