Първия принцип е основен и се извършва по следния начин

1. 
   Непълнолетните се настаняват в поправителни домове
   
2. 
   Пълнолетните жени изтърпяват наказание в отделен затвор
   
3. 
   Рецидивистите изтърпяват наказанието в самостоятелни затвори. Чл.158 ЗИН определя понятието рецидивист.
   

а) осъжданите два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23 - 25 НК, ако са изтърпявали наказание лишаване от свобода;

б) осъдените за престъпление, представляващо опасен рецидив.

2. Не са рецидивисти осъдените за престъпление, извършено:

а) пет или повече години след изтърпяване на предишното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани само един път;

б) десет или повече години след изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани два или повече пъти.

3. При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване сроковете по ал. 2 започват да текат от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

4) Осъдените за престъпление против републиката в обособено отделение на затвора в Ст. Загора, изключения от това правило не се допускат дори ако е рецидивист по смисъла на чл. 158 ЗИН

5) Лицата, които не са български граждани изтърпяват наказанието си в Софийския затвор, изолирани от останалите по местоживеене и работа.

6) Затворническите общежития от закрит тип са от същия тип, който са затвора и поправителния дом.

7) Затворническите общежития от открит тип – осъдените за пръв път до 5 години за умишлено предсъпление и осъдените за непредпазливи престъпления.

8) Затворническите общежития от преходен тип – в тях се настават осъдените с добро поведение, изтърпяли най-малко 6 месеца в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и остатъка от наказанието да е по-малък от 5 години.

От този принцип има изключения и те са:

- когато осъдения се настани в болнично заведение в местата за лишаване от свобода

- когато подлежи на задължително общообразователно обучение

- в заведение за рецидивисти от закрит тип за нуждите на обслужващата дейност могат да се настаняват и до 5% нерецидивисти, но само с изрично тяхно писмено съгласие;

- за такива нужди могат да се привеждат и решения на директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията» и мъже в затвора за жени в гр. Сливен, а също и в поправителния дом в Бойчиновци

- при данни за бягство или за извършване на друго престъпление Главна дирекция «Изпълнения на наказанията» може да настани осъдения за по-продължителни срокове, не в затвор, общежитие от закрит тип, а в най-близкия затвор по местожителството му.

8. Преместване на осъдените от едно място за лишаване от свобода в друго

Принципа е, че осъденият изтърпява наказанието си в заведението, в което е настанен, но някои съображения могат да наложат преместването му. Действат 2 основни правила:

1. 
   Преминаването от един вид заведение в сящия вид в рамките на затвора или поправителния дом се извършва от началника на затвора. От това правило има 3 изключения: за жени; за чужди граждани и за лица извършили престъпления против републиката.
   
2. 
   Във всички останали случаи преместването се извършва от директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията».
   

1. 
   Преместване от един затвор в друг от същия вид. Причините могат да бъдат: настаняване в учебно заведение; болнично заведение; охранителни съображения; осигуряване на работа;
   
2. 
   Преместване от поправителен дом в затвор при навършване на пълнолетие и ако няма разшерение на прокурора по чл.127 ал.2 ЗИН за оставане в поправителния дом до 20-годишна възраст за довършване на обучението;
   
3. 
   Преместване от затвор за рецидивисти в затвор за нерецидивисти. Чл.12 ал.2 ЗИН допуска това в изкючителни случаи, когато осъденият се е поправил и няма опасност за оказване на отрицателно влияние върху другите затворници;
   
4. 
   Преместване от затворническо общежитие от открит тип или преходен тип в друго заведение (затвор или затворническо общежитие от закрит тип). Основанията могат да бъдат:
   

- системно отклонение от работа;

- оказване на отрицателно влияние на останалите затворници;

Тези основания са посочени в чл.55 ЗИН и са същите, които се отнасят за изменението на режима. Тези две мерки могат да бъдат наложени кумулативно. Преместването се извършва с мотивирана писмена заповед на директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията», връчва се срещу подпис на осъдения. Тя може да се оспори пред Министрерството на правосъдието, но това оспорване не спира изпълнението й. Срокът на преместването е до 6 месеца, като може да бъде съкратен или продължен по предложение на началника на съответното място за лишаване от свобода. Ако в заповедта не е посочен срок се счита, че той е 6 месеца. След изтичането му осъденият се връща в първоначално установеното място за лишаване от свобода, за което връщане не е необходима заповед.

3. 
   Когато се изменя режима на лишените от свобода, настанени в затворническо общежитие от лек или общ в строг режим, преместването в затвор или затворническо общежитие от закрит тип заповедта се издава от директора на затвора, ако няма затворническо общежитие към затвора заповедта се издава от директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията».
   

9.Диференцирано настаняване на лишените от свобода вътре в затворите и поправителните домове

Под този вид настаняване се разбира диференцирано настаняване вътре в едно и също поделение или поделения на един и същ затвор, но от един и същ тип.

Ако в един затвор има поделение за рецидивисти, запределението между него и останалите поделения на същия затвор ще бъде въпрос на настаняване по затвори и затворнически общежития, а не на настаняване вътре в тях.

ЗИН съдържа няколко разпоредби:

1. 
   Съгласно чл.43 ал.3 ЗИН лишените от свобода поставени на различни режими се настаняват в различни отделения. По този начин се осигурява изолоцията помежду тях. Този принцип е задължителен за поставените за специален режим и рецидивистите.
   
2. 
   Съгласно чл.121 ЗИН непълнолетните поставени на различни режими се изолират задължително даже по време на работа или престой на открито. Като се допуска само изключение от това правило само за общообразователното обучение. Тази изолация е наложителна, заради силното отрицателно влияние, а също и за това, че е по-лесно осъществима и в предвид на това, че в поправителните домове има само срог и общ режим.
   
3. 
   Съгласно чл.13 ал.2 ЗИН младите пълнолетни затворници, които изтърпяват наказанието си в затвори и затворнически общежития за възрастни, по възможност се настаняват в отделни помещения и се организират в отделни производствени бригади и звена.
   
4. 
   Чл.14 ЗИН дава възможност за организирани отделения за страдащите от психически разстройства. Те се обособяват със заповед на директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията».
   

В затвора лишеният от свобода се настанява в отделно помещение, където престоява от 14 дни до 1 месец. За тези които се настаняват в затворническо общежитие периода на престояване в отделно помещение е по-кратък – 2 денонощия. През това време се оформя личното досие на лишения от свобода. За вещите и ценностите, които лишените от свобода не могат да държат в себе си се оформя протокол и един екземпляр се връчва на лишения от свобода. Дават им се разяснения за реда в затвора, за свижданията, колети, кореспонденция и други.

11. Режим в местата за лишаване от свобода – същност и съдържание.

Режимът е съвкупност от специфично установени от държавата правила, регулиращи диференцираното настаняване на лишените от свобода, реда и дисциплината, разпределението на времето през денонощието, създаването на подходяща битова обстановка, правилата на свиждане, колети, кореспонденция и суми за лични нужди.

Подчиняването на предварително определен режим е елемент от съдържанието на наказанието лишаване от свобода. Наред с това той е средство за поправително въздействие върху осъдените. Но има и обезпечаваща функция, а именно да създаде условия за ефективно прилагане на другите средства за въздействие. В местата за лишаване от свобода видовете режими, които се прилагат са:

• 
  В затворите и затворническите общежития за рецидивисти – общ, строг, усилено строг и специален;
  
• 
  В останалите затвори и затворнически общежития – лек, общ, строг, усилено строг;
  
• 
  В поправителните домове – общ и строг;
  
• 
  В затворите за жени – лек, общ, строг;
  

Свиждания между лишените от свобода се допускат само ако са съпрузи, роднини по права линия, братя или сестри, като разходите за свижданията са за тяхна сметка.

12. Определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода

Изискването първоначалния режим да се определи от съда беше въведено през 1968г. в НК, а в последствие беше възтприето от ЗИН и НПК. Той има голямо значение за гарантиране на законността.

Първоначалния режим се определя от съда с присъдата. С чл. 306 ал.2 НПК се даде възможност съдът да се произнесе и с определение относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да стори това заедно с произнасянето на присъдата. Това определение подлежи на проверка по глава 21 НПК. Първоначалният режим може да се определи и от въззивната инстанция, когато се отменя изтърпяването на наказанието по чл. 64 ал.1 и чл.66 НК и когато се определи наказание лишаване от свобода, ако такова не е било наложено от първата инстанция.

Първоначалният режим се определя чрез критериите посочени в чл. 45 до чл.48 ЗИН

• 
  Съгласно чл. 45 ЗИН лек режим се определя на осъдените за първи път на:
  

б) лишаване от свобода до една година за умишлени престъпления с изключение на осъдените за престъпления против Републиката, грабеж, кражба, измама, хулиганство и престъпления по чл.279-280 и чл.382-386 НК.

• 
  Съгласно чл. 46 ЗИН общ режим се определя на осъдените:
  

б) за умишлени престъпления на лишаване от свобода до пет години, които не са рецидивисти, освен ако съгласно чл. 45, б. "б" следва да се определи лек режим.

• 
  Съгласно чл. 47 ал.1 ЗИН строг режим се определя:
  

б) на рецидивистите, които не представляват голяма обществена опасност.

• 
  Съгласно чл. 47 ал.2 ЗИН строг режим може да бъде определен и на осъдени на лишаване от свобода за по-малко от пет години, които не са рецидивисти, ако са извършили няколко еднородни умишлени престъпления при условията на чл. 23 НК.
  
• 
  Съгласно чл. 48 ЗИН усилено строг режим се определя на:
  

б) осъдените за бягство от затворите, които представляват голяма обществена опасност;

в) осъдените на лишаване от свобода за повече от 15 години, когато то е предвидено алтернативно на доживотния затвор или на доживотния затвор без замяна или заменя доживотния затвор.

Чл.51 ЗИН дава възможност на съда да определи следващия следващия по-лек или по-тежък режим с изключение на усилено строг режим, както и на лек режим при осъждане за посочените в чл. 45, б. "б" видове престъпления - лишаване от свобода до една година за умишлени престъпления с изключение на осъдените за престъпления против Републиката, грабеж, кражба, измама, хулиганство и престъпления по чл.279-280 и чл.382-386 НК.

Осъдения се поставя на първоначално определения режим от администрацията на затвора.

При изтърпяване на наказание при две или повече присъди съгласно чл.52 ал.1 ЗИН лишените от свобода се поставят на най-тежкия от определените с отделните присъди видове режим.

Това правило не се прилага, когато за двете присъди могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.23 до чл.25 НК, като се приложи общо наказание, ако осъденият при изтърпяване на едно от наказанията вече е бил на такъв или по-тежък режим, или ако те е бил на такъв режим и при групирането на наказанията се определи този по-тежък режим, то той ще се постави на него.

При определяне на общото наказание по чл.25 НК или при присъединяването на наказанието по чл.27 НК съдът задължително се произнася и по първоначалния режим.

За тежко болни, кърмачки и бременни поставени на усилено строг или строг режим докато трае това състояние със заповед на началника на затвора съгласно чл.57 ЗИН се поставят на общ режим.

Когато не е определен първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода затворническата администрация уведомява съда и докато съдът се произнесе осъденият се поставя на общ режим.

13. Изменение на режима на лишените от свобода

Прогресивната система на изпълнение на наказанието лишаване от свобода дава възможност за проследяване развитието на осъдените и промяна на условията, при които са поставени съвместно с измененията в поведението им. При данни за поправяне осъденият се поставя на по-лек режим или обратното – при по-тежък. Значението на дейността по изменение на режима се определя от ролята му на средство за възпитателно въздействие. Според ЗИН изменението на режима може да бъде:

1. 
   Първоначално и последващо изменение;
   
2. 
   Изменение в по-лек или изменение в по-тежък режим.
   
   • 
     Последващото изменение може да бъде:
     

- изменение в по-лек след като е бил изменен в по-лек;

• 
  Изменението в по-тежък може да бъде:
  

- изменение в по-тежък, но в рамките на определения от съда първоначален режим;

Предпоставки за изменението на режима – разграниченията са две:

1. 
   Формална предпоставка – тя е налице само при изменение на режима в по-лек. Изискванията се съдържат в ЗИН и това е осъденият да е изтърпял минимум отнаказанието. Този необходим минимум зависи от това дали се касае за първоначално или последващо изменение на режима:
   

На последно място всички във всички тези случаи този срок не може да е по-малък от 6 месеца. Следователно лишеният от свобода, на който наказанието е по-малко или равно на 6 месеца режимът въобще не може да му се заменя с по-лек.

б – при последващото изменение на режима с по-лек също се изисква определен минимум, но разликата е че се касае не до промяна на едно положение, което е създадено с акт на съда, а че става дума за лице, което вече е изтърпяло повече от ¼ от наложеното му наказание или чийто режим е бил изменен в по-лек поради наличие на доказателства за поправянето му. Затова и чл.54 ал.3 определя този срок на 6 месеца. Тук обаче изискването е изтърпяване на 6 календарни месеца, независимо от зачитането на работните дни.

В чл.63 ППЗИН е създадена една специална хипотеза, даваща възможност за замяна на режима с по-лек, след като първоначално е бил заменен с по-тежък и по този начин осъдения се поставя в по-благоприятни условия. Тази разпоредба беше възприета и в ЗИН с чл.54а, ал.4 ЗИН, 2002г., като се предвиди че в тези случаи може да се предвиди по-лек режим от този определен от съда, при условие, че осъдения е изтърпял ¼ от срока на наказанието.

в – формална предпоставка при изменение на режима към по-тежък не се изисква

В зависимост от това дали се касае за изменение в по-лек или в по-тежък режим - чл.54 ал.1 ЗИН предвижда че за изменение на режима в по-лек затворникът трябва да покаже, че се поправя и превъзпитава, което се изразява чрез добро поведение и положително отношение към реда.

• 
  Поведението на лишения от свобода се определя от спазването на режима, изпълняването на нарежданията на администрацията, отношението към другите затворници, получаването на награди, налагането на наказания.
  
• 
  Положителното отношение към реда се определя от това дали затворника се стреми към работа и дали я изпълнява с желание.
  

2. 
   Материални предпоставки за изменение на режима в по-тежък са:
   

- системно да се оклонява от работа

- да влияе отрицателно на другите (чл.55 ЗИН)

Това нарушение може да бъде както еднократно и грубо, така и да е повтарящо се и системно, но леко. Отрицателното влияние може да е съзнателно или несъзнателно. ЗИН по отношение на пълнолетните допуска замяна на режима с по-тежък и при несъзнателно влияние, но само за възрастните затворници. По отношение на непълнолетните и младите пълнолетни по аргумент от чл.120 ал.1 б. «б» ЗИН такава е допустима само при съзнателно влияние.

Органи заменящи режимите в зависимост дали се касае за замяна в по-тежък или по-лек са:

а – по-лек – Комисията по чл.17 ЗИН – тя може да заменя към по тежък, но в границите на първоначално опрделения режим. Инспекторът по социалната дейност и възпитателната работа представя списък на затворниците изтърпяли минимума по чл.54 ЗИН и дава мнение. Началника на затвора прави мотивирано предложение пред комисията придружено с характеристика за цялостното предложение и личното досие, и оценка на риска – съгласно чл.64 ППЗИН за всеки един поотделно. Предложения могат да се правят и от окръжния прокурор, наблюдаващи комисии, а също и от всички членове на комисии по чл.17 ЗИН. Решението се взема с обикновено мнозинство, ако се заменя с по-тежък или се отказва замяната му с по-лек решенията се мотивират. Решенията могат да се успорват от затворника пред Министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по реда на чл.58 ЗИН, но в границите на първоначално определеното;

б – замянана на режима с по-тежък от първоначално определения се постановява от окръжния съд по местоизпълняване на наказанието. Така се създават гаранции за спазване закона за осъдените, защото тази замяна не е свързана със срок. Предложение може да се прави освен от началника на затвора, комисията по чл.17 ЗИН и от окръжния прокурор. То се разглежда в съдебно заседание в присъствието на окръжния прокурор и осъдения и има право на защита. Окръжния съд се произнася с определение подлежащо на обжалване пред апелативния съд. Ако той отмени определението, делото се решава по същество.

19. Средства за поддържане реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода – дисциплинарни наказания и поощрения

Дисциплината и реда в местата за лишаване от свобода са важна предпоставка за реализиране целите на наказателното изпълнение. Те са необходими с оглед осигуряването личната безопасност на затворниците, тази на персонала и в създаване на условия на нормално общуване и съвместен живот. Такива средства са поощренията, наказанията, засилените мерки, отнемането на пари и вещи, чието държане е забранено по реда на чл.87а ЗИН. Тези средства се спазват при запазване на законноста, при индивидуалния подход, при съобразяване вида на проявата и личността на лишения от свобода.

Поощренията са посочени в чл.74 ал.1 ЗИН и те са:

а) публична похвала;

б) извънредно свиждане или хранителна пратка;

в) увеличаване на времето за престой на открито;

г) увеличаване на полагащите се по режима суми за задоволяване на лични нужди до 50% - за срок от един месец;

д) парични или предметни награди;

е) домашен отпуск- за срок до пет денонощия;

ж) домашен отпуск до две денонощия месечно независимо от отпуска по буква "е" - за лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от преходен тип;

з) разрешение да се ползува годишната почивка по чл. 28 извън затворническото общежитие - за лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от открит и преходен тип;

и) отпуск до 12 часа извън мястото за лишаване от свобода за лишените от свобода, настанени в затворнически общежития от открит и преходен тип;

к) заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание.

Основания за награди не са посочени в ЗИН, но те се дават за подчертана дисциплинираност, трудови постижения и други положителни прояви. Органите даващи награди са: началникът на затвора или поправителния дом, както и началника на затворническото общежитие (но само първите 5 по чл.74 ал.1 ЗИН).

Домашния отпуск се дава с писмено съгласие на прокурора, но за осъдените, които се намират в затворнически общежития от открит и преходен тип такова не е необходимо. Домашен отпуск не се дава на осъдените за опасен рецидив, непълнолетните осъдени, поставените при строг и осилено строг режим. Времето на домашния отпуск се зачита за изтърпяване на наказанието. Той може да бъде прекратен при опасност от отклонение или при опасност осъденият да извърши ново престъпление.

Дисциплинарните наказания са определени в чл.76 ЗИН и те са:

а) бележка с предупреждение;

б) извънредно дежурство за поддържане на чистотата - за срок до седем дни;

в) лишаване от право да посещават кинопрожекции и предавания на телевизията или да участвуват в спортни прояви - за срок до един месец

г); намаляване на полагащите се по режима суми за лични разходи до 50% - за срок до един месец;

д) изолиране в наказателна килия с излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;

е) изолиране в наказателна килия без излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;

ж) лишаване от право на домашен отпуск по чл. 74, ал. 2 за срок от един месец;

з) отмяна на награда, която не е ползвана.

Наказанията се налагат от началника на затвора, а една част от тях от директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията», която има право да отмени всички заповеди за награди и наказания по свой почин или по жалба, която се подава чрез началника на затвора в 7-дневен срок от запознаването на лишения от свобода с нея. Произнася с в двумесечен срок, но жалбата не спира изпълнението на заповедта. Началника на затвора или началника на затворническото общежитие налагат наказанието с писмена, мотивирана заповед, като имат задължение да изслушат затворника, а също и рапорта на лицето констратирало нарушението преди да я издадат. За едно нарушение се налага само едно наказание. При определяне на наказанието се има предвид характера и тежестта на нарушението, отношението на затворника към него, помеденето му преди това, здравното му състояние.

Наказането може да се отложи, замени или затворника да се освободи от изтърпяването му при лошо здравословно състояние, но само ако осъзнае вината си. Дисциплинарни наказания не се налагат, ако са изтекли 6 месеца от извършване на нарушението или 1 месец от откриването му, а не се изпълнява, ако е изтекъм 3-месечен срок от налагането му. Ако от налагане на наказанието в срок от 1 година затворника не извърши друго нарушение това наказание се заличава.

Наказанята «изолиране в наказателна килия» се обжалват в 7-дневен срок пред съответния районен съд, който разглежда делото в закрито заседание по реда на чл. 78б ЗИН и неговото решение е окончателно.

20. Засилени предпазни мерки, прилагани към лишените от свобода

Засилените предпазни мерки са уредени в чл.84 - чл.85 ЗИН и те са:

1. 
   Усмирителен пояс – слага се когато резултатът не може да се постигне с белезници, в случаите на буйстващи затворници, които застрашават живота и здравето на околните или сигурността в затвора, при оказване на физическа съпротива, при изпадане в тежко психическо растройство, когато има опасност затворникът да посегне на живота си.
   
2. 
   Белезници – поставят се при конвоиране на осъдения затворник, при прояви уличаващи подготовка за самоубийство, бягство, нападение, за обуздаване на непокорни и афектирани затворници.
   
3. 
   Гумени и електрически палки – използвата се след предупреждение, като крайно средство за пресичане на бягство, бунтове, за отблъскване на нападение върху служители, граждани или затворници, при оказване на съпротива срещу длъжностни лица, при масови или единични, но демонстративни и предизвикателни нападения.
   
4. 
   Безопасни химически вещества – използват се при бунт, масови неподчинения и нападения на затворници.
   
5. 
   Изолиране в самостоятелна килия по чл.85 ЗИН. Тя е за срок от 2 месеца. За предотвратяване на бягство, посегателство върху живота и здравето на други лица, при извършване на други престъпления. Налага се по нареждане на Министерството на правосъдието.
   
6. 
   Настаняване в постоянно заключени помещения на лишените от свобода при строг или осилено строг режим при засилена охрана, надзор. Налага се с мотивирана заповед на началника на затвора при грубо нарушение на реда и отрицателно влияние върху останалите, с което представляват опасност за сигурността в затвора. Предпоставките за нея са:
   

- отрицателно влияние върху другите;

- опасност за сигурността;

Разликата между последните две мерки е в правния статут на изолираното лице по чл.85 ЗИН. Те посочват всички права, включително и тези по режима: свиждания, кореспонденция, пари за лични нужди. Целта е да се предотврати бягство, посегателство върху живота и здравето на другите лица, а не да се наказва дееца. Тя може да се наложи и без да е извършено никакво нарушение, т.е има превантивен характер.

7. 
   Може да бъде използвано и оръжие като крайна мярка – чл.84е ЗИН. То може да се приложи в следните случаи:
   

- за защита от нападение, застрашаващо живота или здравето, както и при освобождаване на заложник;

- за отблъскване на групово или въоръжено нападение.

По отношение на лишени от свобода непълнолетни или бременни жени оръжие може да се употреби само при въоръжено нападение.

8. 
   Изземване на пари и предмети, които затворниците нямат право да държат при себе си.
   

а) да внасят и държат при себе си предмети, които не са разрешени, а на настанените в затворите, поправителните домове и затворническите общежития от закрит тип - и пари;

б) да продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;

в) да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и да пушат;

г) да играят хазартни и други забранени от администрацията игри;

д) да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание или проповядващи национална, етническа, расова или религиозна омраза;

е) да провеждат митинги и групови протести;

ж) да провеждат събрания, които не са разрешени от администрацията;

з) да се придвижват безконтролно в и извън района на местата за лишаване от свобода, освен в случаите, предвидени в този закон.

Съгласно чл.87а ЗИН предметите и парите, държането на които не е разрешено, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на държавата със заповед на началника на затвора или поправителния дом. Тази заповед се връчва на затворника срещу подпис. Тя влиза в сила, ако затворника не я успори в 14-дневен срок. При успорване началника на затвора или поправителния дом има право в 7-дневен срок сам да я отмени, но ако не я отмени, изпраща я в съответния районен съд за решение. Разглежда се в затворено заседание.

21. Имуществена отговорност на лишените от свобода

В ЗИН е предвидена самостоятелна глава 8, чл.88-чл.92 ЗИН, с която се дава солидна нормативна уредба. Имуществената отговорност на лишените от свобода е пълна или намалена. Пълната имуществена отговорност е равна с тази на свободните граждани. За намалената са необходими две предпоставки:

1) Щетата да е причинена при или по повод възложена работа

2) Извършеното да не съставлява престъпление.

• 
  Възложена работа – не само тази, на която затворникът е назначен постоянно, но и всяка друга работа, на която е изпратен от съответно длъжностно лице.
  
• 
  Да не представлява престъпление – влючват се не само умишлените, но и непредпазливите престъпления.
  

При изчисляване на полагащата се част има някои особености:

- тя не зависи от броя на дните, през които затворникът е работил;

- тя не зависи от преизпълнението и изпълнението на трудовите норми;

- от полученото трудово възнаграждение;

Ред за реализиране на намалената имуществена отговорност. След констатиране на щетата се издава заповед от началника на затвора, с която виновният се задължава да плати обещетение. Връчва му се препис от нея и ако той я успори спора се отнася до районния съд, чието решение е окончателно. Издаването на заповедта трябва да е в 6-месечен срок от причиняване на щетата и един месец от откриването й. Възраженето срещу нея е в 14-дневен срок от връчването й, а отнасянето на спора в съда е в 7-дневен срок.

Намалената имуществена отговорност е само за виновно причинена щета. Изградена е на принципа на договорната гражданска отговорност. При изчисляването й се имат предвид само претърпените загуби, но не и пропуснатите ползи. Отдръжките по нея не могат да са повече то 2/3 от полагащото се възнаграждение.

Ако затворникът се освободи преди заплащането й, вземането се реализира по съдебен ред. Този ред обаче няма да се приложи ако спора преди това е бил решен от съда. Тогава въз основа на постановеното от районния съд се иска издаването на изпълнителен лист.

Чл.91 ЗИН урежда отговорността при причинена щета на трето лице от затворника. Ако тя не е по повод възложената работа – отговорността е на затворника, а ако е по повод на възложена работа, отговорността е за затвора, който я заплаща в пълен размер, а от своя страна той може да търси връщането й от затворника, но само по реда на намалената имуществена отговорност.

22. Освобождаване от местата за лишаване от свобода

Всяко наказание е за определен срок, с изтичането на който осъденият се освобождава от ограниченията, на които е бил подложен в процеса на изпълнението на присъдата. Основанията за освобождаване от местата за лишаване от свобода са посочени в чл.100 ЗИН и те са:

а) при изтърпяване на наказанието – наказанието се счита за изтърпяно от деня, когато изтича определения с присъдата срок, намален с помилване и зачитане на работните дни и осъденият се освобождава от този ден. Ако срока изтича в неработен ден осъденият се обвобождава в предходния неработен ден.

Сроковете се изчисляват в години и месеци. Наказанието свършва на същото число на месеца, на който осъденият е задържан, а ако месеца няма такова число на последното число от месеца.

При намаляване на наказанието чрез зачитане на работните дни – 30 дни се зачитат за 1 месец, а 360 дни за една година. Работните дни съгласно чл.103 ал.4 ЗИН се зачитат и за тези, които само учат.

б) при амнистия - тя бива два вида:;

- заличава престъпния характер на деянието, а от тук и всички последици свързани с него като осъждане, съдимост, история на наказанието;

- освобождаване на наказателна отговорност и от последиците на осъжданите за определено престъпление.

Амнистията се постановява само със закон. В затвора се създава специална комисия, която решава кои лишени от свобода поподат под амнистията на закона.

в) при помилване – помилването става чрез указ на Президента, който е поименен. Чрез помилването може да се опрости наказанието изцяло или от части. А доживотния затвор да се опрости и да се замени с лишаване от свобода без посочен размер. Когато опростената чрез помилване част от наложеното наказание е равна или по-голяма от остатъка това е основание за освобождаване на лицето от местото за лишаване от свобода. Освобождаването става в деня, в който в затвора се получи указа на Президента.

г) при условно предсрочно и предсрочно освобождаване – чл.70-чл.73 НК

Предпоставките са:

1. 
   Изискване лишеният от свобода да е изтърпял фактически определена част от наказанието.
   
   • 
     Фактически изтърпяно наказание – изтърпяно в календарни дни от датата на задържане до датата на постановяване на предсрочно освобождаване. Следователно не се взимат в предвид зачитането на работните дни и частичното помилване.
     
   • 
     Наложено наказание – наложено с присъдата за пълнолетните тази част е ½, а за пълнолетните е 1/3
     

За разлика от предпоставките за изменение на режима, където е достатъчно той да покаже, че се поправя тук процесът трябва да е довършен и у съда да устане убеждение, че той няма да извърши друго престъпление. Необходими са доказателства за добро поведение и честно отношение към реда.

Когато лицето е осъдено за престъпление, извършено като непълнолетно, но се освобождава след навършване на пълнолетие се прилагат предпоставките за непълнолетни, но по отношение на деянието се прилагат предпоставките за пълнолетни. Това означава, че се определя изпитателен срок, който е равен на срока на остатъка от наказанието и не може да бъде по-малък от 6 месеца. Докато ако се освобождава като непълнолетен такъв срок няма.

При извършване на друго умишлено престъпление в изпитателния срок лицето изтърпява и неизтърпяната част от наказанието оп условното предсрочно освобождаване.

Редът за постановяването му е регламентиран в чл.437-чл.442 НПК. Предложения се правят от Комисията по чл.17 ЗИН или окръжния прокурор. Разглеждат се от окръжния съд със задължително участие на окръжния прокурор и началника на затвора (председателя на комисията) и осъдения. Окръжния съд се произнася с определение. Характерно за него е че то може да се протестира, а при отказ за допускане на протеста обжалване на отказа е недопустимо.

Ново предложение при отказ може да бъде направено едва след 3 месеца след постановяване на определението.

Условното предсрочно освобождаване не е право, а е само възможност на лишения от свобода и затова производството се движи служебно.

д) при прекъсване изпълнението на наказанието – постановява се от окръжния прокурор по местоизпълнение. Според чл.447 НПК изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато:

- когато осъдената роди в затвора или поправителния дом - докато детето навърши една година;

- при изключителни причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца;

- при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му;

- за явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни.

е) при разпореждане на прокурора по реда на чл. 420, ал. 3 и на съда по чл. 423, ал. 2 НПК.

Ред за освобождаване от местата за лишаване от свобода. Той включва подготовка, която се отнася само за тези затворници, които се освобождават, поради изтърпяване на наказанието. Започва 3 месеца преди срока. Вписва се в специална книга по реда на приблизителната дата на освобождаване. С тези затворници психолога на затвора провежда ресоциализация. 3 дни преди освобождаването затворника се спира от работа, настанява се в отделно помещение, предават се собсвените му дрехи и вещи, а той връща зачислените. Действието се извършва в даване на удостоверение, че наказанието е изтърпяно. По поискване се издава и характеристика. Тези затворници, които нямат пари им се дават такива за пътуване, храна и т.н. Болните и недъгавите се съпровождат, а според чл.107 ал.1 ЗИН ако в деня на освобождаването лицето се намира на лечение в лечебно заведение за лишени от свобода и здравословното му състояние налага лечението да продължи, администрацията осигурява настаняването му в друго лечебно заведение.

23. Зачитане на работните дни за налаляване срока на наказането

Въведено е за пръв път през 1914 г. То е гарантирано от закона субсидиарно право за разлика от предсрочното освобождаване, което е само една възможност – чл.41 ал.3 НК и чл.103 ЗИН. Съгласно чл.103 ЗИН зачитането на работните дни за намаляване срока на наказанието става под формата на заплащане на труда на лишените от свобода, които се делят на две категории и те са:

- работещи по трудови норми – зачитането на работните им дни е в зависимост от изпълнението на трудовите норми. При изпълнение на трудовите норми на 100% или повече процента се зачита цял ден. При изпълнение на трудовите норми под 100% се зачита съответен процент от дните през които лишения от свобода е работил. Не се зачитат преизпълнението на нормите и извънредния труд в извънработно време, но се зачита вложения труд в неработни и празнични дни.

- работещи без трудови норми – работните дни им се зачитат в зависимост от уплътняване на работното време (по отношение на непълнолетните). Работните дни се зачитат в зависимост от действително изработеното време. В ЗИН са предвидени 4 случая, когато работните дни се зачитат без работниците да са работили и те са:

• 
  По време на годишната почивка по чл.28 ЗИН
  
• 
  При нетрудостпособност, причинена от трудова злополука.
  

• 
  При почивка при случай на бременност и раждане.
  
• 
  При отпуск за полагане на изпити и изготвяне на дипломни работи.
  

24. Отменяне на зачетените работни дни

Чл.41 ал.4 НК предвижда възможност за отмяна зачитането на работните дни, когато лицето се отклонява значително от обществено полечен труд, извърши умишлено престъпление или при тежки нарушения на реда и с това покаже, че не се поправя. Необходимо е да се установят мотивите на престъплението. Отменяване се постановява от окръжния съд по местоизпълнение. То може да бъде частично или пълно, не за повече от 2 години от извършване на последното нарушение. Допустимо е по всяко време на изпълнение на наказанието. Отменянето на зачетените работни дни не е дисциплинарно наказание и не се налага като възмездие за извършено нарушение, макар санкционния му характер да не може да се отрече. Целта му е да се продължи още известно време възпитателния срок чрез труда.

Изводи:

• 
  Срокът на отменяване не зависи от тежестта на извършеното нарушение, а от особеностите на личността на осъдения и от нуждите за превъзпитаване и поправяне
  
• 
  Решаващо значение за определяне срока на отменяването е не неговата продължителност, а това колко работни дни включва този срок в себе си. Затова е възможно по отношение на един затворник, който не е работил редовно отменяването на зачетените работни дни дори да е максималния срок от 2 години, да е много по-малко по отношение на друг затворник. Примерно ако отменяването е за срок от 6 месеца за един да е повече, при положение, че работи редовно, а за друг, за който е 1 година да е по-малко, защото той не работи редовно.
  

27. Положение на обвиняемите и подсъдимите в местата за лишаване от свобода

Разграничение между мярката за неотклонение задържане под стража и лишаването от свобода. Съгласно чл.10 ал.3 ЗИН в затвор се настаняват и лица с взета мярка за неотклонение задържане по стража. Използването на затворите и поправителните домове се обяснява с липсата на подходяща материална база, с това, че е за определен срок, който ако обвиняемия бъде осъден на лишаване от свобода съгласно чл.59 ал.1 НК той се приспада от срока на наложеното наказание с общите елементи между задържане под стража и лишаване от свобода като например: лишаване от възможност за свободно придвижване, изолация от обществото и диференцирано настаняване.

Европейските правила за затворите и Минималните стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода също не поставят изрично изискване за задържаните и подсъдимите с затворниците. Това има редица отрицателни страни свързани с презумцията за невиновност; с правния им статут; с чувството за собствено достойнство; с нежелано отрицателно въздействие; с възможността за конфликти, побоища, употреба на наркотици, хомосексуализъм и други.

Между затворниците и задържаните под стража има разлики и те са:

• 
  Изпълнението на наказанието предполага влязла в сила присъда, а мярката за неотклонение задържане под стража се прилага за лица, които се считат за невиновни до доказване на противното.
  
• 
  Лишаването от свобода е наказание и съдържа репресивни елементи, докато задържането е мярка за процесуална принуда и се взема съгласно чл.64 НПК. За разлика от целите на наказанието посочени в чл.36 НК, които са: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, целта на мярката за неотклонение е да се попречи на лицето да се окрие – чл.64 НПК.
  
• 
  Осъденият се освобождава след изтърпяване на наказанието, докато подсъдимите без да им се наложи наказание.
  
• 
  Положението на обвиняемите и подсъдимите е уредено в глава 12, част 2 ЗИН и глава 14 ППЗИН. В нея се влага съдържание различно от това в НПК. Обвиняем е лице, което е привлечено в това качество при условията и по реда на НПК.
  
• 
  Настаняването и изолация на подсъдимите и обвиняемите се извършва от органа постановил мярката или съответния следствен началник. Те се задържат в затвора в района, в който се води досъдебното производство, а непълнолетните в най-близкия поправителния дом. Жените се настаняват в най-близките затвори с обособени отделения за жени.
  

1) Всеки задържан има право незабавно да уведоми писмено семейството или близките си за постъпването си в следствения арест или затвора. Ако задържаният не желае те да бъдат уведомявани, той подписва декларация за това. При наличието на такава декларация администрацията не може да уведомява близките на задържания по своя инициатива.

2) На задържаното лице се разясняват правата му на свиждане, кореспонденция, колетни пратки и размерът на сумите за лични нужди.

3) Задържаните лица, които не са български граждани, се уведомяват за правото им да се свържат с дипломатическите или консулските представители на държавата им и незабавно се осигуряват условия за това.

4) Задържаните лица при настаняването в следствения арест или затвора срещу подпис се уведомяват за вътрешния ред, изискванията за дисциплина и дисциплинарна отговорност.

Изолацията включва в себе си настаняване по специални помещение. Тя представлява ограничаване или отнемане възможността за контакти със свободни граждани, с оръдени и други обвиняеми и подсъдими. Правилата за настаняване се разделят на 3 групи:

а – задължителни:

- отделно настаняване на пълнолетни от непълнолетни;

- отделно настаняване на обвиняеми и подсъдими от осъдени;

- отделно настаняване на мъжете от жените;

б – правила, от които се допуска изключение – съгласно тях в отделни помещения се настаняват обвиняеми и подсъдими за престъпления срещу Рбългария, рецидивисти и чужди граждани;

в – правила прилагащи се само при изрично указание за това – съобразно тях се настаняват в отделни помещения обвиняеми и подсъдими, за които има изрично писмено указание на прокурора или съда. Това се прилага най-често при съучасници. Могат да се приложат и за изключване на възможността за предаване на информация, установяване на контакти при преместване от едно помещение в друго.

Пълната изолация е задължителна само между мъжете и жените, рецидивисти и извършили престъпления срещу Рбългария.

Особености в правното положение