За повечето от нас любовта към Отечеството днес изглежда съвсем естествена. Тя не подлежи на съмнение дори за космополитите и глобалистите. Според мен любовта към отечеството е невъзможна без любов към човечеството



Дата11.06.2018
Размер22.9 Kb.
Най-голямата добродетел в света е любовта към Отечеството

Ubi bene, ibi patria

Където е добре, там е родината!

Латинска поговорка


За повечето от нас любовта към Отечеството днес изглежда съвсем естествена. Тя не подлежи на съмнение дори за космополитите и глобалистите. Според мен любовта към отечеството е невъзможна без любов към човечеството. Отечеството е най-милото и най-скъпото. Отечеството, за което са се борили нашите предци. Всеки един от нас трябва да милее за него и да го брани до последна капка кръв, защото отечеството, това сме ние, това е нашата славна история, с която се гордеем пред света. Според мен човек, който не обича и уважава Отечеството си, не уважава собственото си "Аз".

"Мила ми, Венето, пише Ботев в последното си писмо до любимата на кораба „Радецки”, знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе." За човек, родил се и израснал в робска България, носещ в душата си виденията от ужасите на страданията на народа, тази любов е всесилна. Тя не може да бъде изказана с думи, макар че от написаното те побиват тръпки дори и днес, 133 години по-късно.

В името на Отечеството един невероятен поет и талантлив журналист, сърцат и духовит, тръгва с 200 подобни на него българи с едничката идея: да види свободна Родината си. Кратък е пътят на дружината, и смъртоносен. Ботев не е наивник. Той знае какво го очаква, и него, и другарите му. Но те вече са част от един нов свят, нова общност – тази на патриотите, на будните хора, които търсят изход от трагичната робска действителност. Погледната с очите на днешния човек тяхната саможертва е първият предвестник на така жадуваната свобода за народа. Защото най-страшни са пораженията върху човешкия дух. Примирението, витаещата безнадеждност оформят вътрешния свят на българина от онова време и той се чувства обречен на робство завинаги. Макар и пречупен, слънчевият лъч, който прокарва Ботевата чета, изважда народа от дългия сън на робството. Ботев дава велик пример на съотечествениците си. За да я има свободата днес.

Всеки народ има своя Ботев. Мога да спомена един от символите на 20-ти век - Ернесто Че Гевара. Неговото име и до днес се възприема като символ на борбата за справедливост и независимост не само в страните на Латинска Америка и Африка, а и по целия свят. Жана д`Арк, известна още като Орлеанската дева, днес е католическа светица и национална героиня на Франция. За шотландците сър Уилям Уолъс е героят, дал всичко за Отечеството. Тези герои и хиляди други като тях, макар разделени от бариерите на езика, времето, пространството и хилядите километри граници, имат една прилика – любовта към Отечеството.

Имат ли място тези имена в света на бързо развиващите се технологии, в света на Интернет и небостъргачите до небето? Отговорът на този въпрос е да, защото техният подвиг формира съзнанието на нациите.

Саможертвата на българските Ботев и Левски, на хилядите знайни и незнайни родни герои отпреди близо век и половина написва нова страница в хилядолетната българска история, страницата на свободна България. И макар английският език да е универсален в днешния глобален свят, то стиховете на Ботев звучат неповторимо на родния, български език. А за Ботевата всеотдайност и силното му перо знаят отдавна и в Лондон. Там, в градината на поетите, бюстът на Ботев стои редом с тези на Пушкин и Байрон.


Николай Стоянов

IXб клас

СОУ „Христо Ботев”


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница