каже, че за разлика от миналото то
е по-скоро формално, отколкото реално. Това налага преосмисляне и прецизиране на тезата за ръководната функция на училището по отношение на семейното възпитание. Основни форми на съвместна дейност са (10, 233): родителски комитети, настоятелства, посещения на класния ръководител в дома на ученика, писмено съобщаване от
учителите за успеха, за добри прояви, за нарушаване на дисциплината, обучение на родителите за повишаване на педагогическата им подготовка и др.
Особено важно е единството между семейството и училището по отношение на предявяваните изисквания към подрастващите.
Що се отнася до бъдещето на семейството, то това най-добре би било характеризирано с една мисъл на
американския писател Пиърс Пол Рид (14): “Семейството ще бъде винаги основната единица на обществото. Това няма да бъде променено нито от политически революции, нито от каквито и да било изменения в социалното положение на жената. В общи линии нашето отношение към обществото се формира в семейството и щастието в семейството е залог за оптимизма и разбирателството сред членовете на това общество. Тъй като това щастие трябва да произлиза от родителите, ненакърнимата и негаснеща любов между мъжа и жената е от най- голямо значение за всяка нация. Може да се наложи тази любов да се бори с опорочените ценности на едно дегенерирало общество, но във всеки мъж и във всяка жена има стремеж към идеалната любов и така обществото ще се възражда с всеки един брачен съюз...”
Сподели с приятели: