възпитателно-социализиращата функция на семейството. Дискусионен е въпросът дали тя е основна или не. Що се отнася до ранната социализация, счита се, че тя протича най-добре в семейството. "Усложняването на социалните изисквания към подготовката на младото поколение води до засилване на относителния дял на обществените образователни и възпитателни институции в нея, т. е. до безпрецедентни ограничения на функциите на семейството, чиито последици е все още трудно да предвидим” (1, 95). Трудно би могла да се изучи възпитателната функция на съвременното семейство, според Л. Спасовска, ако се разглежда само в границата на семейната микроструктура, без да се отчита все повече засилващата се нейна връзка и със специализираните обществени институции, които днес не подменят, а само променят тази функция и съдействат за нейното по-ефективно и целенасочено реализиране. Обществените институции, с които семейството взаимодейства в процеса на отлеждането и възпитанието на децата, са най-различни - здравни, консултационни, детски учебни заведения, детски и младежки организации, културно-просветни институции, институции за социални грижи, за контрол и т. н. (Вж. 13, 27). Независимо противоречивите възгледи относно възпитателната функция на семейството - от тоталното и отричане до нейното монополизиране, преобладаващо е разбирането, че семейството е незаменим фактор за възпитанието на младия човек. Трудностите идват, според Д. Василев, от ограничените възможности на съвременното семейство пълноценно да изпълнява възпитателната си функция.Усложняването на социалния живот и на професионалните връзки на родителите с обществото разкрива своеобразен вакуум във възпитателните възможности на майката и бащата в семейството. От своя страна характерът на специфичната възпитателно- социализираща функция на семейството се обуславя от определени обективни фактори, някои от които са: - материалните условия на живот, жизнен стандарт на семейството; - характер на труда, упражняван от родителите; - социален статус на родителите; - отношение на родителите към различни сфери на тяхната жизнена дейност и съвкупното им поведение като носители на определен обективно-детерминиран светоглед; - отношение на родителите към децата, към тяхното възпитание и подготовка за живота.