ПСИХОЛОГИЯТА НА ЗАЧЕВАНЕТО

124
Психологията, философията на раждането е неизмеримо по- висш процес и изцяло се намира във властта на майката и бащата. Това е съвместно творение на човека и Бога.
Болката в момента на раждане на бебето свидетелства за неправилния психологически подход на родителите към процеса на раждането.
В природата раждат своето потомство множество животни и никое от тях не загива, не изпитва страдания. И за своето любимо творение, човека, Създателят не е измислил болките, както любящите родители не искат да причинят болка на децата си.
При изпълнение на своето висше предназначение —
сътворяване на Божествения човек — Творецът е предвидил награда за жената, носеща Божествения плод в себе си. Тази награда е усещането за блаженство, поредица от радостни възторзи при раждането, а не болка. Напротив, процесът на раждане на човека трябва да бъде радостен, приятен.
Самият човек, измамен от окултните науки, от внушението на тъмната страна, с неправилното си нахлуване е направил раждането болезнено за неговата майка и за бебето — смъртен шок.
— Какъв е този шок, при това — смъртен за бебето? То просто се ражда.
— Да, ражда се, но не разбира защо нещо грубо го изблъсква от приятното и съвършено пространство и защо майка му страда,
изпитвайки болка. Болката на майката причинява на бебето големи страдания.
— Нима може да се ражда съвсем безболезнено?
— Не просто без болка, а с голяма, приятна наслада и радост.
— Ами съвременната медицина може да осигури почти безболезнено раждане с помощта на упойка.
— Упойката ще намали болките на майката, но ще увеличи душевната болка на бебето, защото то губи контакта с майката. Това ще насади в него страх и неувереност в себе си, които ще бъдат в него дори в дълбока старост. Те няма да му позволят да се прероди.
— Но защо се случва това?
— Когато живее в майчината утроба, на бебето му е уютно,
комфортно, защитено, спокойно. Във физически план то получава

125
всичко необходимо. Липсата на проблемите, присъщи на човека в ежедневния му живот, му позволяват да усеща цялото мироздание.
За девет месеца от сътворението на света му, на бебето се предава цялата информация за прекрасното мироздание, за човешкото предназначение.
Прекрасен е неговият свят в майчината утроба, необятен.
И изведнъж нещо се стреми да го изтласка грубо от тази велика благост. На всички раждали жени е известно: започват контракциите,
те са като че ли неизбежни и затова хората не мислят какви усещания от тях може да изпитва бебето. И малко жени в съвременния свят знаят, че не трябва да плашат, а напротив, трябва да галят и успокояват своето бебе при контракциите, да говорят с него, да общуват, да го канят да се роди. И самите те да не изпитват болка.
Зовът на своята майка и баща ще чуе то, ще вземе натиска за ласка и призив, ще поиска да опознае необикновеното, да се роди със свое желание.
Да се родиш по свое желание — това е необикновено важно за детето. Цялата информация от Бог при такова раждане ще се запази.
Когато жената се уплаши от контракциите и болките, и бебето в утробата усеща този страх.
Когато жената я боли при контракциите и мисли само за себе си,
в утробата бебето го боли два пъти повече, то се чувства забравено и най-главното — безпомощно и беззащитно. Такива чувства са вредни и не преминават лесно. Те изтриват информацията за мирозданието,
получена преди това. Изтриват я, защото си противоречат. При такова раждане за пръв в живота си човекът не се чувства властелин на мирозданието, а нищожество, подвластно на някакви сили.
Ражда се тялото на човека, но властелинът на духа и доброто, на твореца — не се раждат в него. Човекът няма да стане подобие
Божествено, а ще бъде само роб на друга същност и напразно ще се опитва цял живот да се освободи от това робство.
Земните царе, президентите, както и тяхната охрана и обслужващ персонал, също са роби на обстоятелствата. Сякаш решават нещо важно, стремят се да направят живота си щастлив, но все по-нещастен и безизходен е животът за тях, чернеят въздухът и водата.

126
При раждането мисълта за безизходицата, внушена от болката,
пречи да вземат достойни решения.
— Да, страшна картина се получава при такова раждане. Може би, затова и сега някои жени раждат с цезарово сечение? При него не се случва нищо подобно, как смяташ?
— Случва се. Трудно е такъв начин да се нарече раждане на човека, по-скоро прилича на обикновена операция. Кой довежда човека в света при нея: майката, която не е родила детето, или хирургът, който изрязва от тялото на майка плода? Все още непоявилото се на бял свят бебе изведнъж загубва контакта с майката,
а значи, с цялото мироздание. След това насила го измъкват от утробата. Защо? Къде? И защо така грубо? И защо нищо не зависи от него? Целият свят се руши за него!
Хората смятат, че се ражда дете, а то в момента на раждането си се чувства загиващо. И сякаш е останал жив човекът, а всъщност жива е останала само плътта. С нищожните остатъци от духовната си същност през целия си живот това дете ще се опитва да търси своето
Божествено „АЗ“. Виновни за това са само неговите майка и баща.
— Анастасия, както разбрах, от жената, от това как тя износва и ражда деца, зависи бъдещето на нейното потомство и бъдещето на цялата човешка цивилизация. Така ли?
— Да, така, Владимире. Но не в по-малка степен, а в равна степен, раждането на човека зависи и от бащата, от мъжа.

127

Изтегляне 1.5 Mb.

Сподели с приятели: